Чували ли сте за Константин Клюге? Ако обичате картини и галерии, няма начин да не сте. Ако сте колекционер - също. А ако мислите, че чудесата в живота са художествена измислица, дочетете този постинг.

     Французите го смятат за свой художник, защото 3/4 от картините му са парижки пейзажи. Латвийците също го смятат за свой, защото е роден в Рига. Руснаците  пък във всичките си справочници и каталози го водят като съветски художник. С това претенциите не свършват, но за тях по-късно.
     Константин Клюге е роден през 1912 г. в семейство на царски генерал и професорка по литература. По време на революцията и гражданската война в Русия, за да избегне несигурността, семейството започва да се движи на изток и стига чак до Манджурия. През 1925 г. емигрират в Шанхай, който по това време е френска концесионна територия. В Шанхай Константин завършва френски колеж. Докато учи, момчето рисува,  свири на цигулка и виолончело, занимава се с хармония и композиция. По-късно, по време на студентските години, музиката му дава възможност да се издържа като дава частни уроци. Тъй като родителите смятат, че рисуването не е сериозна професия, Константин Клюге е изпратен в Париж да следва архитектура. Учи, рисува, свири и се влюбва до полуда в Сена и Латинския квартал. През 1937 г. той вече е дипломиран архитект, но си намира извинение да остане в града на любовта още половин година. Когато вече няма причини да отлага, се връща отново в Шанхай. През деня проектира сгради, нощем рисува спомените си от Париж. И прави изложби, които произвеждат истински фурор. Съвременниците му твърдят, че славата на художник е основната причина Клюге да няма проблеми по време на японската окупация, защото, оказва се,  генералитетът е полудял по малките му  картини с парижки пролети и есени, с мостове на Сена и букинисти, с Нотр Дам и Сакре Кьор.  А китайците започват да го смятат за свой художник. И така - до 1946 г., когато заминава за Хонг Конг и отново започва работа като архитект.
     През 1950 г. тръгват слухове, че Китай се готви да нападне живописната британска колония, Клюге използва повода, стяга куфарите и се връща в своята обетована земя на брега на Сена.
     Завръщането в Париж е завръщане към себе си. Там той е само художник, при това много известен и много обичан. Започват участия в есенните салони, самостоятелни изложби, за 40 години спечелва всички възможни награди, включително и Ордена на почетния легион. В края на жизнения си път Клюге пише: "Аз съм осиновеното дете на Париж. Израснах без родина, но Франция ми стана майка, а градът на мечтите ми даде бащина опора. Благодаря ви! Докато дишам, ще ви рисувам!" И така до 2003 г....

     Стига приказки! Полюбувайте се на картините на един архитект по образование, музикант по душа и художник по призвание. И ако някога ви попаднат пред очите, знайте, че за националността на автора им претендират Франция, Латвия, Русия и Китай, най-големите колекции от негови картини са в САЩ и Япония, а съпругата му е австралийка от полски произход.















 
   
   
   
   
 
 
     Този постинг трябваше да излезе вчера като илюстрация на това какво може да се случи с една човешка съдба под влиянието на революцията. Казват, че революциите винаги изяждат своите деца. И при Клюге се е случило така, но за щастие, Великата октомврийска го е изплюла точно където трябва. Иначе нямаше три поколения колекционери да дебнат картините му :)

     Приятна седмица на всички!

Изкуството е по-силно от революциите...
Знаеш ли, че и Миклухо-Маклай е бил женен за австралийка, даже в Австралия има негов музей. Е, това е друга опера, но просто ми напомни. Пък и той е украинец, макар че го водят руски изследовател, пътешествевник, антрополог и прочие. Удивителна личност е. Загинал е в Папуа.... Май онези са го хапнали.

Пренесе ме в невероятната атмосфера на Париж,
един град, който много обичам:)
За съжаление този художник не го познавам, но обещавам да наваксам!
Хубав, усмихнат ден!

Клюге е доказателство, че родината е там, където се чувстваш най-добре.

Поздрав, Чайче!

зареждат с цвят, рисунък, настроение. Благодаря, стана ми топличко на душата!

Не знех нищо за този знаменит художник. Честно казано.

Затова ти благодаря, учителке - ограмотителке.

Съгласна съм, че изкуството е по-силно от всяка революция, защото човешкият дух е неизтребим.
За хранителния режим на папуасите нямам информация, но ако се вярва на Висоцки, точно това се е случило :(

Париж си е Париж, който и да го рисува. Важно е да имаме възможност от време на време да го изживяваме.
Поздрави!

Обаче тази конкретна съдбе ми припомни и теорията за прераждането. Как да не си помислиш, че в някой друг живот Клюге е бил французин :)

Привет, Мона Лиза!

За "обетованата земя". Всъщност, такава, каквто я видях при последната ни среща.:) Много истински звучи всичко казано. "Завръщането в Париж е завръщане към себе си." Не само за Константин Клюге. Невероятни картини - живи от образи и думи, от един необикновен път. Поздрави за този постинг!

Аз също ги харесвам защото топлят, носят някакво носталгия и излъчват любов. И им личи, че художникът е архитект!

Поздрави! Дано топличкото да е трайно :)

Важното е да не спира да гледа света с любопитни очи.
Не съм ограмотителка в тази област, само си угаждам на душичката. И се радвам, че има и други хора, които харесват моите забежки.
Впрочем, надявам се в някой друг живот да се занимавам с история на изкуството :)))

Знаеш ли кое ме впечатли най-много? Този човек не е имал детство, от петата до петнайстата си година не е имал и постоянен дом. Той сам казва, че нито една от страните, през които животът го е гонил, не е чувствал като родина. Но от картините му струи светлина, лъха благост и доброта. Това за мен е истинското завръщане или съхраняване в себе си. А къде точно - каквото дал Господ. Е, към него е бил щедър, дал му е Париж, а ние трябва да си го измислим :)))

Благодаря за споделената картинна красота!... Големите творци имат интересни съдби...
Лека нощ! :)

Меко си се изразил с това "интересни съдби". Аз направо смятам, че шедьоврите се раждат от страданието.
Лека нощ и на теб :)

Примижавам от удоволствие като котарак на слънце:))))))))))
Съдбата винаги си знае работата!

То Париж си е гощавка де, но наистина съдбата има някаква странна мъдрост и в крайна сметка натамънява нещата по най-добрия начин.

Много интересен постинг! Винаги съм се възхищавала на хора с талант да рисуват! А е такова удоволствие да разгледам дори една картина...Мога с часове да съзирам всеки детайл и всеки път да откривам все нови неща.
Поздрави и хубав ден!

Обаче, личи си, че е и архитект!
Всички архитекти рисуват, но те са едни нежни художници...защото изпипват тънките детайли на сградите...изобщо са по-плахи и тихи, ако мога така са се изразя...
Удволствие.............

И аз смятам това за висш талант. Имам предвид не просто драскане или оцветяване, а способността да предадеш настроение, изживяване, страст. И това е причината да се превърна в ненаситен консуматор и обожател. Май си приличаме, а?!? :)))

Знаех си, че ще се намери някой, който да види архитектурното в картините. Защото рисеваш :) Филигранни детайли, нали! И много грациозни, сякаш танцуващи дървета.
Радвам се, че ти доставих удоволствие :)

...детайлите са ясни и нежни светлосенки край тях, освен това облаците,
небето също са изразителни, а дърветата и сградите, са ефирни и като, че са във въздуха, докато напоследък виждам, че е модно и на мен също ми допада, да се рисува, като във водна среда - отражения, издължаване...
Все едно слагаш многоточие, докато, ако я фиксираш - край! Снимка!:)))
Поздрав, морски!

Да получа отговори на незададените си въпроси, ето за това периодически надничам тук.
За духовна храна. :) С чай! От глухарче :Р)))
http://www.youtube.com/watch?v=DA4eK1nUU-0

Удивително е колко много детайли можеш да откриеш, когато ти насочат вниманието. Наистина е рисувано като във водна среда. И в повечето картини има вода - река, дъжд, след дъжд. Наистина има много отражения.
Благодаря за насочващия коментар, Монна! Аз възприемам картините като емоция, но явно си струва понякога човек прагматично да гледа и детайлите.

Не е задължително никой да се вписва в книга за похвали! Аз такава не съм завела :) И приемам всякакви критики. Честна скаутска :)
Докато слушах Ив Монтан (Ех, такива мъже не правят вече!), си мислех за въпросите и отговорите. Май е истина, че, ако някъде откриеш отговор, макар и случаен, това те светва за въпрос, който не си си задал на глас, но който някъде е стоял и е чакал да бъде зададен. Знаеш ли, една от причините да дойда тук, е един блог, който вече не съществува, но който ми създаваше усещането, че някой ми поднася точно това, от което се нуждая в момента. И като започнах да пиша, го закриха. Мистерии разни.... глухарчеви :)))
Поздрави!
http://youtu.be/_BFOyn8K7pg :)))

Благодаря ти, разкриваш ни един светъл и уютен свят - явно всичко е в очите на гледащия!

Урбанист - класик!
Благодаря, че ми показа изкуството на този чудесен художник!

Докосването до един живот на талантлив художник и до неговите прекрасни творби е истинско удоволствие. Благодаря ти!
Хубав ден!

http://www.youtube.com/watch?v=6acY0kdn7Cg

по много поводи, които ме очароват в блога ти.:)

За това пък не се бях сетила. Но наистина е урбанист, въпреки че има тук-там по някой портрет. Наминавай, аз често си глезя сетивата с такива открития :)

Харесах изпълнението и много време се пулих срещу странните инструменти. Тая Азия ми е бяло поле от всякъде, но в музиката особено.
Аз пък да взема да те поздравя с едно мое скорошно откритие: http://youtu.be/D-5M93tovEs
:)

4aiotgluhar4e, ти вид наркотик ли си? Защо публикацията ти ми въздейства така ОМАЙВАщо...

и наситено.
Като се замислиш, как една широка душа може да си отрази в чужбина.
Има един писател подобна съдба - Ромен Гари, с рождено име Емил Ажар - няколко романа го правят известен, сред които Голям гальовник и Животът пред теб.

Валя