На днешния ден е прието да си честитим деня на народните будители. Е, честито на всички! Въпреки че от десет случайно попитани на улицата български граждани какво и защо празнуваме, едва ли ще се намерят двама, които да дадат пълен и точен отговор. Което се е напълно в унисон със стандартите на днешното комерсиално и бездуховно време. Да не говорим за това, че денят на народните будители изобщо не е празник. Замислен е като ден на почит към колосите на българската духовност.  Датата е включена в календара към Закона за празниците през 1922 г. по предложение на  министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. Впрочем, вместо да обяснявам, по-добре да цитирам. Ето част от мотивите на вносителя:

     "Допреди войната* образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

     Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

     А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

* Първата световна война

      До тук с обясненията. Вместо да си честитим, по-добре да свършим едно, макар и мъничко будителско дело и да измъкнем от прахоляка и забравата имената на хора, които заслужават само почит и благодарност. Така откликвам на почина на shining, който преди няколко постинга поде инициативата да не се оставяме на забравата.

      Той е роден в Павел баня в бедно селско семейство. Както става в такива случаи, съдбата си знае работата. Първо се погрижила като войник в Стара Загора да го срещне с Димитър Христов, един от важните хора в операта, който го взел за хорист. След това, докато пеел в самодеен хор в Казанлък, му изпратила самия Петко Стайнов, а мъдрият маестро го запознал и препоръчал на Иван Вульпе. И така селското момче стигнало до Музикалната академия в София.

    Познахте ли го? Говоря за великия ТОДОР МАЗАРОВ - гласът, сравняван с Енрико Карузо, Бениамино Джили, Аурелиано Пертиле; певецът, превзел виенските оперни корифеи безапелационно в конкуренция с други 120 неслучайни тенори; артистът, пял на една сцена с Шаляпин; тенорът, чиято снимка стои най в ляво в галерията на големите тенори на Щаатс опера, Виена.

 

 

      Преди години познавах една възрастна дама, която е работила като корепетитор в Софийската опера. От нея за първи път чух това име. Тя с часове можеше да разказва за коректността, точността, кавалерското поведение на селското момче с феноменален глас. От нея знам и че бил виртуозен цигулар. Забележете, научил се да свири на цигулка още в гимназията и много преди да започне да се занимава активно с пеене. Също от нея знам, че в операта са се отнесли с него много "непочтително и дебелашки". Когато Мазаров поискал две седмици отпуска, за да се яви на конкурса във Виена, ръководството било затрупано с доноси и възражения за това, че щял да изложи институцията. Естествено, имали са друг фаворит, който трябвало да замине с препоръки. Ами заминал и той, но после се върнал. Запомнила съм думите на възрастната дама: "Българинът е способен да изхвърли на боклука нешлифован диамант и да се радва като сврака на цветно стъкълце". Ами това е! Българинът е склонен  да забравя стойностното за сметка на шарениите на днешния ден. Гледайте къде се намира най-известният ни жив бас и не питайте! В помиярника "Вип" брадър!

      Да прочистим атмосферата, преди да продължа. Само да кажа, че България не разполага с нито един официален запис на постановка с Тодор Мазаров. Има такива, но са с много скъпи авторски права и с този праблем може да се справи само държавата. Ако иска. А сега слушайте, особено след 2.55. Който разбира от гласове, ще чуе какво имам предвид. Аудиозаписът в клипа е от коронната роля на Мазаров - Арнолдо от "Вилхелм Тел" на Росини, която, както казва критиката, е писана за "желязно гърло". За сведение, с тази ария е покорена "Ла Скала".

     Да се върнем на историята... Мазаров все пак заминал за Виена. И спечелил безапелационно, а отзивите били зашеметяващи:
      "Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целият свят. Неговият глас е неоценимо съкровище - същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!" Бруно Валтер (Бруно Валтер е смятан за пряк наследник на великия Тосканини.)
      "Уверен съм, че в най-скоро време ще чуя тенорът Тодор Мазаров да пее на първокласните европейски сцени, защото неговият певчески дар и неговият глас са едно чудо!" Фернан Масон, диригент на парижката "Опера комик"
      А от Wiener Staatsoper му предложили договор за 25 години. 25!!! Никой друг нито преди, нито след това не е получавал толкова дълъг договор. При това иде реч за певец, който не  знаел немски език и в първите си години пеел на български. Представяте ли си, точно преди Втората световна война на сцената на един от най-реномираните оперни театри в света един мъж от Павел баня пеел на български! "За благодарност" съвременна България "не тревожи" паметта му нито с познания, нито с признание. Е, има един мъничък паметник в парка в Павел баня, една улица и градският хор се казва "Тодор Мазаров". И толкова! И като затърсиш в интернет - почти нищо! За човека и артиста, пред който светът се е прекланял, когото Виена е носела на ръце и който при всяка възможност се е връщал да пее в България, въпреки мизериите, с които го е изпратила родната Софийска опера. Ами... такива сме. За какво ни е да знаем, че Мазаров е първият българин, получил в Австрия орден за високи постижения в областта на културата? Историците да си отбелязват, че българската държава го удостоила с орден "Кирил и Методий" едва за 70 годишнината му. Но докато се наканят да му връчат високото отличие, Мазаров починал, та се наложило да го изпращат във Виена, за да го краси във вечния му път. Понякога се замислям дали с "Епопея на забравените" Вазов не е поставил диагноза на нацията.

      Но да се насладим на невероятния глас. За сравнение съм сложила записи и на певците, с които Мазаров е сравняван. Изводите, мисля, са ушевадни. При това не само по отношение на природните дадености, но и по отношение на техниката. Чуйте колко ненодялано звучи Пертиле в сравнение с Мазаров.

 

И все пак, честит ден на народните будители!

честит празник, будниче!

Колко ли още светила на българската култура са потънали в забрава?

Това ни е работата! Да припомняме и да будим. Колко велики и големи българи бяха изритани от българската история и култура. Прехвалените "учени" от БАН и СУ спретнаха "научна конференция" за Людмила Живкова, а не се сетиха за един Йордан Бадев. Някакви кретени се пъчат, че преподават журналистика, а не си припомнят за големите български журналисти и издатели на вестници.

... посветена на този знаменит оперен певец и гордост българска.

Споделям изцяло изразените от теб позиции около забравения Мазаров, така и около забравените други стотици имена.

Радвам се, че от днес в интернет пространството ще свети една нова, малка звездичка - написаното от теб за Тодор Мазаров.

О, това е великолепен подарък за празника! Тодор Мазаров е наистина един забравен колос. За съжаление не е единствения. Ами Елена Николай? Ами Люба Велич?
Поздравявам Ви за идеята и все пак, честит празник!

Чудесен призив, на който си откликнала с това посвещение на Тодор Маразов. Прочетох и изслушах с удовлетворение на този ден, посветен на българите, които са работили за България и оставили следа след себе си! Будителите!!
Да следваме примера им!!

Честит празник, Чайче!!

Сърдечно ти благодаря , Чайче! Идеята ти с припомнянето за потъналия в забрава велик наш тенор, е великолепна! Радвам се в твое лице да разпозная един истински народен будител, и една надежда! Честит ти празник, честит Ден на народните будители!
Поздравления!

Поздравявам те ...наистина затрогващ жест и към Великите Забравени !
Натъжих се дълбоко!
Благодаря ти!
Светъл да бъде денят ти!

Поздрави и честит празник!

Нерде будителите, нерде някакъв певач, па бил той и с много добър (според западното мнение) глас!

Твоят прекрасен постинг само доказва,
че те остават незабравими ... те, будителите ...
Поздрав и прегръдка за теб !

Честит празник Чайче!!!

Имам намерение да изтупам от прахта още нечалгари. Честит празник и на теб!

Не знам, Ице. Сигурно са стотици. От нас зависи да ги помним. Честит празник!

Както е казано: "Помогни ми да тя возвися" Та и ние се возвисяваме взаимно.
Този пост трябва да се чете и препрочита, но без много прослушване:) Аз си имам фаворити и те са Карузо и Мазаров.
Ох, нямам време за повече писане.
Между другото в Рила, Пастра и т.н. риломонастирски селища викат на днешния ден "Очов ден" т.е. Денят на Отчето - св, Иоан Рилски. Така си е било винаги.
Хубав празник:)

Не знам дали ни е работа, но аз изпитвам срам. Първо ми и срам от качеството на българските журналистика и публицистика. Като се замислиш, всичко, което не е обект на интерес от страна на клюкарските и жълтите издания и което не произвежда пари в момента, тъне в забрава. За съжалине дори когато някой се присети да повдигне завесата за някой стойностен културен или научен факт, материалите гъмжат от грешки, откровени лъжи и полуистини. Жалка картинка, резултат от скромен интелект и обща култура, клоняща към нула.
Но... това е положението. Само да си приказваме - няма да стане. Аз и действам. Поздрави и утре да завършите празника, както подобава :)

Надявам се да е било интересно, въпреки че аз осъзнавам какво си мислят 2/3 от българите, които едвам свързват двата края. Но какво да се сърдиш на народ, който е бил възпитаван да мисли, че битието определя съзнанието.
Знаеш ли за кое ми е най-тъжно? Предишните власти лицемерно награждаваха и мръснишки къткаха международно признатите българи, за да се отъркат в тяхната слава. Тия и това не правят.
Все пак честит празник, приятелю!

Ще, ще! Намислила съм ги и двете, и още други. Темата е необятна, нещо като сливи за смет. Много резил сме насъбрали, но все пак честит празник и на Вас!

Нямам съмнение, че си на моето мнение. Как иначе, като твоите постинги отдавна са точно това - борба със забравата. Замислила съм тази тема откакто прочетох при теб и установих, че съм забравила много неща за Боян Пенев. Обаче някой като е забравен, няма го и в интернет и е трудно да се изрови информация.
Хубав празник!

Не че не съм будител, ама в друга сфера. Тук съм само тупалка за прах :)))
Хубав празник и на теб!

Тодор Мазаров заслужава почит и уважение...
нисък Поклон...

Тодор Мазаров заслужава почит и уважение...
нисък Поклон...

Колко време развяват Мишо шамара из ефир за една простотия, направиха от него герой, а хора с талант и мисъл в главата не могат да припарят нито до ефир, нито до вестник. Както казва един приятел "Като заразглеждам медийния пейзаж, виждам жълто, мръсно, жълто, мръсно, прогнозата за времато, жълто...".
Добре е все пак, че има такъв ден за официална почит. Изкарай го приятно!

Даже не е нужно да си много събуден, за да прочетеш заглавието правилно. Жив и здрав!

Нещо не съм много сигурна... Като знам как в днешно време сто човека работят, един обира славата, та си мисля колко ли истински будители са си отишли ей така, незабелязани и непризнати. Помисли си само за читалищните ентусиасти през годините. Но... съдба!
Хубав празник!

Аз и нямам намерение да калям и заменям фаворитите, защото също си имам по няколко в жанр. Сложих клиповет по два за сравнение, за да се чуе, че българинът по нищо не отстъпва на най-признатите. Ей там е проблемът, Тили, в признанието. Нас по тая част хич ни няма.
Хубав празник!

Такае, поне това заслужава. И не само той!
Честит празник!

Поздравления и честит празник!!!

Аз ще напомня за двама не велики, а съвсем обикновени братя от Варна – братя Райкови. Творци, учители, будители, с етикет "забравени".

Диагнозата е вярна.
Честит празник!:)

Е, как да го предам?

Честит и на теб :)

Давай! Хората, работили за народа си, трябва да бъдат поменувани неуморно. Длъжници сме им, особено на учителите.

По-горе писах, че подозирам, че хиляди са си отишли без да видят признание приживе.

:) Казах ти, че заедно ще го празнуваме. Прегръдка и наздраве!

Родът ни е от Прилеп. Имаме писана история от 1630 г. Все свещеници и интелигенция. Българи. Този, който е дал име на рода е бил едър, червенокос, свещеник с кръста и пищова.Прапрадядо ми се пада. А моя прадядо и братята му са били богати хора. Те са плащали за читалището, за училището е са плащали заплатите на учителите. И са давали пари за оръжие на Гьорче Петров, а прадядо ми го е и пренасял. Търговец е бил. В нашия хотел са били настанени офицери от щаба на Южния фронт. Има оцелели снимки от ония времена. Та въпросния ми прадядо е имал по една смъртна присъда от турци и от сърби. 1918 г. са дошли в България, като са избягали от сръбските кланета. Започнали са от нулата. Починал е 1943 г. И вече, "другарите", едра градска собственост и т.н. Да, ама аз имах удоволствието и честта да познавам още живи от ония времена и са ми разказвали доста неща. Знам защо е убит Стамболийски. Истината. И Гео Милев, защо. Всъщност, нали сме будители,а? Митът за Стамболийски е измислен от "другарите". Стамболийски е осъден и убит, не защото е подписал Ньой, не защото е бил враг на Борис III. Искал е федерация с Кралство Сърбия. А Гео Милев си е убит от "Офицерския съюз" или както се е казвал тогава. Бил е преводач на Съюзната контролна комисия и е издавал складовете със скрито оръжие.

не се трофкай, тези будители не са работили за слава, а за нашето добруване. Сега ни гледат отгоре и се чудят защо въпреки тяхното старание сме на този хал.

Прегръдки :)

Вместо да махаш словесни саби срещу хора, които никога няма да поумнеят, вземи пусни една родова хроника както се требе. Обещавам да я прочета поне 50 пъти :) А междувременно трябва да дадеш отчет как четохте поезия :)))

Не си ме разбрала, Невенка! Мъката ми е за нас, не за тях.

От твоите уста звучи респектиращо. И най-вече драго ми е за съпричастността и единомислието в случая. За твоето творение какво да кажа. То не трябва да се говорят много много празни приказки, а да се чете. Постинги със стойност и смисъл. В такива случаи това място в мрежата ми заприличва на нещо, от което има смисъл. Трябва обаче да сме упорити / и тъпи може би:) /, за да се обединяваме покрай идеите си и ценностите, които споделяме. И тогава може и да дадем някакъв отпор на мръсотията. А бе ще караме пък докато можем и ни идва отвътре. Но пак ще ти кажа, че при мен като получа мнение от тинейджър или някакво отношение изобщо, това много ме топли, защото колкото и да сме си хубави тук и да се разбираме наборите, някакси ми се иска да виждам и нишката, която води напред. Но хайде стига многословия, браво на теб, карай все така. Благодаря ти!

Не, аз ти благодаря за почина, защото наистина ми идва отвътре, когато се отнася за отвратителната ни черта да помним по-кратко и от маймуните дори. Просто такъв народ сме, а и съдбата ни никак не е лека.
Пак за младежта, а? Във фейса висят, нали ти казах. Или живеят навън, което не е зле. Знаеш ли, в последно време на концерти и в театъра виждам доста млади хора. Има надежда!

Кога ще споделиш какви ги е натворил казанът... :)))