Този постинг е портрет на един град в шлейфа на лятото. Съвсем накрая, миг преди септември да си облече пуловера. Созопол...
Шум на прибой, писък на гларус, още мъничко лято...







Дълбоко небе, коси лъчи, паяжинки във въздуха...









Аромат на водорасли, смокини и... печени чушки...







И едно измамно зелено като спомен от юни, като обръщане на времето, като лебедова песен...







Но гларусът е самотен, лодката е без мрежи, пейките чакат гостите за следващото лято...







Глухи стъпки по калдъръма, тихи съседски разговори, потънали в спомени улици...








Самотни галерии, вглъбени в себе си храмове, осиротели заведения... Даже "Пъци"!







 
Миг преди бурята, тишина...

 




  Септември облича пуловер. Отива си лятото... с този мотор. И си отнася бирата :)



... до следващото лято...

Честит първи учебен ден на всички ученици, учители и родители!
Честит празник на всички именици и на всички  софиянци!


P.S. Ама какви са тези циркове!?! Системата не ми дава да публикувам коментари, написаното ту се показва, ту се скрива. Писна ми!!!
Благодаря на всички, които са коментирали! От отзивите ви разбирам, че братството на хората, които обичат Созопол, не е намаляло. Това много ме радва. Благодаря, че ви има и наздраве за празника!

ЗДравей ,чайче ;)
Да им е честит първия учебен ден на децата и Вярата , Надеждата и Любовта заедно с майка им София ;)))

Да, вярата, надеждата и любовта са ни нужни, но те самите честити ли са в тази озлобена и измъчена България?

много красиво и много тъжно
като маса след като гостите са си тръгнали
мразя есента...

Обичам мириса на водорасли и звука от тихичко плискащи се вълни!:)!
Много красиви снимки и поетични описания, Чайче!:)
Следващото лято...пак, а сега честита нова учебна година!:)

за добро ще е, сигурна съм! И не тъгувай за лятото, има нужда от есен и зима, за да улегнат спомените, да си ги изживеем дълбоко в себе си и да открием място за нови, още по-хубави изживявания. Спокойна и спорна седмица!

:)Привет , Чайче! Чудесни снимки!
Лятото продължава, не тъжи - все по на юг, обаче:) Малко по малко, и накрая се озоваваш в Откритото първенство по тенис на Австралия:)))
Честити празници и от мен! И софиянци да черпят!:)

Любим черноморски град!...
Честит празник!... :)

върна ме там... беше прекрасно...
топъл поздрав за теб..

Аз се завръщам в Созопол, съвсем в края на сезона, когато септември вече облече пуловера си.
Искам да ми замирише на водорасли, на някоя останала смокиня и на печени чушки.
Толкова е приятно!
Чувам прибой, писък на гларус, глухи стъпки по калдъръма ...
Благодаря ти, Чайче!

Созопол, ех, лято, ех, младост!

Даа, септември си наметна пуловера; калдъръмът помни стъпките от лятото, сънува ги всяка есенна нощ, морето разказва спомени на брега ...
Благодаря ти за усещането, за чудните мигове, Чайче! :)
Честит празник!

Поздрави от Долината на Струма!

не може да се представи Созопол. Нека бъде град на вечното лято и вечното слънце.

И аз мразя есента. Много! Но нали чу края на песента - всичко започва отново :)

И аз обичам напева на морето. И да, следващото лято...
Честит празник :)

Даже се надявам хубавия празник да даде просветление на министъра и подчинените им, че сега са в много гъста мъгла :) Иначе спомените ще си ги предъвкваме, това е ясно :)
Хубав празник и на теб!

Ако ходим след лятото, ей ни на Острелиън оупън :))) Еле пък ако до тогава и Рафа се оправи! Мечти, мечтиииии, но докато си ги отглеждаме, ей го следващото лято дошло :)))

Най-красив е в самотата си!
Като истинските неща...

Чайче, аз също бях очарован от Созопол преди около 3 седмици. Чудно място е!

За неразбориите в блога, коментари и т.н. не се коси...и при мене е така...май при всички...

Поздрави!:)

Така ходя на места, за които иначе не намирам време. Но си зависи от разказвача, а ти си една сладкодумница. Благодаря ти за септемврийския Созопол, поразсея ме малко след днешните вълнения - имах си първолак. :) Благодаря и за пожеланията накрая, и няма да се ядосваш на системите, нали :) Те затова са създадени, за да се защитават, особено от маргинали като нас / освен ако не се смяташ за такава, Но аз си се възприемам за такъв на всеобщия фон/ Приятелска прегръдка от братчето!

"На всяка цена ще се върна в Созопол.
С "Титаник", на кон, ако трябва пеша!"
Отново Ивайло Диманов...

Като казваш любим, та се замислих дали познавам човек, на когото Созопол не е любим. Ами не познавам :)

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=348&WorkID=12376&Level=2

систематична;)))
Ето и от мен едно братско палче нагоре:)*

Благодаря за поздрава, Чайче! Снимките ти са перфектни!

Обаче аз съм като милиционер - тъп, но упорит :)))
Радвам се, че ти създадох приятни усещания, Катя! Имам дълг към теб още от постингите за Македония. Леле колко сълзи им изтъркалях тогава! Щастливи и малко носталгични...
И ето сега:
"Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром." (И. Диманов)

Ех, спомени!

Да, привечер тишината кънтеше. Няма какво да ти обяснявам, знаеш как "тъгуват есенните плажове под сянката на ветровете". Боже, на кого беше този стих?

Ау, как ме ласкаеш, Маестро! Всеки, който ме познава на живо би умрял от смях. Поетичен технократ! Това си е оксиморон отвсякъде!!!

Поздрави!

Неразбориите взеха много да ме дразнят, но... безплатно - толкова :( Добре, че ни търпят :)

Да е здрав и ученолюбив! И да има око, ухо и душа за стойностното като татко си :)
За системите май си прав, защитават се яростно. Как да не съм маргинал! В тази държава всички сме маргинали, защото по всички сметки и при всякаква логика не би трябвало да ни има. Обаче ние сме си тук, неизтребими като хлебарки :) Че и щъкаме по разни красиви места. Да им се пръснат от яд всички формули за пределни величини :)))
Приятелска прегръдка от сестричето :)

[quote=http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=348&WorkID=12376&Level=2[/quote]
Просто е поразително как всичките ми емоции и обекти на интерес са събрани в едно стихотворение от някой друг! Това е парадоксално, но боже мой, колко е приятно! И сега ще сложа стихотворението в коментара, за да го видят и другите. Благодаря ти, martiniki! Направи ми страхотен подарък!

Ще стегне куфарите...
Любомир Калудов

Ще стегне куфарите циганското лято.
Созопол ще се свие - опустял до бяло.
Морето мрачно ще оближе от скалите
следите на горещото ми тяло.

Ще приберат сергиите фалшивото си злато.
Под сухите стрехи ще легнат лодки.
През сънищата зимни ще вървят жените,
сушените сафриди, гларуси и котки.

Но още сме солени, хубави и плажни.
Созопол е преляла халба бира.
Как разточителни сме в края на сезона,
когато лятото почти умира.

Когато и последният художник
последното момиче нарисува,
когато рокерите оседлаят коня,
тогава с лятото ще се сбогувам.

Системата е систематичнадо лудост, но ние сме си направо луди и ще видим кой кого :)))
Благодаря за палчето!

Хубав постинг ;))

Вчера коментарът ми не успя да се телепортира.:)))
За мен този град е най-уютното местенце по южното Черноморие. Като чуя "Созопол" веднага си представям голям лефер на скара:)))
Хубав ден, макар тук да е облачно!:) Важно е слънцето в душата:)

Поздрави!*

се появил коментарът, нямаше го вчера. Още повече, че съм те зарадвала, то е видно, снимките ме върнаа в това златно стихотворение.


А сега прочетох това. Одраска ме

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=156425&mode=&order=0&thold=0

Значи не е само при мен това с коментарите - на сляпо! Нито ги виждам, нито виждам, какво отговарям. Но, важното е, че нас ни има и че се обичаме нали?:)

Благодаря ти за този постинг! За Созополското небе и море... Един ден просто ще отида в този град и ще остана там. Има неща, които са недосегаеми и не може да ги развали човешка ръка... Неръкотворни са! Затова... Знаеш ли, попаднах в един отрязък от време - от небе - една улица... Като Коледа. Чела ли си "Спомен за една Коледа" от Труман Капоти? През цялото време се чувствах сякаш е Коледа посред лято... Нуописуемо с думи! Само твоите снимки са го уловили.Коледният дух на лятото!:) А тази улица, на която живеех в Созопол последната седмица беше и като космодрум... :) Млъквам! Прегръдка и дано по-скоро се видим!

Поздрави за постинга, чайче!
Целувки

Соня

Но за мен това не може да е поетично, защото ме вълнува по един много неприятен начин.
А любимото ми лято беше толкова кратко. Не е честно!
Навън гърми, сякаш е топло, а не е 11груса. Ще има буря - гадост.
Снимките са красиви, Глухарчева работа!
Аз преди време правих един януарски Несебър. Е, няма такава тъга!
Ай, стига съм се правила и аз! Да сме живи и здрави, лято пак ще има.
Поздрав с едно изпълнение на Димитрина Аргирова - Джу - "И замириса на море", разбира се. http://www.youtube.com/watch?v=UOSroWR39RQ
Прегръщам те, Глухарче!
Z

gogi6666
Благодаря, Майсторе! Созопол и в тези години пак си е споменен...

monaliza121
Здравей! Наистина е уютен Созопол, има нещо свойско и приласкаващо в него. Лефер на скара? Добре, но да добавим и малко миди около лефера. А какво ще кажеш и за едно сладко от зелени смокини? :)))

monna1
Чудничко е, нали е Созопол :)))

martiniki
"И ще нося в ухото си цяла година,
като спомен за лятото – капка море."
Пък аз го нося в очите...

malchaniaotnadejda7
Изненада ме, Надя! Много! С всякакви вълшебства свързвам Созопол, не и с Коледа. Смятай, че поне до ноември ще мисля какво му е коледното на този град на спасението, а на Коледа ще отида да снимам същите места с лампички и елхички. Ако няма разлика, значи си била права :)
Прегръщам те!

freyja
Здравей, Фреичка-Соничка :)))
Хубав! Все още и толкова повече, колкото по-далече си! Но съм сигурна, че си го носиш отляво, нали!

Z
Ти, сестро, направо ми отнесе главата! Милата Пух! Колко са жестоки съвременните технологии!

И сега съвсем ми изглежда неОбична есента. Моят сезон е, а го мразя, въпреки че тази деятелност не ми се отдава много :) Но като се сетя за дъжд, гмеж от кал и листа, мъгли, студ, ветрища, сметки за ток, виснала от влагата коса... Пфу! Да идва направо Коледа :)
Тъжна работа са курортните градове през зимата, права си, мила. Аз не стъпвам там от детските си години, когато видях как плющи на вятъра скъсан плат на чадър. Две нощи сянката му се вееше пред прозореца и това е най-страшният ми детски спомен. Сега ще направя изключение, защото обещах на Надя и се надявам Созопол да е изключение :)
И аз те прегръщам, Z!

:) Благодаря ти! Прегръдка!:))) Благодаря и за песента на Леонард Коен - любима ми е - до Смокинята е... Обяснението за Коледа - в стихотворение до Чайче! Светло да ти е и радостна Есен!:)

Чудесни снимки и коментари, Созопол си е друго нещо, няма шест пет. Поздрави!!