2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 19240 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2012 16:15
"Допреди войната* образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.
А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
* Първата световна война
До тук с обясненията. Вместо да си честитим, по-добре да свършим едно, макар и мъничко будителско дело и да измъкнем от прахоляка и забравата имената на хора, които заслужават само почит и благодарност. Така откликвам на почина на shining, който преди няколко постинга поде инициативата да не се оставяме на забравата.
Той е роден в Павел баня в бедно селско семейство. Както става в такива случаи, съдбата си знае работата. Първо се погрижила като войник в Стара Загора да го срещне с Димитър Христов, един от важните хора в операта, който го взел за хорист. След това, докато пеел в самодеен хор в Казанлък, му изпратила самия Петко Стайнов, а мъдрият маестро го запознал и препоръчал на Иван Вульпе. И така селското момче стигнало до Музикалната академия в София.
Познахте ли го? Говоря за великия ТОДОР МАЗАРОВ - гласът, сравняван с Енрико Карузо, Бениамино Джили, Аурелиано Пертиле; певецът, превзел виенските оперни корифеи безапелационно в конкуренция с други 120 неслучайни тенори; артистът, пял на една сцена с Шаляпин; тенорът, чиято снимка стои най в ляво в галерията на големите тенори на Щаатс опера, Виена.
Преди години познавах една възрастна дама, която е работила като корепетитор в Софийската опера. От нея за първи път чух това име. Тя с часове можеше да разказва за коректността, точността, кавалерското поведение на селското момче с феноменален глас. От нея знам и че бил виртуозен цигулар. Забележете, научил се да свири на цигулка още в гимназията и много преди да започне да се занимава активно с пеене. Също от нея знам, че в операта са се отнесли с него много "непочтително и дебелашки". Когато Мазаров поискал две седмици отпуска, за да се яви на конкурса във Виена, ръководството било затрупано с доноси и възражения за това, че щял да изложи институцията. Естествено, имали са друг фаворит, който трябвало да замине с препоръки. Ами заминал и той, но после се върнал. Запомнила съм думите на възрастната дама: "Българинът е способен да изхвърли на боклука нешлифован диамант и да се радва като сврака на цветно стъкълце". Ами това е! Българинът е склонен да забравя стойностното за сметка на шарениите на днешния ден. Гледайте къде се намира най-известният ни жив бас и не питайте! В помиярника "Вип" брадър!
Да прочистим атмосферата, преди да продължа. Само да кажа, че България не разполага с нито един официален запис на постановка с Тодор Мазаров. Има такива, но са с много скъпи авторски права и с този праблем може да се справи само държавата. Ако иска. А сега слушайте, особено след 2.55. Който разбира от гласове, ще чуе какво имам предвид. Аудиозаписът в клипа е от коронната роля на Мазаров - Арнолдо от "Вилхелм Тел" на Росини, която, както казва критиката, е писана за "желязно гърло". За сведение, с тази ария е покорена "Ла Скала".
Да се върнем на историята... Мазаров все пак заминал за Виена. И спечелил безапелационно, а отзивите били зашеметяващи:
"Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целият свят. Неговият глас е неоценимо съкровище - същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!" Бруно Валтер (Бруно Валтер е смятан за пряк наследник на великия Тосканини.)
"Уверен съм, че в най-скоро време ще чуя тенорът Тодор Мазаров да пее на първокласните европейски сцени, защото неговият певчески дар и неговият глас са едно чудо!" Фернан Масон, диригент на парижката "Опера комик"
А от Wiener Staatsoper му предложили договор за 25 години. 25!!! Никой друг нито преди, нито след това не е получавал толкова дълъг договор. При това иде реч за певец, който не знаел немски език и в първите си години пеел на български. Представяте ли си, точно преди Втората световна война на сцената на един от най-реномираните оперни театри в света един мъж от Павел баня пеел на български! "За благодарност" съвременна България "не тревожи" паметта му нито с познания, нито с признание. Е, има един мъничък паметник в парка в Павел баня, една улица и градският хор се казва "Тодор Мазаров". И толкова! И като затърсиш в интернет - почти нищо! За човека и артиста, пред който светът се е прекланял, когото Виена е носела на ръце и който при всяка възможност се е връщал да пее в България, въпреки мизериите, с които го е изпратила родната Софийска опера. Ами... такива сме. За какво ни е да знаем, че Мазаров е първият българин, получил в Австрия орден за високи постижения в областта на културата? Историците да си отбелязват, че българската държава го удостоила с орден "Кирил и Методий" едва за 70 годишнината му. Но докато се наканят да му връчат високото отличие, Мазаров починал, та се наложило да го изпращат във Виена, за да го краси във вечния му път. Понякога се замислям дали с "Епопея на забравените" Вазов не е поставил диагноза на нацията.
Но да се насладим на невероятния глас. За сравнение съм сложила записи и на певците, с които Мазаров е сравняван. Изводите, мисля, са ушевадни. При това не само по отношение на природните дадености, но и по отношение на техниката. Чуйте колко ненодялано звучи Пертиле в сравнение с Мазаров.
И все пак, честит ден на народните будители!
1 ноември - Ден на народните будители
Честит Празник на всички Вас, Интернет Б...
01.11.2012 09:57
01.11.2012 10:27
Споделям изцяло изразените от теб позиции около забравения Мазаров, така и около забравените други стотици имена.
Радвам се, че от днес в интернет пространството ще свети една нова, малка звездичка - написаното от теб за Тодор Мазаров.
01.11.2012 10:46
Поздравявам Ви за идеята и все пак, честит празник!
Да следваме примера им!!
Честит празник, Чайче!!
Поздравления!
Натъжих се дълбоко!
Благодаря ти!
Светъл да бъде денят ти!
01.11.2012 13:42
че те остават незабравими ... те, будителите ...
Поздрав и прегръдка за теб !
Имам намерение да изтупам от прахта още нечалгари. Честит празник и на теб!
Не знам, Ице. Сигурно са стотици. От нас зависи да ги помним. Честит празник!
Този пост трябва да се чете и препрочита, но без много прослушване:) Аз си имам фаворити и те са Карузо и Мазаров.
Ох, нямам време за повече писане.
Между другото в Рила, Пастра и т.н. риломонастирски селища викат на днешния ден "Очов ден" т.е. Денят на Отчето - св, Иоан Рилски. Така си е било винаги.
Хубав празник:)
Не знам дали ни е работа, но аз изпитвам срам. Първо ми и срам от качеството на българските журналистика и публицистика. Като се замислиш, всичко, което не е обект на интерес от страна на клюкарските и жълтите издания и което не произвежда пари в момента, тъне в забрава. За съжалине дори когато някой се присети да повдигне завесата за някой стойностен културен или научен факт, материалите гъмжат от грешки, откровени лъжи и полуистини. Жалка картинка, резултат от скромен интелект и обща култура, клоняща към нула.
Но... това е положението. Само да си приказваме - няма да стане. Аз и действам. Поздрави и утре да завършите празника, както подобава :)
Споделям изцяло изразените от теб позиции около забравения Мазаров, така и около забравените други стотици имена.
Радвам се, че от днес в интернет пространството ще свети една нова, малка звездичка - написаното от теб за Тодор Мазаров.
Надявам се да е било интересно, въпреки че аз осъзнавам какво си мислят 2/3 от българите, които едвам свързват двата края. Но какво да се сърдиш на народ, който е бил възпитаван да мисли, че битието определя съзнанието.
Знаеш ли за кое ми е най-тъжно? Предишните власти лицемерно награждаваха и мръснишки къткаха международно признатите българи, за да се отъркат в тяхната слава. Тия и това не правят.
Все пак честит празник, приятелю!
Поздравявам Ви за идеята и все пак, честит празник!
Ще, ще! Намислила съм ги и двете, и още други. Темата е необятна, нещо като сливи за смет. Много резил сме насъбрали, но все пак честит празник и на Вас!
Да следваме примера им!!
Честит празник, Чайче!!
Нямам съмнение, че си на моето мнение. Как иначе, като твоите постинги отдавна са точно това - борба със забравата. Замислила съм тази тема откакто прочетох при теб и установих, че съм забравила много неща за Боян Пенев. Обаче някой като е забравен, няма го и в интернет и е трудно да се изрови информация.
Хубав празник!
Поздравления!
Не че не съм будител, ама в друга сфера. Тук съм само тупалка за прах :)))
Хубав празник и на теб!
нисък Поклон...
нисък Поклон...
Натъжих се дълбоко!
Благодаря ти!
Светъл да бъде денят ти!
Колко време развяват Мишо шамара из ефир за една простотия, направиха от него герой, а хора с талант и мисъл в главата не могат да припарят нито до ефир, нито до вестник. Както казва един приятел "Като заразглеждам медийния пейзаж, виждам жълто, мръсно, жълто, мръсно, прогнозата за времато, жълто...".
Добре е все пак, че има такъв ден за официална почит. Изкарай го приятно!
Даже не е нужно да си много събуден, за да прочетеш заглавието правилно. Жив и здрав!
че те остават незабравими ... те, будителите ...
Поздрав и прегръдка за теб !
Нещо не съм много сигурна... Като знам как в днешно време сто човека работят, един обира славата, та си мисля колко ли истински будители са си отишли ей така, незабелязани и непризнати. Помисли си само за читалищните ентусиасти през годините. Но... съдба!
Хубав празник!
Този пост трябва да се чете и препрочита, но без много прослушване:) Аз си имам фаворити и те са Карузо и Мазаров.
Ох, нямам време за повече писане.
Между другото в Рила, Пастра и т.н. риломонастирски селища викат на днешния ден "Очов ден" т.е. Денят на Отчето - св, Иоан Рилски. Така си е било винаги.
Хубав празник:)
Аз и нямам намерение да калям и заменям фаворитите, защото също си имам по няколко в жанр. Сложих клиповет по два за сравнение, за да се чуе, че българинът по нищо не отстъпва на най-признатите. Ей там е проблемът, Тили, в признанието. Нас по тая част хич ни няма.
Хубав празник!
нисък Поклон...
Такае, поне това заслужава. И не само той!
Честит празник!
Диагнозата е вярна.
Честит празник!:)
01.11.2012 18:11
Не знам дали ни е работа, но аз изпитвам срам. Първо ми и срам от качеството на българските журналистика и публицистика. Като се замислиш, всичко, което не е обект на интерес от страна на клюкарските и жълтите издания и което не произвежда пари в момента, тъне в забрава. За съжалине дори когато някой се присети да повдигне завесата за някой стойностен културен или научен факт, материалите гъмжат от грешки, откровени лъжи и полуистини. Жалка картинка, резултат от скромен интелект и обща култура, клоняща към нула.
Но... това е положението. Само да си приказваме - няма да стане. Аз и действам. Поздрави и утре да завършите празника, както подобава :)
Е, как да го предам?
Честит и на теб :)
Диагнозата е вярна.
Честит празник!:)
Давай! Хората, работили за народа си, трябва да бъдат поменувани неуморно. Длъжници сме им, особено на учителите.
Не знам дали ни е работа, но аз изпитвам срам. Първо ми и срам от качеството на българските журналистика и публицистика. Като се замислиш, всичко, което не е обект на интерес от страна на клюкарските и жълтите издания и което не произвежда пари в момента, тъне в забрава. За съжалине дори когато някой се присети да повдигне завесата за някой стойностен културен или научен факт, материалите гъмжат от грешки, откровени лъжи и полуистини. Жалка картинка, резултат от скромен интелект и обща култура, клоняща към нула.
Но... това е положението. Само да си приказваме - няма да стане. Аз и действам. Поздрави и утре да завършите празника, както подобава :)
Е, как да го предам?
По-горе писах, че подозирам, че хиляди са си отишли без да видят признание приживе.
05.11.2012 00:11
Прегръдки :)
Вместо да махаш словесни саби срещу хора, които никога няма да поумнеят, вземи пусни една родова хроника както се требе. Обещавам да я прочета поне 50 пъти :) А междувременно трябва да дадеш отчет как четохте поезия :)))
Не си ме разбрала, Невенка! Мъката ми е за нас, не за тях.
Не, аз ти благодаря за почина, защото наистина ми идва отвътре, когато се отнася за отвратителната ни черта да помним по-кратко и от маймуните дори. Просто такъв народ сме, а и съдбата ни никак не е лека.
Пак за младежта, а? Във фейса висят, нали ти казах. Или живеят навън, което не е зле. Знаеш ли, в последно време на концерти и в театъра виждам доста млади хора. Има надежда!
13.11.2012 01:28
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата