Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
20.01.2011 12:16 -
Страшни смешки, смешни страшки за герои БЕЗ опашки - по Недялко Йорданов, но не съвсем
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13779 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2011 12:23
Прочетен: 13779 Коментари: 27 Гласове:
24
Последна промяна: 20.01.2011 12:23
България ще стане европейска държава, когато ние я направим такава.
sites.google.com/site/gerihelps/
Обръщали ли сте внимание в какъв безпорядък живеем? А обръщали ли сте внимание как роптаем срещу факти и процеси, които са неприятни, но само когато сме потърпевши? Същите неприятни неща можем да причиняваме на другите, но почти никога не сме виновни. Най-често държавата ни е виновна за всичко. Държавата - това са те! Онеправданите - това сме ние. Те и държавата не са европейски - нижат скандал след скандал, потънали са в корупция, мъкнат цигари и горива насам-натам, заменят гори и камънаци за местенца около морето и т.н. и т.н. А ние? Ние сме умен и храбър, но вечно недооценен народ, за който се говорят небивалици в световната преса, който е дискриминиран в повечето европейски страни, чиито история и територия са ограбени и който има потенциал поне като за един Китай, но... Но!
Подхващам тази тема, защото искам да ви разкажа една случка, която ме сполетя преди няколко дни. "Сполетя" е точния глагол. Пиша този постинг в обедната почивка, но още ми треперят ръцете и все още се питам аз ли предизвиках инцидента. Отговарям си, че не съм, но усещам че нося едно зрънце усещане за българска виновност по принцип. Това от една страна е добро, защото внимавам да не дърпам дявола за опашката, но от друга страна е атавизъм, вероятно исторически, който май не е много полезен. До кога, да му се не види, ще се чувстваме виновни за чуждата глупост?
Вървях по тротоара и спрях на светофар. Той е програмиран така, че за пешеходците свети червено, докато по едното платно завиват автомобили. Другото е свободно, но подчертавам, свети червено. Аз винаги спирам, защото когато отивам на работа, още не съм разсънена достатъчно, а когато се връщам, съм уморена предостатъчно. Та спирам аз и виждам как една жена, водеща 4-5-годишно момченце, грабва детето за ръчичка и бодро го превежда през улицата. На червено! Не че за първи път съм свидетел на такава картинка, но чак толкова нагло да покажеш на детето си как се прави нарушение... Дойде ми в повече!
Когато светна зелено, ускорих ход, настигнах ги и много любезно казах на майката, че да показваш на малко дете как се пресича на червено, е безумие. Наистина бях много загрижена и се изразих много меко. Майката се врътна към мен, измери ме злобно от главата до бомбетата на ботушите, сякаш ще ме праща на ревю в Милано, и ми изсъска злобно: "Ти па коя си, ма, че ще ме учиш как да си възпитавам детето?" Понечих да обясня, че създава двоен проблем - показва на детето начин на поведение, който може да застраши живота му, но и може да вкара в беля шофьор без вина (ако блъснеш човек, няма значение дали си бил виновен, носиш си ужаса до гроб). Обаче не обясних нищо. Жената яхна метлата, започна да крещи, в спора се намеси възрастен мъж и аз си продължих. След десетина метра се спрях да купя цветя за една приятелка и само чух зад гърба си как скандалът минава по тротоара зад мен.
На път за мястото, където отивах, се оказах отново зад майката и детето. На следващия светофар, на червено, малкият юнак се изтръгна от ръката на майка си и излетя на пътното платно. Идващият от дясно джип щеше да го смели със сигурност, ако шофьорът не беше реагирал много бързо. Човекът наби спирачки, колата се завъртя около оста си (беше мокро) и удари съседната кола. Всичко стана за части от секундата. Когато утихна трясъкът на ламарините, настъпи странна тишина. Всички стояха и гледаха към детето, което беше паднало на купчинка на улицата. Имах чувството, че светът онемя! Тогава малкият се надигна от асфалта и започна да пищи неистово. Беше забил нослето в калта и приличаше на меченце. Зад себе си чух истеричен смях на жена, с периферното зрение улових физиономията на слизащия шофьор на колата (беше жълт със зелен оттенък), след това видях как майката хукна към детето. Малкият изведнъж спря да пищи, гледаше майка си и с калните си ръчички залепи два отпечатъка отпед на якенцето си. В този момент жената грабна детето и започна да го налага. В следващия към тях се втурна възрастният мъж, с лявата ръка дръпна момченцето настрана, а с дясната ръка заши такъв шамар на майката, че главата й отхвръкна. И през цялото време викаше: "Каза ли ти жената? Предупреди ли те жената?" Дойде полиция, след нея и линейка. Някой се беше погрижил да ги извика. Слава богу, защото се оказа, че мъжът от джипа има нужда от помощ.
А аз напуснах театъра на действието, отнасяйки със себе си въпроса "Дали не предизвиках инцидента?" Съдбата понякога се шегува. Някои шеги са много жестоки, но съм сигурна, че тази жена никога повече няма да посмее да пресече с детето си на червено.
От този ден непрекъснато мисля. Трябва ли да научаваме уроците си по трудния начин? Не е ли по-лесно просто да спазваме правилата? Можем да си построим пътищата, да изправим на крака икономиката, да санираме сградите, да оборудваме болниците и пр. и пр. Но се питам по кой проект ще променим хората? И може ли Европа и ЕС да ни направят европейска държава (нямам предвид географски), ако продължаваме да се държим като неандерталци?
sites.google.com/site/gerihelps/
Обръщали ли сте внимание в какъв безпорядък живеем? А обръщали ли сте внимание как роптаем срещу факти и процеси, които са неприятни, но само когато сме потърпевши? Същите неприятни неща можем да причиняваме на другите, но почти никога не сме виновни. Най-често държавата ни е виновна за всичко. Държавата - това са те! Онеправданите - това сме ние. Те и държавата не са европейски - нижат скандал след скандал, потънали са в корупция, мъкнат цигари и горива насам-натам, заменят гори и камънаци за местенца около морето и т.н. и т.н. А ние? Ние сме умен и храбър, но вечно недооценен народ, за който се говорят небивалици в световната преса, който е дискриминиран в повечето европейски страни, чиито история и територия са ограбени и който има потенциал поне като за един Китай, но... Но!
Подхващам тази тема, защото искам да ви разкажа една случка, която ме сполетя преди няколко дни. "Сполетя" е точния глагол. Пиша този постинг в обедната почивка, но още ми треперят ръцете и все още се питам аз ли предизвиках инцидента. Отговарям си, че не съм, но усещам че нося едно зрънце усещане за българска виновност по принцип. Това от една страна е добро, защото внимавам да не дърпам дявола за опашката, но от друга страна е атавизъм, вероятно исторически, който май не е много полезен. До кога, да му се не види, ще се чувстваме виновни за чуждата глупост?
Вървях по тротоара и спрях на светофар. Той е програмиран така, че за пешеходците свети червено, докато по едното платно завиват автомобили. Другото е свободно, но подчертавам, свети червено. Аз винаги спирам, защото когато отивам на работа, още не съм разсънена достатъчно, а когато се връщам, съм уморена предостатъчно. Та спирам аз и виждам как една жена, водеща 4-5-годишно момченце, грабва детето за ръчичка и бодро го превежда през улицата. На червено! Не че за първи път съм свидетел на такава картинка, но чак толкова нагло да покажеш на детето си как се прави нарушение... Дойде ми в повече!
Когато светна зелено, ускорих ход, настигнах ги и много любезно казах на майката, че да показваш на малко дете как се пресича на червено, е безумие. Наистина бях много загрижена и се изразих много меко. Майката се врътна към мен, измери ме злобно от главата до бомбетата на ботушите, сякаш ще ме праща на ревю в Милано, и ми изсъска злобно: "Ти па коя си, ма, че ще ме учиш как да си възпитавам детето?" Понечих да обясня, че създава двоен проблем - показва на детето начин на поведение, който може да застраши живота му, но и може да вкара в беля шофьор без вина (ако блъснеш човек, няма значение дали си бил виновен, носиш си ужаса до гроб). Обаче не обясних нищо. Жената яхна метлата, започна да крещи, в спора се намеси възрастен мъж и аз си продължих. След десетина метра се спрях да купя цветя за една приятелка и само чух зад гърба си как скандалът минава по тротоара зад мен.
На път за мястото, където отивах, се оказах отново зад майката и детето. На следващия светофар, на червено, малкият юнак се изтръгна от ръката на майка си и излетя на пътното платно. Идващият от дясно джип щеше да го смели със сигурност, ако шофьорът не беше реагирал много бързо. Човекът наби спирачки, колата се завъртя около оста си (беше мокро) и удари съседната кола. Всичко стана за части от секундата. Когато утихна трясъкът на ламарините, настъпи странна тишина. Всички стояха и гледаха към детето, което беше паднало на купчинка на улицата. Имах чувството, че светът онемя! Тогава малкият се надигна от асфалта и започна да пищи неистово. Беше забил нослето в калта и приличаше на меченце. Зад себе си чух истеричен смях на жена, с периферното зрение улових физиономията на слизащия шофьор на колата (беше жълт със зелен оттенък), след това видях как майката хукна към детето. Малкият изведнъж спря да пищи, гледаше майка си и с калните си ръчички залепи два отпечатъка отпед на якенцето си. В този момент жената грабна детето и започна да го налага. В следващия към тях се втурна възрастният мъж, с лявата ръка дръпна момченцето настрана, а с дясната ръка заши такъв шамар на майката, че главата й отхвръкна. И през цялото време викаше: "Каза ли ти жената? Предупреди ли те жената?" Дойде полиция, след нея и линейка. Някой се беше погрижил да ги извика. Слава богу, защото се оказа, че мъжът от джипа има нужда от помощ.
А аз напуснах театъра на действието, отнасяйки със себе си въпроса "Дали не предизвиках инцидента?" Съдбата понякога се шегува. Някои шеги са много жестоки, но съм сигурна, че тази жена никога повече няма да посмее да пресече с детето си на червено.
От този ден непрекъснато мисля. Трябва ли да научаваме уроците си по трудния начин? Не е ли по-лесно просто да спазваме правилата? Можем да си построим пътищата, да изправим на крака икономиката, да санираме сградите, да оборудваме болниците и пр. и пр. Но се питам по кой проект ще променим хората? И може ли Европа и ЕС да ни направят европейска държава (нямам предвид географски), ако продължаваме да се държим като неандерталци?
Какво представлява западното християнств...
С. Жарникова: фино-угрите на териториите...
И ний сме дали нещо на света, цялата му ...
С. Жарникова: фино-угрите на териториите...
И ний сме дали нещо на света, цялата му ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Ужасна история! Благодаря ти за този постинг! Винаги съм повтаряла, че всичко е в нас, от нас зависи, в каква страна живеем. Тя е наше огледално отражение. Този случай ме върна назад във времето, когато пресичах на зелено с тригодишната си дъщеря и добре, че отскочих и дръпнах детето (тогава имах бързи реакции). Дъщеря ми се разплака, защото я изблъсках с вик, но слава Богу!Нямаше да си пишем сега. Един мерцедес префуча с максималната скорост, която тази кола можеше да развие, през пешеходната пътека на зелено! Разбира се, камери липсваха. Хората скачаха като в екшън - кой накъдето свърне. Нямаше жертви, но и нямаше наказани...
Майката, за която разказваш, и ти и аз знаем, че в Канада, примерно, може да бъде лишена от родителски права. За глобите, които ще й наложат, да не говорим.
цитирайМайката, за която разказваш, и ти и аз знаем, че в Канада, примерно, може да бъде лишена от родителски права. За глобите, които ще й наложат, да не говорим.
Мен например ме учудва безкрайно факта, че за неотлепени стари винетки сложиха глоба от 400 лв., а този тип родители, които не са малко, никой не ги санкционира. Свикнали сме наистина да обвиняваме държавата. Тя, държавата си има лице и това е държавната власт, която се упражнява от хора, които са също като нас, с балкански манталитет. Всъщност обвиняваме едни други хора, също като нас, но от другата страна на барикадата. Въпросът опира и до чуваемостта... За да водиш диалог, трябва да чуваш другия, а не да живееш капсулиран сред собствените си разбирания за света. Българите за съжаление никога не са живяли в общност, която да наложи традиции за общуване...
цитирайЧайче, докато сме убедени, че правилата са добри, но не се отнасят за нас, това ще жънем. А ти не се коси, не си предизвикала инцидента. Просто, рано или късно, всеки си научава урока. В твоя случай обаче, тази майка ще помни не само, че не се пресича на червено, а и че е получила шамар на публично място. Дано поне преживения срам да и остави достатъчно траен отпечатък, че да не върши повече глупости.
цитирайпоздрав от мен. Правилата са за спазване. Ако ще да не ни се нравят, но иначе настъпва хаос.
Валя
цитирайВаля
За всичко! Ама най-вече за възпитанието и за примера, който възрастните дават на децата! И за това, че лошият пример някак по-бързо се усвоява от добрият, защото лошото винаги търси лесния начин, за съжаление...Аз съм имала подобно неприятно преживяване с майка, която си беше вкарала бебешката количка в кафене в което се пушеше и тя също пушеше и бебето се скъса да плаче, а тя се скъса да пуши и да лашка едновременно количката напред-назад, та дано бебешока да се кротне. Когато и направихме забележка да махне детето от тази пушилка бяхме навикани и нахокани от госпожата с много нелицеприятни определения :(
цитирай
6.
анонимен -
4aiotgluhar4e нямам никаква пр...
20.01.2011 17:18
20.01.2011 17:18
4aiotgluhar4e нямам никаква представа какво работиш, но според мен ако е различно от журналистика си е живо губене на време. Евала, имаш страхотно перо. И си права за всичко, но Ганьо Балкански не иска да чуе, че е боклук. Ей на почнаха да ти слагат минусите. От мен да знаеш: никога няма да се оправи това племе, защото му харесва да е в блатото и да има поводи да си псува. Жалко!
цитирайnadejdaiskrova написа:
Ужасна история! Благодаря ти за този постинг! Винаги съм повтаряла, че всичко е в нас, от нас зависи, в каква страна живеем. Тя е наше огледално отражение. Този случай ме върна назад във времето, когато пресичах на зелено с тригодишната си дъщеря и добре, че отскочих и дръпнах детето (тогава имах бързи реакции). Дъщеря ми се разплака, защото я изблъсках с вик, но слава Богу!Нямаше да си пишем сега. Един мерцедес префуча с максималната скорост, която тази кола можеше да развие, през пешеходната пътека на зелено! Разбира се, камери липсваха. Хората скачаха като в екшън - кой накъдето свърне. Нямаше жертви, но и нямаше наказани...
Майката, за която разказваш, и ти и аз знаем, че в Канада, примерно, може да бъде лишена от родителски права. За глобите, които ще й наложат, да не говорим.
Майката, за която разказваш, и ти и аз знаем, че в Канада, примерно, може да бъде лишена от родителски права. За глобите, които ще й наложат, да не говорим.
Надя, сигурна съм, че всеки от нас има поне по една такава история. Аз и повече, защото имам свойството да привличам сакатлъците. Жалкото е, че много малко хора реагират и се опитват да променят нещата, а безпорядъкът вече си е жив хаос. И на мен започна да ми омръзва да отговарям на въпроса "Все ти ли ще оправяш света?" Накрая Онзи горе ще ни зашие един шамар и ще ни оправи генерално :)
nicodima написа:
Мен например ме учудва безкрайно факта, че за неотлепени стари винетки сложиха глоба от 400 лв., а този тип родители, които не са малко, никой не ги санкционира. Свикнали сме наистина да обвиняваме държавата. Тя, държавата си има лице и това е държавната власт, която се упражнява от хора, които са също като нас, с балкански манталитет. Всъщност обвиняваме едни други хора, също като нас, но от другата страна на барикадата. Въпросът опира и до чуваемостта... За да водиш диалог, трябва да чуваш другия, а не да живееш капсулиран сред собствените си разбирания за света. Българите за съжаление никога не са живяли в общност, която да наложи традиции за общуване...
Точно така е, ние винаги сме оцелявали зад дувар, капсулирани в борбата с ежедневието. Осъзнавам, че нямаме градска култура и че тя не може да се създаде бързо, но разказах тази история защото вече имам съмнения и по отношение на инстинкта ни за самосъхранение. Все си мисля, че един нормален родител по повелята на природата се опитва да опази поколението си, но май греша. За глобите си права, но нали знаеш, в тази държава пътищата са по-важни от образованието, от здравеопазването, за закрилата на децата да не говорим.
zemela написа:
Чайче, докато сме убедени, че правилата са добри, но не се отнасят за нас, това ще жънем. А ти не се коси, не си предизвикала инцидента. Просто, рано или късно, всеки си научава урока. В твоя случай обаче, тази майка ще помни не само, че не се пресича на червено, а и че е получила шамар на публично място. Дано поне преживения срам да и остави достатъчно траен отпечатък, че да не върши повече глупости.
Всъщност повече от правилата ни са добри, особено тези, които идват от Европа. Но ние не ги спазваме, защото за нарушенията няма санкции или санкциите са смешни. А и как да ги спазваш, като смрадта се разнася отгоре надолу. И за какъв срам говориш? Кое е това, което в днешна България е срамотно - разврат, корупция, кражби и далавери, мързел, кръшкане, предателство? Хич не ми се вярва онази "майка" да се е засрамила. Тя най-безцеремонно започна да бие уплашеното дете! Но се надявам да е достатъчно уплашена, защото останах с впечатлението, че възрастният мъж я познава и ще каже на някого.
yotovava написа:
поздрав от мен. Правилата са за спазване. Ако ще да не ни се нравят, но иначе настъпва хаос.
Валя
Валя
Лош закон, но закон! Римско право.
Поздрави и на теб!
elinora написа:
За всичко! Ама най-вече за възпитанието и за примера, който възрастните дават на децата! И за това, че лошият пример някак по-бързо се усвоява от добрият, защото лошото винаги търси лесния начин, за съжаление...Аз съм имала подобно неприятно преживяване с майка, която си беше вкарала бебешката количка в кафене в което се пушеше и тя също пушеше и бебето се скъса да плаче, а тя се скъса да пуши и да лашка едновременно количката напред-назад, та дано бебешока да се кротне. Когато и направихме забележка да махне детето от тази пушилка бяхме навикани и нахокани от госпожата с много нелицеприятни определения :(
Знаеш ли, Ели, чета коментара ти и се сетих за българската поговорка "Дай ми пари, не ми давай акъл". Мисля, че това обяснява всичко! Социолозите твърдят, че ни е объркана ценностната система. Пък аз си мисля, че нито е ценностна, нито е система :(((
анонимен написа:
4aiotgluhar4e нямам никаква представа какво работиш, но според мен ако е различно от журналистика си е живо губене на време. Евала, имаш страхотно перо. И си права за всичко, но Ганьо Балкански не иска да чуе, че е боклук. Ей на почнаха да ти слагат минусите. От мен да знаеш: никога няма да се оправи това племе, защото му харесва да е в блатото и да има поводи да си псува. Жалко!
Другите професии не искат ли добро подреждане и изразяване на мисли? Все пак благодаря за комплимента!
За боклука... Аз никого не съм нарекла боклук, но че племето не е стока, как да отречеш, като се вижда и с просто око. Знам, че причините са в тежката ни история, особено през последните 65 години, но ми е мъчно, защото наистина не сме прост народ.
Минусите не ме вълнуват по общоприетия начин. Само ми е жал за горките хора :(
13.
bven -
Тук има още един факт: всеки си научава урока, когато ще го запомни най-добре!
20.01.2011 20:45
20.01.2011 20:45
Урок са получили всички - и майката с детето, и шофьорът на джипа, другият шофьор, мъжът-шамаросник?! и ти, 4aiotgluhar4e ! Защото никой не ти е поискал съвет, нали? Може да звучи грубо, но законът е закон! Все пак хубавото е , че идва вечер и после утро - а то е по-мъдро от вечерта!:)
цитирайbven написа:
Урок са получили всички - и майката с детето, и шофьорът на джипа, другият шофьор, мъжът-шамаросник?! и ти, 4aiotgluhar4e ! Защото никой не ти е поискал съвет, нали? Може да звучи грубо, но законът е закон! Все пак хубавото е , че идва вечер и после утро - а то е по-мъдро от вечерта!:)
Ако искаш да кажеш, че не трябва да се обаждаме, когато виждаме нередности, аз това не го мога. Просто не съм родена за такъв живот. Ако виждаш някаква кармичност, може би си права. Това, което знам със сигурност е, че животът не е прост и еднозначен, от което следва, че истината никога не е моно, винаги е поли :)
Впрочем, сега се сещам за един любим мой поет, който имаше прекрасния талант да поднася много фино, но категорично, противоречащи си истини. Милият Владо Левков! Винаги ми е помагал при лутане на духа! Ето:
"Стойте си на топло, мир вам,
а аз ще съм бялата лястовица.
Как по нея съм се захласвал
и в делник, и в пуста неделя...
Може да не нося щастие,
но мъката все ще споделям."
и
"О, как ще се пречисти в мене мисълта
от всичките измами по наследство?
Не ни прощава средствата целта,
защото и самата тя е средство."
всички щяха да навикат шофьора, а майката щеше да се носи с вид на мъченица из ТВ-тата! Това е - никаква мисъл, морал и милост дори за собственото дете! Отврат!!!
цитирайТова си е ужас, ама и ние сме дълбоко невъзпитани и недисциплинирани... въобще.
цитирайтова е като приказката, "Не прави непоискано добро". Никога не се вслушваме в съвета на другите. За децата, да, това е разбираемо, от малки те сами искат да опитат всичко и да достигнат до своите изводи, дори и да се опарят, но за една майка, та тя не е дете. Лошото е, че повечето деца отсега се възпитават по този начин, с лош личен пример. Какви ли ще станат като възрастни? Прегръщам те топло, Чайче, днес е ден на прегръдката. Забрави и се усмихни!
цитирайразминавала съм се с Владо Левков по разни редакции. Гледах го със страхопочитание, веднъж даже ме запознаха с него : )... Светла да е паметта му!
Но не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
цитирайНо не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
Ужасна картинка!...
Но не - ти не си предизвикала нищо. Точно обратното.
Обаче... понякога просто неприятният опит се оказва полезен...
цитирайНо не - ти не си предизвикала нищо. Точно обратното.
Обаче... понякога просто неприятният опит се оказва полезен...
tili написа:
всички щяха да навикат шофьора, а майката щеше да се носи с вид на мъченица из ТВ-тата! Това е - никаква мисъл, морал и милост дори за собственото дете! Отврат!!!
Хората са програмирани да съчувстват на пострадалия. Чак след това мислят кой е виновен.
aqualia написа:
Това си е ужас, ама и ние сме дълбоко невъзпитани и недисциплинирани... въобще.
Наистина е остър опит. Но моят стрес е нищо в сравнение с това, което е преживял мъжът от джипа. Горкият, не знаеше на кой свят е!
makont написа:
това е като приказката, "Не прави непоискано добро". Никога не се вслушваме в съвета на другите. За децата, да, това е разбираемо, от малки те сами искат да опитат всичко и да достигнат до своите изводи, дори и да се опарят, но за една майка, та тя не е дете. Лошото е, че повечето деца отсега се възпитават по този начин, с лош личен пример. Какви ли ще станат като възрастни? Прегръщам те топло, Чайче, днес е ден на прегръдката. Забрави и се усмихни!
Страшно е за децата! На този светофар чакаме зеленото само аз и едно момче, което веднъж ми каза, че е ударило пешеходец, пресякъл над подлез. Докато чакам, тълпи ученици ме гледат с насмешка. За тях това е героизъм! Странното е, че и възрастни хора, които едва ходят, събират юнаклък и подтичват като бици пред червеното човече. Да им се чудиш за къде бързат!
Благодаря за прегръдката! И аз те прегръщам!
Прегръдка и за всички останали, които навестяват блога ми :)))
nicodima написа:
разминавала съм се с Владо Левков по разни редакции. Гледах го със страхопочитание, веднъж даже ме запознаха с него : )... Светла да е паметта му!
Но не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
Но не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
От дълго време обмислям да му посветя един постинг, но... не е лесно. Но ще се преборя! Ако някой не ме изпревари ;)
martito написа:
Ужасна картинка!...
Но не - ти не си предизвикала нищо. Точно обратното.
Обаче... понякога просто неприятният опит се оказва полезен...
Но не - ти не си предизвикала нищо. Точно обратното.
Обаче... понякога просто неприятният опит се оказва полезен...
Колкото повече мисля, толкова по-сигурна ставам, че така е трябвало да се случи. Но случката беше много шокираща. Сигурно защото темата ми е като оголена рана. Благодаря за разбирането!
25.
nicodima -
Напиши, ще се радвам, защото много хора ще си спомнят за него, а други - ще го открият...
22.01.2011 16:47
22.01.2011 16:47
4aiotgluhar4e написа:
От дълго време обмислям да му посветя един постинг, но... не е лесно. Но ще се преборя! Ако някой не ме изпревари ;)
nicodima написа:
разминавала съм се с Владо Левков по разни редакции. Гледах го със страхопочитание, веднъж даже ме запознаха с него : )... Светла да е паметта му!
Но не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
Но не мога да забравя това:
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
Благодаря ти, че ми напомни за него!
От дълго време обмислям да му посветя един постинг, но... не е лесно. Но ще се преборя! Ако някой не ме изпревари ;)
Поздрави!
За какво говорим? Точно за това става въпрос. Искаме закони и правила, но за другите.
Промяната ще стане някъде в бъдеще време, все още се надявам....
Поздрав, Чайе, имам подобен случай на пазара с не толкова стряскащ край.:))
цитирайПромяната ще стане някъде в бъдеще време, все още се надявам....
Поздрав, Чайе, имам подобен случай на пазара с не толкова стряскащ край.:))
Не мога да не призная, че ти даде най-точното определение на явлението: Искаме закони и правила, но за другите. А аз пак достигам до извода, че докато не се върне спазването на десетте божи заповеди, "някъде в бъдещето" ще си е все бъдеще.
Благодаря за гостуването!
цитирайБлагодаря за гостуването!
Търсене
За този блог
Гласове: 13944
Блогрол
1. Великият - за мен по-високо няма
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата