Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
25.08.2011 10:46 -
КАРЛСОН, КОЙТО НЕ ЖИВЕЕ НА ПОКРИВА И РАБОТИ В ТЕАТЪРА
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 41653 Коментари: 61 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2011 10:49
Прочетен: 41653 Коментари: 61 Гласове:
71
Последна промяна: 25.08.2011 10:49
Случвало ли ви се е да гледате филм и да си мислите, че това са нереални глупости, измишльотини, родени от измъченото съзнание на някой некадърен сценарист? Въпросът е риторичен. Ние обикновено имаме твърди стандарти за възможно, реалистично, смислено, когато става въпрос за роман или за екран. Но рядко се сещаме, че в живота се случват много по-невероятни неща, които никой сценарист не може да измисли. За доказателство дочетете този постинг.
Преди две години бях в Чехия, имах свободен ден и реших да отскоча до Карлови Вари. Това е благаславено място. В него ако не се чувстваш щастлив, значи изобщо не си способен да изпитваш щастие. В този град се събират като в картина на импресионист всички цветове на дъгата, всички звуци и аромати, в него има едновременно спокойствие и приповдигнатост. И лукс, много лукс и показност. А този ден имаше и много дъжд. С талази вода ме посрещна кралският курорт, но за щастие, преди да вляза в пешеходната зона, дъждът спря. Беше чисто, свежо, зелено, във въздуха се носеше упоителен аромат на бяла акация.
Вървях по алеите край Тепла, обиколих градината, пипах пискюлите и ушите на едно конче (в курортната част градският транспорт е файтонен), зяпах по фасадите на сградите, мушках се под колонадите и пих вода (там всички чешмички са на закрито, под навеси с красиви колони). И да не си цар на заплесването като мен, в Карлови Вари се отнасяш от самосебе си и усещането за безметежност те залива неусетно. Не съм забелязала кога небето се е смръщило отново, но когато наближих основната си цел, изведнъж ми стана ясно, че ако не намеря сушина, акцията, която съм замислила, ще се провали. А планът беше да вляза в сградата на общинския театър, използван основно за опера. Пък в опера мокри кокошки не се допускат! За целта ударих един спринт и при първите капки дъжд вече бях под козирката. След това като гледах снимките, умрях от смях, защото се оказа, че съм изиграла една кушия, между градския транспорт :) И даже съм снимала!
Така, бягайки между капките дъжд, кацнах под козирката на заветната цел и в следващия момент работата се запъна. Беше заключено! За трети път!!! Позавъртях се, проверих всички врати, но не, нямаше никакви признаци на живот. Минах от страната на касата, за да попитам как се влиза, но и тя не работеше. По едно време, както надничах, чух зад гърба си стъпки, а след тях и познати на всеки градски човек шумове - един работник беше отворил странична врата и изкарваше кофите за боклук. Честно казано, не му обърнах внимание, човекът си работеше неговата си работа, а аз си преследвах моята цел да идентифицирам живот в един от най-красивите театри в Европа.
Изведнъж чух зад гърба си, че някой ми казва нещо на чешки и машинално отговорих на български: "Съжалявам, не разбирам." След това се обърнах и видях, че към мен се е приближил шефът на кофите :) Представете си изненадата ми, на два метра пред мен стоеше човек около 40-те, висок около 1.60 и толкова широк - истински пухчо, синеок, рус, с рижави бакенбарди. Приличаше на Карлсон, който живее на покрива. Само перка нямаше! Трябва да съм имала доста глуповат вид, защото човекът се приближи още малко, поклони се леко и отново на чешки, но много бавно ме попита от къде съм. А аз много бавно отговорих: "От България". Тогава събеседникът ми разтегна неочаквана за мен усмивка и каза на руски: "Русский понимаете, да?" Аз кимнах и разговорът тръгна. "Меня зовут Карл." Е как да не прихнеш? Ами той наистина бил Карлсон! Но не живее на покрива и работи в театъра :) Запознахме се и аз му обясних, че за трети път идвам и все не мога да вляза в театъра и че ако и този път не мога да видя завесата на Климт, ще се разплача. Отговорът, който получих беше, че не е прието да се влиза, когато няма представления. Сигурно на лицето ми се е изписало огромно разочарование, защото събеседникът ми някак се засрами и само смотолеви едно "Вот..."
В това време пристигна боклукчийската кола и Карлсон се сети, че има работа да върши, каза ми през рамо "Пака!" и отиде да управлява кофите. Аз стоях като в небрано лозе, плющеше страхотен дъжд и трябваше да изчакам поне да намалее. Чаках и гледах как закачаха разноцветните кофи и в този момент осъзнах, че за първи път виждам как разделно събраният боклук се изхвърля разделно. Каква ирония! Дойдох театър да гледам, мечтаех за фреските на Климт, а гледах урок по сметосъбиране...
Докато подсмърчах под навеса и изчислявах най-краткия път до кафенето на отсрещния бряг, Карлсон се появи с връзка ключове и лъчезарна усмивка и ми каза: "Ну давай, сегодня день чудес!" Както се казва, гледах и не вярвах на ушите си. Но чудото се случи! Той отключи вратата откъм касата и ме поведе към фоайето, разказвайки ми как ходил на почивка в Созопол. Говореше с нескрита симпатия за България и от дума на дума, започна да ми разказва за себе си. Бил от Пилзен, но през едно лято дошъл да се поразходи, срещнал една местна рускиня и... Смешно звучи, но там има местни руснаци, такива, които постоянно живеят в града и района. По официални данни са около 20 % от населението, а по неофициални вече гонят 50%. Карл и Наташа създали семейство, народили три дечица и той започнал работа като работник в театъра. Попитах защо, а отговорът беше, че искал да пее и дори завършил музикално училище, но поради заболяване му забранили да се напряга. Така останал само да слуша, да подготвя декорите и да диша праха на сцената. Беше щастлив и му личеше.
Дълго чакахме да включат осветлението в салона, аз потропвах нетърпеливо и през това време за успокоение си повтарях наум, че вървя по стъпките на Брамс и Верди, че на тази сцена е дирижирал Тосканини, че на нея за първи път е изсвирена прочутата симфония на Дворжак "Из новия свят" и че ей сега, след секунда, ще видя работите на Густав Климт. Когато светлината се плисна в залата, вече бях загубила и образ и говор. Насилвах се да слушам Карл, но цялото ми внимание като магнит залепваше за фреските, завесите, фризовете, лампионите. Които бяха включени специално за мен! Явно изумлението ми е било изписано на лицето, защото събеседникът ми изведнъж седна на едно кресло и млъкна. Не мога да разкажа разкоша и великолепието, но мога да ги покажа. Ето ги:
Това са изгледи на театъра отвън. Сградата е проектирана от двама австрийски архитекти, известни като Fellner & Helmer, в стил късен рококо и е построена на мястото на стар общински театър. Строителството е започнало през 1883, а на 15 май 1886 г. е открита със "Сватбата на Фигаро" на Моцарт. Дали заради откриването с опера или за това, че е дом на конкурса за оперни певци "Дворжак", местните хора си я наричат "операта". След 1993 г. е направен грандиозен 6-годишен ремонт, защото по време на социализма театърът е бил оставен да се руши. До отчайващо състояние са били доведени фигурните композиции по покрива, статуите на Теодор Фрийдъл на входа, фреските по тавана и над сцената, рисувани от Густав Климт, Ернст Климт и Франц Мач, дори световноизвестната завеса, проектирана от тримата, но основно дело на Густав Климт. Завесата е реставрирана цели пет години, сантиметър по сантиметър, начинанието изглеждало невъзможно, но специалистите успели да спасят гордостта на града. През 1999 г. ремонтът е завършен и театърът отново е открит със "Сватбата на Фигаро".
Така аз видях шедьовъра през окото на обектива:
Между другото, и тримата художници са били под 25 години, когато са сътворили това съкровище. Композицията се казва "Апотеоз на поетичното изкуство". Блазе на този поет! Вижте колко голички музи са го наобиколили!
А това е част от тавана. Стенописът е рисуван от Густав Климт. Аз харесах най-много композицията над сцената, рисувана от по-малкия брат Ернст, но съм мръднала и снимката е размазана.
Фотографиите са хубаво нещо, но те не могат да предадат усещането и атмосферата на тази уникално красива и хармонична сграда. Ако кликнете на посочените връзки можете да видите панорами, които дават реална представа за нейното великолепие: фоайе, зала, зала.
Време е да тръгвам, защото гоня автобус. Сбогувам се с Карл и трудно намирам думи да му благодаря. За около час този добър човек ми подари една сбъдната мечта и спомени, от които още ми притупква сърцето.
Последни снимки от театъра...
И от града...
*** Седим с приятели на една маса пред централния бар на Spirit of Burgas и уважаваме основния спонсор на събитието - Beck’s. Бирата малко не се връзва с очакваното танго, но пък да отидеш на фестивал и да не удариш поне една бирюса, някак не е прилично. По едно време усещам, че някой ме гледа втренчено, чувам руска реч, обръщам се рязко и..., мили Боже, на съседната маса разпознавам Карл! С едно изключително красиво русо миньонче, което явно е Наташа, и три малки карлсончета - на 9, на 7 и на 5 години, синеоки, русички и дебелички :) Дошли на почивка в Созопол и татко им ги довел на фестивал. Наобикалят ме, сякаш се познаваме от години, говорят един през друг и докато се усетя, една малка принцеса вече е завъртяла дупе в скута ми. Страхотна гледка са, смеят се непрекъснато, от тях блика живот. Очевидно децата могат да са наследствено щастливи.
Светът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост.
Преди две години бях в Чехия, имах свободен ден и реших да отскоча до Карлови Вари. Това е благаславено място. В него ако не се чувстваш щастлив, значи изобщо не си способен да изпитваш щастие. В този град се събират като в картина на импресионист всички цветове на дъгата, всички звуци и аромати, в него има едновременно спокойствие и приповдигнатост. И лукс, много лукс и показност. А този ден имаше и много дъжд. С талази вода ме посрещна кралският курорт, но за щастие, преди да вляза в пешеходната зона, дъждът спря. Беше чисто, свежо, зелено, във въздуха се носеше упоителен аромат на бяла акация.
Вървях по алеите край Тепла, обиколих градината, пипах пискюлите и ушите на едно конче (в курортната част градският транспорт е файтонен), зяпах по фасадите на сградите, мушках се под колонадите и пих вода (там всички чешмички са на закрито, под навеси с красиви колони). И да не си цар на заплесването като мен, в Карлови Вари се отнасяш от самосебе си и усещането за безметежност те залива неусетно. Не съм забелязала кога небето се е смръщило отново, но когато наближих основната си цел, изведнъж ми стана ясно, че ако не намеря сушина, акцията, която съм замислила, ще се провали. А планът беше да вляза в сградата на общинския театър, използван основно за опера. Пък в опера мокри кокошки не се допускат! За целта ударих един спринт и при първите капки дъжд вече бях под козирката. След това като гледах снимките, умрях от смях, защото се оказа, че съм изиграла една кушия, между градския транспорт :) И даже съм снимала!
Така, бягайки между капките дъжд, кацнах под козирката на заветната цел и в следващия момент работата се запъна. Беше заключено! За трети път!!! Позавъртях се, проверих всички врати, но не, нямаше никакви признаци на живот. Минах от страната на касата, за да попитам как се влиза, но и тя не работеше. По едно време, както надничах, чух зад гърба си стъпки, а след тях и познати на всеки градски човек шумове - един работник беше отворил странична врата и изкарваше кофите за боклук. Честно казано, не му обърнах внимание, човекът си работеше неговата си работа, а аз си преследвах моята цел да идентифицирам живот в един от най-красивите театри в Европа.
Изведнъж чух зад гърба си, че някой ми казва нещо на чешки и машинално отговорих на български: "Съжалявам, не разбирам." След това се обърнах и видях, че към мен се е приближил шефът на кофите :) Представете си изненадата ми, на два метра пред мен стоеше човек около 40-те, висок около 1.60 и толкова широк - истински пухчо, синеок, рус, с рижави бакенбарди. Приличаше на Карлсон, който живее на покрива. Само перка нямаше! Трябва да съм имала доста глуповат вид, защото човекът се приближи още малко, поклони се леко и отново на чешки, но много бавно ме попита от къде съм. А аз много бавно отговорих: "От България". Тогава събеседникът ми разтегна неочаквана за мен усмивка и каза на руски: "Русский понимаете, да?" Аз кимнах и разговорът тръгна. "Меня зовут Карл." Е как да не прихнеш? Ами той наистина бил Карлсон! Но не живее на покрива и работи в театъра :) Запознахме се и аз му обясних, че за трети път идвам и все не мога да вляза в театъра и че ако и този път не мога да видя завесата на Климт, ще се разплача. Отговорът, който получих беше, че не е прието да се влиза, когато няма представления. Сигурно на лицето ми се е изписало огромно разочарование, защото събеседникът ми някак се засрами и само смотолеви едно "Вот..."
В това време пристигна боклукчийската кола и Карлсон се сети, че има работа да върши, каза ми през рамо "Пака!" и отиде да управлява кофите. Аз стоях като в небрано лозе, плющеше страхотен дъжд и трябваше да изчакам поне да намалее. Чаках и гледах как закачаха разноцветните кофи и в този момент осъзнах, че за първи път виждам как разделно събраният боклук се изхвърля разделно. Каква ирония! Дойдох театър да гледам, мечтаех за фреските на Климт, а гледах урок по сметосъбиране...
Докато подсмърчах под навеса и изчислявах най-краткия път до кафенето на отсрещния бряг, Карлсон се появи с връзка ключове и лъчезарна усмивка и ми каза: "Ну давай, сегодня день чудес!" Както се казва, гледах и не вярвах на ушите си. Но чудото се случи! Той отключи вратата откъм касата и ме поведе към фоайето, разказвайки ми как ходил на почивка в Созопол. Говореше с нескрита симпатия за България и от дума на дума, започна да ми разказва за себе си. Бил от Пилзен, но през едно лято дошъл да се поразходи, срещнал една местна рускиня и... Смешно звучи, но там има местни руснаци, такива, които постоянно живеят в града и района. По официални данни са около 20 % от населението, а по неофициални вече гонят 50%. Карл и Наташа създали семейство, народили три дечица и той започнал работа като работник в театъра. Попитах защо, а отговорът беше, че искал да пее и дори завършил музикално училище, но поради заболяване му забранили да се напряга. Така останал само да слуша, да подготвя декорите и да диша праха на сцената. Беше щастлив и му личеше.
Дълго чакахме да включат осветлението в салона, аз потропвах нетърпеливо и през това време за успокоение си повтарях наум, че вървя по стъпките на Брамс и Верди, че на тази сцена е дирижирал Тосканини, че на нея за първи път е изсвирена прочутата симфония на Дворжак "Из новия свят" и че ей сега, след секунда, ще видя работите на Густав Климт. Когато светлината се плисна в залата, вече бях загубила и образ и говор. Насилвах се да слушам Карл, но цялото ми внимание като магнит залепваше за фреските, завесите, фризовете, лампионите. Които бяха включени специално за мен! Явно изумлението ми е било изписано на лицето, защото събеседникът ми изведнъж седна на едно кресло и млъкна. Не мога да разкажа разкоша и великолепието, но мога да ги покажа. Ето ги:
Това са изгледи на театъра отвън. Сградата е проектирана от двама австрийски архитекти, известни като Fellner & Helmer, в стил късен рококо и е построена на мястото на стар общински театър. Строителството е започнало през 1883, а на 15 май 1886 г. е открита със "Сватбата на Фигаро" на Моцарт. Дали заради откриването с опера или за това, че е дом на конкурса за оперни певци "Дворжак", местните хора си я наричат "операта". След 1993 г. е направен грандиозен 6-годишен ремонт, защото по време на социализма театърът е бил оставен да се руши. До отчайващо състояние са били доведени фигурните композиции по покрива, статуите на Теодор Фрийдъл на входа, фреските по тавана и над сцената, рисувани от Густав Климт, Ернст Климт и Франц Мач, дори световноизвестната завеса, проектирана от тримата, но основно дело на Густав Климт. Завесата е реставрирана цели пет години, сантиметър по сантиметър, начинанието изглеждало невъзможно, но специалистите успели да спасят гордостта на града. През 1999 г. ремонтът е завършен и театърът отново е открит със "Сватбата на Фигаро".
Така аз видях шедьовъра през окото на обектива:
Между другото, и тримата художници са били под 25 години, когато са сътворили това съкровище. Композицията се казва "Апотеоз на поетичното изкуство". Блазе на този поет! Вижте колко голички музи са го наобиколили!
А това е част от тавана. Стенописът е рисуван от Густав Климт. Аз харесах най-много композицията над сцената, рисувана от по-малкия брат Ернст, но съм мръднала и снимката е размазана.
Фотографиите са хубаво нещо, но те не могат да предадат усещането и атмосферата на тази уникално красива и хармонична сграда. Ако кликнете на посочените връзки можете да видите панорами, които дават реална представа за нейното великолепие: фоайе, зала, зала.
Време е да тръгвам, защото гоня автобус. Сбогувам се с Карл и трудно намирам думи да му благодаря. За около час този добър човек ми подари една сбъдната мечта и спомени, от които още ми притупква сърцето.
Последни снимки от театъра...
И от града...
*** Седим с приятели на една маса пред централния бар на Spirit of Burgas и уважаваме основния спонсор на събитието - Beck’s. Бирата малко не се връзва с очакваното танго, но пък да отидеш на фестивал и да не удариш поне една бирюса, някак не е прилично. По едно време усещам, че някой ме гледа втренчено, чувам руска реч, обръщам се рязко и..., мили Боже, на съседната маса разпознавам Карл! С едно изключително красиво русо миньонче, което явно е Наташа, и три малки карлсончета - на 9, на 7 и на 5 години, синеоки, русички и дебелички :) Дошли на почивка в Созопол и татко им ги довел на фестивал. Наобикалят ме, сякаш се познаваме от години, говорят един през друг и докато се усетя, една малка принцеса вече е завъртяла дупе в скута ми. Страхотна гледка са, смеят се непрекъснато, от тях блика живот. Очевидно децата могат да са наследствено щастливи.
Светът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост.
Следващ постинг
Предишен постинг
Чудесен постинг - съчетание на интересен разказ и на богат снимков материал!...
Понякога добрите хора се срещат и реално... И навярно - неслучайно... :))
цитирайПонякога добрите хора се срещат и реално... И навярно - неслучайно... :))
Хех, чудесата наистина нямат край ;)
цитирайТова си е цял роман, филм, пиеса, спомен, приказка, музика или както и да го назова, няма да бъде грешно. Имах чувството, че съм участник в тази случка, защото трепета, с който си очаквала и влязла в театъра е почти същия, който изпитах при влизането си в Бургтеатър във Виена. И срещата ти с човека, който сбъдва мечти, нека да не е края на тази приказка, филм, разказ или...
Поздрав, Чайче! Как ме развълнува, само аз си зная!:))
цитирайПоздрав, Чайче! Как ме развълнува, само аз си зная!:))
"Очевидно децата могат да са наследствено щастливи.
Светът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост."
Тъкмо за това говорих преди малко. Хората можем да сме "наследствено щастливи" - как хубаво и ясно си го казала за децата на Карл! Аз го мисля и за нас, хората. Страданието не възвисява, не. То не е нещо нормално и ние не би трябвало да го приемаме за даденост. Щастието, радостта на духа, светлината и топлината на обичта, която даряваме, възвисяват. Когато разберем това, на света ще има по-малко страдание и повече хармония и красота. От нас зависи.
А в твоето незабравимо есе има толкова много теми, състояния, настроения и мисли..., да не говорим за атмосферата от снимките, че си го грабвам в блограла.:) Как сте се срещнали пак с Карлсон!:))) Май няма нищо случайно, нали?
Благодаря ти! Много здраве и настроение за теб!:)
цитирайСветът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост."
Тъкмо за това говорих преди малко. Хората можем да сме "наследствено щастливи" - как хубаво и ясно си го казала за децата на Карл! Аз го мисля и за нас, хората. Страданието не възвисява, не. То не е нещо нормално и ние не би трябвало да го приемаме за даденост. Щастието, радостта на духа, светлината и топлината на обичта, която даряваме, възвисяват. Когато разберем това, на света ще има по-малко страдание и повече хармония и красота. От нас зависи.
А в твоето незабравимо есе има толкова много теми, състояния, настроения и мисли..., да не говорим за атмосферата от снимките, че си го грабвам в блограла.:) Как сте се срещнали пак с Карлсон!:))) Май няма нищо случайно, нали?
Благодаря ти! Много здраве и настроение за теб!:)
После ще разгледам и линковете:))) Чайчеее, настръхнах от този постинг. И аз съм била в Карловивари, но не можах да видя Операта. Видях кинофестивалната зала пак по случайностт. С едни черни стени от някакъв цепен камък - модерно и леко страховито:) А другото си е така - Променадата, свежестта, гадната вода. И една вкаменена в извора роза, която си донесох, но подарих.
Била съм и в други Бадени, но Карсбад е с неповторимо очарование!
Да, няма нищо случайно на този свят, а щастието, както и нещастието е заразно. Всъщност - замислиш ли се дали си щастлив, значи че си нещастен:)
Радвам ти се на бургаската среща все едно, че се е случила на мен:) Животът е прекрасен, нали?
цитирайБила съм и в други Бадени, но Карсбад е с неповторимо очарование!
Да, няма нищо случайно на този свят, а щастието, както и нещастието е заразно. Всъщност - замислиш ли се дали си щастлив, значи че си нещастен:)
Радвам ти се на бургаската среща все едно, че се е случила на мен:) Животът е прекрасен, нали?
Красиви снимки,чудесен постинг!
Поздравления.
цитирайПоздравления.
направо разкош !
Поздрави !
цитирайПоздрави !
mt46 написа:
Чудесен постинг - съчетание на интересен разказ и на богат снимков материал!...
Понякога добрите хора се срещат и реално... И навярно - неслучайно... :))
Понякога добрите хора се срещат и реално... И навярно - неслучайно... :))
Благодаря за похвалата и се извинявам, че отговарям късно, но напоследък май съдбата ми се подхилва иронично - веднага след като пусна постинг, ме наляга работа.
Да, прав си, че м реалността има много добри хора. Напоследък и аз мисля, че случайните срещи не са случайни.
Поздрави!
ferdi написа:
Хех, чудесата наистина нямат край ;)
Ами да! То самият живот си е чудо!
monaliza121 написа:
Това си е цял роман, филм, пиеса, спомен, приказка, музика или както и да го назова, няма да бъде грешно. Имах чувството, че съм участник в тази случка, защото трепета, с който си очаквала и влязла в театъра е почти същия, който изпитах при влизането си в Бургтеатър във Виена. И срещата ти с човека, който сбъдва мечти, нека да не е края на тази приказка, филм, разказ или...
Поздрав, Чайче! Как ме развълнува, само аз си зная!:))
Поздрав, Чайче! Как ме развълнува, само аз си зная!:))
Мислех да деактивирам този постинг, но твоят коментар ме спря. Напоследък се опитват да ми насадят чувство за вина, че видите ли, докато хората се трепят да си изхранят децата, аз хойкам по театри и фестивали. Чак взех да се замислям дали моята челяд стои недохранена. Не че не се спуквам от работа, но нали знаеш, способността на лъжичката катран да съсипе кацата с мед е удивителна.
Няма да деактивирам нищо, защото един човек да е усетил посланието, стига ми :)
И аз харесвам Бургтеатър. И се надявам, че около всяко нещо, което харесвам, ще срещам добри хора.
Поздрави!
malchaniaotnadejda7 написа:
"Очевидно децата могат да са наследствено щастливи.
Светът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост."
Тъкмо за това говорих преди малко. Хората можем да сме "наследствено щастливи" - как хубаво и ясно си го казала за децата на Карл! Аз го мисля и за нас, хората. Страданието не възвисява, не. То не е нещо нормално и ние не би трябвало да го приемаме за даденост. Щастието, радостта на духа, светлината и топлината на обичта, която даряваме, възвисяват. Когато разберем това, на света ще има по-малко страдание и повече хармония и красота. От нас зависи.
А в твоето незабравимо есе има толкова много теми, състояния, настроения и мисли..., да не говорим за атмосферата от снимките, че си го грабвам в блограла.:) Как сте се срещнали пак с Карлсон!:))) Май няма нищо случайно, нали?
Благодаря ти! Много здраве и настроение за теб!:)
Светът е малък, наистина! Понякога ми се струва, че в общия хаос има отделни структри, нещо като джобове, в които часовникът спира и останалият свят изчезва. В такива уютни джобове на времето и пространството попаднах два пъти с един много добър човек. Казва се Карл, работи в театъра и притежава особения талант да саздава радост."
Тъкмо за това говорих преди малко. Хората можем да сме "наследствено щастливи" - как хубаво и ясно си го казала за децата на Карл! Аз го мисля и за нас, хората. Страданието не възвисява, не. То не е нещо нормално и ние не би трябвало да го приемаме за даденост. Щастието, радостта на духа, светлината и топлината на обичта, която даряваме, възвисяват. Когато разберем това, на света ще има по-малко страдание и повече хармония и красота. От нас зависи.
А в твоето незабравимо есе има толкова много теми, състояния, настроения и мисли..., да не говорим за атмосферата от снимките, че си го грабвам в блограла.:) Как сте се срещнали пак с Карлсон!:))) Май няма нищо случайно, нали?
Благодаря ти! Много здраве и настроение за теб!:)
И аз мисля като теб, че страданието не е задължително. Освен това смятам, че голяма част от него е изкуствено генерирано. Има събития, които са безспорно трагични, но има и неща, които хората сами предизвикват и допълнително очернят. Аз едно знам - както подходиш към живота, така ти отговаря той. И това е една от основните причини да напиша този постинг - да покажа, че можеш да се щастлив, когато се е сгромолясала голямата ти мечта. Освен това мисля, че наследствеността е важна, но отношението към света се възпитава в семейството. Както правят Карл и Наташа.
Поздрави, Надя! Благодаря, че разбра :)
Благодаря ти, Чайче!
Прочетох на един дъх, беше ми интересно!
Да, светът е малък! И добрите хора не са малко!
цитирайПрочетох на един дъх, беше ми интересно!
Да, светът е малък! И добрите хора не са малко!
tili написа:
После ще разгледам и линковете:))) Чайчеее, настръхнах от този постинг. И аз съм била в Карловивари, но не можах да видя Операта. Видях кинофестивалната зала пак по случайностт. С едни черни стени от някакъв цепен камък - модерно и леко страховито:) А другото си е така - Променадата, свежестта, гадната вода. И една вкаменена в извора роза, която си донесох, но подарих.
Била съм и в други Бадени, но Карсбад е с неповторимо очарование!
Да, няма нищо случайно на този свят, а щастието, както и нещастието е заразно. Всъщност - замислиш ли се дали си щастлив, значи че си нещастен:)
Радвам ти се на бургаската среща все едно, че се е случила на мен:) Животът е прекрасен, нали?
Била съм и в други Бадени, но Карсбад е с неповторимо очарование!
Да, няма нищо случайно на този свят, а щастието, както и нещастието е заразно. Всъщност - замислиш ли се дали си щастлив, значи че си нещастен:)
Радвам ти се на бургаската среща все едно, че се е случила на мен:) Животът е прекрасен, нали?
Наистина всички бадени са хубави, но Карлсбад не е просто курорт. Там има дух.
За късмет, май, не съм попадала във фестивалната зала, но ако е в онова тъмно грозилище от соца, дето е в началото, в ляво, не бих се и опитала. Иначе от филмония фестивал не бих се отказала :)
Може би си права, че нищо не е случайно. Сигурно съдбата ме е наградила за упоритостта като ми е изпратила Карл там, а после е наградила него, като ме прати на фестивала и ми даде шанс да им помогна. Сега със сигурност няма да загубим връзка. И да, животът наистина е прекрасен. Понякога :)
ognena71 написа:
Красиви снимки,чудесен постинг!
Поздравления.
Поздравления.
Поздрави и на теб и пак заповядай :)
kite333 написа:
направо разкош !
Поздрави !
Поздрави !
Да залата е просто бижу! Ако говориш за панорамните снимки, скоро ги открих и много им се радвам.
Поздрави!
erato7 написа:
Благодаря ти, Чайче!
Прочетох на един дъх, беше ми интересно!
Да, светът е малък! И добрите хора не са малко!
Прочетох на един дъх, беше ми интересно!
Да, светът е малък! И добрите хора не са малко!
За бройката на добрите хора и аз имам такива подозрения, но си мисля кога нещата ще се променят така, че да не се колебаем да вадим човешкото в себе си без страх. Засега нямам отговор.
Благодаря, че прочете!
Vylnuva6t razkaz! Blagodarq i za razhodkataa v snimki!
цитирай
18.
elpidaa -
да, случвало ми се е :)
подобни ...
25.08.2011 18:05
25.08.2011 18:05
да, случвало ми се е :)
подобни срещи са колкото неочаквани..., толкова и вълнуващи :)
хубаво разказваш, чайче ;) и снимките!
благодаря!
:)))
цитирайподобни срещи са колкото неочаквани..., толкова и вълнуващи :)
хубаво разказваш, чайче ;) и снимките!
благодаря!
:)))
19.
hristo27 -
Много мила и чудесна история!
25.08.2011 18:27
25.08.2011 18:27
Много мила и чудесна история!
цитирайНе знам кое по-първо да ти похваля в този постинг - хареса ми всичко!
Чудесни преживявания, чудесно разказани!
Случката, която си описала, си е направо за филмиране!:)
Поздрави, и благодарности!
цитирайЧудесни преживявания, чудесно разказани!
Случката, която си описала, си е направо за филмиране!:)
Поздрави, и благодарности!
V prikazkite e hubavo!
цитирай"джобове" крехко безвремие, в които има това чувство на щастие. Напълни ми душата. Била съм в Карлови Вари, невероятно е, наистина. Там има дух. А този Карл, един щастлив човек, около него струи щастие, заразително. Има такива хора и дай-боже да са повече. Хубава вечер!
цитирайвсичко, което съм прочела досега от теб е такова, позитивно и приятно!
Няма случайни неща, в това съм сигурна вече.
цитирайНяма случайни неща, в това съм сигурна вече.
и да се осъзнае важното. ))))
цитирайbizcocho написа:
Vylnuva6t razkaz! Blagodarq i za razhodkataa v snimki!
elpidaa написа:
да, случвало ми се е :)
подобни срещи са колкото неочаквани..., толкова и вълнуващи :)
хубаво разказваш, чайче ;) и снимките!
благодаря!
:)))
подобни срещи са колкото неочаквани..., толкова и вълнуващи :)
хубаво разказваш, чайче ;) и снимките!
благодаря!
:)))
Права си, че изненадата е част от вълнението.
И аз ти благодаря за гостуването :)
hristo27 написа:
Много мила и чудесна история!
Благодаря!
vostroto написа:
Не знам кое по-първо да ти похваля в този постинг - хареса ми всичко!
Чудесни преживявания, чудесно разказани!
Случката, която си описала, си е направо за филмиране!:)
Поздрави, и благодарности!
Чудесни преживявания, чудесно разказани!
Случката, която си описала, си е направо за филмиране!:)
Поздрави, и благодарности!
Не ме хвали, така се разтоварвам. Аз трябва да ви благодаря, че ми четете щуротиите. Ако пък се намери и някой авантюрист за филмиране... Малейййй, представих си как някой ходи след мен с камера и снима :)))
injir написа:
V prikazkite e hubavo!
Но това са късчета живот.
Поздрави !
makont написа:
"джобове" крехко безвремие, в които има това чувство на щастие. Напълни ми душата. Била съм в Карлови Вари, невероятно е, наистина. Там има дух. А този Карл, един щастлив човек, около него струи щастие, заразително. Има такива хора и дай-боже да са повече. Хубава вечер!
Знаеш ли, напоследък си мисля, че животът е поредица от "джобове", но ние май нямаме време да ги осъзнаем и ги подминаваме. А Карл... да, той наистина е заразно щастлив, чак необяснимо, въпреки странната си съдба. Има такива хора. А има и други, на които всичко им е наред, но не спират да мрънкат. Шарен свят :)
Благодаря за гостуването! Твоите коментари винаги ми доставят удоволствие :)
gwendoline написа:
всичко, което съм прочела досега от теб е такова, позитивно и приятно!
Няма случайни неща, в това съм сигурна вече.
Няма случайни неща, в това съм сигурна вече.
Засрам :)))
Няма случайни неща, и аз съм сигурна. Благодаря ти!
slavimirgenchev1953 написа:
и да се осъзнае важното. ))))
Аз нямам претенции да мога винаги да отсявам важното, но добронамерено се опитвам и твоята оценка значи много за мен. Наистина благодаря :)
Хехехе.. двапъти чета този страхотен пътепис, Чайотглухарче, и двапъти му се кефя максимално :):):) Не знам какво е усещането да си там, "на живо" така да се каже, но ако то може да се предаде с думи, си го направила великолепно. Страхотни снимки си успяла да направиш, а това със снимката по време на "кушията" ме разби :):):) Добре, че по време на соца театърът не се е съсипал тотално и са успяли да го възстановят в пълния му блясък, наистина е великолепен! Хехе... и е хубаво, че ги има хората - "шефове на кофите" :):):) И да - чудеса определено стават :):):)
цитирайТози Карл-сон много ми повдигна настроението....
Разбира се - с толкова красота на едно място чак не ме свърта, иска ми се и аз да надникна там, добре повдигаш завесата!!! А какъв си майстор-разказвач, увлекателано създаваш едно добро и чисто поле! Щастливка!
цитирайРазбира се - с толкова красота на едно място чак не ме свърта, иска ми се и аз да надникна там, добре повдигаш завесата!!! А какъв си майстор-разказвач, увлекателано създаваш едно добро и чисто поле! Щастливка!
malkiatprintz написа:
Хехехе.. двапъти чета този страхотен пътепис, Чайотглухарче, и двапъти му се кефя максимално :):):) Не знам какво е усещането да си там, "на живо" така да се каже, но ако то може да се предаде с думи, си го направила великолепно. Страхотни снимки си успяла да направиш, а това със снимката по време на "кушията" ме разби :):):) Добре, че по време на соца театърът не се е съсипал тотално и са успяли да го възстановят в пълния му блясък, наистина е великолепен! Хехе... и е хубаво, че ги има хората - "шефове на кофите" :):):) И да - чудеса определено стават :):):)
Интересно е, че го виждаш като пътепис, аз просто си разказах патилата. Ама като се замисля, май си е пътепис :) с елементи на чудо :)))
aqualia написа:
Този Карл-сон много ми повдигна настроението....
Разбира се - с толкова красота на едно място чак не ме свърта, иска ми се и аз да надникна там, добре повдигаш завесата!!! А какъв си майстор-разказвач, увлекателано създаваш едно добро и чисто поле! Щастливка!
Разбира се - с толкова красота на едно място чак не ме свърта, иска ми се и аз да надникна там, добре повдигаш завесата!!! А какъв си майстор-разказвач, увлекателано създаваш едно добро и чисто поле! Щастливка!
Карл-сон е вълшебник и защото е такъв, се заех да разкажа. Надявам се наистина да се е получило светло и чисто. Поздрави и благодаря за вниманието :)
За едно прекрасно лято в Карлови вари преди време..
Благодаря,Чайче!
Поздрави!!
цитирайБлагодаря,Чайче!
Поздрави!!
Много хубав репортаж си направила, показала си интересни места и си ги съчетала с духовно общуване с един добър човек. Звучи като една приказка, дай боже повече такива хора да има. Позрави!!!
цитирайtota написа:
За едно прекрасно лято в Карлови вари преди време..
Благодаря,Чайче!
Поздрави!!
Благодаря,Чайче!
Поздрави!!
Хубавите спомени са следи, по които разпознаваме, че сме били щастливи.
Поздрави!
kasnaprolet9999 написа:
Много хубав репортаж си направила, показала си интересни места и си ги съчетала с духовно общуване с един добър човек. Звучи като една приказка, дай боже повече такива хора да има. Позрави!!!
Благодаря! Хубаво е от време на време да попадаме в приказките, нали!
Желая ти приятна вечер, утре лек път и незабравим курорт :)
Чайче, така ме увлече, сякаш гледах филм, приказен при това :)))))
А и сигурно, в многопъстрието на гостите на Созопол, съм се разминал с Карл-сон ...
цитирайА и сигурно, в многопъстрието на гостите на Созопол, съм се разминал с Карл-сон ...
Това си е една страхотна приказка,с хубави илюстрации:)
Тоя щастлив и добричък Карл-Карлсон ти е създал два пъти "День чудес":)))
Наистина светът е малък и чудеса се случват понякога:))
цитирайТоя щастлив и добричък Карл-Карлсон ти е създал два пъти "День чудес":)))
Наистина светът е малък и чудеса се случват понякога:))
Преди много години съдбата ме изпрати в този малък рай...четейки постинга Ви в мен се възстановиха рояк от прекрасни спомени...Благодаря Ви от сърце.
цитирайpevetsa написа:
Чайче, така ме увлече, сякаш гледах филм, приказен при това :)))))
А и сигурно, в многопъстрието на гостите на Созопол, съм се разминал с Карл-сон ...
А и сигурно, в многопъстрието на гостите на Созопол, съм се разминал с Карл-сон ...
Не беше предназначено за филм, но така се получи. Радвам се, че е бил приказен.
А за Карлсон... подозирам, че има много добри вълшебници около нас, само трябва да се научим да ги разпознаваме. Впрочем, ти си такъв :)
scarlety написа:
Това си е една страхотна приказка,с хубави илюстрации:)
Тоя щастлив и добричък Карл-Карлсон ти е създал два пъти "День чудес":)))
Наистина светът е малък и чудеса се случват понякога:))
Тоя щастлив и добричък Карл-Карлсон ти е създал два пъти "День чудес":)))
Наистина светът е малък и чудеса се случват понякога:))
Така е, чудеса си бяха. Като се замисля, на мен често ми се случват разни необичайни неща, и хубави, и не толкова. Сигурно ги привличам :)
strianakiev написа:
Преди много години съдбата ме изпрати в този малък рай...четейки постинга Ви в мен се възстановиха рояк от прекрасни спомени...Благодаря Ви от сърце.
И на Вас ще кажа, че прекрасните спомени са доказателството, че сме били щастливи. Аз много внимателно си кътам спомените.
Поздрави и заповядайте пак! В моя блог на втория път си говорим на ти :)
че направи съпричастни на тази красота и нас!
цитирайХубав постинг и вълшебно написан текст, като че ли си предала на думите това което чувстваш :)))
цитирайОчи и душа и много красота и доброта - сбрани в един постинг!
А аз си мечтая за Карлови Вари, не зная защо, но все си мисля, че трябва да отида там...
цитирайА аз си мечтая за Карлови Вари, не зная защо, но все си мисля, че трябва да отида там...
Направи ни съпричастни на изключителна красота !
цитирайБеше ми много интересно и приятно при теб! Разказваш толкова увлекателно, а и снимките са страхотни, че направо не ми се искаше разказа ти да свършва! Поздрави!:)
цитирайmariposatracionera написа:
че направи съпричастни на тази красота и нас!
phoenix2000 написа:
Хубав постинг и вълшебно написан текст, като че ли си предала на думите това което чувстваш :)))
Не, думите ми подариха смисъла си :)
monna написа:
Очи и душа и много красота и доброта - сбрани в един постинг!
А аз си мечтая за Карлови Вари, не зная защо, но все си мисля, че трябва да отида там...
А аз си мечтая за Карлови Вари, не зная защо, но все си мисля, че трябва да отида там...
Трябва да отидеш! Това не може да се разкаже. Всъщност никак не е трудно и не е толкова скъпо, а мястото е наистина вълшебно.
Поздрави, Мона!
virtu написа:
Направи ни съпричастни на изключителна красота !
kometapg написа:
Беше ми много интересно и приятно при теб! Разказваш толкова увлекателно, а и снимките са страхотни, че направо не ми се искаше разказа ти да свършва! Поздрави!:)
Благодаря за коментара! Чак се смутих :)
Всъщност... на това място не може да излезе грозна снимка или скучен разказ.
Поздрави и пак заповядай!
Какво преживяване само! Много вълнуваща разходка и прекрасен снимков материал, 4aiotgluhar4e!
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
аз пък тези дни се нарадвах на Климт за много време напред! :)
Във Виена всичко е "Целувката" му - постери, щампи на сувенири, чанти, огромни билбордове...Подготвят се за годишнината му догодина. А най-важното е, че я видях картината наживо в Белведере! :)
Поздрави за интересния постинг!
цитирайВъв Виена всичко е "Целувката" му - постери, щампи на сувенири, чанти, огромни билбордове...Подготвят се за годишнината му догодина. А най-важното е, че я видях картината наживо в Белведере! :)
Поздрави за интересния постинг!
Толкова уютно не съм се чувствала отдавна в чужбина!:) Много хубав е този град, в който открай време е ходел хайлайфът на Европа. А красотата на операта/театърът е явна. Искам да споделя, че навсякъде можеш да срещнеш искреност и топлота - не зависи нито от държавата, нито от богатството! Човещината е там, където трябва да я срещнеш.
Чуден постинг! Благодаря ти и бъди светлина!:)))
цитирайЧуден постинг! Благодаря ти и бъди светлина!:)))
Боже колко е красиво ,мило и увлекателно за четене :)
цитирайИ моля да ме извините за закъснелия отговор, но отсъствах от града за няколко дни.
Ели, малко ти завидях за Виена-та :)
Бвен, записвам си "Човещината е там, където трябва да я срещнеш." като крилата фраза. Това ми се случва за първи път в блога. Благодаря ти!
цитирайЕли, малко ти завидях за Виена-та :)
Бвен, записвам си "Човещината е там, където трябва да я срещнеш." като крилата фраза. Това ми се случва за първи път в блога. Благодаря ти!
Търсене
За този блог
Гласове: 13944
Блогрол
1. Великият - за мен по-високо няма
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата