Пътуването ни започна от София, но се оказа, че до разклона за Ловеч ние нямаме непосетено място. Манастири, пещери, природни красоти - упознали сме всичко. В пъзела липсваше само манастира между Ловеч и с. Сливек. Посетихме го и него. Той е разположен в Ловчанските възвишения, типични за релефа на Северна България.
   Не съм много запознат със Северна България, макар коренът на рода на баща ми да е от там, Влашко село, сега Царевец, Врачанско. Може би това е причината, да съм вещ по Врачанския Балкан и Искърския пролом както външната министърка на Иван Костов при осъществяването на интимни контакти. 
    Сливешкият манастир е основан в ХІV век, разрушен е по време на Австрийско-турската война малко след средата на ХVІІ век. От стария манастир е останала част от църквата и чешмата. От 2013 г. манастирът се възстановява. Построена е новата църква, камбанарията, жилищната част и едно голямо помещение, където да се събират при различни поводи много хора.
    Местността е красива, като красотата тук е специфична за Северна България, някога дъно на море. На планината Понор има скали с раковини по тях, свидетелстващи, че и тя - планината -  е била дъно на море. Разтворимите скали са с пещери, карстови извори, отвесни стени с различно оцветяване. Пътят от Ловеч до Троян е много интересен. Той следва долината на р. Осъм, която разрязва две възвишения, Ловчанското и Микренското. Те не са по-високи от 500-600 м. н. в, а по долините им, почти хоризонтални, текат бавно реки и има язовири, най-голям от които е яз. Сопот при с. Голяма Желязна.
  Ще поместя снимки от околностите на манастира и от самия манастир.
   



                                              На път към манастира















Ако го няма този кръст, за да подсеща хората къде се намира манастира, той не може да бъде открит лесно.



                 Старата чешма на древната обител, разрушена от турците.



                                     Жилиищната сграда на манастира



                                                        Новата църква































               Пазачът на манастира, монахът го нямаше.



                               Останка от старата църква на манастира



 Ако това място може да послужи някому за репер, манастирът е в лявата част на скалния масив.
  Имам предположение, че по долината на дерето, по което се върви от Горското до манастира има останки от древен път, но дали той е правен от монасите или е дялан в скалите от римските роби не мога да кажа.  Подобен е път е този към Кокалянския манастир "Свети Архангел Михаил" на планината Плана. 

Прекрасен е, много уютно изглежда, а новата църква е направо съвършена!