Днес мислех да пусна постинг за финалите на Световната лига по волейбол. Напира си ми отвътре, няма спасение, а и не искам да се спасявам! На фона на налегналото ни безвремие и тотално нищоправене, усилията на тези момчета ме учудват, радват, обнадеждават. Всичко! Възхищавам им се! Ще кажете, че това им е работата. Правилно, това им е работата, но на нас най-големите проблеми са ни в работата. А те работят много и качествено. Е, не винаги им се получава, но поне се опитват. И до момента отсрамват България.
     Така де, мислех да направя едно местенце, дето да си коментираме лигата с приятели :) Обаче се прибрах от работа и видях следната картинка:


 
     Имала съм 55555 гости! Как да пропусна този факт? Никак! Ще ги съчетаем. Хубаво е да имаш гости, макар и виртуални. Благодаря на всички за това, че ми четете щуротиите, че гледате картините и снимките, че слушате музиката и споделяте емоциите ми, че коментирате, че не коментирате... Благодаря, че ми гостувате :)))
     Надявам се, че и сега ще споделите пристрастията ми към нашите момчета, които се борят в Гданск за честта на България. Снощи играха буквално в един клокочещ казан. Трябва да признаем, че започнаха лошо, че се повлияха от завидните усилия на домакините да пречат по всякакъв начин, че показаха нерви пред глупашките отсъждания на т.н. съдии (сигурно съм пристрастна, но тези ми оставиха усещането, че са събирани от улицата). В началото имах чувството, че не си вярват, че се надяват на чудо. То си и стана в третия гейм, но... Потвърди се старото правило, че който води с 2:1, но изтърве четвъртия гейм, пада. Паднаха, но от тази загуба не ме беше срам!



 

       Ето ги:
Разпределители: Андрей Жеков, Георги Братоев
Центрове: Виктор Йосифов, Христо Цветанов, Теодор Тодоров, Светослав Гоцев
Диагонали: Владимир Николов, Цветан Соколов
Посрещачи: Матей Казийски, Тодор Алексиев, Николай Пенчев, Методи Ананиев
Либеро: Владислав Иванов, Мартин Божилов

     Въпреки загубата, нищо не е загубено. Който вярва в успеха си, се справя с всичко!  И понеже стана дума за вяра и за пет петици, поръчах на  петима мои любимци да изпеят "Аз вярвам". Дано и момчетата да си повярват!

 














Хайде, наш"тееее :)))
 

     P.S. 1 Е, такова нещо не се беше случвало, но винаги има първи път. Събитията ме опровергаха напълно. Нашите се сринаха. Не знам причините, но сигурно ги има. И сигурно умен мъж като Радостин Стойчев ще си направи изводите. За нас остава горчив вкус в устата и евентуално поука как да се държим след подобен погром. Сещам се какво ще последва утре в пресата, по сайтовете, във форумите. Ще има хули и ругатни до самозапалване. Такива сме си - от "Осанна!" до "Разпни го!"
     Аз няма да постъпя така. Мога да деактивирам този постинг, но няма да го направя. Мога да се отрека от написаното и да излея реката от отрицателни емоции, с които се боря в момента, но и това няма да направя, въпреки българския си произход. И няма да отговоря, на всички, които ме убеждаваха, че "Абе ти на какво се надяваш? Хубава работа, ама българска." Вместо това, вижте по-горе! Каквото имах да кажа, казала съм го пет пъти :)))


     P.S. 2 Забавих това продължение по технически причини, но така стана по-добре, за да имам време да премисля. Българският отбор отпадна от полуфинала, но това, смятам, е закономерен факт и от него не ме е срам. Факт е, че има и по-добри отбори. Също така е факт, че съдийството е безобразно нагаждаческо, направо цинично. Това ме вбесява дори когато нашите са облагодетелствани от него. Волейболът е джентълменски спорт, той не заслужава такива унижения, който и какъвто и да е домакинът.
     Това, което страшно много ме зарадва, е днешният мач на нашите момчета. Играха с дух, с настроение, както те си могат и както неведнъж са го правили. И спечелиха! Не че не можеше и по-добре, но това което показаха поне ни изми очите. И не се нуждаеха от тези грозни съдийски-слугински подпирания. А италианците не заслужаваха подобно унижение, но... интересът клати... дамммм! Теслата ще играе и в следващата фаза, но не по нашата глава :) А аз, макар и нескромно, ще напомня, че пет пъти съм пуснала I believe. Имаше защо :) Догодина - Арена София!!!
 

а за нашите - стискаме палци.
Валя :))))))

Хаааааааааааааййййййййййде наш'те :)

Успокой топката.
Паднахме от Аржентина с 0:3 .

Тълкувам го като не си вдигай дърмите от тук :))) Ще видим...
За нашите... само със стискане не става. И топки трябват, но днес нещо ги нямаше :(

Обаче ние носим на бой :)))

ти що си мислиш, че при мен ги има всеки ден :))))))))))))

Лека.

Защо ли съм написала текста в червено?!? В 20.22.
Все пак не си длъжен да четеш...

и Аржентина ни отвя , ама като нямат психика така е паники са си еми толкова могат , аре поне срещу Италия нащо ама то е без значение, жалко.

В този спорт психиката е поне 50% от необходимото за успех. За съжаление днес се виждаше само проблясване в стил Любо Ганев - сила без много мозък.
И аз се надявам срещу Италия да играят за честта си.

Бъди винаги себе си! Поздрави от Родопите!

Паднахме лошо, за съжаление:(. И като цяло играта на нашите ми се стори странно слаба - според мен играхме с 40% от възможностите си. Тепърва ще разберем причините. Съгласен съм за играта със сила, но без мислене. Но забеляза ли колко много "непредизвикани грешки" направихме? Ударите ни бяха непрекъснато, и удивително точно в блокадата им, а нашата блокада удивително точно я нямаше там , където трябваше да бъде... Меко казано странно!
Направила си чудесен постинг!:) Усетих атмосферата, надеждата, и чувствата на страстния запалянко преди мача, мъката след загубата, а след нея лоялността, и вярата в следващите успехи на любимия отбор:) Ти си истински фен!:)
Интересно число си засякла на брояча:) - пожелавам ти пет пъти по толкова, и много, много приятели!:)
Поздрави!:)

е Италия направо я отнесохме ,браво невероятна победа браво на нашите , то понякога си е за яд защото могат, малко самоувереност им липсва на моменти дано за напред премахнат този минус.

Поздрави на Родопите!

Такъв е животът, приятел - веднъж падаш, друг път биеш. Важното е да не губиш достойнството си, всичко друго се преживява. Съгласна съм, че имаше нещо странно в мача с Аржентина. Нашите изглеждаха като натровени, или хипнотизирани, или болни, или... де да знам, имаше им нещо.
За щастие днес от онзи отбор нямаше и помен. Не се класираме, но играта беше удоволствие за окото и еликсир за душата. Хеле на такъв фен (ох, как мразя тази дума!) като мен, дето не спа цяла нощ от мъка и обида. Но си знаех, че не е от неможене. Сега ще изгледам с кеф другите срещи и ще стискам палци на Аржентина.
А на теб благодаря за пожеланията! Ако приятелите са такива, като теб, нямам нищо против :)))

По едно време толкова бяха ошашавени милите, че ми дожаля за тях.
Обаче си мечтая и ние да имаме един Иван Зайцев с тоя сервис като чук. Тогава и самоувереност ще има.
Поздрави :)

Поздрави за хубавата бройка на посещения, 4aiotgluhar4e!
Хубав летен дет ти желая! А за останалото няма да губим кураж:)

Поздрави и на теб! Куражът е важен, но и работа трябва :) Че и акъл :)))