Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2014 09:50 - ХОРА И УЛИЦИ - З: Кам ги цигите, Миме?
Автор: 4aiotgluhar4e Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5988 Коментари: 12 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Пролет е! Няма значение, че е студено и влажно, душата усеща, че е пролет и дори под чадъра си припява доволно с предчувствие за празник. Но разумът, понеже принадлежи на рационален човек с технократско мислене, вади напред факта, че това се дължи на светлината. Така де! И аз, и той знаем, че настроението се влияе от светлината и дължината на деня, науката е категорична по въпроса и работата не опира до усещания и предчуствия. Но аз, понеже стопанисвам и разума, и душата, пускам в антрето разни хвъркати емоции, асоциации, халюцинации и им се радвам с ясното съзнание, че тези мънички лудости са солта на живота. Какво се опитвам да кажа? Много просто! Че понякога е по-добре да не знаеш, да му отпуснеш края и да се порадваш на светлината, на цветовете, на предчувствията като дете. Всъщност знам, че не е толкова просто. Даже е много сложно и често пъти невъзможно, но понякога съдбата ти прави подаръци. Аз днес (в петък, когато когато взех да суча историята) получих такъв.
     Като тръгвах за работа, на площадката под нас се видяхме с принцесата от замъка на четвъртия етаж и майка й, която я водеше на училище. Принцесата е първокласничка и ми е приятелка, споделяме си тайни за мъжете и понякога клюкарстваме. В този ден беше нагласена с нова диадема на главата с пеперуда и много сериозно ми обясни, че има предчуствие за свобода и днес празнува. Аз първоначално се ококорих неподготвена, след това казах, че не е лошо да се гледа на петъка като на освобождение. И тъкмо да пожелая успешен ден, принцесата се фръцна и каза: "Ясно, и ти си се повредила." Ако голям човек ми сложи такава диагноза, ще го отсвиря без да ми мигне окото, но от Нейно Величество в първи клас ми прозвуча като присъда и се спрях да изясним ситуацията. Трябваше да знам каква ми е повредата, за да се ремонтирам! С нея си имаме код - намигване с дясното око и после въпросително поклащане на глава. Отговорът беше: "Ваканцията започва! Пролетната ваканция! Свобода! Отивам при баба на село, тя не знае английски и тате не може да закара пианото." Разбрах и кой знае защо си представих как една голяма пеперуда каца на лъскавия ръб на едно пиано, отваря и затваря два-три пъти крилца и после отлита...


    

***
 
     Петък вечер е. Каталясала съм от работа, от нерви, от пререкания и от една мисъл, която ме човърка цял ден: загубила съм чувството за свобода, което хората естествено трябва да имат през пролетта. Трябва да отстраня повредата! И спомените ме връщат към една свободна ваканция, която ще помня цял живот и през която научих какво е това културен шок.  
     И мен като малка ме оставяха при баба на село, за да мога да се нафантазирам, наприказвам и налудувам на воля и да изкарам всички дяволи. Така казваше баба. А аз имах циганска пепел в ду..то и много дяволи за изкарвахме. Тази пролет обаче мама взе отпуска и реши да отидем на гости на нейна братовчедка, която беше омъжена в един малък град в Северозападна България. Тогава още не беше основан резерват "Северозапад" и хората си живееха без етикети.
     Пристигнахме късно вечерта с автобус. Леля Ани с двете си дъщери ни чакаше с кола и ни закара до къщата, в която живееха. Много бях учдена! Къщата беше в град, пък имаше голям двор и съвсем си приличаше на селски дом. Беше тъмно и разузнаването на двора остана за следващия ден, но съм запомнила силен, много силен аромат на цъфнали дървета, който с отварянето на вратата се смеси с аромата на меденки. Посрещна ни баба Мара, която точно като моята баба имаше шамия на главата и престилка на скута. И точно като нея говореше не по градски. Още веднага ми направи впечатление, че трябва много да внимавам, за да разбера какво казва, и че на двете си внучки казва Миме. Вярно, едната се казваше Мария и прозвището съвсем си й отиваше, но другата беше Деси и за мен беше непонятно защо и тя се обръща на бойния зов "Миме, яла тука." После реших, че като те викат, за да ти дадат меденка, по-важно е да отидеш, отколкото да издребняваш за едното име, и точно за два часа се бях подредила в числото на Миметата. Ама страшни бяха тия меденки, с аромат на канела и с орехче в средата!
     На сутринта се излюпих първа, облякох се надве-натри и цъфнах в кухнята, защото знаех, че ще правят баница. Как ще пропусна такова събитие! Както и друг път съм писала, в нашето семейство ролята на асистента, който се мотае в краката и бърка във всички паници, беше запазена само за мен. Обаче баба Мара беше въвела друг ред и хич не даваше "да я сопинят", докато точи корите. И на мен ми връчиха нова роля - с лявата ръка да държа филия с пастет, с дясната - чаша мляко и да затворя вратата от външната страна. Понеже бях малко обидена, излязох на двора. Беше много хубаво и цъфналите дървета много ми приличаха на клечки със захарен памук, набучени в зелената трева.


     Това е една прасковена градина, която снимах по друг повод и на друго място, но и при нея дърветата ми напомнят захарен памук. Вероятно асоциациите от детството остават в онзи куфар със спомените, който мъкнем със себе си цял живот.
     Но да се върнем на случката. Защото си бях шило, което не стои мирно дори и когато спи, тръгнах по пътечката. Изведнъж пред мен се изпречи телена ограда с вратичка на нея, а зад оградата, сигурно привлечено от филията с пастета, се появи едно козленце. Гледаше ме жално, пусна едно тъжно "Ме-е-е-е!" и аз реших да го почерпя. Приближих към вратичката, оставих млякото на пътеката, мацнах с пръст в пастета и му дадох да го оближе. Това ми се стори недостатъчно и реших да мина в двора с животните. Обаче с филия и чаша не е толкова лесно да отвориш и после да затвориш. Докато се борех с резето, от обора изскочи още едно козле, а след тях дойде и мама-коза. В крайна сметка аз с всичкия си багаж се озовах в двора за животните, но те минаха през вратичката и се шмугнаха в градината. В това време дотърча баба Мара, и започна да вика неистово: "Кам ги цигите, Миме? Кам ги цигите?" Аз стоях с чаша и филия в ръка и се оглеждах неразбиращо. Миг преди да ревна, иведнъж съзрях една купчина тухли и керемиди, покрити с найлон, сетих се, че  големите керемиди дядо нарича с някаква такава дума, пуснах филията в прахоляка и посочих с пръст към купчината. И в следващия момент видях как Мимето и Деси стоят на средата на пътеката и се превиват от смях. Още ме майтапят с културния шок, който преживях около тия циги. Ама откъде да знам, че циги било кози! Днес е  първи април и просто няма начин да не ми звъннат, за да ми напомнят за благотворителната дейност в задния двор :) По този повод честит ден на шегата на всички!
     Една седмица стояхме в дома на баба Мара. Беше страхотно време на свобода и прогонване на дяволи. Аз бях много горда, защото горката баба предпочете да й се мотам в краката в кухнята, отколкото да черпя "горкичките кози дечица". Мимето и Деси намазаха покрай мен, защото режимът беше разхлабен. И там нямаше пиано и английски, ако не се брои фактът, че ги тормозех да пеем "
Old MacDonald Had A Farm". Но имаше много песни на птици, скъсваха се да пеят през нощта. Останал ми е и спомен от музиката на Григ, която най-вероятно тогава съм чула за първи път. На един стар грамофон, изпратен от брата на баба Мара от Чехословакия, който на мен ми приличаше на динозавър, леля Ани пускаше винилова плоча със сюитата "Пер Гинт", също изпратена от въпросния брат. Когато започнеше "Танцът на Анитра" ние, трите Мимета, влизахме в ролята на трите грации и танцувахме за нея. Вероятно заради тези случки музиката на Григ винаги ми носи аромат на пролет и асоциации, които, сега си давам сметка, водят до усещане за свобода.


     Ама ги забърках пак едни! Циги, Григ, културен шок и свобода... Обаче моят мозък така работи и... това е положението :) Макар и със закъснение, честита пролет!



Гласувай:
30
0



1. benitta - Ах, тези сладки "северозападни баби"!
01.04.2014 16:41
Моята е от Ломско. Тя е култивирана, обаче баща й, моят прадядо все ми подвикваше: "Кам ти чорапите, ма оооуууу?" или "Я улазяй дом!" :))) Днес, като отида в нейното село и все си напомням, че на пъпеша казват диня, а на динята - любеница и трябва да внимавам с тези термини, че все ми носят за почерпка различно от поръчаното ;)
Цветен език, из София, като чуя някоя такава издайническа реплика и все се обръщам, да видя и да се усмихна на "мой човек".

Чайче, аз също много се вслушвам в забележките на децата. Даже, точно като теб - направо си се замислям и правя бързи корекции. Те са основният коректив.

А споменът ти е чуден, както повечето от детството ни, от китните селца и градчета, пълни с поляни и животни, с баби, поднасящи баничка и меденки, и с мноооого свобода!

Аз също си падам локумджия - вместо коментар, май цял постинг ти изтипосах, но ти ми влияеш приказливо :)))

Поздрави, усмивки и много хубава музика!
цитирай
2. megg - Честит ден на шегата, Чайче! :)
01.04.2014 18:31
И - на доброто настроение!
Седя, чета и усмивката ми грейва все по - широка, и лека носталгия прошумолява до мен... Върна ме в годините на детските ми пролети, априлски ваканции в Байлово - с много игри, закачки, странни думички, дето и днес топлят, свобода. С нацъфтели облачета, зелени килими, а върху тях малки слънца - нацъфтели глухарчета...
Прекрасен е твоят спомен; виждаш ли - не си се развалила, щом можеш да се връщаш в детството, да връщаш. :)
Пролетно настроение и много усмивки!
цитирай
3. stela50 - Честита пролет, Чайче !
01.04.2014 18:33
Чудесен разказ, спомен за времето, което кътаме там,
на специално място в сърцето...
Поздрави за написаното и музиката !
Хубава първоаприлска вечер !
цитирай
4. tota - Кам ги цигите , Миме? Усмихващ, пролетен спомен...и ти редиш, редиш ли...
01.04.2014 19:59
"Ама ги забърках пак едни! Циги, Григ, културен шок и свобода... Обаче моят мозък така работи и... това е положението :) "

Ама е толкова хубаво докосването до този пролетен спомен от твоето детство, че очите ми се напълниха...Детството е най - милото, което носим в себе си и пазим в спомените си! Разказвай!!

Честита пролет, Чайче!!
Прегръдка и поздрав, отдалече!!

http://www.youtube.com/watch?v=g21ULzN3rDs
http://www.youtube.com/watch?v=q3LAr3gqfH4

За тебе е, Чайче!!
цитирай
5. martito - Чайчеееее, чайчееее, много добре ...
02.04.2014 10:54
Чайчеееее, чайчееее, много добре си работи мозъкът ти... води ни за нослето, душим с него, гледаме с неговите очи, слушаме с неговите ушички, тичаме, подскачаме, ядем филийка с пастет и се чудим на думата циги, и танцуваме на завладяващата музика на Григ:))))))))
Невероятна си:))
цитирай
6. 4aiotgluhar4e - benitta
02.04.2014 11:43
:) Отдавна подозирам аз, че логореята е заразна :)
Бенитке, много ме успокои! Имам доказателство, че не само аз си сверявам часовника с децата. Ако човек се заинати да не ги смята за коректив, поне трябва да признае, че връщат спомените.

И на теб много слънце и усмивки!
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - И - на доброто настроение!Седя, ...
02.04.2014 11:47
megg написа:
И - на доброто настроение!
Седя, чета и усмивката ми грейва все по - широка, и лека носталгия прошумолява до мен... Върна ме в годините на детските ми пролети, априлски ваканции в Байлово - с много игри, закачки, странни думички, дето и днес топлят, свобода. С нацъфтели облачета, зелени килими, а върху тях малки слънца - нацъфтели глухарчета...
Прекрасен е твоят спомен; виждаш ли - не си се развалила, щом можеш да се връщаш в детството, да връщаш. :)
Пролетно настроение и много усмивки!

Боже, каква хубава картинка си нарисувала с думи! Тази година още не съм успяла да видя на живо селски пейзаж. Пуста работа! Но съм се заинатила и в идната събота съм си обещала да бера коприва. И глухарчета, разбра се :)

Хубава пролет и на теб, макар че тя, нашата пролет, е една сополива, ревлива...
цитирай
8. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, мила!
02.04.2014 11:48
stela50 написа:
Чудесен разказ, спомен за времето, което кътаме там,
на специално място в сърцето...
Поздрави за написаното и музиката !
Хубава първоаприлска вечер !

Точно кътаме. И като ни разкатае животът, развиваме бохчичката :)
Хубава пролет! Ех, каква благословия е пловдивската пролет...
цитирай
9. 4aiotgluhar4e - tota
02.04.2014 11:55
Благодаря ти, Ати! Разказвам, когато иска да излезе, когато не иска, и с кука не мога да го измъкна.
Относно детския спомен, аз мисля, че същността на човека се крие в дълбоко заровеното в него дете. Когато вадя наяве такива случки, си давам сметка, че много от нещата, които ми се случват днес, за закодирани в нещата, които са се случили някога в детските години.
Благодаря за поздравите! Много обичам тази песен :)
цитирай
10. 4aiotgluhar4e - :))))))))
02.04.2014 11:58
martito написа:
Чайчеееее, чайчееее, много добре си работи мозъкът ти... води ни за нослето, душим с него, гледаме с неговите очи, слушаме с неговите ушички, тичаме, подскачаме, ядем филийка с пастет и се чудим на думата циги, и танцуваме на завладяващата музика на Григ:))))))))
Невероятна си:))

Организирам курс по танци за грации. Входен билет - едно артистично "Ме-е-е-е." Бонус - по желание филия с пастет, баница или меденка с орехче.

От Мимето :) :) :)
цитирай
11. ve6titsa - Честита пролет, Чайче и честит шеговит месец!
02.04.2014 14:48
Като стана дума за глухарчета,миналата седмица моите две принцеси /на 5 и 7 г и 9 м /бяха на село с още две братовчедки и един бебчо. И докато синът ми се чудил дали да окоси тревата с тези красиви жълтурчета момичетата направили една обиколка на двора и останала само тревата. Хубаво е,че все още се намира по някоя баба на село. Аз се придържам към изискванията на дъщеря ми по отношение на диктовките, но не допускам да се внасят в къщи таблет-а и плей-стейшън-а. Живея в къща с двор и използваме всеки слънчев миг да сме навън. Хубави светли дни и много слънце в душата!
цитирай
12. martiniki - Тъкмо като за пролет -
02.04.2014 21:23
прелестна бъркотия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1276635
Постинги: 130
Коментари: 3956
Гласове: 13914
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31