Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 09:30 - ХОРА И УЛИЦИ - 2: С Пласидо Доминго на автостоп
Автор: 4aiotgluhar4e Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7069 Коментари: 23 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Някой може да си помисли, че заглавието е някаква шега. Бога ми, не е! В този постинг присъстват и Доминго, и великият му концерт, и автостопът, и други на пръв поглед несъчетаеми неща. В живота обаче няма нищо невъзможно, особено в нашия Абсурдистан. Такива емоции може да ти забърка, че да ти падне шапката и да се завърти :) Обещах на приятел, ако остана жива след концерта, да разкажа. Е, жива съм, въпреки доказателството, че имам сърце, кръстоска между кенгуру и лястовица, и очи, поставени на най-мокрото място. Обаче бях на седмото небе и още не съм слязла, намирам се някъде около третото :) Отсега предупреждавам, че постингът ще е поне пет километра; който няма търпение, моля да пропусне.

      Да караме подред. Както казах, бях на концерта на Маестро Доминго. Като се изключат някои съвсем лични неща, това беше най-великото преживяване, което животът ми е поднасял. Беше толкова наситено емоционално, че
как точно оживях изобщо не е ясно. Не е тайна, че съм луд почитател на творчеството на този гениален човек. Смятам го за най-великия музикант на нашето време и нищо не е в състояние да ми промени мнението. След този концерт съм готова да се сбия за това си убеждение :) Споделих го преди няколко дни с експерт, но той възрази, че има и по-големи пианисти от него, и по-големи диригенти, и по-мощни гласове. За пианото и дирижирането се съгласявам, за гласа и вокалната техника не отстъпвам. Дори и да има по-добър глас, никой от тях не е всички неща наведнъж. Никой няма по-богат репертоар, и теноров и баритонов, никой не е снимал повече филми, никой не е изиграл повече роли, никой не е направил повече записи, никой няма 11 награди "Грами" и никой не е дал път на повече млади таланти. Аз съм гледала всичките му филми, всички записани спектакли, 3/4 от клиповете, качени в You Tube, и в нито един от тях не съм го видяла да стърчи като кол и само да пее. Ето защо твърдя, че Маестро Доминго е най-великия актьор между певците и на този концерт го доказа. Беше толкова завладяващ, че емоционалният заряд в залата беше направо пожароопасен. Имах чувството, че ако някой драсне клечка кибрит, арената ще избухне. Никога не съм виждала хората на концерт да седят сякаш готови за скок, да аплодират така неистово, да пеят и скандират в такъв унес. И никога не съм виждала толкова българи накуп да плачат. Видях го с очите си и го усетих с кожата си, когато Маестрото, заедно с двете млади сопрани, които водеше със себе си, подари на благодарната българска публика емоционалното изпълнение на "Моя страна" (точно това е истинското заглавие на песента). По-голям подарък и по-трогателен жест не мога да си представя. Мечтала съм за такъв концерт повече от 20 години и, честно казано, не вярвах, че в нашето мъничко ъгълче, на края на европейската карта, може да се случи подобен грандиозен спектакъл. Но дори и в най-смелите си сънища не съм допускала, че някой може да направи такъв поклон към народа, тенденциозно сатанизиран и охулван (къде без основание, къде със) от високомерната Европа. Беше хубаво, много хубаво! Сигурно  и Емил е гледал отгоре и е бил щастлив.
      Качих няколко клипа. На тях ясно си личи, че ми треперят ръцете. Освен това са правени от доста неудобна позиция, защото вместо един скъп билет, купих три на поносима цена. В You Tube има такива, които са правени от добро място и са в по-едър план, но звукът им е значително по-лош. На всички, които влизат в този блог, подарявам малко велика музика и част от емоциите, които преживях:



 

      Обърнете внимание на сопраното - това е една от ученичките на Райна Кабаиванска. Момичето има изключителен глас. Стискам палци да има и характер, защото с комбинация от двете може да стане голяма звезда.
      А следващото изпълнение срива до основи тъпите подмятания, че Доминго пеел баритонови арии, защото вече нямал глас за тенорови. Никакъв глупав коментар
не беше в състояние да ми развали празника, но много се накефих, като затвори устите на "познавачите" :)


 

     
Следващите два клипа не са мои, но са много впечатляващи и си позволявам да ги постна, защото са  показателни за атмосферата в залата.






     
И така, концертът свърши. Маестрото ни качи на най-високия облак. За другите не знам, аз за три часа се чувствах бял човек. Докато дишам, ще си спомням тази магия, и докато очите ми гледат, ще се усмихвам при спомена за нея. Нищо не може да го помрачи: нито хлопащите столове, нито обиска на входа, когато ми взеха водата и ме пратиха вътре на опашка от поне триста човека да си купя нова, нито разходките по време на изпълненията на случайно попаднали в залата хора (в интерес на истината, повечето се държаха подобаващо). Винаги ще се сещам, че поне половината зрители бяха млади, че имаше семейства, които водеха децата си да чуят истинска музика, въпреки скъпите билети, че имаше възрастни хора, очевидно заведени на концерта от деца и внуци. Беше много мило и много обнадеждаващо. Моля се да се повтори.

***
     След дългото и мъчително измъкване от района на залата и след едно кафе на крак се качихме на колата и си тръгнахме, защото някои луди трябваше да сме на работа в събота сутринта. С приповдигнато настроение, с коментари и възклицания всичко вървеше добре до към Ихтиман. Изведнъж колата придърпа два-три пъти, изръмжа и спря. Колегата, шофьор и собственик на возилото, излезе, отвори капака и само изпъшка "Лошоооо!". Извикаха пътна помощ и тя дойде след около час. Лошото беше потвърдено и болната машина се върна обратно в София заедно със стопаните си, а ние, семейство колеги и аз, останахме да се чудим как да се спасяваме. Колкото и да мислихме, за алтернатива на автостопа не се сетихме. Аз хич, ама хич не бях навита. В днешно време не знаеш на какъв идиот може да налетиш, пък и да не е идиот, не знаеш какъв шофьор е. Обаче, дявол да го вземе, магистралата след полунощ при температура два градуса въобще не е комфортна. След като оползотворихме запасите от всички жилетки, шапки и шалове, решихме да вървим и да махаме с надеждата някой кръстен човек да прояви милосърдие. Но повече от половин час колите си вървяха, а в тях човеци нямаше. Аха да ни налегне отчаянието и една кола намали ход, отмина ни и спря. Ние се приближихме и от нея излязоха мъж и жена. Знаете ли как изглежда надеждата? Мъничка е на ръст, има дълга черна коса и светли очи. Попита ни имаме ли нужда от помощ и ние хорово отговорихме "Даааа!" Пътуваха за Созопол, поканиха ни, ние се спогледахме и без подканяне се качихме. Дружката и моя колежка първите пет минути шумно тракаше със зъби и озвучаваше пътуването, но след като усилиха отоплението колективно се отпуснахме и даже взехме да дремем. По едно време мъжът каза нещо на жената на някакъв странен език, който ми заприлича на руски, но не беше руски. Тя се обърна към нас, извини се, че шофьорът е уморен и се налага да пусне музика и зареди диск. В колата се разнесе любимият на компанията ни глас на Доминго и всички се ококриха. Така спасителите ни разбраха, че идваме от концерт, а пък ние разбрахме, че те също са били в залата. Аз само с едното ухо слушах разговора, защото вървеше интродукцията на една от най-най-любимите ми песни - Siboney. И когато Маестрото запя, редом с неговия глас се разля още един. Шофьорът пееше! Не просто тананикаше, пееше. В колата се носеше разкошен, школуван, мъжки тенор. Представете си картинката: магистрала по малките часове, оцъклена луна, самотен автомобил с трима втрещени пътници, една усмихната жена и пеещ шофьор. Като във филм на Фелини :)
     Серж, както го наричаше жена му, се оказа украинец с българска жилка и истински оперен певец с любопитна история. Бил солист и звезда на операта в Киев, обиколил доста европейски театри и заработвал повече от добре. Преди 4-5 години заедно с брат си купил къща в затворен комплекс край Созопол. Покрай българския си дом се запознал с една от служителките на фирмата, която обслужва имотите, влюбили се, оженили се и тя заминала с него за Украйна. Там научила езика, но не могла да си намери работа и изпълнявала само ролята на муза. Музата се казва Мария. Преди седем месеца им се родило едно малко човече-муз на име Николай.
     Когато започнали събитията в Украйна, Серж застанал на страната на митингуващите и благодарение на тази си позиция не получил роля в нов спектакъл. Когато след два месеца отишъл да помоли за тримесечен отпуск, заради контракт с операта в Торино, директорът му отказал. Серж се ядосал, написал заявление за напускане, изпял за последно на киевската публика Калаф и приключил с щатната си работа. На мен ми стана чудно как се издържа семейство с тримесечен контракт, но той обясни, че заплащането се равнява на заплатите за четири години. Явно свободните артисти са свободни и финансово.
     Една сутрин в 5.30 в апартамента им нахлула полиция, те и до днес гадаят за причините, и ужасно уплашила детето. След като се осеферили, двамата седнали, поговорили и решили да се пренесат в созополския си дом. Когато ги срещнахме, Серж беше приключил с продажбата на апартамента си, със социалните и комуналните служби и беше кацнал в София три часа преди концерта. В петък заминава за Италия.

     Е, това беше. Призори се прибрахме невредими с Пласидо Доминго, един негов колега с добра школовка и български дух и хубавата му жена. Между другото, Мария си призна, че се е страхувала да ни вземат, но Серж я убедил с думите "Помниш ли кучето, което помагаше на друго куче на магистралата?". Те бяха Човеците, които ни спасиха от февруарския студ и от разочарованието от сънародниците ни. Не съдя никого. Осъзнавам, че в днешно време трябва да си малко луд, за да качиш непознати хора в колата си, но когато днес отминеш ти, утре ще отминат
теб.
     Както си му е редът, завършвам с... Пласидо Доминго :) Хайде да ви водя в Хавана!





Гласувай:
33
0



1. benitta - Дааа! Вече знам защо си създадох блог ;)
18.02.2014 14:41
За да пиша невъздържано и от душа, но и за да чета ей така - със сърце и с голяма радост!!! Много съм щастлива, че има тук хора, като теб :) Сега има вариант да открия нови хоризонти, нови места за захласване и нови страсти - така разказани, всички неща стават заразни :))).
Поздрави!
цитирай
2. shining - Чакай и аз да се присъединя към двете ...
18.02.2014 19:46
Чакай и аз да се присъединя към двете ви,че каквато сте ми компания-да ми завиди направо човек :))) Остава и Чайчето от глухарче да ни заведе реално някъде,че да изпитаме на главата си щуротии от такъв порядък/като автостопа и тракането със зъби/. А, Бенита,какво ще кажеш,ще ни води ли тази лудетина нанякъде? :)))
За концерта сега няма да коментирам,че не съм чел още петте километра,ама първо май ще изгледам клиповете,особено онези-от треперещата ръка :)
А като цяло ми е малко трудно да коментирам такава съвременна класика като тази отгоре. Ха ха ха! Поздрави, сестрице :) ,вземаме и Бенита,нали? :)
цитирай
3. nemojedabude - Знаех, че...
18.02.2014 19:57
... ще намеря тук подарък за Рождения си ден. :)
Благодаря ти!

Толкова наситена на емоции нощ само на теб може да ти се случи, Глухарче. При това в нощта на св. Валентин.
цитирай
4. анонимен - Удивителна житейска история,
18.02.2014 20:57
която никой роман или филм не могат да предложат - там няма да изглеждат правдоподобно. Ще споделя във ФБ - трябва да те четат повече хора, чайче!
цитирай
5. 4aiotgluhar4e - Здравей! Добре дошла!
18.02.2014 21:25
benitta написа:
За да пиша невъздържано и от душа, но и за да чета ей така - със сърце и с голяма радост!!! Много съм щастлива, че има тук хора, като теб :) Сега има вариант да открия нови хоризонти, нови места за захласване и нови страсти - така разказани, всички неща стават заразни :))).
Поздрави!


Зарази имам всякакви. Казвай каква точно искаш :)
Ей сега изследвах баба ти и съм готова да напиша пет постинга за баби. Ти подхващай нещо от моите щуротии и направо едно перпетуум мобиле ще излезе, нещо като тези луди, луди филми :) :) :)
цитирай
6. 4aiotgluhar4e - Ама ти си си присъединен бе, братче!
18.02.2014 21:34
shining написа:
Чакай и аз да се присъединя към двете ви,че каквато сте ми компания-да ми завиди направо човек :))) Остава и Чайчето от глухарче да ни заведе реално някъде,че да изпитаме на главата си щуротии от такъв порядък/като автостопа и тракането със зъби/. А, Бенита,какво ще кажеш,ще ни води ли тази лудетина нанякъде? :)))
За концерта сега няма да коментирам,че не съм чел още петте километра,ама първо май ще изгледам клиповете,особено онези-от треперещата ръка :)
А като цяло ми е малко трудно да коментирам такава съвременна класика като тази отгоре. Ха ха ха! Поздрави, сестрице :) ,вземаме и Бенита,нали? :)


Естествено, че вземаме Бенита! Няма проблем, завеждам ви накрай света, ама после да няма мрънкане :)
Хей, момче, не се подигравай с класиката! Моите пет километра са за ширпотреба и за наместване на сърце. Представяш ли си как се деяни на такива емоции, ако не извикам в дупката? Ама ми поолекна, де. Готова съм за нови подвизи :)
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - Еееееее, душко мила ненагледна, как ми е домъчняло за теб!!!
18.02.2014 21:45
nemojedabude написа:
... ще намеря тук подарък за Рождения си ден. :)
Благодаря ти!

Толкова наситена на емоции нощ само на теб може да ти се случи, Глухарче. При това в нощта на св. Валентин.


Аз май бях позабравила за рождения ти ден :( Пу, пу, зло да те забрави! Радвам се, че съм те зарадвала, прегръщам те и ти пожелавам всички неща, които ти си пожелаваш. Плюс приятни изненади :)

И подарък: http://youtu.be/Sv6dMFF_yts
цитирай
8. 4aiotgluhar4e - Здравей, Маестро!
18.02.2014 21:52
parasol написа:
която никой роман или филм не могат да предложат - там няма да изглеждат правдоподобно. Ще споделя във ФБ - трябва да те четат повече хора, чайче!

И аз твърдя, че никой сценарист не може да измисли това, което животът ни поднася. Не знам дали е правдоподобно, но когато си в такава ситуация, направо си е абсурдно. Обаче живот!

П.П. Пиша отговора и виждам на страницата, че жандармерията пак атакува хората в Киев. Не е приказка, истина е. Аз се почувствах длъжна да напиша, защото извън новините там живеят хора, страдат, борят се и все пак остават добри.
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Луда глава си и това си е, ама такава ...
18.02.2014 23:42
Луда глава си и това си е, ама такава си те харесвам. Пътувала съм много на стоп навремето, но времената бяха други, шофьорите по-изучени и нормални. Късмет си имала от началото (концерта), та до края с този музикален шофьор. Господ си знае работата, иначе кой щеше да ни разказва сега ммм? Много са ти хубави клипчетата, както и целият постинг. Не мога да кажа, че все едно съм била там, но все пак придобих представа в основни линии и то по един много приятен начин от теб, сладкодумнице. Поздрави!!
цитирай
10. martito - сладкодумно Чайче,
19.02.2014 10:38
Какво да кажа.... качи и мен на небето... и искам още да разказваш... Не знам дали за някои е километри, за мен не стига:))
Ще има още, нали?
цитирай
11. makont - Чайче, завладяваща е твоята възторженост.
19.02.2014 11:05
Така умееш да увличаш с написаното, че веднага се чувствам като част от случващото се. Послушах и се насладих. А по отношение на пътуването, отдавна съм установила, че ти имаш невероятното свойство да привличаш към себе си станни ситуации, довеждащи те до срещи с хора, който по някакъв начин са свързани с твоята душевност, възгледи, разбирания и вкус. Поздрави и ме усмихна, да знаеш!
цитирай
12. bven - Беше ми леко, приятно и чаровно да те следвам по пътя от концерта до дома:)))
19.02.2014 20:18
С музиката на Доминго и студеното става по-топло, нали?:)))
Поздрави, Чайче и благодаря от сърце!
цитирай
13. 4aiotgluhar4e - Луда глава си и това си е, ама такава ...
20.02.2014 00:40
kasnaprolet9999 написа:
Луда глава си и това си е, ама такава си те харесвам. Пътувала съм много на стоп навремето, но времената бяха други, шофьорите по-изучени и нормални. Късмет си имала от началото (концерта), та до края с този музикален шофьор. Господ си знае работата, иначе кой щеше да ни разказва сега ммм? Много са ти хубави клипчетата, както и целият постинг. Не мога да кажа, че все едно съм била там, но все пак придобих представа в основни линии и то по един много приятен начин от теб, сладкодумнице. Поздрави!!

Ха-ха, Невенка, луда ли изглеждам отстрани? Аз нищо не съм направила и много се съпротивлявах, но като си на пътя в тоя студ, нямаш избор. И разказах, за да благодаря на добрите хора. Благодаря и на теб, че прочете :)
цитирай
14. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, веселушке!
20.02.2014 00:42
martito написа:
Какво да кажа.... качи и мен на небето... и искам още да разказваш... Не знам дали за някои е километри, за мен не стига:))
Ще има още, нали?

Ще има, когато имам муза :) Повярвай ми, нищо не зависи от мен - излиза си когато иска и каквото иска. Благодаря ти!
цитирай
15. 4aiotgluhar4e - Благодаря, усмивке :)
20.02.2014 00:46
makont написа:
Така умееш да увличаш с написаното, че веднага се чувствам като част от случващото се. Послушах и се насладих. А по отношение на пътуването, отдавна съм установила, че ти имаш невероятното свойство да привличаш към себе си станни ситуации, довеждащи те до срещи с хора, който по някакъв начин са свързани с твоята душевност, възгледи, разбирания и вкус. Поздрави и ме усмихна, да знаеш!

Може би наистина привличам ситуациите, защото съм любопитко и обичам да си говоря с хората, а то така се случват случките. Обаче този път нищо не съм направила и никого не съм привличала, само кротко си мърморех и траках със зъби. Така е било писано. Дано наистина да е било усмихнато.
цитирай
16. 4aiotgluhar4e - С музиката на Доминго и студеното ...
20.02.2014 01:07
bven написа:
С музиката на Доминго и студеното става по-топло, нали?:)))
Поздрави, Чайче и благодаря от сърце!

Така е, Бвен. Музиката лекува болести и облекчава житейските несгоди, стига да я обичаш и да я възприемаш като цяр или като дар.
Поздрави, мила :)
цитирай
17. etyna - Изключително емоционално
20.02.2014 16:11
и прекрасно написано, Чайче! Благодаря!
цитирай
18. 4aiotgluhar4e - Благодаря!
20.02.2014 22:06
etyna написа:
и прекрасно написано, Чайче! Благодаря!

Емоциите са лош съветник, но разтоварват.
цитирай
19. monaliza121 - Ехаааааа...
22.02.2014 17:56
Възторгът изяжда думите, но преживян ги връща като пролетен водопад.
Чувствам се освежена и няма да се подсушавам:)))
Поздрав, Чайче!
цитирай
20. aqualia - Хей, чачайче!!!
08.03.2014 12:09
Много се радвам за теб! Честит празник!
цитирай
21. tili - Е, то на теб ако ти се размине
20.03.2014 17:48
само с един концерт, няма да си Чайче :) Радвам се, че влязох в блога!
Всичко си може Маестрото, всичко! Бях на концерта и Вихра е била. Изобщо - блога е бил достойно представен :)
Благодаря за удоволствието!!! Привет :)
Пък може да се видим на Аеросмит на 17 май...
цитирай
22. 4aiotgluhar4e - Здравейте, vostroto, monaliza121, aqualia, tili :)
23.03.2014 19:49
Извинете ме, че ви отговарям с такова закъснение, но ме налегна работа и тук не съм влизала от поне две седмици. Щото който скитори по концерти, после трябва да наваксва :)

Приятел, знам ти любовта към музиката и за хора като теб разказах.

Монализке, разсмя ме! Сещала съм се, че моята логорея е наводнителна и напоителна, но като водопад не си я бях представяла :)

Лили, радвам се да те видя! И ти напоследък се вяскаш много рядко. Сещам се защо.

Тили-Лили, животът е прекрасен, нали :) Права си, че ако беше само концерт, сигурно нямаше да се е случил точно на мен :) Ама какво да направя, като привличам разни бедички.
Аз малко се учудвам, че блогът е бил широко представен, то май не останаха тук хора, които се интересуват от култура. По-точно извънземните, политическите експерти и русофилите се погрижиха да прогонят сивото вещество от блога. За съжаление :( Също за съжаление ще пропусна Аеросмит, защото не мога да се откопча от служебен ангажимент. Здраве да е, голямата уста пак ще дойде :)
цитирай
23. jabalka - !!! :))
31.03.2014 21:09
Привет Глухарче , най- добри пожелания!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1276635
Постинги: 130
Коментари: 3956
Гласове: 13914
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31