Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2014 10:09 - ХОРА И УЛИЦИ - 1: Танго с аромат на баклава и кафе
Автор: 4aiotgluhar4e Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11984 Коментари: 37 Гласове:
31

Последна промяна: 11.02.2014 10:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     От известно време много сънувам и все неща, които реално са ми се случвали. Обикновено сънищата са фантасмагории и разни сглобки от реални и невъзможни неща. Такива бяха и моите - танцувала съм валс с Ботев, возила съм се на шейна с Пучини, даже самолет съм управлявала. В последно време обаче всичко върви като на лента и възпроизвежда съвсем точно и най-малките детайли, никакви волности, никакви размествания... Една приятелка предположи, че случките напират да излязат и ми подсказват да ги напиша. По нейните думи аз с лекота мога да се вкарам в такива ситуации, каквито и нобелов лауреат за фантазии не може да измисли, и си е жив зян да стоят неразказани :) Знам, че така са се раждали пътеписи, кратки разкази, даже романи, но за да прави такова нещо, човек трябва да се е взел за писач насериозно. Аз не съм и не мисля, че за моите щуротии трябва да загиват дървета. От друга страна, като си имам блог, защо пък да не извикам, че цар Мидас има магарешки уши? Няма да е за първи път! Хората, които ме четат, знаят, че от време на време си окам в дупката, да ми дойде сЪрце нАместо :) Заглавието съм го взела назаем от едноименната песен и ще го върна чисто и неопетнено :)
    
       Бях в Истанбул, за първи път. Хората започват пътуванията си от комшулка, а аз бях навъртяла километри и километри по чужди улици, докато стигна до пъпа на света (в историческия център наистина има такова място). Сега си мисля, че така е трябвало да стане - да натрупам в съзнанието си много гледки, звуци и аромати, един вид да порасна, за да мога да открия, почувствам и разбера този пъстър, луд и мъдър град.
      Бях пристигнала предната вечер, хотелът ми беше в Бейоолу, много близко да френската улица, но официалната среща с града още не беше проведена, бях я оставила за следващия ден. Той обаче се оказа доста дълъг и тежък и бях зверски уморена.  След края на ангажиментите си се метнах в едно такси и казах на шофьора "Карай, където има хора." Той го възприе съвсем буквално, шмугна се в навалицата от автомобили и ме изплю на площад "Таксим", точно в началото на улица "Истиклял" (турците го наричат булевард, но улица някак повече му отива). Вярно са казали хората "Внимавай какво си пожелаваш". По улицата се стелеше невъобразима тълпа, имах чувството, че целият град се опитва да се побере на една единствена улица. Впрочем, скоро прочетох, че "Истиклял" е едно от десетте най-претъпкани места в света. С китайски плаж и Рио по време на фестивала никой не може да си съперничи, но като нищо "Истиклял" може да е на трето място. Когато човек види такава манифестация, си мисли, че има някакво събитие. И аз си помислих така и попитах едно момче за какво точно се е събрала тази навалица. Отговорът беше смайващ: "Нищо специално, тук Истанбул живее." Не разбрах в момента, но в продължение на цяла седмица проглеждах и проумявах. В нито една част от деня, в продължение на седем дни, през декември, при температура 2-3 градуса не видях тази улица празна, освен един ден, в който валеше проливен дъжд и всички се бяха изпокрили в пасажите.
      На тези два километра от огромния град животът никога не спира, дори не притихва. Там кипят едновременно бизнес за милиони и вечен празник, в последно време - и протести. По "Истиклял" вървят рамо до рамо местни хора, туристи, трамваи, сергии на колички, велосипеди и никой никого не блъска. Напротив, хората са се научили да стъпват в стъпките на предния и оставаш с усещането, че по улицата тече река. Дори тълпата заобикаля и прави място на уличните артисти. В събота и неделя ей така, без сцена, се случва един огромен концерт, театър, цирк, пърформанс. Всички си вадят на показ и гения, и лудостта и всеки получава заслужено внимание, аплодисменти, дори обожание. Просяци, бездомници, досадници и крадци също не липсват. Тези два километра са едновременно сложна мозайка от Европа и Ориента, минало, настояще и бъдеще, възторг и страдание. Ето така видях аз човешката река на "Истиклял":


image

    
Докато снимах, едни щури македонци зад гърба ми разпознаха непосредствено пред мен някаква известна актриса и се втурнаха да искат автографи. Ако някой я познае, да ми каже какво точно съм пропуснала. А следващата снимка е от следващо ходене. Забележителна е с това, че е правена на зазоряване и на нея липсва обичайната тълпа, но пък трамвайчето върви, защото е нова година и тогава градът изобщо не заспива.


image
       Но да се върна към моята първа среща. Вървях по улицата, зяпах хората и сградите, слушах уличните музиканти, снимах, надничах в пасажите, с две думи попивах града. Там има какво да се попива, защото в архитектурно отношение "Истиклял" е шедьовър до шедьовър. Сградите са строени в края на 19 и началото на 20 век в стил сецесион и наистина са много впечатляващи. Ето няколко примера:

image
 
image


image    
       
    
Нещото, което впечатлява най-много, е начина, по който се използва пространството на вътрешните дворове. Благодарение на този похват, пасажите са точно като пещерата на Али Баба - пълни с чудеса като ресторанти, барове, клубове, кина, театри, галерии и магазини. Както можете да се досетите, аз се чувствах като дете пред витрина с бонбони и в пряк, и в преносен смисъл. В преносен, защото трескаво правех планове в коя галерия и в кой театър да отида, в пряк - защото цял ден бях на едно кафе и два-три чая. Не е чудно, че през цялото време в главата ми като бръмбар жужеше мисълта "Кафе и баклава, кафе и баклава, кафе и баклава..." По едно време надникнах в един пасаж с много реклами, там имаше кино, и изведнъж носът ми улови аромат на прясно смляно кафе. Ето, щракнала съм го:
image
     
Продължих навътре. Ароматът се усилваше и носът ме отведе до едно заведение, поне така си мислех тогава. Светлината беше приглушена, но се виждаха малък бар, масички със столове, имаше хора. Снимката е стопкадър от един клип, при който лампите сазапалени, но когато го видях за първи път беше сумрак.

image             Убедена, че това е сладкарница, влязох и се запътих към първата маса. В момента, в който притеглих стола и седнах, в помещението се разля някак пронизващия звук на непознато за мен танго. След ярката неонова светлина на пасажа очите ми вече бяха свикнали с тъмнината и видях, че към средата на помещението се насочват хора, застават по двойки и започват да танцуват. За части от секундата осъзнах, че това не е сладкарница, скочих от стола и тръгнах към вратата. Още преди да натисна дръжката, чух мек женски глас да казва: "Гель, гель!" Около вратата нямаше никой друг, значи тя говореше на мен. Обърнах се сконфузено и се извиних на английски, като обясних, че търся сладкарница. И тогава я видях - средна на ръст, белокоса и синеока жена на около седемдесет години, облечена в черно трико, с широка пола на волани, обута в танцови обувки. Това потвърди предположението ми, че съм се озовала в танцов клуб. Тя продължаваше да ми говори (едва след това осъзнах, че е на френски), хвана ме за ръката и ме поведе обратно към масата. Сложи ме да седна, взе от ръцете ми шала, шапката и чантата и ги остави на съседния стол. След това направи знак с ръка, отнякъде се появи едно момче и постави пред мен чаша гореща напитка (по-късно разбрах, че това е салеп) и парче сладкиш. Жената ме гледаше меко, като майка, и ме подканяше да хапна, да пия и да се отпусна. Аз постепенно се оттърсих от притеснението, благодарих и наистина отпих от чашата. Никога няма да го забравя този салеп! Толкова беше вкусен, домашен, уютен (защото имаше канела, а аз обожавам канелата). Когато видя, че вече съм дошла на себе си, дамата се представи: "Мерве - ръководител на клуба. А хората, които танцуват, са душата на танго-клуб Бейоолу". Аз също се представих, казах, че съм българка и това предизвика едно шумно "Комшуууу!" Около масата веднага се струпаха другите танцьори и започнаха да ме прегръщат и поздравяват. Аз бях ошашавена, защото не очаквах нито такова гостоприемство, нито такава реакция. Наложи се да разказвам точно къде живея и да слушам разкази за Банско, за Боровец, за Пловдив и розовата долина, за Казанлъшката гробница и Старосел. Бях учуденя колко са добронамерени тези хора и колко много знаят за България. Оказа се, че покрай тяхната милонга, са обиколили Европа. Комуникирахме си на английски. Говореха свободно и ми разказваха сякаш се познаваме от сто години.
      По едно време  великолепното танго, което звучеше при нахлуването ми, беше повторено в друго изпълнение. Изслушах го и попитах какво е това. Тъй като то вече свършваше, Мерве направи знак и го пуснаха за трети път в различен вариант. Ето го:


    
Оказа се, че това танго има много интересна история. Разказа ми я Мерве. През 1928г. един беден студент, който живеел на таван в стара къща в Бейоолу, се влюбил в дъщерята на немския консул. Девойката не била безразлична и веднъж се съгласила да излезе с него тайничко на разходка, обаче една съседка ги видяла и казала на бащата. Дипломатът толкова се ядосал, че скорострелно оженил изгората за друг дипломат и тя заминала с него за Индия. От красивата любовна история се родило първото турско танго, станало изключително популярно, а бедният студент Неджиб Джелал Андел се превърнал в класик на турската музика. Днес тангото е по-популярно в изпълнение на класически оркестър и женски глас, но аз предпочитам горния вариант. Ето го и в концертно изпълнение на класическата певица Дилек Тюркан и в съпровод на симфоничния оркестър на унгарското радио:


               Както си седяхме и сладко си хортувахме, аз си признах, че съм ги открила, търсейки кафе и баклава. Две минути след това внукът на Мерве постави пред мен чашка кафе и чинийка с баклава. Стана ми много неудобно, но дамата обеща, че ако спра да се съпротивлявам, ще ми разкаже своята история. Как да не се предадеш при такова  изкушение!?! Взех вилицата и тя започна да разказва. Танцувала в продължение на двайсет години с мъжа си, виден истанбулски банкер. Били много популярна двойка, дори през 1975 година спечелили европейското първенство по танго. През "92 той загинал при катастрофа. Заради загубата на близкия човек и партньор по танци, тя изпаднала в дълбока криза и половин година се влачила по психиатрии. След това решила да се вземе в ръце, наела помещението и създала танцов клуб. И до днес плаща сама половината наем, а удоволствието струва на танцьорите само по 15 лири на месец. Събират се всякакви хора, от 16-годишния й внук до една двойка с обща възраст 160 години. Всички са приятели и непрекъснато пътуват по фестивали и турнири.
      След като бях приключила с баклавата и кафето, към мен се приближи един от танцьорите и ме покани на дансинга. Аз танцувам прилично, но при мисълта, че тези хора са почти професионалисти, направо се смразих. Обаче как да откажа, като хората ме приеха като своя, гощаваха ме, разказваха ми... Хубавото на тангото е това, че умее да разтапя ледове. На края на първата минута усетих как притеснението и умората изчезват, останаха само топлите погледи на хората и музиката. И едно забележително приятелство, което поддържам и до днес. Кавалерът ми се оказа също бивш европейски шампион по танго за аматьори (слава Богу, че го научих по-късно, ако знаех в момента, сигурно щях да припадна от притеснение) и настоящ професор по физика. След танца ме запозна със съпругата си, също танцьорка. Селим и Мелин, така се казват, са ми пример за това как изкуството и красотата на танца могат да срещнат планети в различни орбити, да ги свържат в семейство и да поддържат връзката им. Тези хора са много различни: той е следвал в Бъркли, говори пет езика и по цял ден се занимава с изследвания и преподаване, тя води курсове по танци за деца. Когато приключи работният ден, всички различия изчезват. Те се качват на луксозния си джип, пътуват 15 километра от къщата си в азиатската част на Истанбул и в 19.30 са в клуба в пасажа Халеп, по четири пъти седмично, вече 13 години. Когато малкият им син е болен и Мелин остава при него, 12-годишната им дъщеря Дениз танцува с татко си. През останалото време за децата самоотвержено се грижи майката на Селим, също професор по физика и също бивща танцьорка.
     Това е любимия ми техен клип; коментарът, мисля, е излишен:



    
И така, мили ми приятели, на първото ми пътуване до Истанбул, аз не видях дворците Долмабахче и Топкапъ, не посетих Патриаршията и църквата Св. Стефан, дори в Св. София не влязох. За сметка на това в клуба отидох и на следващата вечер, и на по следващата, а на четвъртата вечер ме заведоха в едно заведение, което  приличаше на концертна зала, с музика на живо. Намира се на последния етаж на сграда от 19 век) и има огромни френски прозорци, от които Босфора и Златният рог се виждат като от амфитеатър. Невероятна гледка! Тя пък беше гарнирана с прекрасната музика на една от най-големите турски звезди. Аз, естествено, не я бях чувала (Боже, какъв срам брах с това мое невежество относно комшиите!) и даже не знам как се произнася фамилията й, защото всички я наричат Зухал ханъм. Много красива жена, с невероятен глас и уникално присъствие. С клип с една нейна песен, която много ме впечатли, завършвам този постинг. Той надхвърли дори традиционните три километра и половина, но... няма да съм аз, ако претупам приказката. А четенето не е задължително :)




Гласувай:
31
0



1. 4aiotgluhar4e - Аман, бе!
11.02.2014 10:36
Текстовият редактор отново си има свое мнение за форматите. Вече наистина ми писна и сериозно обмислям да го заменя с някой читав на друга платформа.
Извинявам се на всички, които свариха постинга неглиже :)
цитирай
2. monaliza121 - Здарвей, Чайче!
11.02.2014 17:07
Четох и слушах, но нещо не ми достигна:))) и ще ти кажа какво: очаквах повече чувство да споделиш за кафето и баклавата:))) Това е лично усещане и се появи като следствие от мой "истанбулски сън" с табла баклава и кафе, който не бих разказала дори и на "дупката":))))
Поздрави!:)
цитирай
3. pvdaskalov - Браво, 4aiotgluhar4e!
11.02.2014 18:43
Ти наистина си Светла Душа!
След разказа ти за Карлови Вари, мислех, че си постигнала апогея си. Не, не съм бил прав. Стилът ти е още по-съвършен. Но не съм съгласен с отбоя, който биеш в началото на постинга: "Знам, че така са се раждали пътеписи, кратки разкази, даже романи, но за да прави такова нещо, човек трябва да се е взел за писач насериозно. Аз не съм и не мисля, че за моите щуротии трябва да загиват дървета."
Образно казано, свалям шапка за прочетеното. Успя да ме убедиш, че Истанбул е бил столица на империи. Колкото до пъпа на света, той е навсякъде, където има култура. Преди време мислех, че че омфалосът е само в Делфи. "Омфал, Омфалос («пуп», «пупок»), в греческой мифологии упавший с неба камень, принадлежавший к числу древнейших культовых объектов Эгеиды. Самый знаменитый О. находился в Дельфах, в святилище Аполлона. Он считался надгробием Пифона (по другому варианту - Диониса) и центром мира: над этим камнем встретились два орла, пущенные Зевсом с востока и запада для определения центра мира; их золотые изображения были укреплены на штыре, вбитом в дельфийский О. Восседающим на О. изображался Аполлон (Aeschyl. Eum. 40; Paus. X 16, 3; Find. Pyth. IV 3-5)."
Вж.: http://myths.kulichki.net/enc/item/f00/s26/a002602.shtml
Бъди благословена!
Пиер
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Страхотно си си прекарала там, к...
11.02.2014 19:00
Страхотно си си прекарала там, културните забележителности, които си пропуснала винаги можеш да видиш при друг случай, но това което си преживяла няма да се повтори в такъв вариант. Живяла си в техния свят, запознала си се с доста добри хора, разбрала си техния стил и музикален вкус. Начинът по коъйто са те посрещнали е изумителен, даже не можеш и да сънуваш такова нещо, ако не го видиш. Екстра работа, късметлийка си голяма. Поздрави!!
цитирай
5. tota - Благодаря Чайче!
11.02.2014 19:39
Бях с теб на "Танго с аромат на баклава и кафе" и се почувствах прекрасно. Сякаш бях в друго време и друг свят.

Желая ти още много пъти да танцуваш танго с аромат на баклава и кафе!

Хубава вечер!
цитирай
6. filvan - Здравей, Чайче! Успя да ме пре...
11.02.2014 20:17
Здравей, Чайче!
Успя да ме пренесеш в тази атмосфера и да ме развълнуваш.
Пожелавам приятна вечер и още интересни срещи!
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - Ха, ха, как ме разсмя с дупката :)))
11.02.2014 20:58
monaliza121 написа:
Четох и слушах, но нещо не ми достигна:))) и ще ти кажа какво: очаквах повече чувство да споделиш за кафето и баклавата:))) Това е лично усещане и се появи като следствие от мой "истанбулски сън" с табла баклава и кафе, който не бих разказала дори и на "дупката":))))
Поздрави!:)

Виж сега, този остинг е за тангото и моето неволно нагазване в него. Баклавата и кафето са просто спайс :), за разкош. Иначе съм страстен любител и на двете, особено на кафето. И баклава, ама истинска, с шам фъстък и козе масло, много обичам. В друг постинг ще разкажа как веднъж се намъкнах в една баклаваджийница и беше голямо вдъхновение. И яко потене. Обещавам!
цитирай
8. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, Пиер!
11.02.2014 21:06
Много ти благодаря и за вниманието, и за признанието. Обаче аз наистина не съм писач, поне не в този жанр. Тук просто се забавлявам и си поддържам душевното равновесие. Нашият свят стана толкова вълчи, че ако искаш да кажеш на някого нещо добро, те наказва. А аз понякога имам нужда да изпусна малсо светлинка :) Колкото до книгите, наистина ми е жал за дърветата и съм фен на електронните технологии. Конвенционалното книгоиздаване не ти позволява да озвучаваш написаното, а в блога човек може да си прави всякакви експерименти. Пък и тук повече хора ще прочетат, иначе знаеш какви са тиражите.
За пъпа... ами той се мести! Мисля, че всеки народ иска да е пъп, но силните на деня се налагат :)

Още веднъж благодаря за хубавите думи и изобщо благодаря, че се появи. Много ми напомняш за татко, който също се казваше Петър. Бъди жив и здрав!
цитирай
9. 4aiotgluhar4e - Здравей, Невенка!
11.02.2014 21:10
kasnaprolet9999 написа:
Страхотно си си прекарала там, културните забележителности, които си пропуснала винаги можеш да видиш при друг случай, но това което си преживяла няма да се повтори в такъв вариант. Живяла си в техния свят, запознала си се с доста добри хора, разбрала си техния стил и музикален вкус. Начинът по коъйто са те посрещнали е изумителен, даже не можеш и да сънуваш такова нещо, ако не го видиш. Екстра работа, късметлийка си голяма. Поздрави!!

Наистина беше страхотно. Нищо не съм пропуснала, аз винаги си наваксвам. На следващите ходения те ме разхождаха и ми показваха. Наистина са страхотни хора и отвориха душата си за мен. Благодарна съм на съдбата.
Брагодаря ти, че прочете и разбираш. Ама ти си от породата на летящите хора и винаги разбираш :)
цитирай
10. 4aiotgluhar4e - Здравей, Ати!
11.02.2014 21:20
tota написа:
Бях с теб на "Танго с аромат на баклава и кафе" и се почувствах прекрасно. Сякаш бях в друго време и друг свят.

Желая ти още много пъти да танцуваш танго с аромат на баклава и кафе!
Нали си ме знаеш, аз винаги гарнирам света с аромати и вкусове. Ще се постаря, скоро имам пътуване до Истанбул :) Благодаря ти за хубавото пожелание!
Хубава вечер!

цитирай
11. 4aiotgluhar4e - Здравей!
11.02.2014 21:22
filvan написа:
Здравей, Чайче!
Успя да ме пренесеш в тази атмосфера и да ме развълнуваш.
Пожелавам приятна вечер и още интересни срещи!

Радвам се, че съм успяла! Много ми се ще хората да се оттърсят от историческите наслоявания и да почувстват днешния ден. Добрият човек е добър навсякъде, нали!
цитирай
12. shining - Еййй, ама така го разказваш.... :)
12.02.2014 01:51
....човек се прехласва и неусетно зяпва с уста и така....до края /след около 4км /
Благодаря ти за отнасянето и пренасянето!
Всъщност,признавам си,Истанбул не ми е планирана дестинация в близко бъдеще,първо имам още ходене и по-на запад и по-на север и по-на изток, сигурно и на юг....пък тогава може и при комшиите. :) Но това,което разказваш е впечатляващо по отношение на хората и някои други нещица , но и аз какъвто съм си мрачен понякога :) , та взе да ми става тъжничко по отношение на хората и някои други нещица в България. Но... толкова в тази посока на тъжене.
Иначе поздравявам те и ти се радвам, че пишеш. :) Ще има и продължение изглежда....
Приятни минути с Пласидо Доминго!
цитирай
13. yotovava - Преди 7 години спечелих от една томбола екскурзия до Истанбул
12.02.2014 05:47
и аз за първи път отскочих до комшиите.
Историята, която носи в себе си този град, е не само богата, но и съхранена, нещо, което ние тук не правим. Хем не познаваме историята си, хем не я пазим, а бързаме да разрушим.
цитирай
14. анонимен - Чудесна истниска приказка.
12.02.2014 09:17
Успя да ме потопиш в атмосферата. Ще споделя във ФБ, за да "натопя" и приятелите там.
цитирай
15. martito - Прекрасна си, сладкодумнице!!!:) ...
12.02.2014 09:54
Прекрасна си, сладкодумнице!!!:) Бях там и аз с теб! И танцувах, и попивах града с теб:) Истиско приключение - мерси за споделянето:)
цитирай
16. bven - Така е, Чайче:))) На непознати места си тръгнал с една цел, но не знаеш какво ще последва...
12.02.2014 12:33
Беше ми интересно твоето преживяване - аз също имам спомени от пътуването си в Истанбул, също прекрасни, топлещи и показващи, че хората сме хора навсякъде! Това танго винаги ще звучи в името на добрите чувства, нали?!
Хубав ден и нека да има повече танцови клубове и у нас!
цитирай
17. makont - Чайче, стъпвах по твоите стъпки по Истиклял, но внимателно, да не
12.02.2014 13:18
разваля магията. Наистина с лекота се вкарваш в невероятни ситуации. Ето, родило се е едно прекрасно приятелство. Танцувала си танго, била си там, където, може би, ако не се бе случило така, никога нямаше да бъдеш. Неведоми са пътищата на съдбата. Крачка в страни и попадаш в друг свят. В света на тангото и тези прекрасни хора, виждам, че си се чувствала добре и това ме радва. Баклавата я пропускам, че съм на диета. Прегръдки и да пишеш!
цитирай
18. elinora - Мархаба, Чайче! :))
12.02.2014 14:50
Великолепно си го написала, романтично, интересно!
Аз лично обожавам Истанбул! С цялата му ориенталска прелест, леност и широка усмивка. На мен и през ум не би ми минало да отида там и първо да не обходя всичките забележителности, дворци, Босфор, църкви и т.н, ама аз съм зодия Дева, та ми е простена подредеността. Много харесах и Принцовите острови. Да ти кажа под секрет - след Истанбул почнах да хвърлям по едно око на турските сериали:)
цитирай
19. marrta - o, четенето е леко и неусетно, точи се сладко и медено - кадаифено,
12.02.2014 16:05
а посещението става наложително - толкова зарибяващо си го написала!

Оставих си за десерт последния клип, от снощи си ги пускам един по-един.

Поздрави!:)
цитирай
20. 4aiotgluhar4e - Здрасти, братче!
12.02.2014 17:25
shining написа:
....човек се прехласва и неусетно зяпва с уста и така....до края /след около 4км /
Благодаря ти за отнасянето и пренасянето!
Всъщност,признавам си,Истанбул не ми е планирана дестинация в близко бъдеще,първо имам още ходене и по-на запад и по-на север и по-на изток, сигурно и на юг....пък тогава може и при комшиите. :) Но това,което разказваш е впечатляващо по отношение на хората и някои други нещица , но и аз какъвто съм си мрачен понякога :) , та взе да ми става тъжничко по отношение на хората и някои други нещица в България. Но... толкова в тази посока на тъжене.
Иначе поздравявам те и ти се радвам, че пишеш. :) Ще има и продължение изглежда....
Приятни минути с Пласидо Доминго!

Нали знаеш, че нямам контрол над написаното - каквото дойде и ако иска да дойде :)
Колкото до Истанбул, и на мен не ми влизаше в плановете. Даже до последно се опитвах да убедя колегите да отиде някой друг, но не стана. Обаче разбрах, че с този град имам много дълга работа, даже подозирам, че никога няма да свърши. Просто ми се дава на части. Това са си такива, мои отношения и подозрения, че там съм била в някой предишен живот. Извън моите сантименти, ако не си ходил, върви непременно, но не на организирана екскурзия, а така, свободно. Там има толкова много история, култура, природа, че ще ти се иска да се връщаш много пъти.
За Доминго не ми говори! Почвам да се плаша, че от емоции няма да оживея. Но ако оживея, ще разкажа :)
цитирай
21. 4aiotgluhar4e - Здравей, Валя!
12.02.2014 17:27
yotovava написа:
и аз за първи път отскочих до комшиите.
Историята, която носи в себе си този град, е не само богата, но и съхранена, нещо, което ние тук не правим. Хем не познаваме историята си, хем не я пазим, а бързаме да разрушим.

Да, така е, пазят хората. На едно завръщане се заблудихме и попаднахме в едно село, където турците със собствени средства възстановявах християнска църквичка. На въпроса защо го правят, отговорът беше "Ама как, нали е храм!"
цитирай
22. megg - " този пъстър, луд и мъдър град"
12.02.2014 18:44
и на мен ми лежи на сърцето, още не съм била там, а сега ми се вижда още по - примамлив - истинска магия. Така сладко разказваш, замисляш, усмихваш, приобщаваш... Усетих душата на този град - свят.
Радвам се, че бях в твоя сън, Чайче! :)
цитирай
23. 4aiotgluhar4e - :)
12.02.2014 19:46
parasol написа:
Успя да ме потопиш в атмосферата. Ще споделя във ФБ, за да "натопя" и приятелите там.

Радвам се, Маестро! Атмосферата най-трудно се постига и е най-важна, дано да съм успяла. Благодаря ти!
цитирай
24. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти!
12.02.2014 19:50
martito написа:
Прекрасна си, сладкодумнице!!!:) Бях там и аз с теб! И танцувах, и попивах града с теб:) Истиско приключение - мерси за споделянето:)

Аз съм ти длъжница за многото часове, в които съм се лекувала със смях в твоя блог. Попивай на воля :)
цитирай
25. 4aiotgluhar4e - Добре дошла, Бвен!
12.02.2014 20:00
bven написа:
Беше ми интересно твоето преживяване - аз също имам спомени от пътуването си в Истанбул, също прекрасни, топлещи и показващи, че хората сме хора навсякъде! Това танго винаги ще звучи в името на добрите чувства, нали?!
Хубав ден и нека да има повече танцови клубове и у нас!

Знаеш ли, докато пишех се сетих за нещо, което ми беше написала в постинга за Карл. Ти може и да не помниш, но аз съхраних завинаги в съзнанието си "Човещината е там, където трябва да я срещнеш." И бих добавила, че съдбата те изпраща тогава, когато си готов да я оцениш. Съгласна съм, да има повече клубове. Но и да има хора, които да танцуват, нали.
цитирай
26. 4aiotgluhar4e - Здравей, Усмивке :)
12.02.2014 20:10
makont написа:
разваля магията. Наистина с лекота се вкарваш в невероятни ситуации. Ето, родило се е едно прекрасно приятелство. Танцувала си танго, била си там, където, може би, ако не се бе случило така, никога нямаше да бъдеш. Неведоми са пътищата на съдбата. Крачка в страни и попадаш в друг свят. В света на тангото и тези прекрасни хора, виждам, че си се чувствала добре и това ме радва. Баклавата я пропускам, че съм на диета. Прегръдки и да пишеш!

Ти ми показваш малко по-различен ракурс. Не се бях сетила, че крачката в страни е причината да ми се случват разни необичайни неща. Май си права! Аз имам навика да заничам по страничните входове, да питам или просто да заговарям хората, даже понякога, като ми дойде отвътре, правя подаръци. Сигурно съдбата ми се отблагодарява като ме среща с интересни хора. А магията..., магията е в очите на този, който гледа.
цитирай
27. 4aiotgluhar4e - Мераба, Ели :)
12.02.2014 20:22
elinora написа:
Великолепно си го написала, романтично, интересно!
Аз лично обожавам Истанбул! С цялата му ориенталска прелест, леност и широка усмивка. На мен и през ум не би ми минало да отида там и първо да не обходя всичките забележителности, дворци, Босфор, църкви и т.н, ама аз съм зодия Дева, та ми е простена подредеността. Много харесах и Принцовите острови. Да ти кажа под секрет - след Истанбул почнах да хвърлям по едно око на турските сериали:)

И аз обожавам Истанбул. Не си ли личи? Разбира се, че всичко обиколих, но следващия месец. Аз и без секрет обичам турското кино, но за сериали нямам време и търпение. Но каквото по случайност съм гледала, добро е, просто са направили школа.
Поздрави, Ели!
цитирай
28. 4aiotgluhar4e - Здравей, Мартичке!
12.02.2014 20:26
marrta написа:
а посещението става наложително - толкова зарибяващо си го написала!

Оставих си за десерт последния клип, от снощи си ги пускам един по-един.

Радвам се, че ти харесва. И аз така правя, дългите постинги, ги чета на части, както се смуче бонбон, когато ти доставя удоволствие. Благодаря ти, че прочете :)
Поздрави!:)

цитирай
29. bven - Българинът танцува винаги, дори и несъзнателно!
12.02.2014 20:30
Защото космическият ритъм е 7/8 и той е българският ритъм! Спомни си и надиграването в разказа на Елин Пелин - то ни е дадено от Космоса и ще е с нас винаги! Освен това с българското хоро, хванати за ръце - ние правим едно енергийно зареждане, което няма аналог:)))
Поздрави и нека да е ритъм!
цитирай
30. 4aiotgluhar4e - Вярно ли, че не си била?
12.02.2014 20:36
megg написа:
и на мен ми лежи на сърцето, още не съм била там, а сега ми се вижда още по - примамлив - истинска магия. Така сладко разказваш, замисляш, усмихваш, приобщаваш... Усетих душата на този град - свят.
Радвам се, че бях в твоя сън, Чайче! :)

Значи не съм само аз, която стигна през Черни връх до гарата :)
Наистина Истанбул има душа. Заподозрях го, когато гледах филма "Музиката на Истанбул", но друго е да се потопиш в нея. Аз лично бях много, ама наистина много изненадана, че тангото има такива традиции, в тази страна, която ние смятаме за чист Ориент. Никога не е късно да прогледнеш, пък било то и при случайна среща. Или при такава обърквация, в която неволно се бях вкарала. Но нали си ме знаеш - малко огън, малко вятър и... :)
Благодаря ти за гостуването, Марианче!
цитирай
31. 4aiotgluhar4e - Защото космическият ритъм е 7/8 и ...
12.02.2014 20:39
bven написа:
Защото космическият ритъм е 7/8 и той е българският ритъм! Спомни си и надиграването в разказа на Елин Пелин - то ни е дадено от Космоса и ще е с нас винаги! Освен това с българското хоро, хванати за ръце - ние правим едно енергийно зареждане, което няма аналог:)))
Поздрави и нека да е ритъм!


Оооо, да! И не съм виждала смесена компания, в която чужденците да не се поддадат на заразата и да не се хванат на хорото. Виждала съм дори как на концерт на български ансамбъл германци стоят прави, пляскат и ронят сълси. Магия са си нашите танци и са много пречистващи!
цитирай
32. megg - И аз гледах тази есен
12.02.2014 21:03
" Музиката на Истанбул" и докато бях в салона, така силно ми се прииска да съм в този град; и в края на март съм там ( Дано не ми мине котка път.) с клуба по народни танци; и за магията им си права, Чайче, когато ръката на другия до теб е в твоята и музиката хукне в душата ти, усещаш как тръпка минава сякаш през цялото хоро.
Лека и хубава вечер! И - усмихната! :)
цитирай
33. sande - Турция - една близка, но непозната нам страна! В плен сме на мрачни легенди!
13.02.2014 03:46
http://sande.blog.bg/izkustvo/2010/12/09/doncho-vlastelinyt-na-dumite.647991
цитирай
34. sande - Един блестящ пътепис! Поздравления, Чайче!
13.02.2014 04:12
Изпратих ти и моя разказ, в който има нещо за турците.
Ние, българите, сме страшно задръстени на тази тема. Няма друг народ на света, който да е така натровен по отношение на друг народ. Турското робство , та турското робство! Само клишета и пропагандни стериотипи на миналото. Между другото, това ни се връща по някакъв чуден начин в Македония. Все лошо пишат за нас. И никаква истина.

Зная, че с тези редове мога да предизвикам нежелателен скандал и точно при теб не го желая.

Но историята е една чудна приказка. За обективност трудно може да се говори. Никой до сега не ми е отговорил на въпросите: Защо турците са лоши? Защо турско робство? Нали сме част от Империя! Защо 500 години? Защо не 400, 300, 200, 100, 50 ? Защо?

Кой е Алеко Богориди и защо се издига до върховете на Османската власт?

Няма да участвам в такава дискусия, ако някой я повдигне. Историята си е история и само ако се върнем в онези времена и забравим за историята, има шанс да си отговорим евентуално на някои въпроси.

А Дончо и други приятели, които са живяли и работили в Турция са ми казвали многократно: Няма друг народ, който да ни е толкова близък като турците. Който да изпитва симпатии към нас, да ни уважава и даже да ни обича ... Невероятно! И да си приличаме по бит, душевност, традиции, обреди, манталитет, народопсихология ...

Твоят пътепис е изключителен поради тази твоя невероятна чувствителност, обективност, почтеност и искреност. Като при децата, които не са развалени от възрастните и виждат реално реалния Свят.

Трогна ме тази твоя Мелодия на Сърцето!

Поздрави, талантливо Чайче!
цитирай
35. lorchyto - :)
19.02.2014 07:47
Идеята да опишеш сънищата си е много добра, поздравления :) Единствено в съня всичко е позволено :P
цитирай
36. 4aiotgluhar4e - Санде, от 3-4 дни се глася да ти от...
20.02.2014 01:18
Санде, от 3-4 дни се глася да ти отговоря, и все нещо непредвидено изниква. Целта на постинга ми не беше да поставям диагнози и да правя анализи. Посто исках да кажа, че националността няма значение, добрите хора са някак универсално или наднационално добри.
Иначе знаеш моята теза, че ние българите се опитваме да вървим с тила напред и вперили взор в пъпа си. Сигурно затова не можем да се отървем от клишетата. Истина е, че съвременните турци като цяло се държат много добронамерено и сърдечно към нас и нямат никакво чувство за историческа вина. Истина е и това, че не знаят за зверствата на предците си. Но дори и да знаеха, не можем да очакваме да се чувстват виновни за това. Така мисля аз и не се чувствам виновна за поведението на моите предци.
Поздрави, приятелю :)
цитирай
37. 4aiotgluhar4e - Благодаря!
20.02.2014 01:20
lorchyto написа:
Идеята да опишеш сънищата си е много добра, поздравления :) Единствено в съня всичко е позволено :P

Така е, сънят е най-свободната територия. Но това, което съм разказала в този постинг, е истина, дори не е художествено украсено.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1314116
Постинги: 130
Коментари: 3956
Гласове: 13916
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930