И един Осборн за разкош, но за това - когато му дойде времето.
     Прибрам се и до вратата ме чака подарък в колет. Не е нужно да го разопаковам, за да разбера, че е книга. Все ми подаряват книги! Сигурно приличам на читанка... Шегичка! Просто си познават стоката и знаят, че ще се зарадвам.
     Чака ме "Спутник, моя любов". Изпратила ми го е една дружка, с която редовно се чуваме, но не съм я виждала от почти 20 години. Под корицата намирам картичка, на която пише: "Тази книга ми каза, че я искаш." Вярно е! Няма нещо, написано от Харуки Мураками, което да не искам. "Спутникът" ме беше намерил, но ми го поискаха, аз го пуснах да лети в орбита и повече не се върна. А сега, усещайки, че скоро бях с "Кафка на плажа" и а-ха да му изневеря, долетя нов екземпляр :) Истина е! Летял е от другия край на света.
     Както съм премръзнала и в костния мозък, опразвам куфара по бързата процедура, врътвам скоростно едно кафе, виенско за медицински цели, и се свивам на любимия фотьойл. Чета и отново подчертавам любимите местенца. Така ми идва отвътре, читателят трябва да присъства в книгата. И внезапно ми изплуват образите...  Картини, нарисувани с думи; картини, нарисувани с малки картинки. Този Хуан Осборн  напада внезапно, я от някой сайт, я от блог, и уж искаш да се откопчиш от образите, но всъщност си ти е много хубаво да си им пленник. И сега - пак така... А-ха да си кажа, че са ни в клин, ни в ръкав, но... всъщност са точно на място.  И си водят музиката! Изпращам ги да са "спутници" на хората, които влизат в блога ми и обичат Мураками... Много важно, че не му дадоха Нобеловата награда!


"Съдбата ме подтикна към решението — съвсем спонтанно, забележи (а дали изобщо има друг вид решения, продиктувани от съдбата? — интересен въпрос, но аз ще го оставя за друг път) — да замина за малък гръцки остров, името на който дори не бях чувала. И ето ме тук. Часът е… четири и нещо сутринта. Разбира се, навън е още нощ. Невинните козички са се скупчили една до друга и кротко спят общия си сън. Маслиновите дървета, наредени в стройни редици навън, на полето, имат още време да се наситят на живителните сокове под покривалото на мрака. А луната, увиснала неподвижно над покривите, прилича на мрачен монах, протегнал ръце за милостиня към безплодното море. Където и да се намирам, това време на денонощието ми е най-любимо. Времето, когато съм сама със себе си. Скоро ще съмне. Седя тук и пиша. Като Буда, роден от мишницата на майка си (лявата или дясната, не мога да си спомня), новото слънце ще надникне от върховете на възвишенията.


.............................................................................................................................................

...Пиша само защото не мога да не пиша.

Защо ли? Много е просто. За да осмисля нещо, трябва първо да го превърна в думи върху листа. Винаги е било така, още от детството ми. Когато не разбирам нещо, събирам думите, разпръснати под краката ми, и ги нареждам една до друга, докато образуват изречения. Ако това не помага, отново ги разпръсквам и ги пренареждам по друг начин. Повтарям тази манипулация няколко пъти и ето, че съм в състояние да осмисля нещата като другите хора. За мен писането никога не е било трудно или досадно занимание. Другите деца събираха красиви камъчета или жълъди, а аз пишех. За мен писането е естествено като дишането. Навързвах изречение след изречение. И мислех. Сега разбирам, че основното ми практическо правило в съчинителството винаги е било да пиша за нещата, които познавам или които си мисля, че познавам, така, сякаш не знам нищо за тях. Ако само си кажех: „О, аз зная това, няма защо да губя скъпоценно време да пиша за него“ — изобщо не можех да започна да съчинявам каквото и да било. Например, мисля си за някого: „Добре познавам този човек, не е необходимо да се задълбавам в подробности за него“ — и ми се струва, че всичко е наред. Но ако постъпваме така, рискуваме да бъдем въведени в заблуждение. Защото под повърхността на всичко, което смятаме, че разбираме напълно, се крие още толкова и то ни е абсолютно непознато.

Разбирането е само сборът от всички погрешни заключения. Между нас казано, тази мисъл накратко обобщава моя метод за познаване на света.
В света, в който живеем, „знам“ и „не знам“ приличат на сиамски близнаци, неразделими, вечно обърквани.
Объркване, объркване.
..................................................................................................

Нима може някой да разграничи морето и отразеното в него? Или да каже по какво дъждът се отличава от самотата? Затова, без каквото и да било притеснение, престанах да търся разликата между знанието и незнанието. Това стана моята отправна точка — да, една ужасна стартова позиция, по-зле не може и да бъде, но нали за да продължи напред, човек трябва да се оттласне от нещо? Ето как започнах да разбирам, че всички неща са неразривно свързани помежду си: темата и стилът, обектът и субектът, причината и следствието, аз и ставите на ръката ми. Всичко разсипано по пода в кухнята — сол, пипер, брашно, нишесте — всичко се смесваше в една купчинка, ако е уместно такова сравнение. ......................................................................................................

Какво имам предвид ли? Това, че ако иска неговото знание и незнание да водят мирно съвместно съществуване, човек трябва да изгради разумна стратегия. И тази стратегия — да, точно така! — е мисленето. То е сигурната котва, която трябва да се открие. Иначе, нека не се заблуждаваме, този ужасен сблъсък е неизбежен.
Въпрос.  Тогава какво да прави човек, ако иска хем да избегне сблъсъка, хем да си лежи в полето, да съзерцава плуващите по небето облаци, да слуша как расте тревата — с други думи, да не потъва в твърде сериозен размисъл? Труден въпрос? Ни най-малко. От гледна точка на логиката, няма нищо по-елементарно. C’est simple. Просто трябва да сънуваме. Непрекъснато. Да влезем в света на сънищата и никога вече да не се връщаме. Да живеем там до края на живота си.
В съня не е необходимо да различаваш нещата. Никак не е нужно. Там няма разграничителни линии. Затова в сънищата почти не стават сблъсъци. Дори и да има, те не причиняват болка. Виж, реалността е друго нещо. Реалността хапе. Реалност, реалност.
Някога, на пресконференцията след премиерата на филма на Сам Пекинпа „Дивата банда“, една журналистка вдигнала ръка и попитала следното: „Защо във филма е трябвало да показвате толкова много кръв?“ Въпросът бил зададен с твърде рязък тон. Един от актьорите, Ърнест Боргнайн, наглед леко озадачен, отвърнал: „Госпожо, човекът е устроен така, че ако го прострелят, тече кръв.“ Въпросният филм се появил по екраните в разгара на войната във Виетнам. Обичам тази реплика. Сигурно е един от законите на реалността. Неделимите неща трябва да се приемат такива, каквито са."

  Из "Спутник, моя любов", Харуки Мураками
В постинга са използвани електронни репродук-
ции на картините на Хуан Осборн, взети от тук.


P.S. Забравих да напиша, че ако кликнете на картинките, за да се уголемят, ще видите думите, от които са съставени. Авторът гарантира, че във всяка картина има най-малко по 1000 думи.

Грабват ме задачите, но ще се върна в по - късен час на деня при теб! Хубаво е тук!!

Светъл да е денят ти!!

Чайче - интересен случай!:) Така е, от някои неща няма "отърване":) Когато нещо си е твое, и от другия край на света ще те намери:))) Добра приятелка имаш, разбира те от две думи:)
Поздрави!

Не съм чела нищо от него, но звучи добре и те кара да си размърдаш мозъка. хубав подарък си получила, радвам се за теб и си те представям седнала във фотьойла, увита в одеало и щастливо усмихната с книгата в ръка, отпиваща на глътки ароматното кафе.

фотьойла и чете. Знаеш ли, че ти завидях благородно. На мен все повече не ми остава време да чета. Само вечер, преди лягане, но така бързо се заспива... Но един ден, като стана стара старица и няма да имам работа, ще отренирам позата с фотьойла и книжката. Хареса ми. И нещичко от Харуки Мураками ще прочета. Сега чета промените в законите, че по това време нали винаги сменят данъчното законодателство и аз все си се уча. Прегръдки, Чайче, а илюстрацийте ме грабнаха толкова много. Невероятни!

с удоволствие... седнала до теб с чаша ароматно кафе...
и аз знам, че отново ще се върна тук... топла
усмивка за теб, в студения ден..

само цялостните неща са неделими.

Мен също ме замотаха задачите, но за късмет днес имам обедна почивка. Иначе денят наистина е светъл. Обаче "Реалността хапе."
Хубав ден и на теб!

Да, наистина има някаква предопределеност. При мен лепилото работи по отношение на Кундера, Мураками, Шостакович... и някои други. И с приятелите е така, ако са истински - оставате си свързани, независимо дали се виждате.
Желая ти приятен и успешен ден!

Прочети, гарантирам, че ще ти хареса.
Да, наистина бях увита в одеало, защото бях премръзнала като куче. И не само кафе пих, за късмет имам и кордицепс. Но Мураками е част от терапията, особено ако вярваш в това :)

Да не мислиш, че не чета закони! Мураками долетя като отбивка за ремонт на пътя. Но пък добре ми дойде, почувствах го като да си обуеш старите пантофи :)
Желая ти успешна борба със законите и... Гьоте да е прав :)))

Слагайте фотьойлите и да продължаваме! Аз съм приготвила и "1Q84", но все още го гледам като любимия шоколад, когато се радваш на усещането, че ще го хапнеш :)

Проблемът е, че човешкият мозък все се опитва да разчленява нещата, за да ги анализира. И все нещо пропуска. Сега се замислих колко малко хора могат да видят цялостната картина, без да се опитват да късат живота на залци.
Желая ти един цялостен и неделим хубав ден :)

Вече се смея с глас:))) Току що броих долари в един блог, сега броих думички:)))
Много си се зарадвала на книгата, щом си й посветила постинг.:)

Не съм чел нищо от този Мураками, но не е късно да го намеря. Размислите ми се видяха много интересни и интригуващи.

Благодарение на теб отварям една непозната врата, предварително заинтригуван какво има вътре.

за душата! Точно Това не съм чела, ще си го набавя непременно.
Слагаш ли канела и джинджифил в кафето?
И дали така ми се стори, но окото от never give up май ми намигна :)***

Не че нещо, ама по-добре пари да броиш все пак :) Пък думичките само за отмора и да избистриш погледа :)
Вярно е, зарадвах се. Оособено на жеста.

Човек не може да знае всичко. Но Мураками определено си струва. Виж дали няма нещо в читанката.
Поздрави, приятелю!

Мураками си струва. Аз най-много обичам "Норвежка гора". По романа е направен и филм, великолепен.
Слагам канела в кафето и джинджифил в чая.
Виж пак окото! Ако ти е намигнало, имате симпатии с ... Чърчил :)))
Разсмя ме, Тили! Как винаги успяваш?

П.П. Отивам да слушам Моцарт, щото ти каза, че е яко :)))

но няма как - за това в Блог.Бг-то може да се научи и за нов писател, певец или полотическа новина- брррррррррр!
Благодаря ти , Чайче, за Мураками. Заинтригува ме:))

От теб съм запомнила, че едно нещо се случва, когато трябва да се случи. Значи дошло е време да се запознаеш с Мураками.
Аз пък ти благодаря за Старосел :)

стария разбойник, намига ми:)))
И аз ще се насладя на белите перуки утре. Яко си е винаги;)Ама как не обичам тая зала1!

Много точно си го написала - на перуките. Има и една красива рокля. Виж, за Моцарт, ще ти трябва едно пътешествие я до Виена, я до Залцбург.

Всичко хубаво-и написаното и коментарите,но защо някак ми се струва,че не сте се омъжвали и нямате деца или греша?

Не зная защо така Ви се струва, но се досещам, че не ме познавате и изводът се дължи на това. Съм омъжена и съм майка. Всичко в този живот е следствие от настройката на човека и организацията на живота му. С това, надявам се, отговорих и на двата скрити въпроса.

Предпоследният коментар ме уби!
На времето Стефан Цанев каза:"... не ме е страх от тесния хоризонт на прозореца, а от хората с тесни хоризонти."

А пък такава, дето е от обичан автор и е долетяла на крилете на приятелството ... представям си как си й се радвала! Здравей, Чайче! Да знаеш как и аз обичам, свита на кълбенце във фотьойла, да си чета и да си препрочитам, и с молива в ръка ...
Благодаря ти за представянето на Мураками, пак ще дойда. И заради луната, дето прилича на мрачен монах, заради купчината по пода в кухнята, морето и отраженията, прекрачването в света на сънищата ...
Лека и красива вечер, Чайче! :)

"Разбирането е само сборът от всички погрешни заключения."
Поздрави!

Оооо, хубаво е да получиш книга по принцип, а когато е от приятел е прекрасно. Представяш ли си? Тази книга е летяла от България до Кейптаун, там е купена и е долетяла обратно. Като късен подарък за рожден ден или като ранно коледно чудо :)
Интересно е мисленето на Мураками, мъдро е в най-простичките неща. Аз го харесвам, защото никога не съди и всичко е написано с обич.
Поздрави, мила! Късно е да ти пожелавам нещо за вечерта, но утре ти желая слънчев и неледен ден :)

Доста интересни неща си споделила с нас, Чайче!
И аз трябва да потърся Мураками. Отдавна не съм чела нещо такова...
Поздрави!

Знаеш.
Хубаво ми е с теб!

Заинтригува ме..:))
Обичам да ми подаряват книги... и гледам да си правя такива подаръци;)))

Желая Ви още желани подаръци по празниците!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ С ТАЗИ КАРТИЧКА:
http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf

Много сте мили, момичета!
Пожелавам ви весели празници!

Поръчала съм на Дядо Коледа четец, че вече място няма, пък като вляза в книжарница имам много слаб ангел, но да видим :)
Весели празници и на Вас!

Благодаря! Много благодаря! Картичката е истински шедьовър!
Весели празници!