В последно време са ме налегнали картини и трели, които доскоро тихо населяваха детските ми спомени. Подозирам, че причината е в есента - тя действа така меланхолично и обръща очите навътре. Обаче аз нямам много време за предъвкване на спомени и когато някой такъв ми бръмчи натрапливо из главата, ми причинява притеснетия. Не че не искам да ме навестяват мили картинки, искам, защото всичко в тях е чисто и съзнанието е пресяло лошото. Помните ли "Хубаво е там, където нас ни няма: в миналото ни няма и затова ни изглежда прекрасно."? Чехов! По-точно не може да се каже. Но да ти залепне миналото като дъвка все пак си е стрес.
      Не веднъж съм писала, че използвам блога като дупка, в която от време на време викам, че цар Мидас има магарешки уши. И ми олеква. Понеже покрай вкусотиите на Катя и разказа за дядовата й къща по индукция ми изплуваха едни комбинации от аромати и звуци, ще ги разкажа, за да ме пуснат. Четенето не е задължително.  
     И друг път съм писала за бабината кухня. Тя беше прозореца, през който опознавах и осъзнавах света. Благодарение на нея голяма част от явленията в живота за мен са тройни (или може би триъгълни) величини. Да не си помисли някой, че говоря за триъгълни числа! Пази, боже, аз и математика! (Истината е, че все пак ми се е налагало да ги науча.) Като казвам тройни величини, това означава картина, звук и мирис. И винаги когато се появи едното, което и да е, другите две пристигат без да ги викам. Например в детското ми съзнание паралално вървяха ванилов крем, фадо и кулата Белем. Това е така и сега и никога няма да се промени. Имам си и  други такива симбиозички - смешни и малко тъжни...

      Трябва да е било ей това време, защото си спомням, че имаше карфиол, а на пазара бяха струпани огромни купчини тикви. На мен ми изглеждаха страшни, понеже си представях какво ще се случи, ако се сурнат към хората, и как само една да ме уцели, ще остане просто мокро петно. Бях на около седем години, отдавна можех да чета и помня, че по готварската книга разчитах ремарките на баба и даже ги допълвах.
     В една топла слънчева събота беше планиран семеен рожден ден, не помня на кого, може би на леля ми. Гостите бяха поканени на обедно парти, за подготовката на масата отговаряхме баба и аз (мама беше на работа и ме "подари" като помощник-готвач), а леля ми завеждаше музикалния отдел. Три дни умувахме какво да е менюто и накрая постигнахме съгласие за бяла салата (тя въобще не е бяла, зелена е, но баба я правеше с много яйца и кисело мляко и наистина изглеждаше белезникава), супа от карфиол, телешко със сини сливи и торта с крем от кисело мляко. Аз бях безкрайно щастлива, защото всичко от това меню ми беше любимо. Щеше да падне голямо ядене, но което е по-важно, щях да имам възможността да бъркам из тенджерите колкото си искам и да облизвам лъжици и пръсти на воля.
       Два дни преди събитието поръчахме 5-6 литра прясно мляко от истинска крава, което беше подквасено и сложено да се цеди, за да влезе в крема на тортата. Петъчният ден беше посветен на обикаляне на пазарите, за да открием достатъчно бял карфиол, достатъчно зелена салата и портокал с досатъчно дебела кора. След това обиколихме де що имаше магазин за месо, защото телешкото, което ни предлагаха, все не се харесваше на баба. В крайна сметка купихме от първия посетен месар, който се подхилваше хитро и я убеждаваше, че месото е същото като одеве. Тя обаче не падаше по гръб и запалено го обвиняваше, че е извадил ново едва след като сме каталясали като Белчо и Сивушка. А аз бях толкова изцедена от кушията из търговската мрежа, че заспах на един стол между цветята в месарницата.
      Дойде съботата и великите приготовления започнаха. Баба ми готвеше, леля ми даваше акъл,  аз им се мотаех в краката и бърках из паниците, въоръжена с една дървена лъжица (за готвене се разрешаваше само такава). На грамофона се въртеше една много стара плоча на Жилбер Беко, част от трофеен комплект, донесен от леля ми от Париж. За тези няколко плочи, купени от букинистите край Сена, се разказваха легендарни истории. Не разбирах диалозите, защото те бяха цитирани на френски, но как красиво ми звучеше този език! И как смешно изглеждаше баба, когато правеше разбираща физиономия и клатеше утвърдително глава, сякаш вдява нещо!
      За да се отърве за минутка от дребния фарфалак, който не спира да бърбори и стои точно където пречи най-много, леля ми ме пращаше на двора да видя как върви цеденето на млякото. Баба ми пък мърмореше, че не трябва да ме праща, защото стискам тензуха и млякото отива зян. А аз като равностоен участник в сценичните събития, протестирах, че ако изляза, ще изпусна "Натали".  



     Не че не я бях чувала стотици пъти, можех и да върна игличката, но протестът си беше част от ритуала. Истината е, че обичах да слушам песни на френски и непрекъснато карах леля ми да ми превежда текстовете, защото това някак ми звучеше в унисон с тракането на съдовете и свиренето на чайника. Оттогава свързвам творческия процес в кухнята с френската музика. И днес когато приготвям нещо с карфиол, задължително си пускам Азнавур, а карфиолената супа от онзи рожден ден свързвам с "La Bohиme".
 


 

     И така след цяла сутрин готвене, лъскане на чаши и прибори, гладене на покривка и салфетки, манджите бяха готови и масата беше подредена. Мен нагласиха в небесно синя рокля на бели точки, която леля ми беше донесла от Испания. Сресаха ме, вързаха ми кукуригу с голяма бяла панделка, обуха ми бели чорапи и обувки и  понеже си знаеха стоката, ми забраниха да се катеря по дърветата и да ритам дори случайно долетяла топка. И аз стоях мирна, защото много харесвах роклята.
      Гостите дойдоха, празникът започна, но точно на масата действието нещо ми се губи. Имам само смътни спомени, че хората не ядяха бялата салата особено ентусиазирано, супата в общи линии беше пренебрегната, а телешкото със сини сливи и канела, което аз обожавам, изстина по чиниите. На мен обаче ми беше толкова вкусно, че от всичко ми слагаха допълнително. Само с периферното зрение улавях особените споглеждания и между другото чувах подмятания като "чуждестрански манджи", "манджа с грозде", "европейски фасони", но бях много заета с вилицата и лъжицата и през едното ухо влязоха, през другото излязоха. Не забелязах дори, че гостите наблягат предимно на пиенето. (След време мама ми разказа, че всички останали гладни и се наложило спешно да се режат много мезета.) Затова пък помня как някой каза "Махнете го тоя Азнавур, че ми поникна на главата." и леля ми озвучи най-фасонската част от менюто - телешкото - с друга трофейно-букинистка плоча. Песента "Капри" обожавам и до днес. До скоро не можех да се сетя кой пее, но да живее You Tube, благодарение на който разбрах, че е Ерве Вилар.
 


      Лелята, която подмяташе приказките за фасоните, възкликна "Ама пак ли френско?" и аз съвсем по детски отговорих: "Уи, шери!". Избухна дружен смях, и до ден днешен ме майтапят с това шери. Лелята, видимо раздразнена, толкова често надигаше чашата, че в един момент със замах изплиска червеното вино върху прекрасната ми синя рокля. Бях парализирана от ужас и не можах дори да се разплача. Само мигах учудено и дума не пророних дори когато сипаха бяло вино в един пулверизатор и започнаха допълнително да пръскат роклята. Наистина, петната малко поизбледняха, но останаха. А аз толкова я пазих, цял ден на едно дърво не се качих заради нея!
      Дойде ред за тортата. Донесоха я, сигурно е имало и свещички, но не ги помня. Но помня, че лелята, която ми съсипа роклята, предложи да изпея една песен. Това си беше обичайна практика и не възразих. Качиха ме на един стол и когато всички очакваха да запея, аз се обрнах към леля ми и казах: "Каста Дива". Реакциите бяха много разнообразни - от "Каква дива?" до "Как? Опера?". Лелята, унищожителка на роклята, си помисли, че отмъщавам, и се изцепи на всеослушание: "Сега к"во? Ще ме наказват с мяучкане? Нали ти се извиних." Аз обаче се запънах като магаре на мост, с учителски тон обясних, че това не е мяучкане, а "Норма" на Белини, и отсякох, че или "Каста Дива" ще пея, или слизам от стола и отивам да играя мач. Тогава леля ми извади плочата с операта, намери арията и я пусна тихичко.
 

 
      И аз запях заедно с Мария Калас. Можете ли да си представите картинката? Една дребна мръвка с голяма панделка, с два недопораснали предни зъба, в рокля на розови лекета, мотае кичур косичка на пръста си, кацнала на стола като петле на стобор, и пее та се къса заедно с Мария Калас! Смешка! Но знаех текста, пеех вярно, макар и по детски, и наблюдавах как лицата на гостите първо почервеняват от потиснатия смях, след това се успокояват, а накрая се изпълват с респект към човечето, което знае цялата ария на италиански. Свърших, последваха бурни овации и когато утихнаха, аз отрязах в тишината като с нож: "Искам три парчета торта и после да ме пуснете да играя мач, че изтървах първото полувреме."

      Такива ми ти работи, драги читателю... Ако се чудиш как да кръстиш тортата с крем от кисело мляко, отговорът е ясен: "Каста Дива". И после ме викай да ти изпея арията :)



P.S. Кате, голяма си заразница! Знаеш ли колко те обичам?

P.S. 2 Цар Мидас има магарешки уши!

(и други) пак сме на една вълна. Снощи, след гостито, си пуснах "Callas forever" и на финала кротко си поревах на Кастата Дива. И сега ме просълзи понеделнишки, а работа ме чака, Чайче:)
Ех, карфиолена крем супа с малко настърган синкав рокфор на бавно стапяща се купчинка отгоре... Като спомените.
Хубава седмица, да се заредим с нови спомени:)))*

Ярко, ярко - все едно филм пусна, от седемдесетте, с прекрасна френска музика !:)

Ако направиш "Каста Дива", обади се. :)))

Така съм я хапвала в Чешко : )...

Аз бих си изяла всичко, ако сме се познавали, щяхме да сме приятелки : ))... Още повече, че и аз се катерех по дърветата : )...
А за рокличката - мили Боже, ами те ни бяха по една-две за официални случаи. И като ми обличаха любимото кадифено костюмче, знаех, че ще ме водят или на гости, или на лекар : (...
А филмът "Каста Дива" за Белини мина някъде по екраните през 1965 или 66-та, не мога точно да си спомня, но оттогава обичам тази ария...
Иначе и аз пеех, но естрада. Помня: "Звездичке, моя сребърна звездичке, в прозореца ми всяка нощ блестиш...", май беше на Мими Николова.
А, сега направих справка - била е на Ирина Чмихова.

Поздрави!

Карфиолът го ценим много в нашата кухня. Правим и супа от тиква (по австрийска рецепта). Есента е щедра към нас. И жалко, че гостите са били толкова ...неинформирани. Успешна седмица ;)

Хубави ретроспективни спомени са ви обзели,мили дами!
Общото между тях е, не само намека за някаква ,,елитарност" в произхода,а присъствието- неизменно на поне 1-2 лели-подозирам ,че в този и следващите моменти останали си завинаги стари моми.
Сега очаквам да завалят планини от постинги на тази вълна,имайки впредвид възрастовият диапазон на тези,които имат подсигурен достъп до първа .
Удоволствието от това да имаш спомени е взаимно.Чета ви!

Красив спомен, разказан с чувство, настанило се в теб от преживяното. Хубави бяха тези събирания на близките по различни поводи.

Поздрави!!

Много хубав разказ си спретнала и така образно си го описала,сякаш бях около теб, когато го четох. Навремето всяка от нас си имаше по една официална рокля, която обличаше в такива случаи или на следобедна неделна разходка по царя и Борисовата градина. Моята беше прозрачно- бяла с бели непрозрачни точки, с фуста отдолу и приличах на пеперудка с нея. Мама беше шивачка и се бе постарала да ме направи като малка принцеса. И мене ме качвахана стол за да пея по разни събирания, където баща ми изнасяше беседи. Напълно те разбирам как си се чувствала всред възрастните, които са забравили времето, когато са били и деца. Сигурна съм, че си научила песните от тези плочи наизуст. Топли прегръдки за теб.

,,Мама беше шивачка и се беше постарала да ме направи като малка принцеса".....
Мама..........

И като обичаш френската песен, си позволявам да те поздравя с това :)))
http://www.youtube.com/watch?v=2m9YjlKbRuY

Я да ти метна три подаръка, че и аз моря моите гости с разни музики. В интерес на истината, като им ги пусна, следва мълчание, тежки мисли и ...и хроничен недостиг на алкохол.
Подарък № 1 http://www.youtube.com/watch?v=yl9-PjH3Xt8
Подарък № 2 http://www.youtube.com/watch?v=oDLMu4qvMYc
Подарък № 3 http://www.youtube.com/watch?v=E5jtKuQeq0w

Мерси, шери!:)))

Винаги спомените в детството вървят и стъпват вкусно, напевно , и цветно...приказно като детски спомен!
Много ми хареса това което си написала и компилирала 4aiotgluhar4e,
" Капри "- Благодарности и аз много я обичах -по стечение на обстоятелствата и аз имах лели , които много слушаха и пееха френски песни, но кухнята им имаше малко полски привкус-ето че се разбърборих...детството и спомените са виновниците и твоята красива страничка! Изпълнена с радости!
Най - добри пожелания и много, много усмивки към теб!

Мммм, телешко със сушени сини сливи, няма такава вкусотия:)
Не ми се вързва с Норма, но и аз си поплаках на прекрасното изпълнение на Фани Ардан в ролята на Калас.

:)Привет, Чайче! Пак ще намина..

Просто харесваме едни и същи неща. А аз харесвам теб :)
Да, карфиолената супа със синьо сирене ми е в топ 5, но домашните любимци протестират енергично и се отказах да ги пофренчвам :)
И аз често слушам Норма, но предпочитам Гена Димитрова. Мария Калас ми е останала само като мил спомен.
http://youtu.be/429hxEA64F8

Истина е, че спомените ми вървят като на филм. Само не знам защо напоследък са толкова натрапчиви. След като ги извадих, надявам се да се укротят.
Поздрави!

"Каста Дива" е много пипкава и по тази причина я приготвят само баби :)))

Благодаря на съдбата и на блог.бг, че ми даде възможността да срещна, макар и виртуално, човек с моя вкус. Все ми натякват, че имам изчанчен вкус. Ако наистина е такъв, то той е придобит точно от градската ми баба, която се е учила от своята майка. Тя пък в младите си години е била слугинче в една софийска адвокатска къща, където госпожата била французойка. По тази линия са дошли рецептите за чужбинските манджи.
За рокличката си права, и аз нямах много. Пък и предпочитах анцук и гуменки, защото имах циганска пепел в д... :)))

Карфиолът и броколито се ценят само в майсторските семейства :) И аз обичам супа от тиква, но домашните я предпочитат печена и не ми дават много-много да я хабя на супа :)
Хубава седмица и на теб и много поръчки!

Елитарността съм я обяснила в горния отговор. По слугинска линия идва :)))
За лелята познахте - не беше омъжена и по тази причина съм расла с две майки, едната беше леля ми и много ме глезеше.
Какво вали на първа не ми е известно, защото не я посещавам по хигиенни причини, но си мисля, че не е лошо човек да има спомени. Аз си имам теория, че приятните спомени са доказателство за това, че човек е бил щастлив.
Благодаря, че ме четете, но пак да се застраховам: това не е задължително :)))

Благодаря ти! Ние и сега си се събираме. Докато синът ми беше малък, той ми се мотаеше из кухнята точно както аз правех, така че леля и баба са отмъстени :) А аз се стараех да му създам спомени. Сега, честно да си призная, купувам разни готови неща, защото нямам много време за домакинстване и така я карам, по леката процедура :)
Поздрави!

Ще започна отзад напред. Да, знам песните от плочите и като ги чуя да звучат, подкарва ме на пеене. Заради спомените. Иначе животът неусетно ми изтри шансоните от главата и на тяхно място настани разни лоши момчета и слабост към металния звук. Да ми се ненадяваш :)
Роклите... Никога не съм обичала рокли. Даже и сега имам само една. Друго си е да намъкнеш дънки :)))
За възрастните... не знам. Аз съм расла предимно с възрастни, но не им се давах. Може би това е причината, че не порснах особено много. Сега по дух и начин на мислене синът ми е по-голям от мен.

Не бях чувала този Антоан, но много ми хареса. И хармониката е превъзходна. Благодаря отново!

А, Сенсей, с Ема ме удари право сърцето! Обожавам я тая жена. Ако някой успее да запише русалка, сигурно гласът ще е такъв. Като я погледнеш, сигурно и ти се сещаш откъде идва недостигът на алкохол :)
Към Кирите Канава нямам отношение, а за Паладио ти си знаеш - слагам го наравно с Шостакович.
Сега си ме представи с балетна рокля, реверанс и голяяяяяямо благодаря :)))

Мадам, няма да ми откажете, надявам се....
http://www.youtube.com/watch?v=FIrpp-inOpM

да прочета... и прекрасната музика
ми върна чудесното настроение..
не бях слушала Натали и Жилбер Беко отдавна,
а много обичам тази песен.. благодаря ти, мило чайче от глухарче..
прегръщам те..

Зарадвах се,че не приехте написаното от мен за саркастично.Разбира се,че не е задължително да четеш всичко,но аз го правя,така или иначе.Изкуших се да коментирам,може би защото детството е единственния момент в който човек е невинен.Хубавите спомени естественно ги формират,, хубави" хора.
И все пак:),леля ви е виновна за този спомен!Поканила е неподходящи хора на рожденния си ден.Защо ли й се е наложило?!

Вярно е, че спомените от детството стъпват вкусно, напевно и цветно. Сигурно е защото както е казал Чехов, нас ни няма там. Иначе трябва да сме наясно, че във всяко време улицата си има и слънчева, и усойна страна. Но аз предпочитам да помня слънчевата.
Много обичам, когато някой се разбъбри, особено ако е добронамерен като теб, Ябълчице. Да ти сипя едно ликьорче? :)))

Телешкото със сини сливи е в съпровод на "Капри" и Ерве Вилар. А Норма върви с торта :)
Филмът е хубав, аз също харесвам Фани Ардан и си поциврям на всяко гледане. Сега разбирам, че не съм само аз.
Благодаря, че се отби и благодаря за подаръка! Още един човек обича любимата ми манджичка :)

Това котильон ли е? Мен малко не ме бива в него, но как да ти строши хатъра човек!
Обаче после дами канят: http://youtu.be/DCGK5r1CMsY
:)))

И аз те прегръщам!

[/quote]
Зарадвах се,че не приехте написаното от мен за саркастично.Разбира се,че не е задължително да четеш всичко,но аз го правя,така или иначе.Изкуших се да коментирам,може би защото детството е единственния момент в който човек е невинен.Хубавите спомени естественно ги формират,, хубави" хора.
И все пак:),леля ви е виновна за този спомен!Поканила е неподходящи хора на рожденния си ден.Защо ли й се е наложило?![/quote]
Е, хубава работа! Да не сме малки деца да се настъпваме по пръстчетата! Аз различавам добронамерените коментари, пък и точно въпросната леля ме е научила да се държа като дама :)
Мисля, че хубавите спомени НИ ги формират хубавите хора около нас. Ние само трябва да изживеем мига. И да го запомним.

Защо леля ми е поканила неприятни хора? Защото знаеше, че може да постави на мястото и най-големия досадник. С годините разбрах, че тя е искала да достави удоволствие на мен и хич не й е пукало, че масата хора не ядат сладки манджи с канела. Тя живееше по свои закони и по тях умря, като спаси един човек.

Ок,приемам отговора ви,макар да ми убягва логиката на леля ви и вашата.
Туй-то,поне опознавам хората по-добре чрез техните собственни думи.
Поздрави,най-доброжелателно!

Понеже и ти си директна с мен и аз ще карам направо: прочетох разказа ти, да, като филм наистина, попрочетох и коментарите и... се почувствах някак странно. А може и да е от късния час това прозрение, с което ти досаждам сега. Ако се отплеснем да говорим по такива теми, можем да откараме нощта /което сравнително често ми се е случвало в ония години и сравнително рядко ми се случва сега - за съжаление, може би... / И аз си играя игрички със спомените и не знам дали не е малко опасно това - понякога ми се раздвоява образа - често се случваше навремето с нашия стар черно-бял телевизор "София". Интересно може би ще ти е, че точно тази вечер и аз пуснах един постинг-спомен. Е, съвпадение, случва се, няма да търсим под вола теле сега. Защо се почувствах странно ли, след прочита?Знам ли...като че ли имам чувствотто, че си търсех мястото и не знаех дали съм го намерил...едно такова лутане...едни невидими нишки, които ме водят нанякъде, само че не знам накъде...и после става още по-объркано... :) Е, поне бях искрен. Да не те обърквам повече с мислената си центрофуга. На теб поне олекна ли ти като си каза за магарешките уши? :) ...
Имам едно домашно младо вино...бих споделил чашка с теб...и една приятелска прегръдка, може би...за да ми олекне :)

http://www.youtube.com/watch?v=WurSf52eGFM

Мадам, можа и да се поуморим, но не мога да се въздържа.
http://www.youtube.com/watch?v=FFxliewwphk&feature=relmfu
Апропо, пиши по-често. Дарба си ти е. Според мен.

Да приемем, че е от онези гадинки, които се съдържат в пробиотиците и са ни полезни.
Честно казано не разбрах за какво объркване говориш, но се надявам да не съм между причинителите му :)
За младото вино няма проблеми. Наливай :)))
И да, олекна ми. Днес гледам мач без съпровод на Белини :)

Гледах филм за този балет преди няма и два месеца, но не знаех, че клипът е качен. Празник е за всички сетива.
Много благодаря!

Трябва да ти съхраним мъжкото достойнство, за да не забелязваш, когато те настъпвам :))) Пак измъкна коз от ръкава! Този оркестър не го бях чувала.

Дарба ли? Шегуваш се, Сава. Дарбите ми са офлайн, тук само си угаждам на душичката.

Когато съзнанието ни рисува детските спомени, картините са така пъстри, озарени, а цветовете - стоплени от обичта и носталгията. Уютно е такова завръщане по пътеките към Някога. Чудесна история, Чайче, прочетох с удоволствие!
И благодаря за "Натали" и "Капри"! :)

Цар Мидас има магарешки уши!

И някои го канят на гости неизвестно защо?
Някаква симбиоза ще е....

се изкефих на музиката, която не чух(счетоводителският ми комп е без звук), но телето в мен е съкрушено отвсякъде с твоите манджи! Просто преглъщах и визуализирах. Красив постинг, Чайче, усмихна ме и ме зареди!

в рамките на допустимото количество. Иначе трябва да бъдеш изпращана на куц крак. :-))))))))) /пак надничам/.
http://www.youtube.com/watch?v=L3FlG2uJgY8&feature=related

А мен баща ми ме беше зарибил за шансоните. На всичкото отгоре всеки път, когато пееше Азнавур, казваше "c'est mon ami".
Веднъж, в спор с един от акраните ми, изчерпала всичките си аргументи, се изцепих: "да, така е, защото тако ми каза, а той е приятел с Шарл Азнавур!".
Ха, де!
Аргументи ти казвам!
Нерде Ямболq нерде Стамбул!
Едва преди няколко години разбрах истината. Всъщност, може би щях да я узная, ако въобще я търсех. Но татковите думи са аксиоми... Но все пак сравнително рано разбрах, че "Кой разравя гроба на муруку", "Джери канибала" и др. не са детски песнички.
Та да се върнем на шансоните. Като стана въпрос за арменци, искам да те поздравя с нещо, което съм сигурна, че обичаш. Не, не е Таникян. :))) Вартан е. Марица! http://www.youtube.com/watch?v=UTE3oKAxnGI
Прегръщам те, Глухарче!
Z

Чайче, настъпвай смело!
http://www.youtube.com/watch?v=okG3-zf6T_0
http://www.youtube.com/watch?v=nD4ib9-laGY
http://www.youtube.com/watch?v=pCLYkEJxWs4
http://www.youtube.com/watch?v=eX1x_KTKbP8&feature=related
Леле, то било четен брой цветета... Уууджъс!
Пак французко цвете!
http://www.youtube.com/watch?v=rzy2wZSg5ZM

Да, права си, съзнанието рисува. При това използва само светли тонове. Понякога си мисля, че това е напомняне да поизсветлим краските в ежедневието.
Пак заповядай, мила!

Браво на теб, че си френскоговоряща! Аз научих толкова, колкото да си изкарам боя :)))
Другия път като пиша за манджи ще сложа предупреждение телета да не влизат :)))

Думата на всички татковци е закон. Така трябва! Моят беше приятел с Людмил Неделчев - спортния коментатор. Толкова ни баламосваше със сестра ми, че един ден като го срещнал на улицата, му казал "Здрасти!". После му се извинил, а човекът казал "Нищо, знам, че съм ви в дома всяка вечер." И аз се увлякох. Това със спомените наистина си е заразно.
Благодаря ти за Марица, направи ми рекички под очички. Обичам я тази жена в комплект с цялото семейство. Аз те поздравявам с това: http://youtu.be/BcN6HOLSPhs
И аз те прегръщам! Идвай по-често :)

На сутринта трябва да обяснявам къде съм скъсала пантофките :)))
Мерси за всички французки цветета! Ils sont tous formidables.
Няма да те настъпвам! Нали съм дама :) Само се застраховах!
Благодаря за китките, за танците и за комплиментите с нещо, което ми е много скъпо и ми е в топ 5. Заповядай: http://youtu.be/eUDa8zwcxtk

В присъствието на Лара се мълчи, разгонват се греховните мисли и се връща жеста.
Тройно.
http://www.youtube.com/watch?v=lnCLCFfBklk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=_Ek3eCbfqp0
http://www.youtube.com/watch?v=cYD3pkbgnKA
Кофтите, че нямам Топ 10. Май е цял куп топове.
Няколко десетки батареи.

и аз като теб поназнайвам френски, колкото да се изложа. Веднъж брах ядове с това "френскоговоряща", очевидно го казвам много убедително, включително с жест и маниер. Влита в стаята в която работя шефката на една туристическа фирма, и разтревожоено ме вика: "Идвай, имаме важен разговор с Франция, нали си с френска гимназия?" ???!!!, такива очи отворих и тогава се сетих за "О, аз съм френскоговоряща", но чак пък френска гимназия, та от тогава спрях с тези мой изявления, защото се тълкуват неправилно, но при теб не знам какво ми стана, написах го иронично, но пак взе че мина за истина. Усмивки Чайче, в края на крайщата в този свят всичко е илюзия!.

:)))))
Чайче... усмивките са от теб за следащите няколко дни , най-малко:))))
Чудесна история, всъщност, чудесна основна история, и истории в основната история!:)))... Прищя ми се да съм бил там, когато си изпълнявала любимата ми "Каста Дива", и да ти ръкопляскам:), спомни ми за моите изпълнения, горе-долу на тази възраст:)... не знам как да го кажа, но.. изпълнявах гръмогласно химна...:)))))
Благодаря ти за увлекателно написаните спомени, и хубавата музика! Идеята с клиповете между епизодите, ме накара да усетя атмосферата!:)
Поздравления!

дори и за спомени, но те поздравявам с две в едно - френско на английски;)

http://youtu.be/3ssPT0VvJDc

Пожелавам ти дъъълго образуване на спомени, Чайче:)))

Радвам се, че съм те разсмяла! И аз се хилех през цялото време, докато пишех.
Това с изтипосването на хлапетата да пеят явно си е масова традиция. Сега си спомням как една колежка разказваше за сина си - юнакът ги излекувал, като изпял пред гостите мръсна песен и това било за последно :).
Поздрави, приятел!

Харесвам и песните на Мишел Льогран, и Стинг. А видеото е истински шедьовър, отдавна не бях виждала толкова стилен клип. Направо ми събра очите!

Давай си време, Тили! За душата винаги трябва да намираме време :)

Разказът ти спомен ме покори.
Весело, забавно и много мило, изпълнено с обич към всички, които са около теб е написаното.
Все пак съзрях и носталгичната нотка /няма как, нали:)?/.
Ти ме потопи в "онзи чуден свят" с аромат на детство и любими мелодии.
Странното е, че в теб видях и част от себе си - имах и аз една много светло синя рокля на бели точки и синички обувки:), /не се катерех по дърветата, но пък ме изтипосваха да декламирам:)))/.
За "Капри" ти благодаря с думи и без думи!
Имахме една плоча от френския ни дядо /брат на моя дядо/, в която беше и тази песен.
"Капри" ми стана любима и в по-късно време в изпълнение на Константин Казански.
Ех, Чайче!
Направо си е като 3D при теб:).
Под секрет ще ти кажа, че и аз предпочитам Гена Димитрова, но между нас да си остане:).
Беко, Азнавур, Вилар, Калас и куп гости в блога ти:))).
Обичам те и аз, Чайче!
За цар Мидас няма какво да кажа - легендата е такава:).
Но и аз ще ти правя компания:))).

Хубав ден, Чайче! Прегръщам те.

... веднага щом видях това мило нещо "Surprise autumn" http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/292832_398138910257127_280171670_n.jpg
---
Между нас да си остане, с извинение, че се намесвам и с целия ми респект към Гена Димитрова, предпочитам Монсерат Кабайе, но не го споменах по-горе, защото технически е невъзможно да е част от спомена. http://youtu.be/8MfUsCP6d3U
Прегръдка!
Z

Пропуснала съм те! Зло да те забрави!
Ежкото е много сладък. Сещам се откъде ти идват асоциациите. Обаче таралежите ни избягаха :)
И аз харесвам Кабайе, но Гена съм я гледала на живо и затова си ми е слабост.