На Надя


      Да си гений е едно, да си национална светиня - съвсем друго. Много гении са непризнати от своите съвременници и следващите ги откриват.  Има и такива, които са признати, но не са обичани.  Много съм мислила как се ражда и поддържа народната любов. Нямам категорично мнение, защото е малко вероятно начинът да е само един, но си мисля, че има смисъл да разкажа за отношенията на съвременна Полша с нейния най-велик и световно признат син Фредерик Шопен.
      Поляците обожават Шопен. Нищо чудно, ще кажете, нали е поляк. Да, но те го обожават не само на думи. И ние избрахме за събитие на XX  век чудото на българските оперни гласове, но кога за последно чухте Борис Христов? На Нова година? И аз. А във Варшава Шопен звучи навсякъде: на летището, което носи неговото име, в заведенията, в университетската библиотека, в парковете, в градския транспорт, във влака.
      Без майтап! Във влака за Краков ми се случи весела случка. Двама корейци, мъж и жена, за първи път имаха щастието да чуят валсовете на Шопен и се наложи да ги просвещавам кой е и какъв е. Когато е за нещо стойностно, не се скъпя и с кеф се захванах да им обяснявам, но през цялото време виждах, че не ме разбират, въпреки че слушаха музиката с озарени лица. Разказах им за всички места във Варшава, които вече бях обходила, съхраняващи паметта за великия композитор. Опитвах се да провокирам някакви асоциации. Обаче как се разказва представа, ако не можеш сам да си я извикаш на екран? Понеже ми споменаха, че миналата година са обикаляли парижките галерии, започнах с портрета на Дьолакроа. Не. Разказах за голямата любов на Жорж Санд към Шопен. Пак не!























     Чудех се наум какво са гледали, но и мислено търсех за какво да се закача. Реших да им разкажа за музея и го показах на снимка в един справочник, който носех в чантата си. Оказа се, че го бяха видели и запомнили, защото дворецът, в който е разположен, ги беше впечатлил като архитектура, но Шопен отново не им говореше нищо. Обясних им как да го посетят и се отплеснах във възхищения и възклицания за него. И до момента в мига, в който си помисля за това чудо на културата, само на възклицания ме избива. Сериозно!
      Я да взема да вмъкна един разказ в разказа, че ако има някакво предизвикателство за разказвача,  то е  да предадеш духа на един музей. Нали се сещате, когато музеят е национален, това има много общо с духа на нацията.
      Музеят на Шопен във Варшава е най-големия паметник и подарък, за който може да мечтае един композитор. Паметник е, защото наистина съхранява паметта за човека Шопен, но не като романтичния образ на болнавото нежно момче, а като пълноценен образ на мъж, син, композитор, пианист, приятел, гражданин. Всичко, до което са могли да се доберат биографите на Шопен, повече от 5000 предмета,  е експонирано, при това в оригинал. Всичко е показано, разказано, изсвирено и е толкова впечатляващо, че преминаването от зала в зала изисква усилия. Впрочем, това е най-високотехнологичния музей, който съм виждала и със сигурност е най-модерния  в Европа. Автори на проекта са двама италианци - Милиоре и Сервето.
      В това чудо на технологиите всичко се чува на слушалки и се вижда на екрани, които се задействат с входния билет. Да, да! Билетът е електронна карта. Няма гидове, няма групи, няма аудиогайдове. Ходиш където искаш, в реда, в който искаш, спираш, когато ти е кеф, слушаш каквото ти душа иска. Моята  искаше да чуе и види всичко и като влезе в 11 сутринта, в 19.50 любезно я помолиха да напусне, за да затворят. Седях в кабинки и слушах мазурки, настъпвах лампички и се лееха валсове, обръщах страници на електронни книги и звучаха ноктюрни, отварях чекмедженца и от тях излитаха полонези, облечени в ноти от светлина. Истинско вълшебство! Как да ти се тръгва?!? Нелепо е да разказваш музиката, но надявам се, стана ясно защо музеят е подарък за композитора, който със сигурност не си е и мечтал за такава възможност да го слушат след два века.
      Както си му е реда, ще покажа малко интересни неща от музея. Наистина малко, защото системата отказва да качи повечето, нещо форматът не й се угажда. Странно е, че капризничи през снимка. Недоумявам защо.  Вече свикнах с безумията, но да кажа все пак: ако някой ходи, трябва да знае, че там може да се снима и записва всичко и многото свободна памет на камерата никак не е излишна.


 
     Ето това е музеят. На пръв поглед изглежда малък, но не е, надолу има още два етажа, а това под покрива също е експозиционна площ.



     Централен експонат в колекцията на музея е последното пиано  на Шопен от парижката му квартира на Плас Вандом. От там са и столовете и диванчето. Един стол е оставен с оригиналната дамаска, останалите мебели са претапицирани.




     Това е снимка на всички големи пианисти, съвременници на Шопен (горе, посредата; долу, в дясно е Ференц Лист).




     Тук съм снимала последното пиано на Лист. Не е грешка, на Лист, който е бил близък приятел на Шопен. Около  пианото има интересна история. То е било собственост на далечен роднина и наследник на Лист, унгарски граф. Човекът се преселил в Чикаго и си взел и пианото като семейна реликва. Година по-късно посетил музея във Варшава, хвръкнала му шапката от видяното и на място решил да го дари на Шопеновото общество, за да бъде ползвано и слушано. Така една година след като минало океана с кораб, пианото отново било натоварено и се върнало в Европа. Сега се намира в концертна зала в подземието на двореца, където акустиката е отлична. В страни от нея има оборудвани места със слушалки и много интересни електронни тетрадки, от които можеш да избереш и да слушаш всички ноктюрни, валсове, полонези, мазурки. Всички те са записани от различни музиканти в залата, за която ви говорех, на пианото на Лист.




      Това е единствената снимка от този етаж, която системата ми позволява да кача. Снимала съм картина на полски художник, май Квиатковски беше, но не съм сигурна, която е експонирана на екран и той фактически осветява концертната зала. На следващата снимка пък е показан салона с историята на семейство Шопен. Впечатляващата колона по средата е кабинка за слушане на големите творби на композитора.








     Това е снимка на оригинален ръкопис на Концерт №2 на Шопен. И тук има интересна и доста пикантна история. Концертът е посветен на госпожица Делфина Потоцка, която била тръпка на композитора, а Жорж Санд страшно  ревнувала. На един концерт хората ръкопляскали, гледайки към красивата муза, и мадам толкова се вбесила, че не пуснала Шопен да се поклони на сцената.  Впрочем на жените на Шопен в музея има посветена цяла зала и в нея за мен имаше много изненади. Изглежда е трябвало да отида там, за да разбера, че любовите му не са се изчерпвали с мадам и мадмоазел Санд.
      Отплеснах се. За корейците разказвах. След като ги омайвах поне час с разкази за музея, ми светна, че няма начин да не са отишли в катедралата "Свети кръст". Не можеш да я пропуснеш, защото не може да не видиш уникалната скулптура на входа. Потрес! Това е чувството, когато я гледаш.




 
 

     В тази величествена катедрала пазят сърца. Там, в една колона, в ляво от входа, в урна се съхранява  и сърцето на Шопен. Донесла го е сестра му от Париж, защото волята му била такава. Пред тази колона могат да се видят трогателни картини. Хората влизат в храма, коленичат и се кръстят срещу олтара, после сядат и измърморват набързо една молитва. На излизане се прекръстват пред сърцето на най-обичания си сънародник и си заминават. Помните ли, че с това започнах? Те не просто го обожават, обожествили са си го за утеха и подкрепа.




     Тук е мястото историята да свърши, както става в драматичните филми. Обаче няма, защото моите случайни, но много симпатични познайници още не са се усетили кой е Шопен.
      Наближавахме Краков, приготвях се за слизане и изведнъж се сетих, че не е възможно да си бил една седмица във Варшава и да не си ходил до парка Лажиенки. Започнах да разказвам за монумента на входа му и тогава последва моментална реакция: "Oh, the man under the tree! We"ve seen it in Japan!". Ококорих се. Как така в Япония? Изстрелях едно "That"s impossible!", но те бяха категорични. В това време от високоговорителите във влака съобщиха, че влизаме в Краков, аз пожелах приятно прекарване на събеседниците ми в Закопане и се разбрахме да се видим следващата седмица.
      Ето го паметника. Около тази плачеща върба, която напомня ръце (точно такава алюзия е търсена), има много спорове. Буквалистите го нападат, защото искат да го разберат, а не могат. Но това е арт нуво, не е нужно да разбираш! Аз пък много го харесвам и мисля, че около него витае духът на великия композитор. Особено по време на съботно-неделните концерти, които се провеждат от май до октомври на открито в градината от рози, която го заобикаля. Преживяването е неописуемо.


   


      Последната снимка е специално за Надя. Това е първата разцъфнала за сезона роза, сорт Шопениана, във варшавската ботаническа градина.


      Ами това беше. Народната памет е къса (то за какво по-напред при тоя тежък живот) и трябва да бъде подхранвана, защото чрез нея се ражда националната гордост. Аз смятам, че поляците го правят добре и има какво да научим от тях. Това, в случай, че някой ден някой управник се сети, че националната гордост има някакво значение.
     Пак се увлякох, пак разказът стана три километра и половина, за което прося извинение. Пък и нали знаете, не е задължително да четете. Ако пропуснете, от това светът няма да свърши :)))

P.S. И да, щях да забравя! В Япония наистина има копие на паметника на Шопен. Намира се  в Хамаматсу, префектура Шизуока, където се провежда ежегоден конкурс за млади пианисти.

добър старт за седмицата ;))

Оплакнах си душата и сега денят ми ще бъде превъзходен!
No comments, както се вика. Само едното удоволствие:)
Откраднах си розата Шопениана и ще ви нарисувам на двете по една за спомен. Когато смогна.

Отнесе ме Чайче в младостта и се видях в градината на Желязова воля, привечер да седя 20 годишна и да слушам захласнато Големия брилянтен валс, долитащ през отворената врата. Дотам отидох на стоп, защото не влизаше в програмата на студентската ни практика. Но можех ли да си представя 20 дена в Полша без да се докосна до тази светиня?И да видя пианото-жираф, хехе;)))
Е, любезно ме придружи колега, за когото после разбрах, че е ченгето на курса:) Нейсе, обичаше музиката. Какво ли е писал в доклада си за една дето рони сълзи в сумрака на лятната вечер?
Шопен е починал на 8 юни. Денят, в който съм родена.

http://youtu.be/tLQ-6_OIds4

Намаляваш ли размера на снимките, които качваш тук? Трябва да са около 1500.

Ух! Докато го напиша и гогиша ме е изпреварил:)))

интересно и приятно ми беше да бъда тук...
много от нещата за Шопен зная, за други научих и видях
сега... и си оставам впечатлена и очарована от прекрасния постинг..
сърдечен поздрав за теб...

Заслужаваха си трите километра и половина да се изчетат ,заради щастието ,което носят на душата )
Розата е изключително красива ;)
А пметникът на Шопен ..онова ,което трябва да бъде :)
Оргиналът е само един :)
Благодаря :)

Благодаря за това което си написала и публикувала!
За национално съзнание също, паралелът е изключително подходящ...!
А музиката на Шопен е над всичко и хармонира с непреходната красота...!
Поздрави и вдъхновен след обед!

Благодаря за разходката. Не съм ходила в Полша, но когато отида, задължително ще посетя музея на Шопен. Заинтригува ме с разказа си и с удоволствие го прочетох.
Успешна и усмихната седмица:)

И аз обожавам Шопен , безкрайна благодарност, Чайче ...
Изключително приятно и впечатляващо пътуване
по стъпките на една национална светиня, чудесен разказ,
прекрасна роза ... вълшебна музика .
Поздрави !

благодаря Чайче!

Благодаря Ви за приятното изживяване! Върнахте ме година и половина назад, когато и аз имах щастието да мина по стъпките на Шопен, броени месеци след откриването на музея. Мога да потърдя, че всичко в този постинг е абсолютно достоверно, включително и това да се заплеснеш и да не усетиш кога се е стъмнило. И снимките са прекрасни, изобщо - великолепен постинг. Слагам Ви в любими и се връщам да прочета назад. Благодаря отново!

За съжаление, не можах да отида до Желязова Вола, защото ми казаха, че къщата е в реконструкция и само за един парк не си струваше. Но се сетих, че си ми писала за това си изживяване и те разбирам - аз така щях да умра в дома на Пучини. Никакви ченгета не са в състояние да омърсят такива спомени.

Радвам се, че си харесала постинга, но за теб имам друг подарък, папарашки :) И прегръдка с гарнитура: http://youtu.be/wTSu1jjKpgI
:)))

P.S. Да, намалявам снимките. Мислиш, че системата не ги иска заради размера ли?

Радвам се, че ти е харесало. Би било грехота да прогониш читател точно с постинг за Шопен :)
Поздрави!

И аз мисля, че паметникът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Знаеш ли каква интересна история има около него? Когато немците окупирали Полша, музиката на Шопен била забранена, а паметникът бил претопен за боеприпаси. На сутринта на постамента се появил надпис: "Претопихте го, за да не чуете от мен Погребален марш ли?" За щастие отливката е съхранена и в нея през 1959 е отлят нов паметник. Тогава започват и концертите и първата изпълнена пиеса е точно Погребален марш.
Благодаря, че ме посети :)))))))))

Благодаря ти! Радвам се, че си разбрала. Наистина националното съзнание е водещото в постинга, въпреки че и с просто око се вижда, че обичам Шопен.
Поздрави!

Много ми хареса това "когато отида". Обикновено българите пишат "ако отида". Отиди, има какво да видиш, а и не е особено скъпо.
Успешна седмица и на теб :)

Радвам се, че постингът ми ти е харесал. Ти си ми мерило за стойност, нали знаеш :)
А Шопен... Шопен е магия! Да знаеш как изглеждат лицата на хората на концертите! Като омагьосани са, повечето плачат. Хеле пък на това ноктюрно, всички!
Поздрави! Това е за теб: http://youtu.be/75x6DncZDgI

Моля и аз благодаря :)

Радвам се, че има кой да потвърди думите ми. Обикновено като разказвам за Варшава, хората си мислят, че украсявам фактите от емоции.
Поздрави! Винаги сте добре дошъл! Или дошла?

Розата Шоппениана, дето я отмъкнах от теб е огромна. Намалих я малко като я запазих.

А за това емпромтю каква история имам... Може би ще я разкажа някога:)
Хубава вечер и благодаря за великия Рубинщайн!!!

Благодаря ти... Да ми посветиш написаното за Шопен е толкова вълнуващо... Така трогателно е - не знам какво да кажа!... Нека ти отговоря със стихотворение.

А Розата е наистина Шопениана! Неописуемо, недействително присъствие... Като музиката на Фредерик Шопен. Още помня историята на живота му - една от първите книги, които прочетох като дете. И капките кръв по снежнобялата възглавница, и ужасът в очите на Жорж Санд... Но над всичко е любовта, за която така хубаво говориш - Любовта на Шопен! * * *

БЛАГОДАРЯ ТИ ! :) * * *

Даде ми възможност да се докосна до полската светиня Шопен. И до неговия свят от музика, жени и вечност.

Емпромптюто го обожавам и чакам разказа за него. Ако забравиш или се дърпаш, ще те врънкам :)))

Защо онемяваш? Нали обещах!!!
Първото нещо, което прочетох от теб, беше в съпровод на Шопен и с него те свързвам. През цялото време, докато скиторех из Варшава, те усещах около мен. Този град много би ти отивал :)))
Прегръщам те!

Наистина е светиня. И си я пазят. А той е напуснал Полша едва 20 годишен и повече не се е връщал. Ако беше тук, щяха да го обявят за предател, а те го боготворят. Защо и ние не можем?

Току-що прочетох разказа за първи път.
Развълнува ме.
Когато в края прочетох за трите километра и половина, изненадана се върнах към началото, за да проверя дали наистина е така, защото изгълтах написаното на един дъх... като шкембе чорба... А то си е гурме и консумацията трябва да е бавна и с кеф. :)
Вторият път ще е така, хаххахха, като при някои най-интимни моменти...
Благодаря за съпреживяването!
Сигурна бях, че ще е страхотно!
Дали да не се прекръстя във ФенНаЧая? :D
Прегръдка!
Z
(Чисто черната старонемска овчарка, която имахме и ни откраднаха преди сто години и още непрежалена, се казваше Шопен. Дойде си с името, но се оказа, че няма нищо общо с музиката, а е просто етно-географска асоциация за варненец, на който му се бе наложило да стане шоп - Шопен)

Благодаря :) Историят с паметника е точно таква ;)
Всичко най-добро от душа :)

Не точно детско, била съм на двадесетина години, когато майка ми донесе една книга - "Любовта на Шопен" от Йежи Брошкевич...
А аз, набедената пианистка, вече бях свирила ноктюрни и мазурки...
След като прочетох книгата, престанах са ги свиря, считах че е кощунствено : )...
Не знам как става, винаги трогва душата ми...
А за корейците, много интересно, имах подобно изживяване с корейци в Истанбул... Също минаваха по допирателната към нашия свят...

Представих си как седиш, четеш и мааш чорбица :)))
ФеннаЧая? Може. Фенове обичам всякакви :)))
А с кучето Шопен направо ме уби, хеле пък с етно-географската асоциация. Ако не я беше споменала, щях да се сетя за Бетовен. А сега знаеш ли за кого ми дойде на ум? Котарака Моцарт. Помниш ли го?
И пак по асоциация какво прави Жълтун?
И от мен прегръдка :)

Чела съм романа, има го в библиотеката на родителите ми. И един филм по него съм гледала. Обяснявам си чувството за святост, защото романът е пропит с такава любов, че ти оставя усещане за нещо много крехко. Мен специално тази крехкост много ме трогва.
За корейците не знам. Тези хора бяха много симпатични и съвсем не прости (строителни инженери), но очевидно живеят в друг свят.
Поздрави :)

Не, никак даже. :о Но веднага изрових от нета това - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=280877 . Ако е то, велико е! :)

Жълтун ли? Ами... как то ти кажа... Той вижда само с едно око вече от инсулт. Но е все така красив (не му личи - само дето е по-тъмно невиждащото око). По поведение и апетит си е много добре. Малко е затъпял, но... и това не му личи, защото, да си призная, никога не е бил кой знае колко умен. :))) Лечението е да го глезим до края на дните му ( сега е на 11 г, значи още толкова), т.е. остава непроменено.
---
Да те кажа, така ме зариби с това ноктюрно горе, че въобще не го махам от екран, за да ми е лесно да си го пускам на всяко сядане пред компютъра.
<3
Z

Този разказ е наистина великолепен. Не го знаех и благодаря за откритието. Друг Моцарт визирах, от една анимационна поредица, въртеше се когато синът ми беше малък. Кот Моцарт беше голям пакостник и вечно подеше с лепенки и гипс, но всичко му прощаваха, защото беше много верен слушател на стопанката си, пианистка.
На ваш Жълтун много му съчувствам за инсулта и оченцето, но знам, че ти ще го лекуваш с любов, докато трябва. Разказът ти за сетен път ме убеждава, че да не си много умен си има предимства - я домашен любимец ставаш, я министър... :)))) Аз, като се замисля, искам в следващия живот да съм котарак, по възможност нашия :) Ако ме питат, де!
Ноктюрното и аз го обожавам, но за да не ми се изтърка, го редувам с това, което също ми е супер любимо: http://youtu.be/KZGi49Bnghs

поздравления за търпението да подбереш и публикуваш всичко това!
Музиката е вълшебна!
Поздрави, Чайче!
:-*

С.