Здравейте! Върнахме се, аз - от един прекрасен град на брега на Висла, а нещастната ми болничка машинка - от протяжен и мъчителен ремонт. Не  съм скиторила толкова дълго, но като нямах достъп до мрежата, все едно, че ме нямаше. Даже страшно звучи! Докарахме я дотам, че като те няма в Интернет,  никъде те няма.
      Обаче всяко зло за добро. По време на изолацията мисълта ми непрекъснато се връщаше назад в града на Шопен и Мария Кюри, за да си припомня звуци, цветове, миризми, усещането за очакване на голямото събитие. И в други очакващи градове съм попадала, но там се усещаше предстартова треска, припряност, нервност. А във Варшава цареше артистично спокойствие, почти нега (вероятно от адската жега) и животът се движеше като на филм, с ритмично, но методично сменяне на кадрите точно когато трябва и точно както трябва. Само в моето съзнание усещанията се прескачаха трескаво и със стремеж да бъдат назовани, за да бъдат запомнени. Един ден картините ще се подредят в главата ми, но сега да се убия, не мога да сглобя смислен разказ. Все още ми изплуват само детайли - фасади на сгради, цветни прозорци, камбанарии, водопади от цветя, скулптури, артистични табелки, пейки под сводове от зеленина, фенери, звуци на орган, излитащи от отворените врати на храмове, галантни жестове и усмивки, много усмивки... Нали знаете, поляците са по салтанатите - да ти свалят куфара, да ти отворят вратата, да ти пожелаят приятен ден... Но ти става уютно и приятно, че някой се грижи за теб, вместо да те бута и ругае. Защо и ние не можем да се отнасяме човешки помежду си?!?
     Вече съм си признавала, че обожавам Париж и Прага. Мислех си, че никой друг град не може да ме омагьоса, но Варшава успя. Оказа се вярна приказката, че последната любов е най-голяма. (Докато не се появи нова :)) Така ми влезе под кожата! Грабна ме  и не иска да ме пусне. Не че много се дърпам, де :)
     Мога да ви разказвам с часове за този млад, красив, светъл, чист и артистичен град, изправил се от пепелищата на войната като феникс. Но ми трябва време, както казах, да ми се подреди в главата. Обаче обещах да разкажа и ще го направя с фотоси и музика. Най-прекрасното на пътуванията е раздаването на подаръците, след като си се върнал. Ама да не си помислите, че ще ви показвам стадиони и фен зони! Има ги, интересни са, но нали знаете, моята камера през моите очи лови усещания. Без претенции за съвършенство, просто подаръци за тези, на които съм липсвала :)

     Преди да видите снимките, пуснете си клипа. Шопен, кой друг? Но не такъв, какъвто сте свикнали да го слушате, а такъв, какъвто го чух с всичките си сетива в града на неговите детство и младост. И малко поомесен с Бетовен и съвременна музика, но точно на място и с мярка. Открих този запис миналата година по това време и изобщо не ме впечатли. Вероятно не му е било времето. Върна се още първата вечер, когато излязох да си поскитам из града и ме придружаваше през цялото време. Съвременна Варшава наистина звучи така...




     Обърнахте ли внимание на пръстите на Максим? Страхотни ръце! Заради приликата с Шопен и виртуозното свирене, феновете му смятат, че в него се е вселил духът на гения. Дай боже!

   

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 



 
 

     Е, това беше. Засега. Ако се питате защо снимките са предимно вечерни и нощни, отговорът е, че видях два града, дневен и нощен. Нощният ме посрещна пръв, приюти ме следземетръсно и така се запечата в съзнанието ми. Красив е, нали!

Определено - поне на мен:)
Добре дошла на Варшавянката - стилно, по полски, проше Пани;)))

Чайче, добре дошла!
Зарадвах ти се! Разказвай още, интересно е не само на мен!:)
Хубав ден!

Не съм ходила във Варшава, но знам че е красива, което виждам и от твоите снимки. Очакам с нетърпение и другите!
Усмихнат ден!

и интересен разказ! Хубав ден ;)

Ееее, разгеле :)))
Прекрасна е Варшава! Бях там миналото лято и останах много изненадана. Обикновено хората ходят в Краков, но на мен нещо не ми се залепи.
Поздрави, Чайче, и добре си се завърнала. На мен ми липсваше, особено снимките ти с детайлчета :)
Бл.

Добже зналешч :)))
Да знаеш как съм си напълнила очички с красотички! Рембранд и Каналето ги изтърках с поглед :)

Ще, ще! Едно по едно.
Хубав ден и на теб!

Липсвахте ми!
Ще кача още снимки, но ми трябва време. Нали знаеш, когато човек отсъства, му се натрупва работа.
Усмихнат ден и на теб! Въпреки, че усмивката на слънцето в момента е доста свирепа :)))

Благодаря! Хубав ден и на теб :)

Значи ме разбираш. И аз останах изненадана, особено като разбрах как тухла по тухла са възстановили всичко. Честно казано, и мен Краков не ме впечатли особено.
Имам още детайлчета. Ще ги постна, когато разбутам работата.
Поздрави!

Сигурно много зле ти се е отразила вестта за смъртта на Рей Бредбъри. За тебе си помислих, когато я научих и аз.
Репортажът ти "извинява" дългото ти отсъствие. Сега се "потапям". ))))

Дамата с невестулката не беше ли там? И оная романтична тръба от църквата вечер:)
Дано да си снимала малко картинки папарашката;-))

тоя пианист наистина е изумителен!:) Разкош!
Поразходих се из Варшава с теб!:) Тенкуе бардзо!;)))(дали беше така?)
Иначе съм била в далечните соцвремена в Краков и Варшава и спомените ми са избледнели вече!
Поздрави и добре дошла!

:)))))))))))))))))))))

Харесва ми, когато лампите са не само за осветление, но и за атмосфера.
Харесах и разказа, и снимките, но... чакам останалото ;)

Z

Хубава разходчица, само че аз за разлика от теб за нищо не се изненадвам,ако и да не съм бил във Варшава и в Полша дори. /на летището не се брои :) /
И това неизненадване ще го свържа с един въпрос към теб /ако щеш и риторичен/- каква музика ще ти звучи , ако кръстосваш нашир и надлъж столицата на България?
Ако беше се родила водолей сигурно щеше да ме разбереш :) От тези мои заключения не ми олеква, да не си помислиш нещо. Просто ми се наслагват без да ги викам. Но както и да е, да се върнем към Полша. Жена ми беше в Краков и се влюби в него. Въпрос на вкус, на вътрешно усещане... нали? :)))
Ако ида някъде предпочитам да не е препускане, а обезателно да има време за съзерцание, наслада - така като се усеща и от твоите снимки.
А, да не забравя - човешки помежду си са способни да се отнасят човеците, човекоподобните се отнасят човекоподобно. И не дотам.
Радвам се, че си отново тук! :) Липсваше ми...

Искам още, искам още..:)))))

Хубаво си повършала из Варшава... :)

Чудих се, къде се дяна! А то, ето къде... Друг път като изчезнеш, Чайче, вече ще знам и ще чакам хубости.:) Прегръдка и добре дошла! Снимка номер 8, разбира се! Там съм... И, тихо... Слушайки, започвам да чувам, как Залезът стъпва, минава, танцува край чадърите... По Шопен!:)

бях с теб... много красиви фотоси...
и музика... сърдечен поздрав
за теб...

Виноват :) И не съвсем. Имах проблеми с техниката.
Да, разбрах за Бредбъри и първата ми реакция беше на учудване, сякаш е паднала Кьолнската катедрала. Има хора, които смятам за вечни или очаквам да живеят вечно. За съжаление и мъдреците са смъртни. Обичах го този играч на думи.
Поздрави, Маестро! Още извинения ще има :)

Вълшебна музика ... Благодаря, Чайче !
Сърдечни поздрави !

О, беше дамата и я съзерцахме достатъчно дълго, макар и през дебело стъкло. Как да не ми хареса Леонардо да Винчи! И олтарът на Мариацката катедрала много ми хареса. Снимах разни забранени неща, , но не са станали много добре без светкавица.
Май не се изразих точно, Тили. Хареса ми Краков, но не ме изненада, защото каквото очаквах, това видях. С изключение на Клегиум маюс, където направо забравих да дишам. Исках да кажа, че Варшава ме изненада, защото за нея бях чувала само лоши неща, а явно много се е променила. Или е въпрос на светоусещане, не знам...

Много ти благодаря, че забеляза пианиста! И аз мисля, че е изумителен, а приликата с Шопен е направо потресаваща.
Иначе за спомените... моето мнение е, че от време на време трябва да се рефрешват :)
Поздрави!

Честно казано, за завиждане бях само вечер, през деня си беше як бач :) Ама не се оплаквам!

Привет, Чайче!:)
Добре дошла от епицентъра на събитията!:)...
Радвам се, че си изкарала така добре в този красив град! Благодаря за споделеното!

Много съм засрамена и приемам всички критики от предишния постинг :) Като се сдобия с нов лаптоп, този, дето ме предава, ще го напляскам. И аз казах :)))
Ще има останало, но едно по едно. Знам, че ти можеш да чакаш :)

Задаваш ми сложен въпрос, приятелю. Много сложен! Аз не съм водолейка, но съм везничка, така че се досещам защо ме питаш. Нали знаеш, че си казвам винаги откровено до болка. Отговорът ми е, че колкото и да кръстосвам София, музика не чувам, освен от време на време по някоя чалгица. Кичът и мръсотията убиват всички сетива за изкуство, дори и да го има. За съжаление! Така мисля :( И това добре се връзва с твоята теза за междучовешките отношения. Пак за съжаление...
Прав си за съзерцанието, важно е. По тази причина мразя организирани екскурзи. На тях те юркат по график и не можеш да усетиш атмосферата на мястото. Във Варшава има много места, които си струват съзерцанието. Но след като си се наработил. (Нали знаеш, че всеки луд си има... Хм... Да не си помислиш, че не съм си го взела и там :))))
Драго ми беше :)

Вършах с кеф :)
Поздрави!

Ама нали си казах, че ще хойкам :)
И от мен прегръдка! Сетих се за теб на точно определено място. Ще разбереш. Донесла съм ти специален подарък. Даже два!
Хубава вечер!

Како си?
От прочетеното, разбирам, че си добре:)
Човека е човек тогава, когато е на път, не когато е в интернет:)
Макар, че сега само чрез интернет разбираме какъв човек е, къде е бил, какво е видял и съпреживял. Благодаря за подаръците и мога само да кажа едно голямо Наздраве за завръщането ти!

Съгласна съм, музиката на Шопен е наистина вълшебна.
Сърдечни поздрави и на теб!

Вярно е, че бях в епицентъра, но си тръгнах точно преди да пристигнат хуните :)
Да знаеш как ми се пукаше сърцето, че не можех да се радвам он-лайн! То волейбол, то Ролан Гарос, то Гришо в Лондон... Дай да се организираме и да направим една тема за Уимбълдън, че ей го, вече чука на вратата.

Те това е приказка. Наздраве! И да знаеш, че съм направила откритие: полската бира е солена :))) На цена! Иначе на вкус е хубава.

Чайче, открих те в ескизите, но ми е по-драго да те "видя" тук!:))
Здравей!:))

:) А, благодаря ти сърдечно, Чайче! Очаквам си ги. Радостен ден и до скоро!:)

Предполагам, че съм в ескизите. Нали знаеш, няма как да избягаш от себе си.

Определено липсваше. Но си е заслужавало отсъствието. Преживяванията са били прекрасни. Благодаря ти! Потопих се заедно с теб във Варшава. И си пожелах да попадна там.
Поздрави от сърце!!

Красиво е да, но повече се радвам на това, че се завърна тук при нас, защото наближава Еньов ден и за къде сме без чайче от глухарчи:))) Поздрави за хубавия репортаж.

Всяка държава разказва за свой свят и история, 4aiotgluhar4e! Приятна и много красива разходка! А аз обичам такива... Вече сме решили да не пропускаме година да не посетим чужда страна... Това си е страхотно преживяване!
Благодаря за тази красота, която видях при теб!
Синьо и незабравимо лято ти пожелавам!

Денкуи баррдзо!
Серетлем, чайче))))
Док;))

....град с атмосфера!

Днес е Еньов ден и не може без теб. Красива е Варшава, не съм ходила, но се чувствам така, след твоя пътепис. Уловила си духа. Чакам още! Усмивчици!

Чудесни снимки! Надявам се скоро и аз да отида да видя тоя хубав град и да усета атмосферата му!:)

И мен ме няма много напоследък.
Но днес съм тук, и отворих твоето местенце, и си харесах, ... нощем из Варшава :))))

за нова порция полски прелести, ама Чайчето не бързааа:(
Нищо, ще изчакаме търпеливо:) И времето позахлади, и изобщо - животът е прекрасен;-)))

Благодаря ви! Извинявам се, че не отговорих навреме, но ми се наложи да се боря с родното здравеопазване и сили не ми останаха. Ама и на тях не им е лесно покрай мен :)

Тили, имай търпение! Животът наистина е прекрасен :)

Радвам се, че се завърна преди да сме започнали да те издирваме и да се чудим къде си изчезнала по никое време.

За Варшава ми е разказвал моя голям приятел от Бургас Димитър Церов, който бе преподавател по полски в Института по туризъм. Той изказа три мандата в посолството ни във Варшава, шен на секцията за Полша във Външно бе постоянно. Той щеше да бъде най-знаменития и заслужил български посланик във Варшава, но си отиде от този свят трагично, като съветник на едно "демократично" диване в Киев в онези близки смутни времена.

Благодаря за този пътепис. Той е трофеен.

Ти си приятел. Това не е защото ме ласкаеш, а защото винаги разбираш. Този постинг наистина е трофеен. Но не защото закачих Варшава на колана си, а защото усещанията, емоциите, гледките и детайлите съм си ги подредила на рафта с най-шаренките стъкълца.
Относно приятеля ти, знам за кого говориш. Приятелите живеят в спомените, докато ги пазим там.

Поздрави на великата река, Санде!