Отдавна исках да си помисля на глас за съседските народи по неполитически начин. Две събития ме подтикнаха да го направя сега. Скоро гледах хубав филм на Любиша Самарджич за едно еврейско семейство в Сараево. Действието се развиваше точно преди Първата световна война и на фона на историческите събития, всички дъщери се влюбиха в друговерци. Няма да разказвам филма, само ще кажа, че много ме впечатли внушението - когато всички други скочиха срещу тях, бащата защити децата си. Не помня точно фразата, но беше нещо в смисъл "Моят дом е моята църква". От тогава си мисля ние това можем ли го и все се сещам за моя позната, която се ожени за български турчин и нейните родители я отписаха от живите.
     Другото събитие е една печална новина за починал преди три месеца семеен приятел, за което научих едва вчера. И той се казваше Любиша, а ние му казвахме чичо Любо. По много странен начин беше влязъл в живота ни. Закъсал с кола някъде по друмищата на България, стъмнило се, завалял дъжд. Той заключил колата и тръгнал пеш към близката крайпътна кръчма поне да хапне нещо. Там се отбил баща ми по време на командировка и се оказали на една маса. Разговорили се, татко го поканил да тръгне с него и така се изсипали у дома по малките часове. Ние сме спяли, но мама станала, посрещнала ги и докато оправят колата, за да си тръгне, чичо Любо остана при нас. Аз го помня от следната сценка: прибрах се от училище, отключих вратата и чух, че някой свири на акордеон. Музиката в нашето семейство не е необичайно явление, но доста необичайно идваше от кухнята. И какво мислите видях, когато отворих вратата? Мама готвеше, а на средата на стаята седеше един непознат мъж и свиреше! На раменете му на конче седеше сестра ми! Хем да се шашнеш, хем да си паднеш от смях :)
     Чичо Любо беше музикант в Белградската филхармония и имаше изключително сложни произход и съдба. Майка му беше хърватка, католичка, израснала в мюсюлманския дом на баба си в покрайнините на Сараево. Баща му беше половин сърбин, половин македонец, православен. Чичо Любо също беше православен, но казваше, че това е за пред Свети Петър, а на земята вярвял само на жена си и на диригента на оркестъра. За да е пълна картинката, се беше оженил за войводинка с гръцка жилка. Никога няма да забравя как завърши разказа си за смесената кръв: "Моят произход е моя кръст, но и камбаната на моята черква. Нищо не е само хубаво или само лошо."
     Той и жена му идваха често, ние също сме им ходили на гости. Само така се поддържа 35-годишно приятелство. Когато бяха бомбардировките над Белград, го молихме да дойде в България със семейството си, но той категорично отказа с думите: "Киша није вечна, сијати сунце!"
     Много обичах да говоря с него за музика, а той все го завърташе на философия. Последният път го видях в Белград в един топъл септемврийски ден преди две години. Седнахме в едно кафене и разговорът се завъртя около Балканите. Никога няма да забравя думите му: "Ние, балканските народи, сме като малките деца. Караме се за глупости, пуцаме се за дреболии, прехвърляме си вини, крадем си историята, измисляме си история, вместо да запретнем ръкави и да си подредим живота днес. И не виждаме главното. А главното е, че Господ е имал нещо предвид, като е направил тоя сбируток (разбирай мешавица) от народи на това малко парче земя. Аз мисля, че е искал да ни накара да се научим да живеем заедно. Ето, помисли за българите! Обичате македонците и ги смятате за свои братя, а те ви мразят. Вие пък мразите турците, а те ви обичат. Вие обвинявате днешните турци за греховете на дедите им, македонците винят вас за делата на бащите ви. И до кога така?" Аз възразих, че историята трябва да бъде прочетена, преди да обърнем страницата. Чичо Любо мълча дълго, изпуши две цигари и след това каза: "Ние четохме. В резултат на това имаше война. Ако пак четем така, пак ще се сбием. Това трябва да има край. Да четат историците, ние трябва да живеем! Да подредим живота. Не може вечно да караш влака с гръб към движението! И вие така правите. Вярно, не воювате със съседите, но вече 20 години воювате помежду си! Ние сме толкова еднакви, а толкова не се познаваме! Съседът не е проклятие, той е  брат, подарък от съдбата..." Добре, че имам навика да записвам това-онова, съхранила съм този разговор в един тефтер, въпреки че никога няма да го забравя. Мисля си, че не е толкова трудно да погледнем с добри очи съседните народи. От всеки има какво да научим, стига да искаме. Аз съм започнала, дължа го на добрия съсед, който ми подари много дъвки, кукли, грамофонни плочи и мъдрост...
     И така, на съседите сърби с респект, с добри очи и с благодарност, че между тях живееше човекът и приятелят чичо Любо. Ще ви покажа моя Белград. Снимките не са най-добрите, които съм правила, но на хубавите редакторът нещо не  харесва формата. Въпреки това трябва да си личи, че аз много обичам този забързан, постоянно задъстен, но въпреки това усмихнат град, в който вечер кипи страхотен живот. И тъкмо датата е подходяща, ще озвучим фоторазходката с една хубава стара песен за април и Белград.


       APRIL U BEOGRADU - ZDRAVKO COLIC

























Честит ден на шегата на всички! Но имайте предвид, че горното написано си е съвсем сериозно :)

Мислите ми за балканските народи съвпадат с тези на семейния Ви приятел - чичо Любо. Силни и верни думи е изрекъл. "Ние сме толкова еднакви, а толкова не се познаваме! Съседът не е проклятие, той е брат, подарък от съдбата..."
Бог да го прости!

"Моят дом е моята църква"
"Чичо Любо също беше православен, но казваше, че това е за пред Свети Петър, а на земята вярвял само на жена си и на диригента на оркестъра."
"Киша није вечна, сијати сунце!"

ме просълзи , Чайче ... Мъдра и широка душа
е имал чичо Любо - Светла да е паметта му ...
...А главното е, че Господ е имал нещо предвид, като е направил тоя сбируток (разбирай мешавица) от народи на това малко парче земя.
Аз мисля, че е искал да ни накара да се научим да живеем заедно...
...Това трябва да има край. Да четат историците, ние трябва да живеем!
Да подредим живота. Не може вечно да караш влака с гръб към движението...
Колко силни прозрения и послания ... Думите не стигат ...
Благодаря , мила ... за прекрасния разказ !

Аз мисля, че това трябва да са мислите на всеки нормален човек. Не може да прекараме целия си живот в търсене на вини и омраза.
Благодаря, че ми гостува :)

Хубаво майтапче ни спретна баба Марта с тоя първоаприлски сняг. Това е, защото вчера казах на един приятел от Боровец, който мрънкаше, че не ходя там често, че не искам да виждам сняг дори на снимка:( Глей сега какво предизвиках:)))

А тази статия иска четене и премисляне, за да може да се коментира. Сега нямам време, че програмата ми е натоварена, но - ще стане. Непременно.
Поздравления за темата и Бог да прости чичо Любо! Светла памет на добрия и мъдър човек!
На теб - хубав ден:)))

Харесала си моите цитати :) И аз мисля, че дъждът не е вечен и все някога ще изгрее слънце на тези нещастни, но безкрайно красиви Балкани.
Поздрави!

Извинявай за сълзите! Пропуснала съм, да напиша в текста, че като разбрах лошата новина, не го почувствах като загуба. И до сега изпитвам огромна благодарност, че животът ме срещна с този мил и благороден човек. Хубаво е, че красеше тази прекрасна земя. Отишъл си е точно както заслужаваше - за секунди и между близки. И остави много светли спомени. Част от стремежа ми да гледам с добри очи на света, без съмнение, се дължи на него.
Поздрави и пак заповядай!

Съчувствам на всички под снега! И понеже съм положително настроена, ще ви кажа, че се надявам да не се задържи. Както казваше чичо Любо, след дъжда винаги изгрява клънце. След априлския сняг трябва да е същото :)
Въпреки шегата на природата, и аз ти пожелавам хубав ден!

Много хубаво, даде ми повод за размисъл.
И аз обичам Блеград. Там хората са много ведри и добронамерени.

...
И е така.

Поздрав, Чайче, докато българинът има само една кауза, в която се взира - а именно оцеляването, на всяка цена, с всякакви средства, не очаквай духовно просветление.

Валя

...но ще се въздържа да коментирам, защото няма да прозвучи първоаприлски. Черноглед ли? Да си чувала че водолеите все гледат някъде напред отвъд хоризонта...:) Поздрави!

Ан. 9, вярно е. Като ходиш из града, прави впечатление, че хората са спокойни и усмихнати. И не чакат да ги молиш, за да те помогнат.
Поздрави :)

Склонна съм да се съглася с теб, по принцип. Но в случая думата ми не беше за духовното просветление, а за елементарната човещина. Не случайно разказах за чичо Любо. По време на войната той загуби всичките си роднини в Босна, но никога не се озлоби и лоша дума не каза. Оскотяването, мисля си, не е свързано само със стандарта на живот. Де да знам... Идеята ми беше да не робуваме на легендите от миналото, да не мрънкаме, а да се хванем и да изградим собствения си живот.
Поздрави! Радвам се, че се върна :)

Наистина съм откровена, както винаги. Останалото не го разбрах, но съвсем ясно съм казала, че съм сериозна. А и поводът е човек, който напусна белия свят, с това не мога да се гъбаркам.
Иначе водолеи познавам, има доста в живота ми. Като се замисля, най-положителните хора, които познавам, са водолеи. Вярно е, че гледате към хоризонта. Цена нямаше да имате, ако и плувахте по-чевръсто към него :))))))

Нека почива в мир чичо Любо!
И наистина, Бог ни е дал истинско изпитание, на толкова малко парче земя, толкова много народи и култури, които той би желал, да живеят в разбирателство и любов!
Топли прегръдки за теб Чайче :))))

Мразим, обичаме... силни страсти вилнеят на балканите.:))
Права си, има хора, които никога не ги чувстваме изгубени. Присъствието им, като дух е толкова силно, че физическата загуба е незабележима.

Благородна, благодатна и винаги актуална.

Турците, казват, че ако решиш да строиш къща, първото нещо, на което трябва да обърнеш внимание е кой е съседа, какви са съседите. Ако те се ползват с лошо име, ако са дребнави, завистливи, агресивни, грандомани, непочтени, крадливи, клюкари и пр., смятай че мястото е компроментирано. Не става. Неподходящо. Независимо от местоположението, панорамата и други предимства. Бягай.

Близките хора не ги избираш, но съседите може да избереш. На пръв поглед това е патриархално виждане, старомодно и крайно в днешния свят на затваряне и отчуждение. Но не е така. Съседът си е съсед и не е за ден и за два.

А съседните държави и съседните народи е специална тема. Тук положнието е кошмарно. Наследили сме недоверие, подозрителност, даже враждебност. Натровени са цели поколения от политически, блокови и идеологически противопоставяния.

Историята ни е пълна с враждебност. Войни една след друга, гробове, белези от "теглото", заграбени територии и няаселение. Враждебни пропаганди с десетилетия! Изкопани трапове и бездни между хората. Малко смесени бракове.

Но е време тези неща да си отидат в историята. Било каквото било. Бъдещето е на широко отворените граници, на контакти и сътрудничество във всички области, на доверие и приятелство, на туризим и отворени сърца. Звучи малко като лозунг, но какво друго? Старото? Не.

Радвам се, че твоя разказ в началото на пролетта носи тези пролетни послания.

"Моят произход е моя кръст, но и камбаната на моята черква. Нищо не е само хубаво или само лошо."

Много ме развълнува и повдигна за живот този човек - хубавотото е , че продължава да осветява този свят , чрез спомените Ви за него и неговите удивително мъдри думи и прозрения !

...мъдър е бил Любиша, мир на праха му, мъдри има и между нас,но... в контекста на твоите думи : ние това не го можем и няма да се научим да го можем- става въпрос като нация, ако все още може да се говори за такава. И друго - с лозунги няма да се оправим. И трето : към всички съседи с респект, че са това, което са. А сега се надявам, че ме приемаш такъв, различен от теб, може би и дразнещ понякога с категоричното си мнение, но доброжелателен и искрен. Ти също си искрена и затова смятам, че ще ме разбереш и приемеш с моята различност. :)

Не се гради с висок плет, а с добър съсед!
http://www.youtube.com/watch?v=raqFUs9aQjQ
Поздрави за написаното!
Наздраве!

Април се днес довлече
и пролетта отвлече,
сватба иска да вдига
и око му не мига)


Пролетта се гневи
-Бързо мене пусни,
че ми е набола тревата
и е гола още гората.

Птиците идат без страх
и ще станеш за смях,
че откраднал си ме мене
мома малка и зелена.

Недей се така шегувай,
недей с мене флиртувай,
работа ме чака знай,
ти ела при мен след май.

Щом разлисти се гората
и ми зацъфтят цветята,
замирише ли липата,
ще те чакам всред полята.

Прегръдки и за теб :)

Така е, още Ботев го е казал: "силно да любят и мразят".
Колкото за другото, да, има хора, които присъстват в живота ти като дух. В моя живот това са хората, които оставят най-значима следа.
Поздрави!

Точно ти разбираш най-добре! Не само защото си професионалист, а защото си видял какво стана в резултат на крамолите. Честно казано, замислям този постинг (и смятам да не е последен) след твоите разтърсващи разкази за Босна и за Македония. И хич не звучи като лозунг. На мен ми прозвуча като повеля на времето. В името на бъдещето и децата ни.
Поздрави и благодаря за мъдрия коментар :)

Именно затова реших да разкажа. Благодаря, че прочете и разбра :)

Ако с нещо съм те засегнала, моля за извинение.
Аз искрено си казвам какво мисля, но винаги приемам човека такъв, какъвто е. Дори съпруга си не опитвам да променям, което според мъжете е патология, а според жените - предателство :) Но това е друга тема.

Наздраве, ама да беше метнал един Jelen :))))
С тоя ник ме заби в земята! За къде съм с тоя чай :) Пък иначе и аз обичам hop, хеле ако е и с пяна :)))

Леле какъв разбойник бил тоя април!!! Да се маха, да идва направо май!
За съседите си права, че насила хубост не става. Ама, ако те искат, пък ние им се зъбим? И така не бива.

Бях започнала една работа, която ми изяждаше, освен цялото време и цялата ми енергия, т.е. почти никакъв нет. И сега, в края на изтичането на предизвестието ми, влизам в блога ти и...
ТИ СИ НЕИЗЧЕРПАЕМА!
Начинът, по който поднасяш историите си е неповторим. И поука има... и образ на зевзек... и буцата от затрогващи сълзи, усещам я в гърлото...
Вечна му памет на чичо Любо... тя вече е вечна очевидно!
Ето откъде ти е афинитета ти към музиката и философстването (в най-добрия смисъл на думата)
Z

Много,много ми хареса и тъкмо пасна и на сутришните ми мисли и четения тук ))))))) Ще се прераждаме на Балканите,докато не се прегърнем сите )))))))))))))))

Не си ме засегнала, но ако аз съм-теб, ти извинявай:)
Няма упрек, нали говорим по твоята тема - каквото съм казал е било по повод написаното. Това, че си искрена и че приемаш хората - моите уважения!
А по постинга ти - а бе най-общо казано - аз съм песимист, а ти си оптимист- или поне така изглежда :) Но това няма да ни раздели, нали? :)))
Има много неща,които мога да ти кажа, но ще си ги оставя за когато се видим. Макар че...така като гледам всеки ще си държи на своето. Но какво от това- това не пречи да се усмихнем, нали? :) Приятен ден и хубава пролетна седмица! И накрая - в неделя като глухарче ще празнуваш ли/ и не само / ? :))))

Хубаво и мъдро е!!!
Имам познати, които след пътувания в Турция и Македония, престанаха да говорят за патриотизма си. Или поне не са толкова гръмогласни.
Май това е лекарството - съседско госте :) Я, какви междусъседски дувари имаше доскоро.
"Киша није вечна, сијати сунце!" - кротка и, затова, вечна истина.
(дано имаме време да "просъхнем" преди следващия дъжд)

Чудех се къде изчезна, скъпа, и чак замислях да се жертвам да те търся из дебрите на Fb. Много ти се радвам! Ама наистина много!
За разказа... не ме ласкай, ще взема да ти повярвам :) Иначе си ме знаеш - музика, миткане и философии - как да повярва човек, че през това време и работя :)))
Гуш, Z!

П.П. Скоро някой ми е бил на гости, ама само с прелитане :) Ако се върнеш два постинга назад, ще разбереш кой. Но пак потъна в мъглата. Дедовски му работи :)))

Мислиш, че като се преродим, пак тук оставаме? Ако е верно, може би това е начина бивш българин да не мрази турците или бовш македонец да разбира българите.
Поздрави!

На какво ли не се делим вече, а какво делим, всъщност. Колко по-хубаво може да се живее, ако не се делим на българи и сърби, граждани и селяни, русофили и русофоби и какво ли не още. Светът е един и е за нас. Просто трябва да умеем да съжителстваме добре в него. Дано да се научим. Усмихната седмица!

Иначе да, оптимист съм. То е защото знам, че в наполовина пълна и в наполовина празна чаша водата е едно и също количество.
Ще празнувам, но не само по повод моя ник, а защото си имаме "Цветанчо" :)
Чакай да те подгрея с един страхотен цветнишки клип, който миналата година обра овациите: http://youtu.be/oWnJLZpnLvk

Това за познатите ти съм го виждала и аз. Преди известно време с мъка завлякохме едни приятели на екскурзия в Турция. На отиване всяка втора фраза беше "Мани ги тия манафи!", а на връщане - "Баси как работи тоя народ!" Това е решението - да видим и те да видят. И не се отнася само за съседите. Имам едни познати англичани, които казват, че за първи път тръгнали към България, сковани от страх, защото в тяхната преса се пишат ужасяващи неща за нашата страна и за туризма. А като пристигнали, взели да се чудят кой измисля подобни глупости. Идваха на море 12 пъти и на 13-тия си купиха къща в България. Сега се прибират в Лондон само за Коледа. Ей така става :)
Дано да няма следващ дъжд!

Права си, но изглежда деленето е някакъв генетичен дефект. Не сме само ние, всички народи имат срамни страници в историята си. Виж стара Европа - на две световни войни е драснала клечката все по такива причини. Ясно е, че това няма да свърши (Румъния скоро ни го припомни), но поне да не го отнасят невинните.
Хубава седмица и на теб!

Дедото е оня разказвач на приказки, съдейки по поздрава.
Такъв си е той - прелитащ, нали в това си му е чара, бегача му неден! :D

Страхотно, невероятно откровение!
Друго не мога да кажа...

Поздрави!

Същия, същия... :) Откога се мъча да го излъжа да разказва приказки, ама не ще, по му се бяга :))) Туй е щото знае, че всякак го обичаме.

Наистина благодаря. Оценката от теб - човек, който се занимава с народи и история, е много респектираща.
Поздрави!

Но по отношение на съседите има една истина: българите винаги сме отстъпвали, а съседите ни се качват на главите. Те така разбират добросъседството. От нашата история се краде. Гърците не дават дума да се изрече за Северна Гърция. Българите там са асимирани с бой. Наричат ги салявонофонни гърци. Вече 5 години мълчат относно искането ни да се постави поне една паметна плоча в църквата в Сидирокастро (някога Демир Хисар), която някога е била българска, на Димчо Дебелянов, погребан там на 3 октомври 1916 г. Сега дворът е изравне и циментиран и са заличени всякакви български следи. А там са били погребани още много български офицери. Ако не бяха пренесесин тленните останки на Димчо през 1931 г. в България, днес и помен нямаше да имаме от него. Още стотици примери
мога да ти дам. Само ние си траем, а съседите ни върлуват.

Лудостта не е само тук, всички сме бамбашка на Балканите. А гърците са особено последователни в антипатичната си политика. Какво да се чудим? Те най-нахално настояват цяла Европа да работи за тях, че за нашите светини ще зажалят... Обаче нашите власти са за бой! Ако има твърда държавна политика, нещата ще се решават на най-високо ниво, както и трябва, и няма да има поводи хората да се джафкат и мразят. Защо на англичаните не се опънаха? Сложиха си хората плочата на Байрон в Навпакт и кметът, който беше против, остана да си скърца със зъби. А от нашите управници сигурно половината не знаят кой е Димчо Дебелянов.

Най-важно е ние да се разбираме и това не се харесва на политиците. Затова са всички приказки. Пловдив винаги е бил многоезичен град - с много арменци, евреи, гърци, турци ...но такова нещо като сега не е било. Всички си живееха в разбирателство. Приятелството е било винаги над пристрастията - политически, етнически и всякакви други. Но без философстване - Здравко Чолич и Белград!
Благодаря ти за хубавата разходка. Лека вечер от мен!

Господи, това е за роман, като този на Иво Андрич - "Мостът на Дрина"...
Има толкова история тук...
Пиши момиче, пиши !!!...................

И аз ти пожелавам хубави и светли празници!
Права си, обикновените хора мислят не по политическите канони. И слава богу!
Благодаря ти, че забеляза хубавата песен :)

Пиша, когато чувствам, че има какво да кажа. Иво Андрич не съм, но уважавам словото. Думите не трябва да бъдат обиждани с празнословия.

благодаря ти за този прекрасен постинг, 4aiotgluhar4e...
радвам се, че бях тук...най-сърдечно..

Понеже нямам модерация, малко съм ти попропеснала коментара :) Извинявам се и ми е приятно, че има и други, които мислят като мен.