По новогодишните празници попаднах в една много интересна интернационална компания, в която въртяха-сучеха и все насочваха разговорите към философско- екзистенциални въпроси. Където има руснаци, това е неизбежно, но ми направи впечатление (странно как друг път не съм го забелязала), че и българи, живели дълго извън родината, също се закачат на теми, които не са свързани пряко с оцеляването във физическия смисъл на думата. Очевидно има нещо вярно в тезата, че битието определя съзнанието. Аз все пак предпочитам да мисля, че изключенията оставят цивилизационните следи в историята. Другото, което малко неочаквано за себе си открих, е, че може и да сме от различни националности, но животът на Балканите ни е направил много по-близки като мислене и светоусещане с турците, румънците и гърците, отколкото със славянските ни "събратя". Не искам да влизам в спора сме ли славяни или не сме. Предпочитам да вярвам на научните доказателства, а те казват, че по ДНК сме средиземноморски народ, въпреки че години наред ни втълпяваха разни русокоси и синеоки щуротии. Като стане дума за славянството по българските земи, все се сещам за един познат, който казваше: "Айде стига, бе! Продали са ми от циганските огледала, дето все не ме показват като славянин!"
      Целта на постинга ми е друга и е провокирана от случайно подхвърления в разговора въпрос: "Като си надвиеш на масрафа, започваш ли да искаш нещо друго?". Аз бих добавила: "Надвитият масраф променя ли нещо принципно или всичко си е до човека?"
      Разговорът тръгна от съобщението, че едно семейство от компанията си е купило дача на  курортен остров във Волга. Честно казано, ококрих се като чух, но се оказа, че не е необичайно, а на острови по реката имало цели села. В контекста на днешния ден все повече се замислям какво ще се случи с хората в тези селища, ако реката придойде, както се очаква да стане след две-три седмици с българските реки. Но това е друг въпрос,  тогава разговорът се насочи в посока какво трябва да имаш, за да оцелееш психически, ако една година не можеш да напуснеш мястото. С други думи, превъртяхме историята на Робинзон Крузо и Петкан в съвременен, речен и мързелив вариант. Хората даже го обърнаха на игра и всички под ред разказаха кои пет любими неща биха взели със себе си, за да се чувстват комфортно. И аз си казах, но дори не помня какво точно. Оттогава обаче все се улавям, че си мисля, ако наистина трябва да се откъсна на самотен остров за дълго време, физическото ми оцеляване е гарантирано, но от мен се иска да оцелея психически без поражения, какво бих взела. И знате ли какво открих? Нямам еднозначен отговор. Понеже този постинг го цедя от три седмици и все не ми стига време да го довърша, настроенията ми се сменяха много пъти, а с тях - и желанията. Доста по-лесно ми беше да определя категорично какво не искам да виждам и чувам цяла година. Не година, цял живот мога да  изживея, без да чувам новините на БТВ, Нова и БНТ, без парламентарни дебати, без "24 часа" и "Труд", без чалга и градски задръствания, без мобилен телефон. Даже целият интернет няма да ми липсва, достатъчно е да ми оставят YouTube, Google Maps и една информационна агенция, ВВС например. И Скайп естествено, за да се чувам със семейството.
     Виж, любимите неща, истински любимите, изглежда имат сезонност или зависят от психическото състояние. Имала съм периоди на вторачване, направо вкопчване, в нещо (например почти година четох само и единствено Чехов, половин година слушах само Шостакович и Guns) и след това ми минава :)))
     Сега, подчертавам, в този момент, бих взела със себе си следните пет най-обичани неща:

1. Снимка на любимите ми хора, за да мога да си ги гледам и да си говоря с тях. Не че не мога и без снимка, но все пак по ми върви разговорът, когато са ми пред очите. Всички други предмети подлежат на промяна, това е без алтернатива :)

2. Задължително ще си взема музиката на Пучини (и това е безалтернативно),  например диск с "Тоска":



3. Мислех да сложа в багажа и томче със стихотворенията на Димчо Дебелянов, но би било разточителство на ресурс, защото ги знам наизуст и мога да си ги казвам или да си ги запиша, затова ще взема "Доктор Живаго" на Пастернак. За една година и нея мога горе-долу да науча :)

4. Разбира се, любимата картина! Разбира се, на Писаро :) Всъщност може да е и всяка друга, но да е на Писаро.




5. И естествено, Led Zeppelin!

     Да ме прощават Йовков, Чехов и Кундера, Чайковски, Шостакович и Верди, Ван Гог и Модилиани, Guns N" Roses и Faith No More. Ако ме заточат за още една година, обещавам, ще взема тях.

     Хайде сега да видя влизащите в този блог :)
     Какво бихте взели със себе си, за да не страдате, ако ви заточат за една година?
     Уточнявам: без мобилни телефони, радио, телевизия и Интернет; физическото ви оцеляване и връщането ви са гарантирани.

P.S. Тези дни компютърът ми изпуши. Баба Марта, 3-ти март - нищо не го трогна! На всички честитя отминалите празници на пате... инвалидна количка :) Имам служебно РС, ама не е същото. Оказа се, че без милата ми машинка се чувствам като с чувал на главата - пълно информационно и комуникационно затъмнение. Мрак!  Не очаквах, че ще ми причини такъв стрес. Ако на самотен остров не ме пуснат с лаптопа, никъде не тръгвам!!! Е, може да ми предложат за компенсация Джони Деп, пък аз може и да си помисля :) :) :) 

Много хубав постинг. Нищо няма да взема. Ако не мога да бъда с любимите ми хора, няма смисъл да взимам нищо, Чайче. Не мога да повярвам, че стигнах дотам. Само преди нищо и никакви две години, бих ти изредила куп неща.:) Ще се опитам да взема в себе си онова съществуващо без автор, но вечно по природа - любовта ми към скъпите същества и ако я опазя жива, може и да остана "човек с непокътнати способности"... На онзи остров, на който всъщност сме. Всеки от нас. Най-добре го е казал Унамуно: "Човек се ражда сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч..." Поздрави за идеята!

но предполагам, че ще си взема музиката (цялата), четки и бои за рисуване, слънчевите очила и нещо за писане...
Утре може да се промени списъка, хаха!

си представям - ето нещо за душата тук и сега:)))
http://youtu.be/WpaE1zhFXXk

Да, без лаптоп няма живот;-)))

Лаптопа :))))))
В него мога да накатеря всички що ме интересува -снимки , филми , музика ;)))
Е той върви с интернета ,тааа......:)))))))))))))))))))))))

Каква музика точно не знам,защото е голяма шарения в главата ми.Понеже става въпрос за днешно време и за остров на Волга, технологиите са доста напред с прост радиоапарат ще могат да се ловят местни радиостанции.Това съм го пробвала - една година без телевизор в къщи ,само радио и книга.За книгите също е доста трудно да определя точно,но в това настроение в което съм сега - нещо непознато,трудно,за което преди не съм отделяла време.

Постингът и реакциите ме накараха да се замисля, но не за това какво бих взел, а дали потребностите ми сега и в екстрена ситуация ще са едни и същи. Май не. Така че каквото и да взема, там ще мисля, че нещо ми липсва. Имах един професор, който казваше, че изборът е най-голямото наказание за човека.

Поздрави за интересния постинг :)

Когато останах за десетина дни без моята машинка
ми минаваха какви ли не мисли ... Така е .
Да ти призная първо ме впечатли идеята за самотния остров ...
Душата ми е жадна за пътуване , независимо по какъв начин ,
а нещата , без които не мога са толкова много , включая
цяла библиотека . Не ... по - добре да си взема само това ,
необходимо за вечния път , това което нося в мислите ,
спомените , чувствата ... а там на острова може би ще мога да
да ги съхраня завинаги ... И снимките на скъпите ми хора едва
ли ще са ми достатъчни ... Замисли ме и ме усмихна ...
Поздрави и хубав ден !

Условието е да оцелееш без психически щети, което според мен означава, че ти пак ще общуваш с любимите си хора чрез това, което носиш в себе си. Мисля, че трябва да имаш хартия и нещо за писане :) Моляте вземи ги, защото иначе ще пишеш по пясъка, а водата ще го отмива. По-добре да се съхрани :)
Знаеш ли, сетих се за една позната, която срещнах скоро и седнахме да пием кафе и да си поговорим. Тя ми каза нещо, което ме втрещи: "Откакто синът ми учи в Америка, стана по-добър и отговорен човек. Аз сигурно съм му влияела лошо, докато беше около мен." Ако помислиш, има логика в това да пуснем любимите хора да живеят, да грешат, да постигат победи. Помисли в аспекта дали, ако отидем някъде за дълго, не правим подарък на децата си.

П.П. Също така мисля, че обичаните от нас хора трябва да знаят, че не страдаме и не живеем чрез тях.

Даде ми добра идея! Такъмите за рисуване могат да убият и скуката, и самотата.
Поздрави и утре, ако ти дойде друга идея, ела да я напишеш :)

За съжаление душата ми тук и сега е на работа и е душа само до 13 часа. Но довечера ще я компенсирам царски - купила съм и билети за "Артистът" :)))

http://youtu.be/A2CUVBAS0Nk

И аз мога да накатеря света на лаптопа, ама не може! Така и баба знае :)))))))))))))
А какво ще кажеш за Джони? С коя да го сменим?

Но коментарът ти ми затвърди подозрението, че всички ние мислим с категориите на цивилизацията, в която живеем - радио, интернет, записи, книги.

Впрочем, много ме учуди една рускиня от компанията, която като отговор даде кепче за пеперуди, а на въпроса защо иска да ги лови, отговори, че ще ги разгледа и за малко ще ги наблюдава какво правят, докато са в плен. Май има логика да се учим от живинките в природата.

Иначе и аз не бих се отказала от радиото и книгите, например бих изчела цялото творчество на Айн Ранд.
Поздрави!

Вие пък замислихте мен. Наистина искането си има "мирновременни" и кризисни вариации. Даже си мисля, че в началото и в края на заточението ще искам различни неща. Дали да не оставя любимите си неща? Ако има опасност да ги намразя, май... Прав е професорът, изборът е наказание, защото природният ни компютър е с малък капацитет.
Поздрави и благодаря за гостуването :)

Идеята за самотния остров не е нова, но цивилизационните й измерения и мен впечатлиха. Все повече се замислям относно зависимостите и разрушенията, които ни нанася нашата високотехнологична цивилизация. Като имаш предвид, че аз не съм от хората, които вечно висят на компа и живеят в интернет. Но даже мисълта, че ако поискам да вляза в мрежата, но не мога, и това ми създава дискомфорт, ме плаши.

Съжалявам, ако ти развалям усмивката. Все пак тя е добро лекарство, затова да се усмихваме профилактично и противоцивилизационно :) :) :)

И е така и не е. Как да ти кажа, Чайче. Дори, когато съм имала повече вещи и неща и "чудеса" и всичко произтичащо от тях, отколкото съм предполагала, че е заслужено, винаги съм изпитвала донякъде и безразличие. Имала съм, дори млада, неясното усещане, че това е прах. Може би, заради стиховете, които бяха всичко, което всъщност истински имам и никой не може да ми отнеме.:) Нещо като много ясен усет за временно, за това, че един ден мога да бъда на улицата - не преносно, а буквално. На един кашон, боса, без нищо. Това винаги е стряскало близките ми, като споделяне, че мога да допусна "такива страшни неща".:) А защо не? С какво съм по-добра от другите хора. Кой е казал, че някой си е привилигерован с нещо си на този свят. Днес, не само имам "усета", а го знам, че не съм. Не притежавам нищо веществено. Никаква пожизненост. След като загубих много скъпи за сърцето ми хора, знам, че наистина "всичко мое нося в мене си". Те са живи в сърцето ми, тези хора. Дори стиховете. Дори тях. Приучавам се да нямам и хартия. Започвам (напоследък) да ги помня, докато вървя, да ги повтарям.:) Макар че ти позна - най ценното, най-големият лукс за мен е бялата хартия. Макар да знам, че умират гори затова, но знам, че като записвам, листът е жив. Това е положението. Не бих взела нищо, освен нещо, което винаги е на врата ми и е много лично.:) Така е, когато хората остаряват, нали?:) Поздрави за този хубав постинг, който ме накара и за себе си да отговоря ясно, да имам яснота. Прегръдка!:)

Оф ,ама сиии.... Бих си взел петте най-любими същества ;)))))
И никъде не се казва ,че има ограничения за лаптопи ,хора и пр...
Не бих взел предмети - те щe ми напомнят какво съм оставил и ще ме боли mnogo ...
Ако не мога да взем хорат със себе си - няма да взема нищо :)))))))) Всичко ,което обичам е в сърцето ми :)))

Поздравления за въпроса!
А за отговора трябва да се замисли човек :))
Ами ... щом оцеляването ми е гарантирано няма да вземам вещи,
нещо друго ще е ...

душата си вземи-тази истинската.И си я обичай.Нищо друго не ти трябва.Всичко останало са предмети и зависимости. А като загубиш любим човек как оцеляваш бе, мила. Продължаваш нали? За другите неща просто не си струва да се говори. Зависимости, зависимости. :) Усмихнат съм :))) Да не си помислиш нещо.
Това като един експресен отговор, но е искрен, не е прибързан.Два часа го мислих.
Хайде, до скоро че ме вдигат. :)

той е основна човешка потребност ... на масрафа
Та, ти кажи кой е острова, пък ще се погрижа за "облак" над него :)))
тогава и лаптоп няма да ти трябва, само таблет :)

http://youtu.be/Hw9CzSSk218
Ако останеш непреклонна в ограничителните условия (отчасти заради спомена за любимото РС-добиче:) - Съболезнования!, впрочем), бих взел хартия и молив ( + бутилка ром с две чаши = 5 неща:)). Тишина и спокойствие-е!:))) Наистина всичко свое носим със себе си. Пък нека гори ... след като е било написано.

Тогава отговорът на въпроса ти: Надвитият масраф принципно промена човека. Към по-добро или към по-лошо - вече си зависи от човека. :)

която си описала превъзходно!:) Значи обмяна на опит - няма лошо:)
А сега на въпроса - казваш без нет, значи искаш да кажеш и без нет-бук:) Лошо, лошо...:)
Тогава - значи - взимам си джиесема - в него има музика колкото щеш, и дори най-любимата, а и прави и снимки:) После - едно динамо, малко, за колело примерно, за да мога да зареждам телефона, разбираш ли! На ръка!:) Иии, щом като ще има толкоз свободно време, взимам си и 20 тетрадки, с 40 химикалки, да си пописвам, между ловуванията на дивеч:))))))
Поздрави!:))))

трудна за решаване от раз задача. Какво е необходимо за да оцелеем психически?
Не съм се замисляла...Музика, книги, листи, химикали, конци...пък може да усвоя някое и друго занимание сред природата...Ако имам преносим компютър още по - добре.
Поздрави!

Аз мисля, че това казва всичко. И от мен прегръдки, Надя :)

Ама въртиш-сучеш все гледаш да се измъкнеш от значението на "самотен остров". И хората не а неща. Ако човекът, на когото съм любима, ме нарече нещо, ще го направя на нищо :)))
Майтапя се! Черен хумор след тежък ден. Прав си, всичко, което човек обича, се носи в сърцето. Аз за екстрите питах, но да се откаже е право на всеки.
Разбрах те, Карамболче :))))))))))

Съгласна съм. И аз не бих взела вещи. Мисля, че изкуството не може да се отнесе към вещите. Аз го смятам за дух и съм си го населила със спомени.
Поздрави :)

Как се взема душа? И можеш ли, ако не я искаш, да я оставиш? Аз никога не съм успявала и знам отговора само в първо лице, единствено число. Ща - не ща, вземам я, от нея спасение няма :)))
Зависимости казваш! Не виждам нищо лошо в зависимостите по принцип, стига да не са вредни. Има много щастливи зависимости - любовта, приятелството, патриотизма, творчеството, някои хобита. Аз например завися робски от музиката, но не искам да се освобождавам от това робство :) Но мисля, че разбрах какво имаш предвид.
Поздрави :)

ДВЕ НЕЩА , ЗА ДА ЖИВЕЕШ

Две неща,
за да живееш, ти трябват:


Жена,
която да си губи край теб фибите,
да се ослушва за стъпките ти
и онази, старата, циганската цигулка на радостта,
с която свири полето нощем
в края на август,


във времето на падащите звезди...

Константин Антонов

Ран, ти схвана точно точния въпрос! И аз мисля, емпирично съм го установила, че след надвития масраф вече нещата не са същите, просто ми беше интересно дали "Приказка за стълбата е задължителна" и след това кой как се справя със самотата. И знаеш ли, хубаво е, че хората се пазарят да им отпусна визи за любими хора :). Признавам, твоят пазарлък ме накефи, елегантен е! Много щях да се учудя, ако не беше вмъкнал скритата картинка. Хубаво е, още някой зад чашата, за да станат пет :)
Благодаря за съболезнованията! Днес трябва да ми изпишат болното другарче и затова http://youtu.be/6syZnhBKrjg

:)))

Динамото можеш да си го използваш за гимнастика или да му сложиш перка да ти прави вятър :))) Радвам се, че вземаш тетрадките, обещай после да прочетем написаното :)))
Забелязваш ли, че никой още не е споменал въдица? Аз също, което е направо потресаващо, като се има предвид, че съм израснала в реката буквално!
Иначе за обмяната на опит си прав, че даже ме поканиха през лятото на гости. Ама познай как ще хукна към Ярославл. Пък знае ли човек!

Дойдохме си на думата! Щурците, жабите, рибите, конгреса на врабците във върбалака... И свирката на вятъра в тревите :)

Санде, прекрасно го е казал приятелят ти! Циганската цигулка на радостта пълни сърцето и укротява душата.

Трудна е! Виж колко различни отговори изскочиха. Твоят принос са конците, може би можеш да избродираш аромата на полските цветя :) Аз не мога, но пък се сещам, че ако имам лепило и конци, от сухи цветя и треви мога да правя пана и фигурки. Даже би ми харесало.
Поздрави и хубава вечер :)

Първото нещо, което ми дойде на ум беше да не забравя да си взема банския.:))))
Друго не се сещам в момента. Ще седя на брега, ще гледам водата и ще си говоря с Говинда и Васудева.:))))
Къпането е разрешено, надявам се. Повече няма да мисля, че започнаха да се прокрадват едни ... опасни желания...:))))

НЕЩА, КОИТО МОЖЕ ДА ПРАВИШ В МЕТРО/ БИЛА/ ИЛИ КОЙТО И ДА Е ГОЛЯМ УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН!

1: Вземи 24 пакета с презервативи. Пусни ги в пазарските кошници на различни хора, докато не те гледат.

2: Нагласи алармените часовници в отдела за домашни стоки да звънят през 5 минути.

3: Направи следа с доматен сос по пода водеща към тоалетните.

4: Отиди при служител и му кажи с официален тон 'Код 3 в домашни потреби' и виж какво става.

5: Премести знака 'Внимание - мокър под' в участък с мокет.

6: Опъни палатка в отдела за туристически принадлежности и кажи на другите купувачи, че ще ги поканиш само ако донесат възглавници от отдела със спални принадлежности.

7: Когато служител те попита може ли да ти помогне, започни да плачеш и питай 'Защо просто не ме оставите на мира, бе хора?'

8: Гледай право в охранителната камера и я използвай като огледало докато си бъркаш в носа.

9: Докато разглеждаш оръжията в оръжейния отдел, попитай продавача дали знае къде се намират антидепресантите.

10: В отдела за домашни потреби имитирай гласа на Мадона, използвайки различни размери фунии.

11: Срий се между закачените дрехи и когато хората ровят из тях викай 'Вземи мен!' 'Вземи МЕН!!!'

12: Когато съобщават нещо по високоговорителите, заеми ембрионална поза и крещи 'НЕ! НЕ! Пак тези гласове!'

13: Отиди в пробната и извикай наистина високо...'Ей! Тука е свършила тоалетната хартия!'.

Вероятно нищо. Самодостатъчна съм си. На острова със сигурност ще има толкова нови неща за откриване, разглеждане и проучване, че сигурно ще искам да ме оставят и още една година.

с 4aiotgluhar4e , така ще си спестя част от багажа:)))
Поздрави!

..."Вино от глухарчета". Всичко останало е вътре. :)

а то е толкова тежко колкото прашинка и Юпитер едновременно!
поздрави 4aiotgluhar4e!!! Удивително ме провокира!

Цяла година и цял остров само за мен. Какво повече ми трябва. Докато го обходиш и разучиш и - времето си минало неусетно.
Така е - всичко свое нося със себе си.
И отдавна съм забранила да ми се правят материални подаръци.
И поста и провокацията и интелигентните коментари са истинско удоволствие:)))

А всъщност от цивилизацията може да избягаме и без екстремно попадане на остров.Познавах една баба,която повече от 3 часа не можеше да издържи в апартамент и препираше,кога ще я върнат на село.Там тя,докато беше здрава въобще не се свърташе в къщи - всички животни по три пъти на ден наобикаля,разсад и други дейности и т.н.При това нейните роднини мъкнеха всеки стар телевизор там и по едно време бабата се шашна очудено - ама то вече във всяка стая телевизор!И гледаше недоброжелателно,когато нейните "гости" тичаха за всеки сериал....Така,че на твоя остров аз предлагам да си вземем мотика и семена - идеално ще си уплътним времето и радост за душата,че нещо се е породило,а може даже и за книга да остане време ))))
/истината наистина е че моята мания е четенето - признавам си ))) /

Предполагам и аз, като някои други, ще се насоча вниманието си изцяло към острова - все ще има какво да открия. 100% ще се отдам на новото преживяване... Явно цивилизацията доста ни е писнала вече.

ще взема любимите хора ;) На второ - лаптопа (върви комплект с двата харда по 2 терабайта всеки, така че се броят за едно ;) с всичките филми и музика вътре (и картините на Томас Кинкейд ;). На трето - бутилка отлежало уиски Talisker (ама от онова с кафявата кутия, специално издание)... На четвърто - книги. Като започнем от Толкин и свършим с Лъвкрафт, с гарнитура Франсоа Вийон ;). И на пето място - огромна доза оптимизъм и позитивно мислене :)
А що се касае до изпушилия ти компютър, знам какво е откакто малкия преди години ми заля моя лаптоп с портокалов сок. Затова сега си имаме не един, а цели три лаптопа + 1 десктоп, за всеки случай. И цели 10 терабайта място за любимите неща (ДГД АКТА ;)

Поздрави!

Четка за зъби и отзивчивия мъж до мен. Мисля, че ще оцелеем с въображение и приятни емоции.
За физическото оцеляване да ..не забравя и от онези швейцарски ножчета. Май станах нещата 3.
Няма да интелектуалнича и да влача със себе си платна на майстори. Ще съзерцавам Божията красота.:)
п.п.Тези селища край Волга и Москва река съм ги виждала и съм се чудела:аджеба как се справят при ледоход. Ама ..това са руснаци- обичат да им е кофти. Да има някаква тма.

Забравих нещо много важно-"Наръчник по оцеляване на SAS". Как ще си направя сапун от листтаа на нез нам си какво, а и ако ме ухапе някаква твар..??!!
Докарах ги до 4.

Без да се колебая, бих взел цялото Народно събрание, да ги оставя на самотен остров да играят една година "Сървайвър". Без никакви бонуси и срещи с човешка цивилизация. И като ги приберат след 12 месеца, със спестените пари да си купят нови имоти.

на море без телефон,компютър,вестници и много добре се получи.Веднага се сещам за дервишите,но нито огледало,нито копринена кърпичка и мехлем ще ми потрябват.Щом физическото оцеляване е гарантирано и аз ще прибягна до класическата литература.Така като гледам ще си натъпча багажа с книги,но все такива,които не съм чела.Та,има ли ограничение в килограмите;)А за музиката да ме прощаваш,но на какъв носител?Колкото до компенсацията Ник Кейдж ме устройва идеално.

Първата ми реакция беше "За какво ти е бански на самотен остров?", обаче като се сетя, че нахалните яхтаджии са навсякъде :)))
Хубаво е да гледаш течаща вода. Покрай Говинда и Васудева нямаше ли и един трети юнак?
Поздрави :)

Извън темата е, но ме разсмя с глас. Не че не съм го чела, но като се сетя за това "Вземи мен! Вземи мен!", виждам го като на театър :)
Благодаря за забавлението!

Но си мисля, че откриването не е в острова, а в очите, които го гледат.
Поздрави!

Другата е досадна понякога, мрънка понякога, яхва метлата (напоследък често) и се подчинява на формулата "луд умора няма" :)))

"Вино от глухарчета" си е цял космос.
Поздрави :)

Трудно си го представям, но то може би е като моите любими неща - накачулила съм ги със символи и спомени :)
Поздрави!

Много ме радва, че не се е затрил пионерският дух на българите.
И ти си един от малкото хора, които четат коментарите и виждат ценното в тях. Благодаря ти за това!

Добавям мотиката към вещите, сега остава някой да се влюби в нея :))) Нали така е по-условие! Обаче си права, ако човек поработва, няма да перкуляса.

И аз мисля, че цивилизацията ни е твърде агресивна и провокира желание да хванем гората. Аз съм го правила, но с телефон и лапто
Поздрави, водно цвете :)

С тоя терабайтен багаж си направо един АКТА-мотив :) Че и хората ще вземаш! Остави ги да си починат бе, човек :)))
Хайде от мен да мине, вземай жената, децата, терабайтовете... Кола искаш ли? :)))

Забавлява ме идеята самотният остров да бъде обзаведен с мъж :)
Колкото до интелектуалниченето, ако ме познаваше, щеше да знаеш, че да пропусна би било поза. Но всеки има право на мнание. Аз уважавам това, че ми го каза направо.

Поздрави!

П.П. А, наръчникът е добра идея. Като се замисля, аз като градски човек може да не мога и един огън да запаля. Пък без сапун... ще си ходим мърляви, за имунитет :)

Струва си да се жертва един остров за една такава народополезна идея. Първо голяма част ще се изтрепят взаимно, след това ще влезе в сила естественият подбор, а после някой трябва да бракува острова. Обаче си струва!

И аз съм правила такива бягства, но две седмици не е като цяла година.
Съгласна съм, че книгите са спасение. Музиката е на диск, аз съм написала. Но ако ти искаш, може да пееш :)))
Ник Кейдж? О.К. :)))

Без мен за къде си?

какво вълнуващо предложение, бягство на самотен остров. Малка фантазийка, но красива. Нищо не взимам, вземам си мъжа с мен и нищо друго не ми трябва. Всичко друго дал бог!

1. Библия или поне Псалми
2. Гласът на Владимир Висоцки (поне една песен - "Скажи ещо, счастливый что живой")
3. Игра с думи (Scrable) - дори да съм сама, пак ще си играя, за да не забравям как се образуват думи :)))
4. Тетрадка с химикал (ако ме посети музата, нали трябва да запиша "это чудное мгновенье" :)))
5. Иконата на светите баташки новомъченици, нарисувана от Мирослав Асенов - защото е най-живата икона, която съм виждала и за да ми напомня за бългрските ми корени.

И даже няма да те питам какво можеш, нали си панацея :)))

Къде ще го мъкнеш тоя мъж? Остави го да си почине :) Моят мъж така казва - с една карта (или самолетен билет), (за мен) си почиват трима човека и две животни :)))
Фантазийка е, права си, но знаеш ли колко много часове с приятни мисли и полет на въображението ми подари! Сега се сещам, че трябва май да благодаря на виновниците.

Тома, Петька, спасибо вам :)))

На 60-тия коментар се появи библия! А няма нищо по-логично от това. Даже и да не си набожен, случаят е сгоден да седнеш и да я прочетеш на спокойствие. Ужас! Много се засрамих :(
Благодаря ти, Живи!

Днес цял ден съм по кушии и нямах време да спретна постинг, но поне в коментар искам да ви честитя. Бъдете здрави и обичани и всеки ден в годината да ви е празник :)))

http://youtu.be/lG6z0qrcxf4

Макар и със закъснение -
ще ти честитя и отговоря без затруднение:

нито телевизия и радио са ми потребни -
най-паче са роднините целебни
взимам си само мъжа и децата
котката и храната
Те ми стигат за един живот
и щом сме заедно сега
явно така е отредено
от мен и без спор!:)))

Сещам се за една мъдрост, която все повече ценя и обиквам. Не цитирам, смисълът е, че ВАЖНИТЕ неща трябва да можеш да събереш в кутия, която с всяка изминала година да става все по-малка.
Една година е твърде малко време, така че не бих взел нищо, нали мозъкът трябва да работи да не закърнее:)
Поздрави!

Ясно е, че всеки иска семейството си, но условието беше друго.
Поздрави :)

Явно тук става въпрос за различни психологически типове. Аз съм от хората, които се чувстват зле на тишина и затова, колкото и да се мъча, не си представям дори ден без музика. Както се казва, баба знае и две, и двеста, но като може второто, поне музиката ще взема. Хората са различни и добре, че е така.
Поздрави :)

"Аз съм от хората, които се чувстват зле на тишина и затова, колкото и да се мъча, не си представям дори ден без музика."
- Няма тишина - слушай музиката на вълните, на звездите, на вятъра, на сърцето, на потока, на птичия хор, на хрущящите камъчета под стъпките ти и какво ли оше не..., Такава разтърсваща симфония от звуци ще те залее. А разбира се можеш и трябва да пееш и това ще е наслада от най-чист вид - нито ще те ласкаят, нито ще ти се присмиват, нали ще си сама...
Пак съм ан66
Лек ден!

просто не е истина!
... домашен любимец, ръкоделия и консумативи за тях, книги (но аз не съм голям ценител, но ще си взема от различни жанрове, според настроението), кръстословици и судоку... абе всичко, което ще ми помогне да не мисля за ситуацията, в която съм... за психическо спасение...
Z

Никой друг не се сети за домашния любимец, включително и аз, дето имам два. А като се замисля, животинката може най-добре да те утеши.
Не се безпокой за вълненията! Утре ако отговориш пак, други неща ще ти дойдат на сърца. Аз го установих практически, докато пишех постинга, и после мирясах :)))