Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
16.11.2011 09:05 -
Рецепта за торта "Сузана" (Из "МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ", Яна Борисова)
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23634 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2011 11:19
Прочетен: 23634 Коментари: 45 Гласове:
47
Последна промяна: 16.11.2011 11:19
Това не е готварска рецепта. По-точно рецепта е, но не за това, за което обикновено се създават рецептите. Тя е като елече с плюшен хастар, обърнат навън. И е подарък за зрителите на пиесата. А за четящите е полъх-милувка от коридора, който остава зад гърба ни.
Скоро четох пиесата и рецептата ме върна назад в годините, когато откривах света. А аз го открих по доста нестандартен начин - чрез миризмите и звуците, идващи от кухнята. Не се шегувам! Наистина първото нещо, което помня ясно, е една сценка с миризими. Баба готви, в кухнята се разнасят аромати на пилешка супа и ванилов крем. А аз, едно синеоко и русокосо момиченце с плитки, седя много послушно на кушетката до печката (това за послушното може и да е грешка в спомена, защото бях много щура) и гледам съсредоточено в ръцете на баба. Тогава съм прихванала магията, защото и до ден днешен мога да сготвя всичко, което тя правеше, без рецепта и без да ме е учил някой. Магическата атмосфера се допълва от висящата на отсрещната стена снимка на някаква красива странна сграда, която ми прилича на торта, и от носещата се от касетофона особена тъжна музика. (След години разбрах, че това е фадо, а гласът е на Амалия Родригеш. Баба ми я пускаше всеки ден преди леля ми да се върне от работа.) При всяко връщане питам какво е това на снимката и защо прилича на торта, а тя отговаря "Кулата Белем. Не е торта, от камък е. А ти какво ми сготви?" Аз отговарям: "Крем. И много слушах! А ти близна ли я?" За отговор получавам: "Когато пораснеш, непременно ще отидеш там. И ще видиш, че не се яде."
Вярно е, отидох. Вече знаех, че не е торта и не се яде, но и до днес обичам торта с ванилов крем и споменът от детството кара всички снимки на кулата да ми напомнят за торта. И за да спазя ритуала, когато я посетих, в ръцете си носех ванилов сладолед. Крем нямаше наоколо, но от близкото кафене на открито се носеше музиката от детството ми.
"Зазвучава музика. Осветлението постепенно изгасва. Лора седи сама в сепарето.
Лора: Първата торта в живота си направих в училище, на един конкурс за произведения на изкуството. Не помня повода, но ние много често си измисляхме конкурси за разни неща. Условието беше да е ръчно направено. Жана беше написала текст за песен, под формата на дванадесет писма. Филип донесе театрален костюм, ушит от него, а Додо подреди светещи бутилки, на които изсвири оперета. Аз се появих с моята Сузана!
За тортата „Сузана” ви е нужен не много сух блат. Ако ще го правите сами, са ви необходими: брашно, бакпулвер, прясно мляко, масло, захар и яйца. Разбърквате тази смес до получаването на гъста боза. Много е приятно да бъркате бозата с перката на миксера, защото се образуват красиви концентрични кръгове и осморки. А когато я излеете в намазана с масло тавичка, трябва да напишете името на този в когото сте влюбен или едно желание. Тавичката трябва да е кръгла. Името можете да напишете и със стафиди, те потъват при печенето, и така тайната ви няма да бъде разкрита. В предварително загрята фурна печете блата, а в това време скришно можете да оближете с пръст остатъка от сместа, понеже тя е много вкусна, а е забранена за ядене. След двайсетина минути от печката започва да се носи разкошно ухание, което напълва къщата с приятни усещания и фантазии. След като извадите тавичката от фурната, я оставете да изстине. В никакъв случай блатът не бива да бъде горещ, когато започнете тортата.
Следва приготвянето на ваниловия крем. Ваниловият крем е едно от чудесата на света. Предполагам осмото. Той се прави от нишесте, прясно мляко, яйце, захар и ванилия. Ванилия, Канела и Сметана са три сестри – вълшебници, но за това.... друг път. Разтваряте нишестето и захарта в студена вода. Отделно кипвате млякото и бавно бъркайки, наливате сместа във врящото мляко. И бъркате ли, бъркате. Мисля, че ароматът на ванилията ще спаси света. Докато бъркате крема се опитвате да рисувате животни: различни, измислени, с много крака, с криле, с големи очи, с малки очи, с люспи, с антени. И внимавате всяко следващо да поглъща предишното. Това става само с дървена лъжица. Другото хубаво на ваниловия крем е, че може да е във всякакъв цвят. В началото го оставях да е бледо жълт - така ми харесваше. Но по-късно открих лилавото, оранжевото, синьото и сега всеки път го правя различен, според това за какво си мисля в момента. Когато оцветителят се сложи накрая и не се разбърква много, става на райета.
Ако блатът вече е изстинал, го разрязвате на две, взимате едната половина и я поръсвате леко със сиропа на вишнев компот. Хубаво е да е домашен, защото всеки, който прави компот от вишни или ягоди, е добър човек. Добре е в тортата да има и малко от това. А когато попие, нареждате самите вишни – може в кръгове, може без форма, гъсто, една до друга. Най-важното е, докато редите, да броите: ще се сбъдне, няма да се сбъдне. И винаги е задължително да имате повече вишни, за да „се сбъдне” със сигурност. Виждали ли сте нещо покрито цялото с вишни? Невероятна красота! Отгоре внимателно, със шпакличка или широк нож, намазвате ваниловия крем и отстрани, по ръба - също. След това поставяте другата половина от блата. Като втори етаж на сладък дворец. Него пък поръсвате със сока на компот от ананас.
И сега идва друга важна част от приготовлението: плодовете на ананаса трябва да бъдат във формата на луни или звезди. По-бавно е, но си заслужава. Така втората основа се превръща в небе със съзвездия от ананас. Не опитвайте с друг плод - няма смисъл! Тук идва ред на сметаната. Тя дълго се разбива, като по малко прибавяте пудра захар и сок от лимон. От нея се правят снежните облаци - пухкави и перести. Никога не съм знаела какво значи перести, докато не разбърках сметана. Планини от сняг и облаци. Помислете си кога забелязвате облаците и снега? Само тогава, когато ви е добре. Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета. Отгоре, по ръба й, започвате да редите пресни ягоди, които се слагат в такта на любима песен. Ако кръгът свърши на средата на песента – редите втори, трети, докато ви се получи. Накрая поръсвате цялата торта със запечени орехи и когато и последният орех падне, извиквате високо: „Добре дошла, Сузана!”. И тогава всичко е наред, като на детски рожден ден."
Из "МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ" от Яна Борисова
Скоро четох пиесата и рецептата ме върна назад в годините, когато откривах света. А аз го открих по доста нестандартен начин - чрез миризмите и звуците, идващи от кухнята. Не се шегувам! Наистина първото нещо, което помня ясно, е една сценка с миризими. Баба готви, в кухнята се разнасят аромати на пилешка супа и ванилов крем. А аз, едно синеоко и русокосо момиченце с плитки, седя много послушно на кушетката до печката (това за послушното може и да е грешка в спомена, защото бях много щура) и гледам съсредоточено в ръцете на баба. Тогава съм прихванала магията, защото и до ден днешен мога да сготвя всичко, което тя правеше, без рецепта и без да ме е учил някой. Магическата атмосфера се допълва от висящата на отсрещната стена снимка на някаква красива странна сграда, която ми прилича на торта, и от носещата се от касетофона особена тъжна музика. (След години разбрах, че това е фадо, а гласът е на Амалия Родригеш. Баба ми я пускаше всеки ден преди леля ми да се върне от работа.) При всяко връщане питам какво е това на снимката и защо прилича на торта, а тя отговаря "Кулата Белем. Не е торта, от камък е. А ти какво ми сготви?" Аз отговарям: "Крем. И много слушах! А ти близна ли я?" За отговор получавам: "Когато пораснеш, непременно ще отидеш там. И ще видиш, че не се яде."
Вярно е, отидох. Вече знаех, че не е торта и не се яде, но и до днес обичам торта с ванилов крем и споменът от детството кара всички снимки на кулата да ми напомнят за торта. И за да спазя ритуала, когато я посетих, в ръцете си носех ванилов сладолед. Крем нямаше наоколо, но от близкото кафене на открито се носеше музиката от детството ми.
"Зазвучава музика. Осветлението постепенно изгасва. Лора седи сама в сепарето.
Лора: Първата торта в живота си направих в училище, на един конкурс за произведения на изкуството. Не помня повода, но ние много често си измисляхме конкурси за разни неща. Условието беше да е ръчно направено. Жана беше написала текст за песен, под формата на дванадесет писма. Филип донесе театрален костюм, ушит от него, а Додо подреди светещи бутилки, на които изсвири оперета. Аз се появих с моята Сузана!
За тортата „Сузана” ви е нужен не много сух блат. Ако ще го правите сами, са ви необходими: брашно, бакпулвер, прясно мляко, масло, захар и яйца. Разбърквате тази смес до получаването на гъста боза. Много е приятно да бъркате бозата с перката на миксера, защото се образуват красиви концентрични кръгове и осморки. А когато я излеете в намазана с масло тавичка, трябва да напишете името на този в когото сте влюбен или едно желание. Тавичката трябва да е кръгла. Името можете да напишете и със стафиди, те потъват при печенето, и така тайната ви няма да бъде разкрита. В предварително загрята фурна печете блата, а в това време скришно можете да оближете с пръст остатъка от сместа, понеже тя е много вкусна, а е забранена за ядене. След двайсетина минути от печката започва да се носи разкошно ухание, което напълва къщата с приятни усещания и фантазии. След като извадите тавичката от фурната, я оставете да изстине. В никакъв случай блатът не бива да бъде горещ, когато започнете тортата.
Следва приготвянето на ваниловия крем. Ваниловият крем е едно от чудесата на света. Предполагам осмото. Той се прави от нишесте, прясно мляко, яйце, захар и ванилия. Ванилия, Канела и Сметана са три сестри – вълшебници, но за това.... друг път. Разтваряте нишестето и захарта в студена вода. Отделно кипвате млякото и бавно бъркайки, наливате сместа във врящото мляко. И бъркате ли, бъркате. Мисля, че ароматът на ванилията ще спаси света. Докато бъркате крема се опитвате да рисувате животни: различни, измислени, с много крака, с криле, с големи очи, с малки очи, с люспи, с антени. И внимавате всяко следващо да поглъща предишното. Това става само с дървена лъжица. Другото хубаво на ваниловия крем е, че може да е във всякакъв цвят. В началото го оставях да е бледо жълт - така ми харесваше. Но по-късно открих лилавото, оранжевото, синьото и сега всеки път го правя различен, според това за какво си мисля в момента. Когато оцветителят се сложи накрая и не се разбърква много, става на райета.
Ако блатът вече е изстинал, го разрязвате на две, взимате едната половина и я поръсвате леко със сиропа на вишнев компот. Хубаво е да е домашен, защото всеки, който прави компот от вишни или ягоди, е добър човек. Добре е в тортата да има и малко от това. А когато попие, нареждате самите вишни – може в кръгове, може без форма, гъсто, една до друга. Най-важното е, докато редите, да броите: ще се сбъдне, няма да се сбъдне. И винаги е задължително да имате повече вишни, за да „се сбъдне” със сигурност. Виждали ли сте нещо покрито цялото с вишни? Невероятна красота! Отгоре внимателно, със шпакличка или широк нож, намазвате ваниловия крем и отстрани, по ръба - също. След това поставяте другата половина от блата. Като втори етаж на сладък дворец. Него пък поръсвате със сока на компот от ананас.
И сега идва друга важна част от приготовлението: плодовете на ананаса трябва да бъдат във формата на луни или звезди. По-бавно е, но си заслужава. Така втората основа се превръща в небе със съзвездия от ананас. Не опитвайте с друг плод - няма смисъл! Тук идва ред на сметаната. Тя дълго се разбива, като по малко прибавяте пудра захар и сок от лимон. От нея се правят снежните облаци - пухкави и перести. Никога не съм знаела какво значи перести, докато не разбърках сметана. Планини от сняг и облаци. Помислете си кога забелязвате облаците и снега? Само тогава, когато ви е добре. Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета. Отгоре, по ръба й, започвате да редите пресни ягоди, които се слагат в такта на любима песен. Ако кръгът свърши на средата на песента – редите втори, трети, докато ви се получи. Накрая поръсвате цялата торта със запечени орехи и когато и последният орех падне, извиквате високо: „Добре дошла, Сузана!”. И тогава всичко е наред, като на детски рожден ден."
Из "МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ" от Яна Борисова
Следващ постинг
Предишен постинг
има аромат на ванилия и звучи като фадо!:)
Вероятно с вкус на сметана...
Има толкова начини да обясниш любовта!:)))
цитирайВероятно с вкус на сметана...
Има толкова начини да обясниш любовта!:)))
от преди вече две години ! Любителски се занимавам с театър и все едно я видях "изиграна". Имам любим монолог на един от героите, мисля, че на Филип.....там донякъде е мое лично преживяване.
Хубав ден и благодарности за постинга !
цитирайХубав ден и благодарности за постинга !
Хубаво е, че пазиш сладки, ценни спомени от детството!...
Постингът ти ми напомня за романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време" - с мотива за сетивните възприятия...
Приятен ден! :)
цитирайПостингът ти ми напомня за романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време" - с мотива за сетивните възприятия...
Приятен ден! :)
Вълшебното детство - сантимент!:)
цитирайвсичко е изкуство, красота и аромати! ))))
цитирайОчевидно няма какво друго да направя освен отново да се извиня на всички, които видяха поредния разглобен постинг. Извинявайте! Текстовият редактор на блог.бг ме мрази.
цитирайtit написа:
има аромат на ванилия и звучи като фадо!:)
Вероятно с вкус на сметана...
Има толкова начини да обясниш любовта!:)))
Вероятно с вкус на сметана...
Има толкова начини да обясниш любовта!:)))
И аз мисля, че там, в чистия детски поглед към света е спасението. Но колко е трудно да съхраниш детето в себе си! И колко се съпротивлява възрастният свят!
mirandolina написа:
от преди вече две години ! Любителски се занимавам с театър и все едно я видях "изиграна". Имам любим монолог на един от героите, мисля, че на Филип.....там донякъде е мое лично преживяване.
Хубав ден и благодарности за постинга !
Хубав ден и благодарности за постинга !
Любителските занимания с любими неща са част от съхраняването на детското в нас. Така мисля аз и се възхищавам на хората, които намират време за такива хубости в живота си. На мен всички герои в тази пиеса са ми любими. И всички пиеси на Яна Борисова.
Поздрави!
mt46 написа:
Хубаво е, че пазиш сладки, ценни спомени от детството!...
Постингът ти ми напомня за романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време" - с мотива за сетивните възприятия...
Приятен ден! :)
Постингът ти ми напомня за романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време" - с мотива за сетивните възприятия...
Приятен ден! :)
Не ги пазя аз, те ме пазят. Марсел Пруст е голяма лъжица за моята уста, но да, по някакъв начин всички преследваме миналото, докато го натамъним да ни звучи добре в настоящето.
Хубав ден и на теб!
monna1 написа:
Вълшебното детство - сантимент!:)
Права си, Мона, че детството е вълшебство и сантимент, но има и още нещо. Забелязала ли си, че спомените за дребни и незначителни случки по някакъв начин участват в днешното ни отношение към света? Аз винаги го оценявам по това как мирише :)
Хубав ден!
slavimirgenchev1953 написа:
всичко е изкуство, красота и аромати! ))))
Вътрешни, нали!
12.
ran -
... кухнята с вкус на слънце
16.11.2011 12:03
16.11.2011 12:03
и бабиният шкаф с безкрайно много вратички, а зад всяка - различно лакомство :)
И от всяко чекмедже - различен аромат. Какво ще стане ако отворя две наведнъж? Или, о-о, цели три ? :) ...
Сега там се носи и звук на фадо :)))
цитирайИ от всяко чекмедже - различен аромат. Какво ще стане ако отворя две наведнъж? Или, о-о, цели три ? :) ...
Сега там се носи и звук на фадо :)))
притворих очи и се върнах в детството. Замириса ми на уют-огънят в печката бумти, фурната пече дъхавия блат, а ваниловият крем кротко къкри на котлона. Усмивки, Чайче!
цитирайСтана ми едно ванилово и леко... Мирише на щастие.
цитирайКрасиво, спомням си и аз от ваниловите и шоколадовите торти на баба!
Хубава вечер.
цитирайХубава вечер.
В тези неща има не само спомен, размисъл, а една мила празничност, която ни връща към прекрасното детство, когато няма бедност, няма проблеми, няма умора и баналност. Когато всеки ден е нов, интересен, бляскав, загадъчен, изпълнен с аромати, цветове и магичност.
Благодаря ти, приятелко.
цитирайБлагодаря ти, приятелко.
от детството си спомням,че за награда получавах да облизвам остатъка от сместа от всичко ,което забъркваше мама...ех.все по-малко стават хората ,които правят домашен компот...а ние правихме боровинков сироп и сами си беряхме боровинките по планините
цитирай
18.
elpidaa -
!!!
16.11.2011 20:14
16.11.2011 20:14
супер :)
цитирайran написа:
и бабиният шкаф с безкрайно много вратички, а зад всяка - различно лакомство :)
И от всяко чекмедже - различен аромат. Какво ще стане ако отворя две наведнъж? Или, о-о, цели три ? :) ...
Сега там се носи и звук на фадо :)))
И от всяко чекмедже - различен аромат. Какво ще стане ако отворя две наведнъж? Или, о-о, цели три ? :) ...
Сега там се носи и звук на фадо :)))
И витрината с чашките от костен порцелан, и шишенцето от стар парфюм, в което се върти една малка балеринка от слонова кост, и торбичките с лавандулов цвят в гардероба, и грис халва с канела и орехи, и старото радио, от което звучи http://youtu.be/kdjWmiLzvd8...
Добре, че имаме спомени!
makont написа:
притворих очи и се върнах в детството. Замириса ми на уют-огънят в печката бумти, фурната пече дъхавия блат, а ваниловият крем кротко къкри на котлона. Усмивки, Чайче!
Така се получи май - вместо да ви водя на театър, ви върнах в кухнята на детството :) Но се оказа, че май не само аз пазя вкуса и аромата на детството.
Поздрави!
jivi93 написа:
Стана ми едно ванилово и леко... Мирише на щастие.
Ако ти мирише на щастие, значи го разпознаваш! Знаеш ли колко много хора не могат?
ognena71 написа:
Красиво, спомням си и аз от ваниловите и шоколадовите торти на баба!
Хубава вечер.
Хубава вечер.
Хубаво е, когато имаме какво да си спомняме. А още по-хубаво е, когато децата ни ще имат какво да си спомнят. Затова трябва да правим торти :) "Сузана" например :)))
sande написа:
В тези неща има не само спомен, размисъл, а една мила празничност, която ни връща към прекрасното детство, когато няма бедност, няма проблеми, няма умора и баналност. Когато всеки ден е нов, интересен, бляскав, загадъчен, изпълнен с аромати, цветове и магичност.
Благодаря ти, приятелко.
Благодаря ти, приятелко.
Истина е, че от спомените това остава - светлото, чистото, празничното... Е, не беше само това, де! Тази ми баба беше строга жена и понякога ме пошляпваше, щото бях голямо шило. И пакостливо! Но тези неща наистина се забравят.
Имам един приятел, който казва, че си е направил аквариум и в него събира всички парченца щастие. Май с този блог и аз правя така, но не бях се сетила. Ти специално ми светваш лампичката за летния сектор с рибите, жабите, щурците и... абе ти знаеш, великата река :)))
syrmaepon написа:
от детството си спомням,че за награда получавах да облизвам остатъка от сместа от всичко ,което забъркваше мама...ех.все по-малко стават хората ,които правят домашен компот...а ние правихме боровинков сироп и сами си беряхме боровинките по планините
Без майтап! Рецептата си става, но трябва да улучиш пропорциите. Аз съм я правила 2-3 пъти. Последният път не ми стигна сметаната, защото много ръце бъркаха в купата. Домашни компоти и аз не правя и даже съм ги забранила, но вземам от съседката, а после заедно изяждаме тортата. Покрай тази "Сузана" даже водих дечурлигата на театър :)
elpidaa написа:
супер :)
Добро утро, Чайче!
Чета, слушам Амалия, пак чета, но сега отивам да пия кафе, че не искам да знам защо като слушам Амалия Родригеш си мисля за "Триумфалната арка" и веднага ми се допива кафе.
Какъв късмет, че влязох при теб сутринта, толкова хубаво ми стана!:))
Хубав да е и твоя ден!:))
цитирайЧета, слушам Амалия, пак чета, но сега отивам да пия кафе, че не искам да знам защо като слушам Амалия Родригеш си мисля за "Триумфалната арка" и веднага ми се допива кафе.
Какъв късмет, че влязох при теб сутринта, толкова хубаво ми стана!:))
Хубав да е и твоя ден!:))
27.
martiniki -
не бях чула прибавените клипчета и не бях готова да пиша, сега си пуснах
17.11.2011 09:09
17.11.2011 09:09
ти си истинска късметлийка с такава "печена" баба - аз чух и прочетох за фадо за първи път вече след като минах трийсет; моята баба обожаваше народна музика и много искаше и аз да я разбера и обикна
а пиеската не съм гледала, но ми се видя някак близка, все едно в главата ми надникнала, готвя по подобен начин, с приложна магия)
цитирайа пиеската не съм гледала, но ми се видя някак близка, все едно в главата ми надникнала, готвя по подобен начин, с приложна магия)
Мисля, че не си се променила много от онова щуро синеоко русокосо момиченце:)
А това е очарователно!
Поздрави!
цитирайА това е очарователно!
Поздрави!
И аз на свой ред се сетих за добрите стари времена от детството-как баба ми ме учеше да правя едни бухтички и ми приготвяше едно "кафенце",примесено с ръж:)) Пиеската не съм гледала,но ми беше приятно да прочета:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
спокойно може да ви даде "подсъд"...ами, че то може някой да се "удави" от повишено слюноотделяне:)))
"Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета..."
Ах таз "планета"....
Поздрави!!!
цитирай"Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета..."
Ах таз "планета"....
Поздрави!!!
Но аз имам един полуспомен за рожден ден - не помня на кой - с Тортата на Хабсбургите (все трябваше да укротя накой) и от тогава не ми се мисли за лично творчество. Отиваш и купуваш. Иначе всеки път се припомня моята рецепта с ирония:)))
Чао и хубава вечер!
цитирайЧао и хубава вечер!
monaliza121 написа:
Добро утро, Чайче!
Чета, слушам Амалия, пак чета, но сега отивам да пия кафе, че не искам да знам защо като слушам Амалия Родригеш си мисля за "Триумфалната арка" и веднага ми се допива кафе.
Какъв късмет, че влязох при теб сутринта, толкова хубаво ми стана!:))
Хубав да е и твоя ден!:))
Чета, слушам Амалия, пак чета, но сега отивам да пия кафе, че не искам да знам защо като слушам Амалия Родригеш си мисля за "Триумфалната арка" и веднага ми се допива кафе.
Какъв късмет, че влязох при теб сутринта, толкова хубаво ми стана!:))
Хубав да е и твоя ден!:))
Защо точно "Триумфалната арка"? По логично е да се сещаш за "Нощ в Лисабон", но то въображението утъпкана пътека няма, всякак може :)
А за кафето си права - Амалия, кафето и Лисабон са 3 в 1. Най-хубавото кафе през живота си съм пила точно там, колумбийско, с лек допълващ аромат на шоколад.
Каня те и утре сутрин да си изпиеш кафето тук :)))
martiniki написа:
ти си истинска късметлийка с такава "печена" баба - аз чух и прочетох за фадо за първи път вече след като минах трийсет; моята баба обожаваше народна музика и много искаше и аз да я разбера и обикна
а пиеската не съм гледала, но ми се видя някак близка, все едно в главата ми надникнала, готвя по подобен начин, с приложна магия)
а пиеската не съм гледала, но ми се видя някак близка, все едно в главата ми надникнала, готвя по подобен начин, с приложна магия)
Баба ми си падаше малко градска кокона и обичаше градска музика. Детските ми уши са промивани освен с фадо, и с танго и виенски валсове. И ме тормозеха с тиролски и планинарски песни :)
За готвенето... подсещаш ме за един разказ на Силитоу, в който също се разказваше за готвенето като за вид магия. А то си е такова, де! Без да побаеш, не става :)))
vostroto написа:
Мисля, че не си се променила много от онова щуро синеоко русокосо момиченце:)
А това е очарователно!
Поздрави!
А това е очарователно!
Поздрави!
Хе-хе, как позна? Същата тая баба казваше, че вулкан с маркуч не се гаси :)))
Поздрави и на теб!
scarlety написа:
И аз на свой ред се сетих за добрите стари времена от детството-как баба ми ме учеше да правя едни бухтички и ми приготвяше едно "кафенце",примесено с ръж:)) Пиеската не съм гледала,но ми беше приятно да прочета:)
Поздрави!
Поздрави!
Виждаш ли каква стана тя? Мислех да ви водя на театър, а ви заврях в кухнята на спомените :) Но е мило да се върнеш в детството, нали! Кой с торта, кой с бухтички, всички имаме нещо топличко, скътано в паметта.
Пък пиеската ще почака, докато се наканят да я поставят и в твоя град.
Поздрави!
vahisht написа:
спокойно може да ви даде "подсъд"...ами, че то може някой да се "удави" от повишено слюноотделяне:)))
"Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета..."
Ах таз "планета"....
Поздрави!!!
"Винаги правете повече бита сметана, понеже половината се изяжда докато се приготвя. И то по един единствен начин, бъркайки с пръст в купата. Върху ананасовото небе намазвате пухкавата сметана, по цялата торта също, докато заприлича на бяла планета..."
Ах таз "планета"....
Поздрави!!!
За щастие виртуалната сметана не е вредна и не се лепи на д... Пардон! :)))
Поздрави!
37.
4aiotgluhar4e -
Ха-ха! Бвен, тая проклета торта и на мен ми е оставила лоши спомени със залепнали и натрошени блатове.
17.11.2011 23:07
17.11.2011 23:07
bven написа:
Но аз имам един полуспомен за рожден ден - не помня на кой - с Тортата на Хабсбургите (все трябваше да укротя накой) и от тогава не ми се мисли за лично творчество. Отиваш и купуваш. Иначе всеки път се припомня моята рецепта с ирония:)))
Чао и хубава вечер!
Чао и хубава вечер!
Обаче аз не се притрисам и не си го слагам на сърце. И въпреки изкушенията на готовите работи, правя от време на време разни магийки и ритуали, защото на тях се крепи семейната история. Пък и около тях се въртят спомените. Синът ми още разказва как се правят палачинки: бъркаш тестото, сипваш по един черпак в тигана и след две минути мяташ палачинката на главата на най-близкия зрител. :)))
Поздрави, Бвен!
ти можеш от всичко да направиш празник! С думите си!
Даже и без торта! Замириса ми на торта и на всичкото хубаво, безгрижно и сладко, което наричаме детство :)
цитирайДаже и без торта! Замириса ми на торта и на всичкото хубаво, безгрижно и сладко, което наричаме детство :)
Чайче, ама как пак ме уцели в"десятката"! И без това съм в изгнание, не можеш да си представиш колко навреме ми дойде напомнянето от Пиесата на Яна! Амалия Родригеш открих скоро - има-няма 4 години, и оттогава я слушам редовно, а по фадото отдавна ме запали Мариза, обожавам миризма на печен блат за торта и обичам да си фантазирам кремове, абе направо ми стана детски-коледно-хубаво... Какво повече оттова ?
цитирайelinora написа:
ти можеш от всичко да направиш празник! С думите си!
Даже и без торта! Замириса ми на торта и на всичкото хубаво, безгрижно и сладко, което наричаме детство :)
Даже и без торта! Замириса ми на торта и на всичкото хубаво, безгрижно и сладко, което наричаме детство :)
Мириши на воля! Детството, когато е свършило, е едно от малкото неща, които никой никога не може да ни отнеме.
aqualia написа:
Чайче, ама как пак ме уцели в"десятката"! И без това съм в изгнание, не можеш да си представиш колко навреме ми дойде напомнянето от Пиесата на Яна! Амалия Родригеш открих скоро - има-няма 4 години, и оттогава я слушам редовно, а по фадото отдавна ме запали Мариза, обожавам миризма на печен блат за торта и обичам да си фантазирам кремове, абе направо ми стана детски-коледно-хубаво... Какво повече оттова И без това съм в изгнание, не можеш да си представиш колко навреме ми дойде напомнянето от Пиесата на Яна! Амалия Родригеш открих скоро - има-няма 4 години, и оттогава я слушам редовно, а по фадото отдавна ме запали Мариза, обожавам миризма на печен блат за торта и обичам да си фантазирам кремове, абе направо ми стана детски-коледно-хубаво... Какво повече оттова
Радвам се, че съм ти доставила радост. Май без да осъзнавам рано-рано открих коледния сезон, но няма лошо, празникът в душата може да е вкусен и музикално-уютен. А ти стой по-често в блога и няма да се чувстваш в изгнание :)
Къде е тази кула?
цитирайcindy написа:
Къде е тази кула?
И да е изчезнало нещо, не съм го изтрила аз.
Кулата се намира в Лисабон на устието на река Тежу.
А някой знае ли как така на страницата ми се появяват нахални реклами, без да съм дала съгласие?
Трябваше да я видя тази година през септември, щях да ходя до Испания и Португалия, но се размина. Ходих до Виена и Лондон за сметка на това, просто ги "преговорих", бях ходила и преди, нотака се получи.
Пак ще намина :)
цитирайПак ще намина :)
cindy написа:
Трябваше да я видя тази година през септември, щях да ходя до Испания и Португалия, но се размина. Ходих до Виена и Лондон за сметка на това, просто ги "преговорих", бях ходила и преди, нотака се получи.
Пак ще намина :)
Пак ще намина :)
Няма лошо :) Да преговаряш Виена си е щастие! Виж, за Лондон имам по-особено мнение. А Португалия си заслужава отвсякъде, много е екзотична и същевременно е кочинка като тук, та се чувстваш у дома :)
Винаги си добре дошла!
Търсене
За този блог
Гласове: 13944
Блогрол
1. Великият - за мен по-високо няма
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата
