Обичам този град. Почти до пристрастеност и почти колкото  моя град. Слагам го наравно с Париж, Виена и Санкт Петербург. Много пъти съм си мислила защо точно него и защо по такъв начин. Нямам точен отговор, само разсъждения, които не понижават градуса на емоциите. Обичам Прага заради прекрасната архитектура, заради катедралите и театрите, заради парковете и музеите, заради Вълтава и мостовете, заради страхотната бира и усмихнатите хора, заради младежкото излъчване и чистотата, въпреки тълпите от туристи. Заради самите туристи, които се поддават на нейния чар...
     Не помня колко пъти съм посещавала Прага, но със сигурност знам, че винаги е различна. Може би това е основната причина да я обичам толкова много. Този път ме посрещна с аромат на цъфнали липи, който странно контрастираше с усещането за някаква тревожност във въздуха. И наистина имаше защо - Прага преживя първата си национална стачка от началото на прехода. Ние - също! Ама как само я преживяхме! Извървяла съм си всичкото ходене до края на годината :))) И в това си има някакъв чар, въпреки хаоса в транспорта и масираното присъствие на полиция. В България, струва ми се, такова нещо никога няма да се случи.
     Дълго мислих дали да пусна този постинг в категория "Туризъм", но реших, че мястото му е в "Лични дневници". Да прекараш десет дни от живота си в Прага си е лично, както и да го погледнеш. Пък и аз нямам намерение да правя фоторазходка. Не че не мога да пусна снимки на туристическите обекти, но не виждам смисъл, защото в мрежата има хиляди такива. Няма и да разказвам за дворците и музеите, защото за това си има пътеводители. Ще ви покажа моята Прага като усещане - с непрекъснато променящото се небе, с чаровните детайли по фасадите, с реката, по която плават разни работи :) и с музиката, която звучи във всички църкви, театри, заведения. Хайде с мен в златна Прага! Ще ви подаря две-три кули, четири-пет ангела, шест-седем облака, много фенери и едно розово нещо :)





































 


 
 






 
 
 






       














































































 
       Докато бях в Прага, в София неизвестен майтапчия беше боядисал паметника на съветската армия, обществото се вълнуваше дали това е изкуство или гавра, но никой не си зададе въпроса а не е ли гавра да бъдат свързани анимационните герои, които безспорно са изкуство и с които са израснали две поколения деца, с факти от близката история, при това порядъчно срамни. Та точно по това време във Вълтава на понтон се появи един розов танк, издокаран като Пинко от Давид Черни (същия, дето ни провидя като турски нужник). Никой обаче не се опита да прави политика от това, хората просто се смееха. Споменавам факта в случай че някой се запита защо нашата пражка пролет още не се е състояла...
 
 



       Започнах с любима музика, водих ви през любимата ми Прага,  ще завърша с нещо любимо. Подарявам ви един много весел, но за съжаление не много популярен славянски танц на Дворжак, който много, ама наистина много, звучи като нея - принцесата на Централна Европа. Приятна седмица на всички :)


 
P.S. Глупавият текстов редактор пак ми скъса нервите. Извинявам се на всички, които попаднаха на разглобения постинг!

P.S. Нямам нерви да правя нов постинг, но просто не мога да се въздържа: ЦВЕТИ ПИРОНКОВА БИ ВИНЪС УИЛЯМС!!! Ама не просто я би, утрепа я! На централния корт, пред очите  на един куп светила в тениса и в присъствието на кралските особи :) А най-хубавото е, че публиката викаше за нашето момиче и искрено се радваше. ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!!

Ако ти кажа, че тази нощ сънувах Прага дали ще ми повярваш? Само че ми звучеше "Вълтава" и се разхождах с някого по моста и говорихме за съсипаната кръчма долу, дето наводнението е изтрило рисунка на Дюрер, и се тюхкахме, а Прага беше вечерна. Пускам компа и - първият пост в л'бимите ми е твоят:))) Ха, кажи ми сега!!!
А мойте чувства към този град са същите като твоите. Обичам този златен град и тази ми обич е някакси по-нежна отколкото към другите ми любимци.
Ама се разлях като Вълтава, а:) Не ми спира писането.
Блазе ти - знам какво ще виждаш още дост време като примижиш щастливо:)))

Вторият път бяхме със сина ми, изкарахме си супер - ходихме и до Карлщайн.
Тук не виждам Пражката Айфелова кула и Страховския манастир. Изобщо Прага е едно бижу, като приказка е. Не случайно чехите правеха такива страхотни приказни детски филми. Може и сега да правят, но БНТ не излъчва вече чешки филми.

Личен е, но ти не си се ограничила само с личното преживяване.
Въпросите, които задаваш, са риторични. Няма Софийска пролет, защото червените макове са оттук до края не земята. Издадоха се - за кой ли път - кой им е истинският господар и работодател. Такива са професионалните "русофили" - залпът на Аврора още им гърми в главите.. .((((

Разходих се , послушах чудесна музика........истинско удоволствие бе за мен!Благодаря Чайче! Хубава, спорна и усмихната да е и твоята седмица!:)))

Много интересно бе да прочети размишленията ти за този невероятно уютен и златен град, град на мечтите. И на не малко приятели.

Поздрави от Пастух!

Ще ви подаря две-три кули, четири-пет ангела, шест-седем облака, много фенери и едно розово нещо :)

Този подарък в нежната рамка на Дворжак е прекрасен!:))

Вярвам ти, Тили! И аз често си сънувам Прага :) Но едновременно с това се питам добре ли си, защото за мен пражките сънища са свързани с някаква подсъзнателна форма на бягство от умората и сивотата на делника.
Да, и аз съжалявам за отнесената кръчма, но какво да се прави, пред природата сме dust in the wind. За сметка на това в музеите има такива богатства, че ум да ти зайде. Можеш да се сетиш как съм се чувствала между 20 платна на Пикасо, пред оригиналите на пета и шеста симфония на Бетовен, пред Саната Катерина на Веронезе... Вярно е, притварям очи и... :)))

Хубаво е да обикаляш красиви места с любимите си хора! Аз, за съжаление, бях по работа, но градът е сигурен и си се скитах до сред нощ, за да обиколя всички места, които обичам. И Карлщайн, естествено! Пражката кула не я харесвам, защото е клонинг на другата Айфелова кула, която също не харесвам - въпрос на чешитлък :))) Страховският манастир е много впечатляващ, но няма място за всичко. Може би след някое време пак...

Разсмя ме с професионалните русофили! Знаеш ли, че и аз съм такъв? Обичам класическата руска култура и стойностните произведения на науката и изкуството от днешно време. Ама истинските, дето нямат нищо общо със соцреализма! И си мисля, че нашите професионални са съветскофили и платени ... и хич не им дреме за истинската Русия.
Поздрави :)

Радвам се, че ти е харесала моята разходка, че съм малко бамбашака и понякога хората не ме разбират. Приятна седмица и на теб!

Приемам те с целия концерт, който си ми изпратил! Да знаеш, с моето развинтено въображение целият съм си го представила, изсвирила и изслушала. Даже ръкоплясках :))) Честна дума, ходех с часове покрай Вълтава, говорех си с рибарите и къмпингуващите и си мислех за нашата река :)
Прав си! Не се бях замисляла, но наистина Прага е много уютна.
Поздрави, приятелю :)))

Радвам се, че ти харесва! И аз обичам Дворжак, особено това (http://www.youtube.com/watch?v=xxYbF-Yzdf0), но щеше да промени звученето на постинга. Прага е празник :)))
Поздрави!

Ама че хубаво... :) Липсваше ми. За мен си е онзи замък на залеза. Да не е изгрев?:) Поздравления за оригиналния постинг и хубава седмица от мен!:)

Подарила си ни страхотни преживявания и снимки,гарнирани с хубава музика:) Без съмнение усетих вълнението ти! Била съм само веднъж в тоя град,богат на история и изумителна архитектура,пътувайки за другаде,и то за кратко! Спомени-разбира се чудесни!
Благодаря и спорна седмица и на теб:)

не съм излизала натам.

Хубав постинг.
Валя

Не беше кой знае какво.

Бях там за последно през 1983 година. Не знам дали някога ще се върна там, в родния град на баба ми и на баща ми, в прародината на моя дух. Дано!

Чудесен постинг, Чайче! Благодаря ти, че сподели в блога тези красоти!:)
(В голямо настроение съм от победата на Цвети над Винъс, но може би вече знаеш и ти - 6:2/ 6:3 - честита!!!:) )
Поздрави!:)

Но какво ще го правиш? Това е Свети Вит! Залез е, наистина.
И вие ми липсвахте, въпреки че хвърлях по едно оченце тук :)
Хубава седмица и на теб!

И тъкмо да тръгнем да уважим победата, както си му е редът, гледам, включили Надал-Дел Потро. И пак кеффффффф :)))
Поздрави и на теб и чакаме следващата... победа :)

Аз не мога да преценя точно, но подозирам, че каквото и да напиша, себе си не мога да скиря. Пък и Прага си е емоция! Време ти е да й отидеш отново на гости.
Поздрави! :)))

Струва си и инвестицията, и усилията.
Поздрави!

Направи всичко възможно да се върнеш! Духът ти ще я познае, но очите - едва ли. Освен в едрите детайли. Аз ходя често и всеки път откривам значителни промени, хубави. Сигурно съм пристрастна, защото като обичаш нещо или някого, емоцията те води, но виждам как духът на чехите се измъква от миналото. И работят, много работят!
Поздрави! Винаги си добре дошла :)

от пръв поглед, от първо усещане - близка и някак вече позната

искам и аз да не помня колко пъти съм била там!

чудесен постинг, с всичкото си самоподреждане:)

Познавам я от разкази и снимки ! Привет!

Мое приятелче навремето следваше там и ми е разказвал много хубави неща, за начина по който живеят хората в този град. Пращаше и снимки, твоите са много интересни. Поздрави!!!

П.С. Йесссс за нашето момиче!!!

Ако подаряхте и по някоя пражка биричка,цена пък нямаше да имате!...А нашата "Пражка пролет" още не се е състояла,понеже ние не сме католици като чехите.

Обичам я! Обичам я! Обичам я!

И аз не помня колко пъти съм била там, но всеки път "Златна Прага" ме грабваше и очароваше. Фантастичен град, благодаря ти за постинга Чайче. :)))

Най-милите ми спомени от Европа са свързани именно с Прага, малките тесни улички, магазинчетата, уханието от закусвалните, Музеума, Храдчани...
Имам си една малка кристална фигурка за спомен от Прага, с нея обиколих света...винаги си е с мен, където и да отида. :)))

В сърцето си пазя всички детайли и подробности от този прекрасен град.

Даже едното ми ходене до там беше свързано с търсене на работа...просто исках да живея и работя в този град. :)))

Дано имаш пак поводи да отидеш до там!

благодаря за разходката в "Принцесата на централна Европа", отавна съм ходила там и бях позабравила. Усмихнат вторник!

Златна Прага - мечтата на всеки турист!

Играта ти с камерата е за завиждане, а музиката - припомних си и Сметана и Дворжак. Беше много приятен миг, благодарение на теб!
Хубава вечер и не се коси на текстовия редактор - ако е наред той, друго ще куца, нали?!:)))

Малко е да кажа, че сърцето ми остана в Прага. Имах много време, за да успея да се слея с града. Разхождах се сама из улиците влизах в сладкарничките, които носеха чудесното име "цукроварницка", впечатляваха ме чистите и изгладени облекла на жените, възпитаните благи хора... Въоръжена с легендите на Ирасек ходех по Вишехрад.
Прага е магия, не е обикновен град със старини, той живее и обсебва сърцето!
Поздрави!

А, пооправихме самоподреждането, но преди това ме изнерви порядъчно.
Поздрави!

Привет!

Честно казано, когато снимам, гоня емоции и ми е интересно в момента. Поздрави!

Нашето момиче е мъжко момиче :)))

Ако можеше през мрежата, веднага щях да метна по една "Старопрамен" :)
За католицизма... може би, но едва ли. Естония не е католическа страна, а не са и много религиозни, но са си извървяли пътя. По-скоро в културата е причина. И сме оставили комунизмът да нанесе много големи поражения на морала.
Поздрави :)

И аз бих живяла в Прага, ако изобщо можех да живея извън България. Поздрави!

Пък аз се притеснявах, че с тия настръхнали небета постингът ще изглежда мрачен. Важното е ние да се смеем :)

Нали си ме знаете, при мен нищо не минава без емоции :)
Права си, не трябва да се косим за глупости!
Поздрави :)

Толкова е магия, че чак се стрясках, като случайно си видех нахилената физиономия в някоя витрина. Откакто съм се върнала си мисля защо те могат да се радват на живота, а ние не можем. И са се оттласнали от миналото, а ние все повече затъваме.

Хубава разходка беше и за мен!
Поздрави!

Каква наслада ни донесоха нашите волейболисти - честита победа!:)))

Вярно е! Голяма работа беше тоя мач и неистова радост! Честито и на теб и хубав Джулай :)))

Обичам го, заслужава си... моят Русе си обичам по вече и най много България

Като се "сетя" колко от това са го градили германци и... почти изпитвам гордост, независимо от омразата на чехите.