Забелязала съм, че винаги когато се ядосам, животът ми сервира нещо, което доказва, че не е трябвало да си го слагам на сърце. Имам пресен пример :)
     Поради невнимание "почерпих" "Безсмъртие"-то на Кундера с кафе и се ядосах. Не ми е жал за мебели, килими, клавиатури и пр., всичко се сменя. Обаче изпадам в транс, когато някой повреди книга или картина. И тъй като в случая пострада автор със статут на свещена крава, съвсем се впрегнах, въпреки че пакостта я направих сама. За да не гледам книгата като ранена птица, веднага се заех да си я поръчам, а Гугълчо ме метна в един друг роман, дето ми е много любим. Хем го бях позабравила, хем бях изключила, че героят в него също чете Кундера. А най-интересното е, че около романа има симпатична история, която ми подари технология.
     Въпросното произведение се нарича "Тропическо животно", автор е Педро Хуан Гутиерес и го получих като файл-подарък с линкове към клипове. Моята представа за визията и атмосферата на текстовете не съвпадна с музиката, но харесах идеята. Слушам хубава песен и тя ми припомня нещо прочетено.  И тогава copy link и paste в текстовия файл. Вече имам доста електронни "книжки" със звуково оформление, собствено производство :) В последно време ми напира и снимки да намествам. Като се замисля, блоговете са много удобно място за такива междужанрови експерименти, за опитомяване и сродяване на нехомогенни светове. Нямам претенции за откритие. Една от причините да дойда тук са приятните колажи и етюди, на които съм попадала.  При мен резултатът понякога е твърде еклектичен, но е забавно и благодаря на разлятото кафе за подсещането. Не планирах това пътуване, но стана!

"1.
   .............................................................................................................
     През март отново си бях в Хавана. Много спокоен. Рисувах. Експериментирах с едни рециклирани материали. Иначе казано, с боклуците, които събирах по кьошетата. Имах на разположение изобилие от материал. Вечерите пиех ром, пушех си пурите, свалях някоя негърка или някоя мулатка. Обожавам ги.
 

Е, няма да напиша сега, че негрите са висша раса, защото това е обратен фашизъм, но съм убеден, че трябва повече да се смесваме. Да предизвикваме кръстоски. Да произвеждаме повече мулати и мулатки. В кръстосването е спасението. Заради това ми харесват негърките. Е, добре де, не точно заради това. Когато чукаш, изобщо не мислиш нито за нечие спасение, нито за нищо. Във всеки случай имам няколко дъщери, които доказват тази идея – очарователни мулатки са.
      Както и да е. През март Агнета вече ми организираше от Стокхолм друго пътуване до Швеция. Тя е перфектна организаторка, но усещах, че е малко неспокойна. Между стиховете, историите от „Трилогията“ и голата снимка сред алпийския сняг, се бяха разбъркали нервните импулси. Обаждаше ми се почти ежедневно и ми говореше такива неща: „Снощи не можах да спя. Смущаваш ме. Истина ли е всичко, което описваш?“

 
Аз отговарях: „Да. Нямам богато въображение.“ И тя: „Ох-х-х, ще дойдеш ли през пролетта, Педро Хуан? Всичко вече е готово. Ще дойдеш ли?“

2.

                
     Винаги ми се обаждаше в осем сутринта хаванско време. Два следобед в Стокхолм. Точна като часовник. Една мартенска сутрин телефонът иззвъня. Бях буден от един час, но продължавах да лежа. Четях „Безсмъртие“ на Кундера с три възглавници под главата. Агнета ме прекъсна точно когато четях на страница 69 един откъс за репресията, бруталността и тщеславието, които поражда властта: „Гьоте! Авторът на „Страданията на младия Вертер“! – плеснал се по челото Наполеон, когато веднъж по време на египетския поход забелязал, че офицерите му четат тази книга. Вбесил се, тъй като самият той добре я познавал. Скастрил офицерите си, задето четат такива сантиментални глупости и им забранил веднъж завинаги да отварят роман. Който и да е роман. Да четат исторически трудове, много по-полезни са!“
      За разлика от Агнета, аз четях един бавен философски роман. Четях в редките моменти на спокойствие и покой, с които разполагах сред един особено главозамайващ и хаотичен град. Едно шумно място, където нищо не е дълго време неизменно. На нейните въпроси мога да отговоря, очевидно, само с едно изречение: „Ако живееш в място като това, не можеш да пишеш бавно. Тук всичко се разпада в ръцете ти. Нищо не е трайно. И трябва да излезеш и да продължиш да търсиш. Всеки ден по същия начин.“


Тя запазва мълчание. Това ни харесва. Хората си позволяват да помълчат известно време заедно и да се наслаждават на тишината между двамата само когато са един до друг. Но един международен разговор се плаща. Никой не си пилее парите, за да мълчи. Ние го правим. Агнета звъни от кабинета си в университета, така играта е и чувствена, и безплатна. Тя – на единия край, аз – на другия. Не говорим. Свързва ни мълчанието. Най-накрая тя прекъсва тишината и я изпълва със същия неизменен въпрос: „Ще дойдеш ли напролет?“

          
3.
      Говорим малко. Може би пет или шест минути. Когато се връщам към книгата, мисля за времето. Човек пише както живее. Неизбежно е. Едно бавно и отлежало време е идеално, за да усети европейският писател своята материя. Той живее в улегнала, разгърната култура. Живее в края на нещо. Може да е период или исторически етап. Такова е усещането на онзи, който е стигнал до края на един път и сяда отстрани, за да помисли спокойно за своето дълго и рисковано пътуване. Аз обаче принадлежа на едно кипящо, конвулсивно общество, с абсолютно непредсказуемо и несигурно бъдеще. На място, където само преди петстотин години хората са живели голи в пещерите, ловували са дивеч и риба и едва са познавали огъня. И на всичкото отгоре живея в квартал на негри. Негри, които преди сто години са били все още роби. И са постигнали доста малко. Твърде малко за едно столетие без окови. Резултатът е, че животът ми е един постоянен експеримент между нищото и нищото.

    
     Понякога експериментът става главоломен и жесток. Не мога да отделя изкуствено това, което върша и онова, което мисля за собствените си писания. Ако живеех в Стокхолм, може би животът ми щеше да е бавен, монотонен, сив.

Обкръжението е реша- ващо. Единственото, което винаги мога да направя – в Стокхолм, в Хавана или където и да е, е да изградя собственото си простран- ство.  Изобщо не мога да се надявам, че някой ще ми дари свободата. Свободата трябва да си я постигнеш сам. По какъв начин? Всеки трябва сам за себе си да реши. Моята свобода си я изграждам като пиша, като рисувам, като защитавам собствената си несложна представа за света, като дебна подобно на животно в джунглата, като не позволявам вмешателства в личния ми живот.
     Най-същественото за човека е свободата. Вътрешната и външната. Да се осмели да бъде самия себе си навсякъде и при всякакви обстоятелства. Свободата е като щастието: никога не се постига. Никога не е постигната. Тя е просто път. Човек се движи след свободата и щастието. И така живее. Това е единственото, към което можем да се стремим. Допреди няколко години и в продължение на дълго време животът ми беше обвързан в системи, концепции, предразсъдъци, предубеждения, чужди решения. Беше прекалено авторитарно и отвесно. Така не можех да възмъжея. Живеех в клетка, като бебе, което предпазват и изолират, така че мускулите му никога да не заякнат и да не развие мозъка си. Всичко се срина пред мен. Вътре в мен. С много трясък. И бях на ръба на самоубийството. Или на лудостта. Трябваше да променя нещо в себе си. В противен случай щях да свърша в лудницата или в гроба. А исках да живея. Просто да живея. Без тегоби. С по някой и друг щастлив ден.

  
 

И да намаля тревогите. Това е извънредно важно: да ограничиш тревогите. Може би е просто въпрос на смяна на гледната точка. Трябва истински да бъдеш там, където се намираш, а не постоянно да бягаш."

Из "Тропическо животно", Педро Хуан Гутиерес
Превод Еми Барух, Издателска къща Жанет 45


     Е, не е ясно къде пристигнахме, но аз мислено бях в Куба, в Швеция и в света на един неспасяем съблазнител. Неспасяем, защото според него самия, "Анонимни съблазнители" няма...
 

........:))))))))))))))))))))))))))) така е - Анонимен Съблазнител - няма :)))))

Благословена си с пътуването на мисълта си в красотата, и откриването на хармонията във всичко, което те заобикаля! Лек и вълшебен ден!

Беше ми приятно да намина и да се насладя на постинга ти...над хубави неща размишляваш. Съпреживях ги и аз. Ив

всеки път...
Поздрав!

„Ако живееш в място като това, не можеш да пишеш бавно. Тук всичко се разпада в ръцете ти. Нищо не е трайно. И трябва да излезеш и да продължиш да търсиш. Всеки ден по същия начин.“
Добре, че разля кафето, Чайче... Не се сърди, но ако не се бе случило, как щяхме да четем това и да чуем музиката точно днес... :) Благодаря ти!

Моля първите прочели този постинг да ме извинят за разпищолените текст и снимки! За съжаление текстовият редактор на блога стана съвсем неуправляем - едно виждам, друго ми показва, че ще излезе, съвсем различно се публикува. Да не говорим, че целият текст излиза болдван, а аз не съм му поръчала да се напъва толкова :) Както се казва, добре сме им дошли, но да не забравяме, че не сме си удома...

Друга е идеята, Карамболче. Той търси аналогия с "Анонимни алкохолици". Но и да имаше, пак няма да стане. Аз не познавам сваляч, който да е нещастен от този факт :)

Къде благословена, къде наказана... Развинтената фантазия е като летателен апарат, който караш в тясна стая :)))
Поздрави и пак ела!

Непланирано стана пак, но при мен все така случайностите се сблъскват. Ща не ща, мисля ги :)))

Аз не мога да се сърдя, Надя, нямам талант за това :)))
Колкото до белята, която направих, права си, стана нещо като освежаване на стара дреха. Някои такива ги измъквам от гардероба и много им се радвам.
Относно писането, вие, пишещите, ще кажете. На мен ми изглежда достоверно да пишеш, както живееш. Обичам този текст заради идеята, че нашите връзки със свободата и щастието са аналогични, все е ветрогонене :)

не за рома, пурите и мулатките - там сме на едно мнение :)
""Едно бавно и отлежало време е идеално, за да усети европейският писател своята материя... Живее в края на нещо.
ам, не ми харесват такива писатели, с тях можеш да помълчиш
http://4aiotgluhar4e.blog.bg/photos/110017/original/One_and_the_same.jpg
но няма как да потърсиш свободата си :)
http://4aiotgluhar4e.blog.bg/photos/110017/original/escape.jpg

твърде еклектично, казваш :) тогава да запоим страничното :)))
http://www.youtube.com/v/-RqvHzGuUuk&hl=en_GB
взимаме една ранена книга и й рисуваме ушички от кафе :)
http://ran.blog.bg/photos/79826/tumblr_kuihdshaAx1qzr04eo1_400.jpg
отделила си книжното тяло от "свещенната крава"... ммм предполагам ;)
http://www.youtube.com/v/cz6LbWWqX-g&rel=0&hl=en_US
и-и-и технологията започва сама да говори :))))

накрая - мразя да връщам комплименти :))) и няма къде да "ходя"
http://www.youtube.com/v/ubOI9yY55JU&rel=0&hl=en_US
""Но не мога да не отбележа, че за първи път попадам на писание, което ми оставя усещането за мое.
(гледам - пътуванията имат доста странични ефекти :))

п.п. появи се филма за Вревская :)
http://masters-tb.com/download.php?id=61275&name=Yuliya.Vrevskaya.1977.DivX.VHSRip.fenixclub.avi.torrent

Не знам дали ще повярваш, ran, но съм ти отговорила в твоето "Селавито на живота". Ама съвсем точно!
Може би си прав за свободата. Според Педро основното житейско упражнение е да търчим след нея. И след щаститето де... Пък ако мълчим на ръба... Де да знам! Той не казва дали не може да се тича мислено. Аз май така имам най-голям шанс да хвана нещо. Свободата със сигурност, изловила съм я вътре в себе си :)
Да лепим викаш... Добре! Лепилото кафе и блус ми е точно по мярка :)
Кравата съм я отделила и съм си я заселила където трябва, но и технологията, и пътуванията очевидно дават странични ефекти. Обаче пък въображението най го обичам, защото не се оставя да го вкарат в кафез и не приема форма. Ей затова имаш усещането за свое. И аз така в твоя блог. И в още няколко. И ви подозирам, че ми четете фантазиите :)))

Благодаря за филма, ще си направя едно пиршество в събота. И за гостуването благодаря!

космополитно блюдо за ценители. Поводът е отприщил пъстроцветна феерия от текст и музика (всичките са ми любими:)). Чета и не вярвам на ушите си!;-)))
Аз също съм мислила за подобна разходка из "Бароков концерт" на Алехо Карпентиер. С музика на Хендел. И на "Буена виста...) Това преплитане на изкуствата е възхитително!
А щастието и свободата... е, временни състояния са и са недостижими, но важното е да не спираме.
Прав е Юнг за колективното несъзнавано. Не го спират ни времена ни пространства. И краставите магарета си се надушват винаги:)))
Thаnks за удоволствието! Пак ще присядам край тази трапеза.

Авторът е много добър. Но съм чел от него само "Пуерто Лимон" - великолепна повест. Разбиваща.

беше невероятно 'пътешествие', спонтанно, но не и случайно ;)
ние даваме квалификациите..., все си мисля обаче, че няма нищо случайно..., освен самия живот като цяло :)
(само-отричам се :)))
...
и аз съм сега в Куба, Италия, САЩ...., чета от няколко дни 'No Way Home' биографична книга на Карлос Акоста.
...
благодаря ти и спокоен, слънчев уикенд от мен :)

Интересно ми бе:)
Поздрави!

Тили, да знаеш, че ме успокои! Засега :)
Значи е нормално да си направи човек миш-маш от няколко изкуства :) Да знаеш, че точно това е по линия на колективното несъзнавано. Аз си мисля, че истината е някъде между Фройд и Юнг в референтната група, дето си пуска въображението да скита свободно и така краставите магарета като се надушат, откриват, че не са чак неспасяеми оксиморони :)
Присядай колкото си искаш, и аз редовно се кипря на твоята трапеза :)
И хайде, чакам Карпентиер и Хендел! Обожавам Сарабанда-та!

И една детска книжка имахме, но съм я забутала някъде. А "Тропическо животно" скоро я видях в Пингвините. Наистина е добро четиво, въпреки че на места е доста цинично.

Не е случайно, със сигурност. Понякога избиват разни работи от минали животи. Дежа вю. Била съм в Куба, знам потайностите на Венеция и познавам духовете в Земпер опера :)
За биографията на Карлос Акоста и аз съм любопитна, но не съм я срещала. Гледах го в Спартак. Този човек е гений!
Весел уикенд и на теб :)

Заповядай пак :)

"Моята свобода си я изграждам като пиша, като рисувам, като защитавам собствената си несложна представа за света, като дебна подобно на животно в джунглата, като не позволявам вмешателства в личния ми живот." - не се коментира съпреживяване...
А постинга ти "погълнах" като любима книга.

Ох, малко ми е циничен автора, но пък е здравомислещ и изпълнен с много хумор...

Ето и моето мнение за кафето:
http://www.youtube.com/watch?v=baLaHiBPuR4

Чайче, защото отдавна седя заклещена при Дийпак Чопра, Елиф Шафак и разните му книжки с прогнози за 2012 и хич не ми се мърда...Мързелът сякаш ми е покрил очите с вестника на скучните си дни и нямам никаква тръпка за четене. Благодаря за този своеобразен екзерсис за сетивата ми, имах нужда.:)))

Не малко, много е циничен, но пък е истински. А и като си помислиш къде живее, сигурно му се псува денонощно :)

Аз така се бях запецнала като превъртаща плоча на Айн Ранд,, та почти две години. Но ми мина :)
Впрочем, харесвам Елиф Шафак, но е доста трудна за смилане.
Поздрави и се радвам ако е било разведрявка :)

Нета, а не ми се набира на ръка. По-точно - нямам време. Скенерът ми не работи и т.н. Но тази феерия, вакханалия, артистично братство на двама толкова различни хора като кубинеца и германеца винаги ме е омайвала. Има един паметник на хендел с китара и паднал пантоф. Като някой от компанията...
ето ти малко барок засега:)))


http://youtu.be/5kXlcjeJ-60

http://youtu.be/vesrqFeq9rU

Beethoven said of Handle: "He? was the greatest composer that ever lived"

Хубава седмица!

Благодаря за сутрешното удоволствие, защото въпреки че излизам само след 15 минути, времето между 6,30 и 7 е за четене, вкл. и за блога.
Пих ароматен зелен чай и четох Гутиерес.
Утре ще продължа!
Поздрави и хубав ден!

И мен ме заля работна вълна. Благодаля за сарабандата! Приятна седмица :)

Много ме развесели, Никодима! Рано сутрин, посред нощ, с постинг за Куба и един забавен и мъдър циник, ти пиеш чайче :) Представих си те как пускаш музиката силно, а домашните любимци скачат от леглата и започват да танцуват :)))

съм се убедила, че няма циник, който да не е мъдър. Цинизмът е по-напредналата фаза на реализма, реализъм, който отива малко отвъд разума. Та и Гутиерес : )... с творческия си такъв...
А сутрешните часове са най-благодарни. Всичко спи, а като имаш слушалки, няма проблем : )... Ако им пусна музика сутринта, само ще се размърморят : )...
Хубав снежен ден!

зачетох се, ще продължа по-късно.
:))))))))))))))))))))))))))))
Валя

Честно казано, не се учудвам на цинизма на лекарите. Даже си мисля, че е здравословен в абсурдната ни среда.
Интернет в сутрешните часове ми звучи като подвиг - никакъв интернет не може да ме накара да стана рано, ако не съм на работа. Но ми е ясно, че мрежата ни "краде" от спокойните часове. Аз и разрешавам да го прави нощем, когато съм приспала всички или съм ги изпратила на работа.
Сняг не ща! Искам слънце и зелена трева!

Поздрави, Валя :)
Това им е хубавото на блоговете, винаги можеш да се връщаш. Аз много обичам да се ровя назад в блоговете.

Най-същественото за човека е свободата. Вътрешната и външната. Да се осмели да бъде самия себе си навсякъде и при всякакви обстоятелства. Свободата е като щастието: никога не се постига. Никога не е постигната. Тя е просто път. Човек се движи след свободата и щастието. И така живее. Това е единственото, към което можем да се стремим.

... и целия този блестящ стил на изразяване.
Интересно, българинът като цяло мисли много прагматично и предметно, няма свободна мисъл, липсва му авантюризма и полета на мисълта, живее си в ковулсивната действителност и се нагажда спрямо нея.

Не е ли така?

Благодаря ти за това разкошно пътуване към други светове.

И аз се насладих на тази желана, неочаквана зараза, която си пренесла тук! Радвам се, че откривам нов автор, чиито творби да бъдат комплимент към кафето ми през уикенда!Приятни странствания и занимания като блогосписваща фея ;-)