Трети март е празник на българската свобода. Намирам го за противоречив, но по-добър нямаме. Хубав - лош... този е! Логично е да не е еднозначен, когато иде реч за свобода и за българи. Ген ли е, орисия ли е?!? И свободата ни е на кръстопът, както мястото, както съдбата... Не ми се коментират мотивите и подбудите на освободителя. За това трактати са писани, при това от специалисти. Знам, че най-трудно е да се освободиш от освободителите, но и това е тема за специалисти. Не че нямам мнение, имам, обаче не обичам чесането на езици и гледам да не го правя, въпреки чисто българския си произход :)
     Но събитието заслужава внимание, а аз си имам и лични мотиви. Винаги съм се интересувала от човешките съдби на участниците в масовите събития. Като дете много ме впечатли филмът "Юлия Вревская". Не му е мястото тук да обяснявам колко това е силен и майсторски направен филм. Достатъчно е да кажа, че съсценарист е Стефан Цанев, а режисьор е Никола Корабов.  Направих и невъзможното да открия този филм по сайтовете и по торентите, за да си го припомня, но, уви, без успех. Обаче не мога да забравя една много красива сцена на мост в Санкт Петербург, по който вървят двамата герои и той й разказва за България. Историята беше горе-долу такава: Когато Господ раздавал красотите, на една страна дал море, на друга - планини, на трета - поля, но всички те свършили, преди да дойде редът на България. "Защо ни пропусна, Господи?", попитали българите. А той отупал торбата над нашето късче земя, от нея изпаднало от всичко по малко и казал "Бъди щастлив, земен рай!"
     Помня как светеха очите на Людмила Савельева и каква магия имаше между нея и Стефан Данаилов. Години наред рових, за да открия още информация за Юлия Вревская, но невиртуалните информационни възможности бяха крайно ограничени. Скоро обаче ми попадна една малка книжчица на Георги Карастоянов за Тургенев и интересът ми пак се събуди. И този път се зарових много инатчийски в мрежата. Резултатът: мисля, че тази жена може да бъде канонизирана за светица.

     Юлия Петровна Вревская произхожда от стар дворянски род. Била е много умна и добре образована, притежавала е финес и чар, на които никой не е устоявал. Много млада, на 16 години, се омъжила за 24 години по-възрастния генерал-лейтенант барон Иполит Александрович Вревский и заминала  с него за Кавказ. Семейството просъществувало за кратко, генералът бил убит, а баронесата се върнала в столицата.
     Почти всичко, което е известно за живота й в следващия период, идва от писмата и спомените на Иван Сергеевич Тургенев. Бил е влюбен в нея до полуда, но тя му предложила само приятелство. Виждал, че нейният стремеж да се раздава ще има много висока цена, но не могъл да я спре. Тя срещнала българина Стефан Грозев, който я запалил с разказите си за България и за поробените си братя. И така, 18 години след написването на "В навечерието", историята на Елена и Инсаров се повторила. Той тръгнал, за да се включи в опълчението, а тя изкарала медицински курсове, продала имението си,  за да купи лекарства и инструменти, и се отправила да помага на страдащите по разкаляните пътища на войната. Така елегантната придворна дама, любимката на императрицата и светските салони в Санкт Петербург и Париж, смятана за най-голямата красавица на своето време, се превърнала в ангел-хранител за войничетата.


 

     Биографите на Тургенев смятат, че тя не му е разказала за връзката си с българина, за да не го нарани, но той се е досещал. Даже е предчувствал до какво ще доведе това и написал в писмо до свой приятел: "Это замечательное существо. Она фанатически готова на самопожертвование. Такой и умрет она." Оказал се прав. В полевия лагер край Бяла, където баронесата дошла да прекара отпуската си (!!!) от румънската болница, в която работела, хванала тиф и за десетина дни угаснала като свещичка. На 37 години! Сега за нея напомнят скромен паметник и един хубав, но неоткриваем филм.
 
 
     И изключително трогателната поема, написана от Яков Петрович Полонский, един от обожателите на баронесата и любим поет на Александър Блок.

Под Красным Крестом

Посв. памяти баронессы Ю. П. Вревской

Семь дней, семь ночей я дрался на Балканах,
Без памяти поднят был с мёрзлой земли;
И долго, в шинели изорванной, в ранах,
Меня на скрипучей телеге везли;
Над нами кружились орлы, ветер стонам
Внимал, да в ту ночь, как по мокрым понтонам
Стучали копыта измученных кляч,
В плесканьях Дуная мне слышался плач.

И с этим Дунаем прощаясь навеки,
Я думал: едва ль меня родина ждёт!..
И вряд ли она будет в жалком калеке
Нуждаться, когда всех на битву пошлёт…
Теперь ли, когда и любовь мне изменит,
Жалеть, что могила постель мне заменит!..
И я уж не помню, как дальше везли
Меня то ухабам румынской земли…

В каком-то бараке очнулся я, снятый
С телеги, и понял, что это барак;
День ярко сквозил в щели кровли досчатой,
Но день безотраден был, хуже, чем мрак…
Прикрытый лишь тряпкой, пропитанной кровью,
В грязи весь, лежал я, прильнув к изголовью,

И, сам искалеченный, тупо глядел
На лица и члены истерзанных тел.
И пыльный барак наш весь день растворялся:
Вносили одних, чтоб других выносить;
С носилками бледных гостей там встречался
Завёрнутый труп, что несли хоронить…
То слышалось ржанье обозных лошадок,
То стоны, то жалобы на распорядок…
То резкая брань, то смешные слова,
И врач наш острил, засучив рукава…

А вот подошла и сестра милосердья!
Волнистой косы её свесилась прядь.
Я дрогнул.  К чему молодое усердье?
«Без крика и плача могу я страдать…
Оставь ты меня умереть, ради Бога!»
Она ж поглядела так кротко и строго,
Что дал я ей волю и раны промыть,
И раны промыть, и бинты наложить.

И вот, над собой слышу голос я нежный:
«Подайте рубашку!» и слышу ответ,
Ответ нерешительный, но безнадежный:
«Все вышли, и тряпки нестиранной нет!»
И мыслю я: Боже! какое терпенье!
Я, дышащий труп, я одно отвращенье
Внушаю; но нет его в этих чертах
Прелестных, и нет его в этих глазах!

Недолго я был терпелив и послушен:
Настала унылая ночь, гром гремел,
И трупами пахло, и воздух был душен…
На грязном полу кто-то сонный храпел…
Кое-где ночники, догорая, чадились,
И умиравшие тихо молились
И бредили, даже кричали «ура!»
И, молча, покойники ждали утра…

То грезил я, то у меня дыбом волос
Вставал: то, в холодном поту, я кричал:
«Рубашку — рубашку!..» и долго мой голос
В ту ночь истомлённых покой нарушал…
В туманном мозгу у меня разгорался
Какой-то злой умысел, и порывался
Бежать я, как вдруг, слышу, катится гром,
И ветер к нам в щели бьёт крупным дождём…

Притих я, смотрю, среди призраков ночи,
Сидит, в красноватом мерцанье огня,
Знакомая тень, и бессонные очи,
Как звёзды, сквозь сумрак, глядят на меня.
Вот встала, идёт и лицо наклоняет
К огню и одну из лампад задувает…
И чудится, будто одежда шуршит,
По белому тёмное что-то скользит…

И странно, в тот миг, как она замелькала
Как дух, над которым два белых крыла
Взвились, я подумал: бедняжка устала,
И если б не крик мой, давно бы легла!..
Но вот, снова шорох, и снова в одежде
Простой (в той, в которой ходила и прежде),
Она из укромного вышла угла,
И светлым виденьем ко мне подошла.

И с дрожью стыдливой любви мне сказала:
«Привстань! Я рубашку тебе принесла»…
Я понял, она на меня надевала
Бельё, что с себя потихоньку сняла.
И плакал я. Детское что-то, родное,
Проснулось в душе, и моё ретивое
Так билось в груди, что пророчило мне
Надежду на счастье в родной стороне…

И вот, я на родине! Те же невзгоды,
Тщеславие бедности, праздный застой.
И старые сплетни, и новые моды…
Но нет! не забыть мне сестрицы святой!
Рубашку её сохраню я до гроба…
И пусть наших недругов тешится злоба!
Я верю, что зло отзовётся добром:
Любовь мне сказалась под Красным Крестом.

6.III.1878 г.
     По сайтовете има качен кратък документален филм за Юлия Вревская. Който проявява интерес, може да го види тук : www.youtube.com/watch Аз предпочитам да пусна един друг клип, озвучен с музика, която отговаря на моето усещане за съдбата на България.
 


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

Посланията ти са честни, възвишени и много човешки. В такива събития са вплетени освен разните политики и дипломатически игри, и много военни подвизи, героизъм и благородство, храброст, жертви и вълнуващи човешки съдби.
Най-погрешното е такъв празник да се политизира, особено с днешни страсти и противопоставяния.
Да го посрещнем като достойни и признателни българи!

Честит Празник !

Много хубав разказ за една възвишена душа - от тези, които се раздават, без да очакват нещо в замяна!

Много искрен, човешки и същевременно естетски постинг.:)) Утре ще се помоля с благодарност за хората, които са дали живота си за свободата и независимостта ни. Как им се отплащаме за това днес, е друга, кахърна тема...

Хубава тема! И интересно поднесена! А 3 март е голям наш празник! Всъщност, най-големия!

Защото Юлия Вревская е именно ангел. Ангелът на Свободата... Не на победата, а на свободата. Благодаря ти, Чайче! Честит празник и вечна памет на загиналите за свободата на България...

Не ме ласкай, приятелю, че се изкушавам да ти повярвам :)))

За съжаление за много такива души не си спомняма. Някой пак трябва да напише "Епопея на забравените".

И аз смятам утре да запаля свещичка за хората, които са върнали България на картата на света.

Истината е, че радостта е траяла твърде кратко. Май от този период е сложена маята на приказката "много хубаво не е на хубаво".

Не знам на какво е ангел, но знам, че такива хора са пратени специално с мисия на земята. Светъл празник и на теб!

Поклон пред паметтна знайните и незнайни герои, умряли за свободата на България!

благородни пориви на руснаци от всички слоеве. Поклон пред всички тях!

рядко се раждат хора като нея. Поста ме подсети за една друга такава жена Ирена Сендлер, бях писал за нея преди доста време.Ако те заинтересувах, ноже да прочетеш тук мъничко за нея:
http://zeifod.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/10/da-bydesh-chovek.490524
И тя както Юлия Вревская е посветила живота си на свободата, не за България в частност, но за другите. И тя до последния си дъх се е борила. Поклон пред тези хора.

Права си, че е противоречив - даже и в празниците сме разединени! :(
Пък тя - свободата се оказва, не е като салама (тъпа, тъпа, реклама), а е на върха на копието (или ятагана) и е Свободата да ни има днес и да сме българи...

пп великолепен постинг! ще се разровя сега да понауча нещо за Вревская. благодаря ти! :)

Чести празник!

Ау че хубав постинг! Не мога да проумея , Глухарче ,защо постовете ти не излизат на първа като са толкова смислени и естетски. Ти никога не крадеш , не преписваш и винаги присъстваш лично във всичко което публикуваш. Вместо това на чело на кервана пръхтят все идни и същи некадърници с малки изключения. Много ме е яд! Сигурен съм ,че точно те владеят номера с пръстите.

Честит празник! Като чета такива умни хора като теб и аз придобивам усещане за празничност. Бъди!

Докато помним, Вревская е жива в нас.
останалото го каза анонимен 18
Честит празник!!!

тъкмо напротив! този постинг беше на първа страница!
ГЛЕДАЙ ПО-ВНИМАТЕЛНО, ВМЕСТО ДА МЯТАШ КАМЪНИ И ДА ВНАСЯШ ИНТРИГИ, ТЪПАНАРКО!

Истината за такива големи събития може да се долови най- добре чрез преживяното от самите хора. Вълнуващ разказ за една прекрасна жена, осмислила живота си по този начин - да служи на хората си ни подарила!!
Поклон!

Благодаря ти, прочетох за Ирена Сендлер, а скоро гледах и един филм за нея. Невероятна жена!

Мен ако питаш, нашата свобода е на върха на дипломатическите писалки. За съжаление до сега не ни се е случило някоя да е остра, умна и почтена :(

Страхувам се, че не задаваш въпроса на когото трябва, защото на първа не излизаш, а те излизат. Аз нямам време да дебна кога мой постинг е на първа, но ми се струва, че единият админ ми закача медалчета, а другият като дойде на смяна, ме измита още преди да си е съблякъл палтото. Но това не смущава душевния ми мир ни на йота, щото който търси, намира :))) И ти не се ядосвай за дреболии!

Аз също смятам, че участниците в събитията пишат историята и трябва да бъдат чути. Поздрави :)

Хубаво е че тези хора стоят още в паметта!..
Аз изпитвам силно противоречиви чувства към официална Русия, но не и към тези които са си оставили костите тук...
Помня как в Русия открих гроба на Гурко...В неговото имение...Без руснаците и да подозират...Имаше искра от историята...
Поздрави!

не трябва да бъде забравяна. Трябва да помним. И макар, че много се опитват да заличат или изопачат историята ни, вярвам че с общи усилия ще запазим истината за бъдните поколения.

така че прости ми, че чак сега го прочетох...Но си заслужаваше четенето, много харесах!:)

...пред опълченците, румънските и финландски войници. ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ!
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧАЙЧЕ!