Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.02.2011 22:21 -
ЦВЕТЕ ОТ АПОСТОЛА
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20560 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2011 22:57
Прочетен: 20560 Коментари: 33 Гласове:
65
Последна промяна: 18.02.2011 22:57
Всяка година, когато наближи 19 февруари, ме нападат детски спомени за този ден. Година не пропускат! Все по един и същи начин в съзнанието ми изплува картина от мразовита утрин, много хора, подредени на дълга опашка около паметника, за да се поклонят на Апостола, пръстен от венци и букети, дебел поне три метра, привечер, когато поклонението е приключило. И, странно, спомените не са тъжни, въпреки че отбелязваме трагично събитие. Това вероятно е свързано с една поредица от случки, които съзнанието ми пази в детайли, въпреки опитите на времето да замете спомените.
Бях ученичка в близка до паметника гимназия. Трябва да е било в девети или десети клас. Имахме си традиция в класа всички заедно да ходим на поклонението и на датата отивахме на училище с цветя. Помня, че помолихме учителката по математика да ни пусне да отидем. Тя заяви, че няма да слуша глупости на кръшкачи и че имаме свободата да ходим където искаме след училище. Така за първите два часа работата не стана. През междучасието обсъждахме как да убедим учителката по английски да ни пусне десет минути по-рано, за да ги комбинираме с голямото междучасие и да поднесем цветята. Докато се бяхме скупчили на последните чинове да умуваме, тя влезе. Картината така ми се е набила в съзнанието, че още помня дори роклята, с която беше облечена. - червена, с разлято деколте и богат набор на талията. Не беше красавица, но когато влезеше в стаята, все едно слънце изгряваше. А ние я обичахме до обожание.
В този час носеше дневник и наръч червени карамфили. Остави дневника, но продължи да притиска цветята към гърдите си. Застана пред дъската и пред смаяните ни погледи започна да рецитира Вазов на чист български език. Ние бяхме втрещени и бързо си седнахме по местата. И в момента в ушите ми звучи звънливият й глас с мек шотландски акцент:
"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!" По някое време започнахме да се окопитваме. Първо стана един, после втори, трети, накрая целият клас стоеше на крака и слушаше как тя, чужденката, рецитира българската класика. Когато свърши, ни каза да си облечем палтата и да отидем да поднесем цветята.
На паметника се наложи да почакаме, имаше много желаещи да се поклонят и хората, осигуряващи реда, пропускаха множеството на части. Нас ни пуснаха наведнъж, а неизвестно как с нашата група беше минала и една жена. Поднесохме цветята и застанахме за минута мълчание. От озвучителната техника се носеха възрожденски песни, градът наоколо живееше, с две думи, беше шумно. Не знам защо и как, но чухме жената до нас да издава странни звуци. Вероятно е свързвала датата с някаква лична трагедия, ронеше едри сълзи и хълцаше шумно. Ние се споглеждахме, но мълчахме. Когато минутата свърши, нашата учителка се наведе, взе една измръзнала роза и я поднесе на плачещата жена с думите: "Не плачи, мила! Ти си дъщеря на благословен народ. Заради Левски, който ни гледа от този портрет (явно е имала предвид барелефа на паметника), трябва да си щастлива. Хайде, усмихни се!" И в ледената софийска утрин, на фона на леещите се партриотични песни, заобиколена от тумба шумни ученици, жената се усмихна през сълзи. Беше получила цвете от Апостола.
Нима се забравя такъв ден!?!
Поп Кръстьо намразил Левски след убийств...
"Aрогатно, точно като баща си!"...
Апостоле - не се завръщай днес
"Aрогатно, точно като баща си!"...
Апостоле - не се завръщай днес
Поклон пред паметта на Апостола!
цитирайИ за него, и за нас, и за децата ни - за всичко си поплаках. Всеки един си има неговия си Апостол в сърцето си. Аз твоя ще го запомня! Благодаря ти!
цитирай
3.
анонимен -
Ей такива сме! Д а те хване срам...
19.02.2011 00:07
19.02.2011 00:07
Българката не пуснала децата, а англичанката рецитира класика на български. Как да не ти се доплаче. Не заслужаваме Левски!
Много трогателен постинг, много ме разплака!
цитирайМного трогателен постинг, много ме разплака!
priqtel12 написа:
Поклон пред паметта на Апостола!
Благодаря!
galenav написа:
И за него, и за нас, и за децата ни - за всичко си поплаках. Всеки един си има неговия си Апостол в сърцето си. Аз твоя ще го запомня! Благодаря ти!
Много трудно написах този постинг. Много! Пиша без да гледам буквите, но все пак... Мъчно ми е за нас самите и ме е срам. На всеки 19 февруари се сещам, че там, точно на това място някой безродник беше пляснал задника на Азис. Това не пречи на Апостола в сърцето ми, но децата?
Знаеш ли, че като видях датата на компа да се сменя си помислих за Левски и ми се мерна мутрата на Азис! Какво ли ще си спомнят децата за този ден след години?
Развълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)
цитирайРазвълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)
анонимен написа:
Българката не пуснала децата, а англичанката рецитира класика на български. Как да не ти се доплаче. Не заслужаваме Левски!
Много трогателен постинг, много ме разплака!
Много трогателен постинг, много ме разплака!
Не ценим героите си, това е тъжния факт. Българската математичка не я коментирам, там става въпрос за обикновена зла жена. Другата учителка беше велика жена. Казваше, че англичаните от един страхливец на име Бони принс Чарли са си измислили национален герой, а ние имаме стотици и нито ги помним, нито ги ценим. И аз мисля, че не заслужаваме Левски. Светла му памет и дано децата ни са по-умни от нас!
tili написа:
Знаеш ли, че като видях датата на компа да се сменя си помислих за Левски и ми се мерна мутрата на Азис! Какво ли ще си спомнят децата за този ден след години?
Развълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)
Развълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)
Не знам, Тили! Не знам какво ще си спомнят. По-точно знам, но не искам да го приема :( Ученолюбивите деца с добри учители ще знаят това, което пише в учебниците. По-мързеливичките ще се сещат за футболния отбор и за золумите на агитката. И всички вкупом ще знаят кой е Азис и кой му е мъж.
Моля се да не съм права!
прекрасен постинг!
цитирайна Мерсия Макдермот?
цитирайНай-близката до Паметника гимназия е І Английска : ))...
За Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!
цитирайЗа Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!
Не може да се прочете без сълзи.
Защото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.
Целувам Ви ръката, госпожо!
цитирайЗащото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.
Целувам Ви ръката, госпожо!
Благодаря ти, че ни връщаш в света на Великите синове на България!
цитирайМалко е да напиша, че ме развълнува... думите са слаби, за да опиша колко... затова само ще помълча и ще препрочитам...
Благодаря ти!
ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772
цитирайБлагодаря ти!
ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772
slavimirgenchev1953 написа:
на Мерсия Макдермот?
Да, Маестро! (Тук се усмихвам и това е почти единствената ми усмивка за този ден :() Аз съм от последния випуск, имал честта да диша въздуха около тази изключителна жена. Все още разгадавам житейските й уроци.
nicodima написа:
Най-близката до Паметника гимназия е І Английска : ))...
За Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!
Разконспирира ме, истина е. Не записах името в постинга, защото нямам нейното разрешение. Смятам, че така е етично, предвид талазите мръсотия, които заливат блога в последно време. И смятам решението си за разумно, че като гледам първа днес, просто се потрисам. Не се е разминало, но слава богу, моят разказ няма нищо общо. А аз съм доволна, че имам добре укриван блог :)
Да, и на мен г-жа МакДърмът ми е преподавала фонетика. Формално. Неформално ни учеше да сме човеци. Вярно е, че се ровеше надълбоко в езика, особено в западните говори. На прима виста се сещам за "Мачка руча поганец" и "Пуна врекя вуна" :))) Беше страхотна жена. И още е!
За Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!
Разконспирира ме, истина е. Не записах името в постинга, защото нямам нейното разрешение. Смятам, че така е етично, предвид талазите мръсотия, които заливат блога в последно време. И смятам решението си за разумно, че като гледам първа днес, просто се потрисам. Не се е разминало, но слава богу, моят разказ няма нищо общо. А аз съм доволна, че имам добре укриван блог :)
Да, и на мен г-жа МакДърмът ми е преподавала фонетика. Формално. Неформално ни учеше да сме човеци. Вярно е, че се ровеше надълбоко в езика, особено в западните говори. На прима виста се сещам за "Мачка руча поганец" и "Пуна врекя вуна" :))) Беше страхотна жена. И още е!
sande написа:
Не може да се прочете без сълзи.
Защото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.
Целувам Ви ръката, госпожо!
Защото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.
Целувам Ви ръката, госпожо!
Трогна ме! Наистина, на мокро написах разказа. По принцип изживявам събитието всяка година, а тази - особено тежко! Като влязох в блога преди половин час, установих, че за пореден път са обесили Апостола.
Не ми целувай ръка, нужно ми е приятелско рамо. В момента не обичам сънародниците си...
barona40 написа:
Благодаря ти, че ни връщаш в света на Великите синове на България!
Не знам какво да кажа. Не се благодари за неща, които идват на човек отвътре. Но май аз трябва да благодаря, ако наистина смяташ, че един спонтанно поднесен спомен може да отведе някого някъде :)
vanya70 написа:
Малко е да напиша, че ме развълнува... думите са слаби, за да опиша колко... затова само ще помълча и ще препрочитам...
Благодаря ти!
ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772
Благодаря ти!
ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772
Ваня, благодаря ти за този подарък! На глас му поревах! Само 2-3 постинга са успявали така да ми обърнат душата с хастара навън. Да, детската душа е храм, а нашите какво са? Гари? Кръчми? Тоалетни?
И мен ме разплака, Чайче, трогна и покърти и засрами,че чужденци често имат по- добър поглед и ценене на светините в нашата история, фолклор, природа.Досетих се и аз, че става въпрос за Мерсия Макдермот и светло ти завиждам.
Спокоен утрешен ден и приготви шейната за децата!
цитирайСпокоен утрешен ден и приготви шейната за децата!
Прекрасен постинг!
Б.
цитирайБ.
Трогна ме до дъното на душата ми!
Благодаря ти, велеколепно преживяване имах тук!
цитирайБлагодаря ти, велеколепно преживяване имах тук!
Ето това чувство се носи в сърцето на този ден и за този единствен останал Апостол! Така се съхранява историческата памет...
цитирайА книгата на Мерсия Макдермот наистина допринесе неговото дело да се увековечи!
Нека почитаме героите си!:)
цитирайНека почитаме героите си!:)
25.
masterpiece08 -
Чайче,
20.02.2011 16:21
20.02.2011 16:21
твоят и още 3-4 постинга са точният пример за това какво трябва да е отношението ни към този ден - преклонение и почтително мълчание! Левски е Светиня без значение дали е канонизиран.
...И благородно ти завиждам, че тази уникална...БЪЛГАРКА е била твоя преподавателка - можем само да се поучим от нея!
Поздравления!
цитирай...И благородно ти завиждам, че тази уникална...БЪЛГАРКА е била твоя преподавателка - можем само да се поучим от нея!
Поздравления!
Пречистващ спомен.
След вчерашното надвикване.
цитирайСлед вчерашното надвикване.
27.
анонимен -
Трогателен спомен
20.02.2011 22:59
20.02.2011 22:59
и поучителен!
цитирай
28.
4aiotgluhar4e -
Към mariposatracionera, kalin8, aqualia, elinora, bven, masterpiece08, monaliza121, ан. 27 и всички останали, които прочетоха и коментираха
21.02.2011 19:48
21.02.2011 19:48
Благодаря ви, приятели! Не го казвам от куртоазия или служебна любезност. Писането на този постинг и следенето на коментарите ви ми помогнаха да приема и понеса много тежък момент за семейството ми. Смятам, че блогът не трябва да е място за мрънкане и натоварване на другите, но когато те сполети беда, понякога е трудно да го скриеш, ако и да си мъжко момиче :))). Вие бяхте моста, през който преминах над много дълбока дупка.
Наистина благодаря на всички!
цитирайНаистина благодаря на всички!
Полека и аз ще разлиствам блога ти - радвам се, че те открих!:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Чудесно ! Повече думи са излишни.
цитирайТова е най-добрия урок по родолюбие и човечност! След твоя удивителен разказ не мога да не се гордея се, че съм "дъщеря на благословен народ"! Поздрави!
цитирайВие сте отговор на въпроса ми "Какво правя тук?" :)))
цитирайПо принцип много рядко човек може да попадне на духовно чисти хора. Без да абсолютизираме нещата . И веднага следва на направя аналогия с Апостола. Левски е отишъл на бесилото с разкаянието за необходимото и логично убийство на невинен човек. А това говори твърде много за чисто човешките му качества.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 13944
Блогрол
1. Великият - за мен по-високо няма
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата
2. Великият - за мен по-високо няма 2
3. Тези ги обожавам
4. Тези ги обожавам 2
5. Светлината
6. Свят за спасение
7. Когато не мога да го правя на живо, скитам тук
8. Който е измислил панорамните снимки, заслужава Нобелова награда
9. Вълшебството Time Lapse
10. Един поет ми връща вярата в човеците
11. Калейдоскопът на Тили
12. От Надя на Чайче ... малко лапад :)
13. Вино от глухарчета
14. Сибир!
15. истината на elpidaa (извън виното)
16. Блог с атмосфера на библиотека
17. Сърцето на камъка
18. Едно дете, Апостоле, откри те днес…
19. Еднорог?
20. Красив етюд - Шопен, дъжд, влечение...
21. Красиво и стилно
22. ЖИВОТ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
23. Реквием за Христо Фотев
24. Моето стихотворение, подарък от Надя
25. Скъп подарък
26. Оня свят
27. Подарък от скъп приятел
28. Моля ви, не ме търсете...
29. С нрав на боровинка
30. Между къшея и кокала минава границата