Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2011 22:21 - ЦВЕТЕ ОТ АПОСТОЛА
Автор: 4aiotgluhar4e Категория: Лични дневници   
Прочетен: 15989 Коментари: 33 Гласове:
65

Последна промяна: 18.02.2011 22:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
     Всяка година, когато наближи 19 февруари, ме нападат детски спомени за този ден. Година не пропускат! Все по един и същи начин в съзнанието ми изплува картина от мразовита утрин, много хора, подредени на дълга опашка около паметника, за да се поклонят на Апостола, пръстен от венци и букети, дебел поне три метра, привечер, когато поклонението е приключило. И, странно, спомените не са тъжни, въпреки че отбелязваме трагично събитие. Това вероятно е свързано с една поредица от случки, които съзнанието ми пази в детайли, въпреки опитите на времето да замете спомените.
      Бях ученичка в близка до паметника гимназия. Трябва да е било в девети или десети клас. Имахме си традиция в класа всички заедно да ходим на поклонението и на датата отивахме на училище с цветя. Помня, че помолихме учителката по математика да ни пусне да отидем. Тя заяви, че няма да слуша глупости на кръшкачи и че имаме свободата да ходим където искаме след училище. Така за първите два часа работата не стана. През междучасието обсъждахме как да убедим учителката по английски да ни пусне десет минути по-рано, за да ги комбинираме с голямото междучасие и да поднесем цветята. Докато се бяхме скупчили на последните чинове да умуваме, тя влезе. Картината така ми се е набила в съзнанието, че още помня дори роклята, с която беше облечена. - червена, с разлято деколте и богат набор на талията. Не беше красавица, но когато влезеше в стаята, все едно слънце изгряваше. А ние я обичахме до обожание.
     В този час носеше дневник и наръч червени карамфили. Остави дневника, но продължи да притиска цветята към гърдите си. Застана пред дъската и пред смаяните ни погледи започна да рецитира Вазов на чист български език. Ние бяхме втрещени и бързо си седнахме по местата.  И в момента в ушите ми звучи звънливият й глас с мек шотландски акцент:

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!"
     По някое време започнахме да се окопитваме. Първо стана един, после втори, трети, накрая целият клас стоеше на крака и слушаше как тя, чужденката, рецитира българската класика. Когато свърши, ни каза да си облечем палтата и да отидем да поднесем цветята.
      На паметника се наложи да почакаме, имаше много желаещи да се поклонят и хората, осигуряващи реда, пропускаха множеството на части. Нас ни пуснаха наведнъж, а неизвестно как с нашата група беше минала и една жена. Поднесохме цветята и застанахме за минута мълчание. От озвучителната техника се носеха възрожденски песни, градът наоколо живееше, с две думи, беше шумно. Не знам защо и как, но чухме жената до нас да издава странни звуци. Вероятно е свързвала датата с някаква лична трагедия,  ронеше едри сълзи и хълцаше шумно. Ние се споглеждахме, но мълчахме. Когато минутата свърши, нашата учителка се наведе, взе една измръзнала роза и я поднесе на плачещата жена с думите: "Не плачи, мила! Ти си дъщеря на благословен народ. Заради Левски, който ни гледа от този портрет (явно е имала предвид барелефа на паметника), трябва да си щастлива. Хайде, усмихни се!" И в ледената софийска утрин, на фона на леещите се партриотични песни, заобиколена от тумба шумни ученици, жената се усмихна през сълзи. Беше получила цвете от Апостола.

Нима се забравя такъв ден!?!



Тагове:   Васил Левски,


Гласувай:
65
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. priqtel12 - Прекрасен постинг!
18.02.2011 22:53
Поклон пред паметта на Апостола!
цитирай
2. galenav - Разплака ме този твой спомен.
18.02.2011 23:47
И за него, и за нас, и за децата ни - за всичко си поплаках. Всеки един си има неговия си Апостол в сърцето си. Аз твоя ще го запомня! Благодаря ти!
цитирай
3. анонимен - Ей такива сме! Д а те хване срам...
19.02.2011 00:07
Българката не пуснала децата, а англичанката рецитира класика на български. Как да не ти се доплаче. Не заслужаваме Левски!
Много трогателен постинг, много ме разплака!
цитирай
4. 4aiotgluhar4e - Поклон!
19.02.2011 00:14
priqtel12 написа:
Поклон пред паметта на Апостола!

Благодаря!
цитирай
5. 4aiotgluhar4e - Здравей, Галена!
19.02.2011 00:19
galenav написа:
И за него, и за нас, и за децата ни - за всичко си поплаках. Всеки един си има неговия си Апостол в сърцето си. Аз твоя ще го запомня! Благодаря ти!

Много трудно написах този постинг. Много! Пиша без да гледам буквите, но все пак... Мъчно ми е за нас самите и ме е срам. На всеки 19 февруари се сещам, че там, точно на това място някой безродник беше пляснал задника на Азис. Това не пречи на Апостола в сърцето ми, но децата?
цитирай
6. tili - Поклон пред Апостола!
19.02.2011 00:27
Знаеш ли, че като видях датата на компа да се сменя си помислих за Левски и ми се мерна мутрата на Азис! Какво ли ще си спомнят децата за този ден след години?
Развълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - За съжаление!
19.02.2011 00:27
анонимен написа:
Българката не пуснала децата, а англичанката рецитира класика на български. Как да не ти се доплаче. Не заслужаваме Левски!
Много трогателен постинг, много ме разплака!

Не ценим героите си, това е тъжния факт. Българската математичка не я коментирам, там става въпрос за обикновена зла жена. Другата учителка беше велика жена. Казваше, че англичаните от един страхливец на име Бони принс Чарли са си измислили национален герой, а ние имаме стотици и нито ги помним, нито ги ценим. И аз мисля, че не заслужаваме Левски. Светла му памет и дано децата ни са по-умни от нас!
цитирай
8. 4aiotgluhar4e - Знаеш ли, че като видях датата на ...
19.02.2011 00:34
tili написа:
Знаеш ли, че като видях датата на компа да се сменя си помислих за Левски и ми се мерна мутрата на Азис! Какво ли ще си спомнят децата за този ден след години?
Развълнува ме, Чайче! Благодаря ти!:)

Не знам, Тили! Не знам какво ще си спомнят. По-точно знам, но не искам да го приема :( Ученолюбивите деца с добри учители ще знаят това, което пише в учебниците. По-мързеливичките ще се сещат за футболния отбор и за золумите на агитката. И всички вкупом ще знаят кой е Азис и кой му е мъж.
Моля се да не съм права!
цитирай
9. ognena71 - Поклон пред паметта на Апостола!
19.02.2011 01:54
прекрасен постинг!
цитирай
10. slavimirgenchev1953 - Била си ученичка
19.02.2011 09:34
на Мерсия Макдермот?
цитирай
11. nicodima - Разконспирирана си на момента!
19.02.2011 10:39
Най-близката до Паметника гимназия е І Английска : ))...
За Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!
цитирай
12. sande - 4aiotgluhar4e - , Написала си най-трогателния разказ днес!
19.02.2011 12:49
Не може да се прочете без сълзи.
Защото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.

Целувам Ви ръката, госпожо!
цитирай
13. barona40 - Твоя Апостол направо ме разкърти, Глухарче.
19.02.2011 15:03
Благодаря ти, че ни връщаш в света на Великите синове на България!
цитирай
14. vanya70 - ...!!!
19.02.2011 17:25
Малко е да напиша, че ме развълнува... думите са слаби, за да опиша колко... затова само ще помълча и ще препрочитам...

Благодаря ти!

ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:

http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772
цитирай
15. 4aiotgluhar4e - на Мерсия Макдермот? Да, Маес...
19.02.2011 23:14
slavimirgenchev1953 написа:
на Мерсия Макдермот?

Да, Маестро! (Тук се усмихвам и това е почти единствената ми усмивка за този ден :() Аз съм от последния випуск, имал честта да диша въздуха около тази изключителна жена. Все още разгадавам житейските й уроци.
цитирай
16. 4aiotgluhar4e - Най-близката до Паметника гимн...
19.02.2011 23:28
nicodima написа:
Най-близката до Паметника гимназия е І Английска : ))...
За Мерсия / всъшност името и се произнася Мърша Макдърмът / се носят легенди / ако е била тя, разбира се /, преподавала е фонетика на съпруга ми... Знаела е диалектни български думи дори, с което е смайвала учениците си. Книгата и за Левски беше на видно място и в нашия дом...
Хубав спомен!

Разконспирира ме, истина е. Не записах името в постинга, защото нямам нейното разрешение. Смятам, че така е етично, предвид талазите мръсотия, които заливат блога в последно време. И смятам решението си за разумно, че като гледам първа днес, просто се потрисам. Не се е разминало, но слава богу, моят разказ няма нищо общо. А аз съм доволна, че имам добре укриван блог :)
Да, и на мен г-жа МакДърмът ми е преподавала фонетика. Формално. Неформално ни учеше да сме човеци. Вярно е, че се ровеше надълбоко в езика, особено в западните говори. На прима виста се сещам за "Мачка руча поганец" и "Пуна врекя вуна" :))) Беше страхотна жена. И още е!

цитирай
17. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, Санде!
19.02.2011 23:36
sande написа:
Не може да се прочете без сълзи.
Защото всичко е истинско и засяга най- чувствителната струнка на всяка
истинска българска душа. Защото е неписан с огромна емоция, с ритъма на сърцето и с кръв от сърцето и със сълзи.

Целувам Ви ръката, госпожо!


Трогна ме! Наистина, на мокро написах разказа. По принцип изживявам събитието всяка година, а тази - особено тежко! Като влязох в блога преди половин час, установих, че за пореден път са обесили Апостола.

Не ми целувай ръка, нужно ми е приятелско рамо. В момента не обичам сънародниците си...
цитирай
18. 4aiotgluhar4e - Благодаря ти, че ни връщаш в света на ...
19.02.2011 23:42
barona40 написа:
Благодаря ти, че ни връщаш в света на Великите синове на България!

Не знам какво да кажа. Не се благодари за неща, които идват на човек отвътре. Но май аз трябва да благодаря, ако наистина смяташ, че един спонтанно поднесен спомен може да отведе някого някъде :)
цитирай
19. 4aiotgluhar4e - :(((
19.02.2011 23:49
vanya70 написа:
Малко е да напиша, че ме развълнува... думите са слаби, за да опиша колко... затова само ще помълча и ще препрочитам...

Благодаря ти!

ПП. И ми се иска да ти оставя нещо, което написах след един празник, посветен на Левски в класа на дъщеря ми:

http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kym-levski.328772


Ваня, благодаря ти за този подарък! На глас му поревах! Само 2-3 постинга са успявали така да ми обърнат душата с хастара навън. Да, детската душа е храм, а нашите какво са? Гари? Кръчми? Тоалетни?
цитирай
20. mariposatracionera - И мен ме разплака, Чайче, трогна и ...
20.02.2011 00:57
И мен ме разплака, Чайче, трогна и покърти и засрами,че чужденци често имат по- добър поглед и ценене на светините в нашата история, фолклор, природа.Досетих се и аз, че става въпрос за Мерсия Макдермот и светло ти завиждам.
Спокоен утрешен ден и приготви шейната за децата!
цитирай
21. kalin8 - Поздравления и от мен !
20.02.2011 09:31
Прекрасен постинг!
Б.
цитирай
22. aqualia - О, Чайче! Аз не смея да пиша за Апостола...
20.02.2011 09:35
Трогна ме до дъното на душата ми!
Благодаря ти, велеколепно преживяване имах тук!
цитирай
23. elinora - Чайче, ми хубаво е!
20.02.2011 12:33
Ето това чувство се носи в сърцето на този ден и за този единствен останал Апостол! Така се съхранява историческата памет...
цитирай
24. bven - Много хубав спомен имаш от тази дата, Чайче!
20.02.2011 15:08
А книгата на Мерсия Макдермот наистина допринесе неговото дело да се увековечи!
Нека почитаме героите си!:)
цитирай
25. masterpiece08 - Чайче,
20.02.2011 16:21
твоят и още 3-4 постинга са точният пример за това какво трябва да е отношението ни към този ден - преклонение и почтително мълчание! Левски е Светиня без значение дали е канонизиран.
...И благородно ти завиждам, че тази уникална...БЪЛГАРКА е била твоя преподавателка - можем само да се поучим от нея!
Поздравления!
цитирай
26. monaliza121 - Не знам какво да кажа...
20.02.2011 19:05
Пречистващ спомен.
След вчерашното надвикване.
цитирай
27. анонимен - Трогателен спомен
20.02.2011 22:59
и поучителен!
цитирай
28. 4aiotgluhar4e - Към mariposatracionera, kalin8, aqualia, elinora, bven, masterpiece08, monaliza121, ан. 27 и всички останали, които прочетоха и коментираха
21.02.2011 19:48
Благодаря ви, приятели! Не го казвам от куртоазия или служебна любезност. Писането на този постинг и следенето на коментарите ви ми помогнаха да приема и понеса много тежък момент за семейството ми. Смятам, че блогът не трябва да е място за мрънкане и натоварване на другите, но когато те сполети беда, понякога е трудно да го скриеш, ако и да си мъжко момиче :))). Вие бяхте моста, през който преминах над много дълбока дупка.

Наистина благодаря на всички!
цитирай
29. vladun - Тук съм вече!
21.02.2011 21:10
Полека и аз ще разлиствам блога ти - радвам се, че те открих!:)
Поздрави!
цитирай
30. born - Чудесно ! Повече думи са излишни.
24.02.2011 00:39
Чудесно ! Повече думи са излишни.
цитирай
31. jivi93 - Много ме развълнува!
01.03.2011 15:57
Това е най-добрия урок по родолюбие и човечност! След твоя удивителен разказ не мога да не се гордея се, че съм "дъщеря на благословен народ"! Поздрави!
цитирай
32. 4aiotgluhar4e - Благодаря ви, vladun, born и jivi93!
02.03.2011 00:06
Вие сте отговор на въпроса ми "Какво правя тук?" :)))
цитирай
33. born - Как какво правиш тук ?
02.03.2011 17:48
По принцип много рядко човек може да попадне на духовно чисти хора. Без да абсолютизираме нещата . И веднага следва на направя аналогия с Апостола. Левски е отишъл на бесилото с разкаянието за необходимото и логично убийство на невинен човек. А това говори твърде много за чисто човешките му качества.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4aiotgluhar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1314070
Постинги: 130
Коментари: 3956
Гласове: 13916
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930