Няма смисъл да си задаваме въпроса от заглавието точно за Висоцки. Той беше, е и ще бъде след нас! Няма смисъл и да измисляме суперлативи. Той е гений! Времето го доказа.
     Днес Интернет гъмжи от клипове и записи на песни. Обичат го хората. И го помнят. Това, с което аз искам да почета паметта  на Висоцки, е клип от един спектакъл, който видях при много странни обстоятелства. Вижте, а след това ще разкажа.


     Беше през юли, случи се да съм в Москва. Беше адска жега, въздухът трепереше. И до сега това е най-горещия юли в руската столица. А аз с компания много наивно реших да отида на гроба на Висоцки, защото беше кръгла годишнина от смъртта му. Тръгнахме, но не стигнахме. Километри преди гробището ни посрещна огромна тълпа от хора, които, точно като нас, бяха решили да отидат да се поклонят. Също на километри преди входа милиционери отбиваха тълпата с обяснението, че това не може да стане, просто няма място. Имах усещането, че цяла Москва се е изсипала на Ваганковското гробище.
     В един момент осъзнах, че потокът много съсредоточено се отбива в ляво, непосредствено преди входа. Хората оставяха цветята на две големи купчини и тръгваха нанякъде. Ние също направихме така и тълпата ни заведе до открито място с голям екран, на който вървеше "Хамлет", постановка на Юрий Любимов, театър "Таганка". Хванахме го по средата. Свърши и започна отново. И ние там под палещото слънце. Повече от четири часа като в хипноза!
     Години след това си дадох сметка, че съдбата ми е направила фантастичен подарък. Заради невъзможността да стигнем до гроба, имахме невероятния шанс да видим запис на спектакъл, който е епоха в театъра.  И няма да се повтори. Като сложим и това, че никога не бях виждала повече хора на едно място и сигурно никога няма да видя (ако не отида на манифестация в Китай), събитие си беше. От тогава знам, че след като оцелях в онзи жежък следобед, никакво слънце не може да ме уплаши.
     Да не си помислите, че не отидохме на гроба на Висоцки! Отидохме, но на следващия ден. И пак беше трудно проходимо, обаче не заради морето от хора. Имаше море от цветя. И повече цветя на куп никога след това не съм виждала. Цветя за един много обичан и незабравен талант. Той днес щеше да стане на 73 години. Но остана на 42, на най-високата планина на човешката любов...

Чудесен постинг, както всички Ваши. Чудя се защо на първа се кипрят разни преписани от някъде си неща и подгряти миналогодишни писания, а Вашите са авторски, но стотят скрити. Защо не се преместите в блогспот?

Толкова много го обичам... Помня, когато "Таганка" гостува в София. Бях малка, но сякаш бе вчера. Изключително магнетичен, харизматичен, дълбок... И продължава да бъде. Нямаше прегради за този дух, за вродения му артистизъм и благородство.... И продължава да няма. Така си го разказала, сякаш съм била там. Ярък спомен, защото ти си го почувствала по този начин. За сродните духове няма граници. Хубава вечер и благодаря за "Хамлет"!

Ако имаше по-интересен и по-слушан от него в сивите години... просто не мога да се сетя. Вечер, сгушени на някой студентски таван, или на друго уж скришно място слушахме понякога и до сутринта негови записи, касетките се въртяха до откат... а ние и мечтаехме и репликирахме, и се въодушевявахме, и се напивахме, къде от възторг, къде от мъка. Говорехме, коментирахме, ако имаше и някой с китара, тогава припявахме, деряхме си, момчетата се биеха в гърдите, очите им блестяха и всичко беше толкова невъзможно, толкова неизбежно, толкова искрено. До болка, до гроб... Така го усещахме, анализирахме, повтаряхме, и пак отново и отново. И никога не ни омръзваше. А той ни даваше своите мечти безкористно и завинаги. Щедър той... Най-щедрият! Светла е паметта му! Светла до слънчевост! Благодаря ти за този емоционален и красив постинг!

и аз се изумих от цветята на гроба му и от хората - безброй, сториха ми се безброй!
А си беше най-обикновен делничен Московски ден, нямаше годишнина, нямаше нищо. Имаше жени, които слагаха цветята си в някоя от стотиците кофи и вази пред гроба и плачеха, сякаш за близък човек...Ето в този момент разбрах, че има такова понятие "всенародна любов" и повярвах в него.

Никога няма да са много за този голям дух. Остана на 42 завинаги...
Поздрав, Чайе, хубаво... нее, неверятно преживяване си разказала.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

Аристократизъм! Точно това е думата! Много малко аристокарти на духа останаха. Все са занятчии.
Поздрави, Надя!

Висоцки е най-най-главния герой в студентските спомени. С 10-12 песни, които по неизвестни причини не са били арестувани.
И аз благодаря, че прочете! Въпреки че иде реч за помен, споменът ми е много слънчев. За този човек винаги съм мислила като за жив.

Толкова пъти съм разказвала за тези перипетии, че в един момент се уплаших да не би да си измислям. Ама не, така си беше! Наистина е всенародна любов! Един колега беше следващата година по същото време и разказът му е почти същия.

П.П. Ели, надявам се да се върнеш да прочетеш. Видя ли, че излязоха номинациите за Оскарите? Права, бях, американците хабер си нямат от свястно кино. "Край" не е влязъл в шорт-листа.

Какво да кажа... Някои хора живеят като огън - светят и топлят и приживе и след това.
Поздрав!

Много специални поздрави за този постинг, Чайче!
Аз лично не познавам человек, но когото да не му е любимец
и...може да прозвучи еретично, но добре, че остана на 42!...
Ето я любимата ми негова песен:
http://www.youtube.com/watch?v=TtjzVievnXQ

И аз не познавам. Обичам и конете, и песента. На мен тази ми е любимата: http://www.youtube.com/watch?v=QefqsuIO1y8

Извинявам се, че Ви оставям на последно място при отговора, но приятелите имат предимство пред непознатите.
Написах този постинг, защото с Висоцки са ми свързани лични емоции и спомени. И друг път съм обяснявала, че оценките на модераторите са ми абсолютно безразлични. Първа страница - също. Тълпите не ме привличат, важно е не колко ме четат, а кой ме чете. Коментарите на момичетата са чест за мен и за бройки не ги заменям.

Поклон пред Човека-талант!
Поздрави за невероятния постинг!

си представих всичко, което описваш. Море от хора, планини от цветя - и връх Висоцки. Това е стихотворение. Привет!

такова човешко стълпотворение без принуда... Наистина истинска любов и признание! Велик е и велик ще си остане!
Обичам такива лични документи, привет, Чайче:)))

Благодаря,че споменахте с добро този велик човек,артист, поет,музикант,бард №1 на 20 век.Него го обичаха, от него ги беше страх,защото той знаеше как да докосне сърцето на всеки.За благодарност Ви поднасям нещо не толкоз известно:

О Володе Высоцком, я песню придумать решил,
вот ешче однго не вернувшыс домой из похода.
Говорят что грешил,что не к сроку свечу затушил,
как умел так и жыл,а безгрешных не знает природа.

Не на долго разлука,всегго лишь на миг, а потом,
отправлятся и нам, по следам, по егом, по горячим.
Пусть кружит над Москвою охрипший его баритон,
ну а мы, вместе с ним посмеемся и вместе поплачем.

О Володе Высоцком я песню придумать хотел,
но дрожала рука и мотив со стихов не сходился.
Белый айст Московский на белое небо взлетел,
чорный айст Московский на чорную землю спустился.

Булат Окуджава

Пусть,земля эму будет пухом!!!!

За човек с многословност като Дунав, това си е комплимент, Маестро! Радвам се, че съм докарала картината :)

Мисля, че това го могат само руснаците и поляците. Иначе в Русия Висоцки е от онези легенди, които тепърва ще растат.
Личните документи, когато са хубави, и аз ги обичам. Но се опасявам, че привличам всякакви, подходящи за документалистика събития, в последно време все по-нелепи :(

И аз харесвам Окуджава. Благодаря за хубавия подарък! Ще се радвам да ми гостувате отново.

Трогателно.

Приятно е да се общува с нормални и интелигентни хора,незасегнати от днешната простотия,бенадеждност и чалга.Рядко в този блог има хора избегнали злобата, завистта и празното политикантстване.
А Той великия Володя / когото имах щастието да гледам неколкократно в Русия / си знаеше: "Укоратить поета,вывод ясен,но счастлив он висеть на острие,зарезали,за то что был опасен".
Понеже вчера забързан в глупавия ни делник непростимо забравих за рожденният ден на Маестрото, днес му сипах 0,50 и го похлупих с парче черен хляб.Така правят за загиналите за Родината.А той беше цял в нея!
Приятна вечер и още веднъж благодаря,че напомнихте за него.

За похлупването с хляба не знаех. Благодаря за информацията!
Незлобливо Ви завиждам за възможността да се докоснете на живо до титана Висоцки.
Поздрави!

Развълнува ме този твой постинг! Благодаря ти!

видях днес шортовете за Оскарите и "Край" верно го няма :((
Пък и да беше попаднал случайно едва ли щеше да спечели, прекалено е хубав за този конкурс...
пп от чуждоезичните филми залагам на гръцкия. а ти?

Пак заповядай!

Не съм гледала нито един от номинираните, но си мисля, че ще е датския, на който дадоха Златен глобус. Ако си ги срещала някъде, метни адресите. Иначе ще чакаме Киномания.

Ето така се пише за Висоцки - искрено и от първо лице! За съжаление, не съм имал този късмет да видя това, което описвате. Но знам, че Висоцки бе неприспособим към фалша и затова си отиде толкова рано. Убеден съм, че не би се вписал и в днешната реалност, която уж е по-свободна, но фалшът и лицемерието не са си отишли. Уви!...

И аз съм убедена. Даже си мисля, че изобщо не би се и опитал. Там милиционерщината и цензурата са още по-страшни от преди, а са добавили и диктата на парите. Всъщност талантът и духът се разпознават като врагове от всички режими.
Поздрави!

Благоговейно.

Благодаря за повода!
Няма да казвам дали го обичам и т.н......
Три години от живота ми минаха в подмосковието... Висоцки, Окуджава, Розембаум...Спомените са като жар - топлят, ала стой надалеч - в настоящето!
Поздрав!

Извинявай, andromen, не съм видяла коментара ти.
Прав си безусловно, не трябва да се живее в миналото. Аз съм човек с много спомени, защото никога не си пестя живеенето :)
Благодаря за гостуването!