Календарът казва, че днес е ден на народните будители. Пак според календара е почивен ден за хората, които работят в сферата на образовението. Следователно те са будителите, а щом им е посветен ден, значи са достатъчно важни за нацията. Това е формалната логика.
      Ако попитате случайно избран гражданин на улицата защо благодарим на будителите, ще получите отговор, който ще се върти горе-долу около това как високо ценим всичко, което те правят за "народната свяст". Значи формално погледнато, докарваме го до "На учителя с любов". В това число слагам и университетските преподаватели.
      Причината за този постинг е случка с давност от няколко месеца, днешната дата е само повод да я изрека, за да ми олекне. Това лято дъщерята на моя близка кандидатства в немски университети (в пет, защото толкова е позволено) и влезе във всички. Следяхме с внимание процеса, защото Рая, така се казва момичето, се пребори с невероятни препятствия. Наистина невероятни - имаше страшни травми от катастрофа, но с дух и инат стана от инвалидния стол, навакса пропуснатите година и половина  в училище, убеди майка си, че може да се справи сама в чужда страна, пребори тегави формалности по преводи и легализация на дипломи и успя. След като стана ясно, че заминава, се събрахме да я поздравим, да я изпратим, да пожелаем на нея успех, на мама - здрави нерви.     
     Бяхме вече на масата, когато Рая се прибра и дойде да поговори с гостите. Никой не знаеше в каква специалност е приета и всички за това питаха. А тя се изправи гордо и каза:
      - Червейчето, което не можеше да си стои на краката, заминава за Мюнстер и ще учи Биология, педагогически профил.
      Тогава нейната леля, сестрата на таткото, моментално изстреля:
      - Нищо, златна, една година ще изкараш педагогика, на втората ще се прехвърлиш. Татко ти криза не го лови, ще те издържа още една годинка.
      А Рая я изгледа с такова учудване, с такова детско вдъхновение, че отговорът и изсвистя във въздуха:
      - Ама защо да се местя, аз точно това исках!
      Лелята много настървено започна да обяснява, че ако завършиш педагогическа специалност се обричаш на мизерия в България, че в такъв случай е по-добре да останеш там, че такова следване до пенсия няма да си възстанови разходите и пр. Рая се опита да обясни, че ще учи там, но ще се върне да работи в България, но скоро се отказа и се изниза в другата стая. Настроението беше пречупено и аз си тръгнах.
      От тогава мисля, задавам си въпроси, отговарям си, а на следващия ден си казвам, че не е това. Вероятно не искам да е така и търся оправдателни отговори. Но истината е очевидна и боде очите. Не само лелята, всички на ум си казваме, че не си струва да се напъваш да следваш, ако след това ще си само учител.
     Чувам възражения? И на глас, и под сурдинка! Нали сме нация, която има специален ден за благодарност към учителя-будител, имаме празник на буквите, даже на първия учебен ден си честитим! Да, но ако започне учителска стачка на следващия ден, половината от българите ще мърморят, че тя създава проблеми на работещите родители, че се задръстват възлови кръстовища и невралгични зони в центъра на града. Спомнете си учителската стачка преди няколко години! Двама министри си позволиха пренебрежително да я нарекат "седянка", а форумите бръмнаха от възмущения и нравоучения. Ако това не е достатъчен аргумент, да помислим за педагогическите специалности в университетите. Не само сега, от край време в тях остават да учат хора, които не са били приети нищо друго. Моля учителите да не се обиждат! Съвсем не искам да кажа, че няма учители по желание и по призвание. Има! Поклон пред тези хора! За съжаление статистиката казва, че са 8-10 %. Останалите просто не са били приети в инженерните и непедагогическите профили, а в учителските специалности се влиза с по-нисък бал. Това е ужасяващо! Ние поверяваме децата си на хора, които учат и работят без призвание. И вината не е в тях. Нацията е объркана. Изгубихме си мярката за важното в живота!
     След случая с Рая си направих труда да проверя какво е положението в Германия. Там е чест да си учител, следването е по-тежко, изпитите са повече, а заплатите причисляват учителите към средната класа. Е, нямат си ден на будителите, не празнуват ден на германската писменост и култура, но децата им не се оправдават за желанието си да станат педагози.

      Ами това е, казах си го! Осъзнавам, че мирише на конюнктурност, защото го пиша на празника, а утре ще ме завъртят проблемите на делника. Признавам си също, че в онзи ден, когато се опитаха да свалят Рая на земята, бях възмутена, но не защото мога да оспоря икономическите аргументи, а защото мразя, когато някой убива мечтите. Иначе..., нека да я има датата. С нея ще е жива и надеждата, че един ден ще кажем "Честит празник, народни будители!" и това няма да е по задължение. Много ми се иска да е по вдъхновение! И с благодарност!

     Накрая искам да пусна една песен с лексиконен клип, който никак не харесвам. За съжаление, не можах да намеря по-хубав, но пък това е доказателство, че вечните песни не се нуждаят от украшения, а тази е точно такава. Тя ми е еталон за това как трябва да звучи фразата "На учителя с любов". Свързана ми е с разказ на мама  как в студения читалищен салон на един провинциален град, хора, облечени с палта и балтони, са плакали и пяли заедно с Емил.

     Честит празник на всички!

но причините са прекалено много и твърде заплетени...
Като погледнеш - и с много други професии е същото. Всякакъв интелектуален труд е подценен.
Поздрав за празика.
Валя

нищо не мога да измисля, за да те оборя.
Посдрав!

Така е, при нас под труд се разбира физически труд. А аз си мечтая за деня, в който един професор ще взема поне колкото една фризьорка.

Аз искам да ме обориш. Направо си мечтая да не съм права :(
Поздрав и честит празник :))) Все пак не са толкова много, че да си ги пропускаме!

... и ден не минава без да се ъпгрейдвам или да се налага да се поровя някъде... отделно колко други професии владея, които ми трябват за правилното протичане на моя работен ден... при това работя при чужденци...

Нищо работа, но знам как като станеш, очите са като светофар, главата бучи и не се знае имаш ли гръбнак или си е тръгнал преди теб. Ама си на стол, не мръзнеш и нямаш кал под ноктите. Тогава какво искаш?
То тая работа си стои непроменена от диктатурата на пролетариата. В числото на реномираните професии се намъкнаха само 2-3: бизнесмен, манекенка и политик.

Повече от лошо е отношението на обществото към тази професия. И преди не беше добро, а сега да не говорим. Ние не сме нация, защото не се грижим нито за децата си, нито за учителите.
Поздрави за постинга...

За съжаление написаното е много точно. Българският учител е смачкан и унизен, както никога до сега. Няма значение, че сме грамотни хора, призвани да образоваме бъдещето на нацията. Обществото смята за нормално смачкани хора да се грижат за най-голямата национална ценност. И Б.Борисов снощи каза, че магистралите са по-важни от образованието.
Казвате, че хората мрънкат, когато има стачки. Това е мерилото. Ще сме се оправили като нация, когато народът стане и защити учителите, университетите, БАН.

В 10-ката, ако бих могла така да се изразя и ако беше игра на дартс, а не ежедневието на България и българския учител. И с известна доза на неудобство ще споделя, че когато малката ми дъщеря се засили да кандидатства психология подскочих възмутено, че освен учител, не виждам какво друго може да я чака с тази специалност. И не защото не уважавам учителите или психологията, а защото и следващите 20 години българският учител ще е унижаван и мачкан така, както и през предходните двадесет. Ще се чуди как да свързва двата края с мизерната си заплата и дали да си "затвори очите" пред забраната за частните уроци и все пак да се погрижи за децата и семейството си. Друг е въпросът, че не знам какво изобщо остана от българското образование, след като неграмотността повсеместно се шири...

Един е Емил!...

Отчайващо е, но няма да се даваме! Ако предците ни са се отчайвали от 20-годишни несполуки, днес нямаше да ни има като нация. Но все пак ме е яд...
И все пак, честит празник!

Да, точно това си мислех и аз - не толкова за обидата пътищата да са по-важни от хората, колкото за липсата на перспектива за утрешния ден. Защото днешните деца са бъдещите граждани и управници на държавата. Или ще са смачкани, или ще са безцеремонни. Или и двете. Освен ако народът не се освести и наистина да се пребори за образованието и науката.
Да Ви честитя ли празника или и така достатъчно Ви горчи?

Оххх..., какво да кажа? Никак, ама никак не искам да съм в десятката, защото всички сме в кюпа.
Няма какво да се стесняваш, реакцията ти е била съвсем резонна, защото фундаменталните науки, а и всички други в тази държава ти гарантират или "богата фирма - бедно положение", или "интелигентен - безработен".
Какво остана от образованието? Амиииии... като въведат специалностите "Бял мерцедес" и "Приложна силиконология", всичко ще се оправи :(

Един е наистина и най-шекереният клип не може да го развали. Поздрави и благодаря, че намина!

P.S. С ония дечица днес много ме разлюля!