Това заглавие на постинга не е брошка, която цели да привлече вниманието. Пази боже още от първия път, а и аз по природа не съм фръцла. Блог.бг наистина ми прилича на общежитие с формата на колизеум. Имам усещането, че в него рядко влизат външни, а ако има такива, като мен, не остават дълго странични наблюдатели. Аз май съм от изключенията, които идват, четат, съпреживяват и си отиват. И така - повече от две години. Имах си любими блогове, следях си ги и им се радвах. Не ми пречеше да аплодирам таланта без регистрация, да съм добрата непозната, която съчувства и съпреживява, да съм другоселец, който дава искрен и приятелски съвет. От няколко месеца обаче чувствам известен дискомфорт. Защо? Заради общежитието.
      Ще обясня... Докато четях блоговете, започнах да се усещам като човек, който гледа сцени от живота на хората, живеещи на партерния етаж. Нали знаете, някои забравят да спуснат завесите, а на други не им пука. Но като минеш по тротоара, без да искаш влизаш в техния свят и се чувстваш неудобно. Аз поне имам такова усещане. А като изляза на балкона да пуша и с очи попадна в дома на съседа, се чувствам свойски, по домашному. Ние се гледаме от години и вече нищо не ни впечатлява. Преди време започнах да се улавям, че, гледайки в съседските прозорци, се досещам за важни неща в моя дом, в моя живот. При това го правя с широко затворени очи (простете за шаблона). А затворените очи гледат навътре...
      С времето ей такива, първоначално объркани усещания, взеха да ми се появяват всеки път, когато влизах в Блог.бг. "Зяпачка, да не кажа нещо по-грубо, консуматор, макар и добронамерен!" Вие си стоите в прозорчетата, имате си отношения като в общежитие и всеки вижда всеки. Друг е въпроса кой колко показва от себе си и как го показва. Всъщност... кой колкото и както може. И изведнъж фигурата ми изплува ясно в съзнанието: всеки личен блог - прозорец, всеки прозорец - с видимост към останалите, като колизеум. Тогава разбрах защо ми е неудобно - зяпах ви не просто като случаен минувач, а като гост, който се крие. Е сега се регистрирах. Направих го не защото ми напират мъдри мисли, които непременно трябва да излея в мрежата (професията ми е такава, че го правя непрестанно оф-лайн), а защото искам да се чувствам като на балкона в операта - като ми харесва изпълнението, да аплодирам; като не ми харесва - да отида в кафенето.
      Тук ще призная честно, че отдавна се канех, но припламващите искри в отношенията между някои блогъри все ме спираха. Ама меко се изразих! Истината е, че някои  сцени са много грозни и уродливи. Известно ми е, че простотията е агресивна по природа. Все си мисля, че в мрежата човек има прекрасната възможност да е по-добър и по-мек, отколкото животът му позволява в реалността. От друга страна съм съгласна с един блогър, чиято поезия много харесвам, че ако отстъпваме пред агресията на посредствеността, тя ще развие метастази. Благодаря му, убеди ме.

      Така че... включ светлината в моето прозорче :) Аз съм нощна птица, ще ви чета по малките часове. Ще ръкопляскам, ще погалвам, ще си казвам мнението. Ще ви пускам любимата си музика и ще ви показвам любимите си фотографии. Като начало, поздравявам всички, които ще надникнат в моето прозорче, с една от любимите си песни. Добре съм ви заварила!

Добре дошла!

изобщо не си нов/а тук

Щом отдавна гледаш в прозорците, значи че е време и ние да погледнем в твоя. Това е първото ми надничане и картината ми хареса: честно, подредено и сериозно послание към тук присъстващите. Не съм пила чай от глухарче, надявам се да ми хареса:))))

Добре заварила отново!

Ако си направиш труда да прочетеш, ще разбереш, обяснила съм. Истината е, че познавам няколко таланта. И нравите, за съжаление.

Благодаря за оценката. Наистина съм сериозен и почтен човек, понякога до глупаст. Чай от глухарче няма и да пиеш - приготвила съм чайника, но глухарчето се разпиля на вятъра :)))

Поздрави! Тук рядко се случва да се прочете нещо смислено. Приятно съм изненадан.

Благодаря за поздравите, но аз не съм съвсем съгласна. Вярно е, че има големи глупотевини, но съм чела и много смислени неща. Като в живота! Аз не случайно оприличих платформата на човешко общежитие - всичко има.

Добре дошла, чайче :)

Радвам се да те срещна ! С усмивка !

Изглежда ще си ми кръстница, че този дълъг ник трудно се възпроизвежда :)

И много се радвам на ведрите хора, защото вярвам, че положителната нагласа към живота е панацеята :)

Дерзай!
Интересно расъждаваш и ми допада!

в Колизеума - място за представления :))) Приятно времепрекарване!

Преди време ми се наложи да се поровя и да почете това-онова за глухарчетата. И си намерих нещо, което много ми хареса!
Глухарчето е символ на слънцето - жлътналата се поляна от глухарчета всъщност е отразената му светлина.
Навремето си мислех, че пухчетата на глухарчето са писъмца, които мислено изпращаме някъде.
А се оказа, че са хиляди проекции на слънчевите лъчи.
Духнатото на пух глухарче обаче е ни повече ни по-малко породеното ни узряло (вече) желание да стоплим някого... мислено.
Благодаря, че ме стопли, Gluh(d)ar4e, узряло да (с)топлиш!
И... мерси за песента!;)
:):):)

Благодаря много за начина, по който възприемаш моето глухарче. Така е, ако има цвят, който да ми приляга, жълт е. Или поне така искам да е. И въртя-суча, все се обграждам с жълтичко.
Много харесвам поезията ти и я следя от "А някъде, една сама луна
отглежда хрома обич върху облак." Преди ми се налагаше да се разхождам из 2-3 други сайта, сега ми е по-лесно и тук ми стана по-топличко. Ако хубавата поезия малко по малко не се беше пренесла тук, въобще нямаше да се регистрирам. Поздрави!

:)))
Точно днес умувах кое точно стихотворение да постна - дали да е "Хрома обич" или пък "Кръговрат". Имам особена тръпка към първото - за моя изненада помня до най-малкия детайл цялата одисея по написването му. Нямах (естествено!) нищо за писане под ръка, а то просто се лееше само, блъскаше ме, напираше да излезе на един дъх. Пропуснах да напиша - сънувах го това стихотворение! От умора бях заспала във влака и го виждах като на лента в съня си.
Сепнах се... и го написах върху всичкото празно място на билета си с молив за очи!:) Бях съкращавала някои думи буквално след първата буква! Като си погледнах после вкъщи билета - цяла морзова азбука! Точки, букви, чертички, стрелки, запетайки!:)))))
Скоро ще пусна и него! Надявам се, всъщност... да го пусна.
Апропо... само минавам оттук.
Пътьом.
По всяка вероятност мястото на срещата ще се промени.
"Разхождането" ме умили - всъщност в момента де юре и де факто съм разДВОена. ;)
Очаквам да се събера в най-скоро време окончателно и САМО на едно място!
Поздрави!
Благодаря ти още веднъж!
:)))

да си говориш сам ]-|

един съвет,макар че и аз съм такава,заключи си анонимите,само цапат блога ти
има много готини хора тук,въпреки че не ги познавам ги чета
за съжаление и много се махнаха...
пожелавам ти блогърско дълголетие :) пишеш интересно:)

Благодаря за съвета, но все пак няма да го направя. Засега. Никога нищо не съм забранявала, на никого. И винаги в крайна сметка са разбирали, че на добро и търпение отговарям със същото.
Поздрави!

:))))))

Никаква дилема - направо си е триглав змей.
Третата глава леко похърква, ама съвсем скоро ще се събуди.
Очаквам включване!
Апропо - ти да не подслушваш?
Не е възпитано, ей!

:))))))