Днес е 4-ти декември, тридесет и две години по-късно. Тя е една от най-издаваните български поетеси, на нейно име има награда, родният й дом е музей, на нея кръстиха зала, издигнаха й паметник... Тя не е забравена, но остана завинаги на седемнадесет години. Петя Дубарова, птичето, което не допя своята песен...



Детство

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.  


  Понеделник  
Възседнала вълшебния си жълт велосипед, отиде си бургаската неделя: Раздаде и последната си чаша сладолед, патроните от пушките изстреля   във пъстрите, невинни стрелбища на Бургас. Красив и съразмерен като схема, събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз, сънлива и разрошена, поемам   все още тъй неделна. Но в ръката ми тежи чанта, толкова учебници побрала. А на устните ми пак припряно почва да жужи всяка дума от урока. С обич бяла   в свойта светла класна стая като в пита златен мед ще намеря свойта медена килия - понеделнична и свежа, като пролетна пчела, бързам мед по-нов и светъл да открия.

 


Посвещение

В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надраснал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден!  
 
 

Време

Текат минути, часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш своите мисли посивели. И чакаш някого. Но идва ден, когато по пътеки осветени, от блясъка на слънце озарен, с изопнати от дъжд прохладни вени ще спреш за миг внезапно покосен от мисъл: Младостта е изживяна, и как ли ще признаеш ужасен пред себе си, че тя е пропиляна. И истински все още неживял, денят ти сив отмерва пулс последен. И времето ще сграбчиш ти без жал със трескави ръце и ужас леден. Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш, защото си съвсем обикновен човек на средна възраст. Много скоро е може би и онзи страшен ден, когато смърт очите ще затвори. Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак загубеното, вече пропиляно?! На карта ще залагаш, светъл бряг ще търсиш, но във тебе като рана ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш: Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш!   Изтича песента като вода! Но времето остава нейна стража. Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа.




 
 

Здравей, Чайче!
Благодаря, за този прекрасен постиг!Обожавам стиховете на Петя Дубарова !
Моят любим стих....

НЕДОСЕГНАТА

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо
ПЕТЯ ДУБАРОВА
Сърдечни поздрави и пожелания за хубава вечер!:)))

"Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа."

Сякаш в последните два стиха е казала всичко...

Поклон на птичето, което не допя своята песен!!

Любима ми е Петя Дубарова!
Аз ще ти напиша едно нейно стихче, което е написала на 20.12.1974 г. била е само на 12 години:

ЗАВИСТ
Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят,
дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат –
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.

Поклон !

Здравей, Ванче! И на мен поезията на Петя ми е много скъпа, но аз нямам любимо стихотворение. Всички са ми любими! И "Недосегната" - също!

Така е. Не всеки може в два стиха да каже всичко. Била е от бога целуната, но непригодна за лошия ни свят. Не знам ранното й отлитане какво е - спасение или проклятие. По-скоро първото :(

Особено в държава като България.

Валя

Да, това стихотворение носи мъдрост, до която някои хора никога не достигат. Когато чета стиховете на Петя и слушам музиката на Моцарт, почти съм склонна да повярвам, че някой праща духа на земята и го заселва в човек, който трябва да изпълни мисия. Само така мога що годе да си обясня подобно прозрение. То може да не е съвършено по форма, но като житейско просветление...
Поздрави! Хубава вечер ти желая :)

Хубава вечер, Карамболче :)

Сигурно защото не са дебелокожи. Тук трябва да си тапир, за да устискаш!
Поздрави, Валя :)

На 4 декември почина от наркотици едно момче на 22 години от нашия блок! Не мислите ли, че има нещо гнило в царство Дания?

В преносен смисъл. В буквален на Дания всичко и е наред.
Но тук много неща са гнили! Съжалявам, ако звучи черногледо, но ако не можем да осигурим сносни условия за живот на децата си, значи сме се провалили в основната си житейска функция. Впрочем, наркотиците са проблем в цял свят. Жалко за прекършения млад живот! Дано намери покой в един по-добър свят :(

Eдин невероятен талант остана завинаги на 18 години!

Поздрави, Ице, и хубава седмица :)

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25 януари 1977
Петя Дубарова

Това ми е любимо стихотворение. И едноименната песен на Роси Кирилова ми е любима... Светла, поетична вечер!

на тях им стига туй - да се родят ! Любима поетеса !!!
Поклон !

Благодаря за припомнянето, Чайче!
Не й позволиха да оцелее и каже всичко - неудобна бе нейната прямост...
Поклон пред прекършената й младост и дарба!

И аз така - понякога съм бяла и добра, а понякога съм лоша, но не знам в какъв цвят :)
Шегувам се! Това наистина е едно от най-фините стихотворения на Петя. Звучи си като музика и затова предпочетох да го пусна като песен. Ако се върнеш, виж втория клип, много е красив.
Поздарви и хубава седмица!

Звучи ми като стих, но признавам, че за първи път го чувам. Благодаря ти, mirandolina :)

Дълга история... И грозна. Който каквото е заслужил, си го е получил, но наистина жалко за прекършената младост. Но ние сме такъв народ. Нали знаеш, страната на мъртвите поети :(((
Хубава седмица все пак!

Благодаря ти за почитта към наследницата на българската поезия. Няма друга. След смъртта на Елисавета Багряна, вечната и святата, в тази литература няма по-голяма поетеса. Петя е жива. И ще бъде, докато се споменава името й. С обич. Докато се пеят стиховете й. Жива поезия. Като камилата понесла живота през пустинните пясъци. "Поете, многогърб като камила..." Беше невероятно красиво момиче. Приживе, Петя Дубарова бе лъчисто присъствие. Силна като десет греещи слънца. Една от некоронованите избраници на династията на българския дух, пренесла на нежните си рамене, като крила, вярата и силата на България. Толкова я обичах, но я убиха! Поклон пред паметта й.

Една млада и талантлива поетеса, която ще остане завинаги в сърцата ни!
Докато има хора, които я помнят, ще живее вечно!
Поздрави за поста!

Много я обичам, стиховете й се леят като пенлив извор, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/05/17/quot-az-i-moreto-quot-petia-dubarova-prodyljenie.335946

Наистина е голяма, каквото и да ми разправят за несигурност и грешки в ритмиката. Такива прозрения на 17 години..., по-малко комплексираните народи на това си му казват гений. Но... такава ни била съдбата - все им намираме майстора на поетите :(

Залъгвам се, че паметта може да изкупува грехове. Нечии, но и национални. Аз напълно споделям текста на последната песен.

И смятам, че колкото и да посвещаваме постинги на нейните стихове, все ще е малко. Всъщност стиховете й се леят като песни, така мисля. И неслучайно повечето са изпяти.
Поздрави :)

докато живеех там и които чувствам всеки път като се връщам.

Да не я забравяме, докато я четем и почитаме - има я

Поздрави

Други и до 100 да живеят, не могат да я настигнат. Големият талант се реализира - независимот от възрастта - на 100 процента. Цитирам по памет Гьоте.

Привет, Чайче.

Поклон!

"Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа."

***
Голяма загуба за поезията в България. Това момиче имаше божествена дарба.

С нищо не може да бъде компенсирана тази загуба.

Тепърва ще я откриват и преоткриват сегашните и бъдещи поколения.

Поздравления, Чайче, за това представяне, достойно за Петя Дубарова!

Тя ме спаси. Буквално. Обвиниха я на една бригада, че повредила умишлено скъпа машина. Така си отиде. Търсила е Христо - той бил в София. Все ми повтаряше - "Защо тръгнах! Ако бях там, детето щеше да живее! Търсила ме е, а бях заминал". На една бригада, броено време след като Петя си отиде, заплашиха, че ще ме съди "другарски съд". В същия ден, ми върнаха по пощата първата стихосбирка от издателство "Народна младеж", двама редактори, които ме каниха неведнъж на литературни четения, да я депозирам там, защото съм била "много талантлива". Е, отидох, оставих я на секретарката, дадоха ми номерче. Написах там и телефон, живеех в София, все пак, а те я отхвърлиха по пощата. Същите стихове, които превъзнасяха. Изпаднах в отчаяние, не разбирах. Цинизма им, защо постъпиха така? Вечерта, си спомних Петя. Казах си: "Не. Заради Петя. Няма да ви доставя това удоволствие. Никога." Тя ме спаси. Буквално. Още тогава знаех, че пише много по-силно от мен. От всички останали. Но я убиха. Поезията й е жива. Докато живее България.

.. Момичето разтваря пред нас своето невероятно честно, красиво и добро сърце. Момичето има да ни каже толкова много. Момичето не може да не се изповяда пред нас с омайващата искреност на своето изумително юношество.
Момичето излива сърцето си. Пее за тайнствената красота на нощния град. За вечното тайнство на пролетта, "тази прекрасна пролет, с момичешки устни, с момчешки ръце", в която "взривяваме зимната броня на дните", пролетта, която "в косите ни блика, в кръвта ни тече"... И за бялото очарование на зимата, за чудесната "мила ваканция", запазена като "замръзнала малка сълза в своя хербарий на зимата, в спомените, бухнали като лоза"... И за лятото, за чиято "червена песен песни пея" и на което "обрекла се веднъж, ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна" и "то ще дойде пак с коси от топъл дъжд и дъхът му светъл ще ни парне"... Пее за морето и хората, за небето и птиците, за звездите и луна-парка, за улицата и любовта... И за своята невероятна доброта - "понякога съм бяла и добра"...
Тази неизчерпаема поетична вселена на Петя Дубарова. Поезия и музика, споени в разтърсваща сърцето хармония в прекрасната грамофонна плоча "Радостта като сълза". 10 композиции, в които Тончо Русев надмина себе си, създавайки забележителните в изящната си простота "Лятото" и "Нощ над града", "Пролет"и "Доброта". Помните ли тая плоча отпреди 22 години?
Днес музикалните компании пускат шедьоври на музикални титани като Амет. Националните телевизии оварваряват музиката с разни айдъли. Издават се образци на празнословие и нищонеказване, а албумът "Радостта като сълза" го няма в плановете на музикалните къщи.
По времето на "развитото социалистическо общество", когато "грижата за човека бе основна грижа на Партията", не искахме да слушаме Петя. А сега не е ли пак същото?
Ела при нас, Петя! Толкова е грозно без тебе...

Много е казано. Аз ще замълча с поклон и сълза.

35. katan - Благодаря ти, че ни припомни датата, Чайче!
13:42
Много е казано. Аз ще замълча с поклон и сълза."

Това което ни препъва ни помага да стъпваме внимателно!

Дали има някой, който да е прочел стиховете и и да не я е обикнал...

Да не би постингът ми да е бил на агиттаблото? :)))
Все едно. Приятно съм изненадана не от броя на прочитите, а от това, че Петя е толкова обичана и не е забравена. Благодаря ви!!!

Шегувам се! Наистина, градът има дух и умее да отглежда таланти.
Иначе съм съгласна, че докато четем поезията на Петя, та ще е жива.
Поздрави, martiniki :)

Благодаря за гостуването :)

Защото оценяваме талантите на България едва когато ги загубим.

Доземи!

Това момиче имаше истинска дарба! Нека почива в мир!

Те отдавна са я открили, Санде. Преди време четох книга на една бургаска учителка, която даже беше привела доказателства. Оказва се, че децата са я превърнали в знаме на бунта и несъгласието. Изобщо, мисля си, че ние ги подценяваме. Най-малкото защото точно те продължават да купуват тиражите на преиздаваните стихове.
Поздрави, приятелю! Радвам се, че сподели :)

Само да допълня-може би не знаете-"Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа"--това е от прекрасния поетичен превод на песента на Пинк Флойд-Време-от албума "Обратната страна на Луната", който Петя Дубарова е написала-явно този текст много дълбоко я е вълнувал-поклон пред паметта и-почивай в мир, Петя-много харесвам всичко написано от теб.
С уважение към всички пишещи тук: Галин

Знаеш ли, прочетох как те е спасила и ще разкажа нещо, което мислех да напиша и в постинга, но не намерих сили. Обаче сега ще се стегна и ще го направя.
Преди няколко години реших да отида в музея на Петя. Причината беше, че я сънувах. Ни в клин, ни в ръкав, някакъв много размазан сън, вероятно провокиран от опита на едно познато момиче да се надруса с Диазепам. Аз го изживях много тежко и месеци наред не можех да си намеря място. Въпреки че много бях стегнала душата, не можах да разгледам много обстойно, а и това дето разглеждах, не е ясно колко съм го видяла. На излизане обаче прочетох в книгата за мнения нещо, което ме порази. Както имам навик, машинално извадих тефтера и записах: "Бди над нас от небето, на което си. Защото аз знам, че ти си ангел". Това е! И над теб е бдяла.

Прочетох с удоволствие. Бих искала това есе да съм го написала аз, но понеже не съм, бих се подписала под всяка дума.
По повод песните, да, прав си! Но аз пак си ги слушам. В този смисъл да живеят You Tube и Vbox. Те фактически спасяват културата и културната памет.

Да, на датата бива да замълчим, но в останалото време не трябва. Защото премълчаваме, затова и до днес обществото тъпче различните. Или в най-добрия случай се прави, че не ги вижда.
Чуй последната песен. Знаеш ли колко е апокрифна? И мен ме е срам, когато я слушам.

Дано, дано!!! Благодаря ти :)

И аз мисля така. Но се надявам духът и да не спира да бие камбаната!

Добре е, че го написахте. Аз знам, но си направих труда да сравня текстовете. Превод е силно казано, по-скоро е авторска вариация. Според мен е текст, който живее свой собствен живот. Впрочем, за преводаческия талант на Петя се знае много малко. Аз съм виждала нейни преводи на Смирненски на английски. Феноменални са!
Благодаря за гостуването! Винаги сте добре дошъл :)

За пръв път съм тук, но явно няма да е за последен...Впечатлен съм !
Впрочем...по повод тази специфична горчивина на глухарчето, която всъщност действа оздравяващо...От Вашите думи за преводите на Петя на Смирненски и изобщо,ми идва идеята, че може да продължите по някакъв начин темата от този постинг, пък ако ще и на някой да му загорчи от това. За здраве ще е. :)
А по повод песента "Време" и шедьовъра на Петя си мисля че от известно време насам по всички медии на хората им се предлага една повърхностност,понякога граничеща с откровена неграмотност и даже глупост и това е толкова досадно за мен че вече предпочитам да слушам радио, по което не говорят, а само пускат музика, макар че и това не е гаранция, защото ако се заслуша човек ще чуе ,че се въртят едни и същи 500 или 1000 песни и това е.Нищо повече.Сякаш нищо друго не е било, сякаш нищо друго не е имало... Та така...Ето защо е здравословен чаят от глухарче. :)
С поздрав:Галин

Хайде да минем на ти, по-лесна е комуникацията.
За продължение мога да помисля, но малко да ми се уталожат емоциите. Доста изтощително ми беше, докато ровех да сглобя постинга. Аз също си падам малко черна овца и Петя ми е много близка като усещане. Но съм си поставила за цел да изровя преводите и ще го направя.
За медиите мненията ни съвпадат. Аз съм уволнила всички телевизии и се информирам от 3-4 сайта. И за музиката съм напълно съгласна. Въртят се ограничен брой песни, защото на музикалните редактори толкова са им познанията. За това не разчитам на чужд вкус и си пускам каквото ми душа иска. В същност, никой не може да те манипулира, ако не му се оставиш.
А чаят от глухарче е горчив само понякога. Гледам да не вгорчавам живота на другите, дано да се получава :)

Поздрави!

Много харесвам и аз стиховете на Петя Дубарова!
Прекрасен постинг! Поздрави!

Завинаги на 17... За мен тя е мъдра и нежна, великолепна и силна... поетичен дух необятен. Бог да и прости, защото само той знае колко страдание е носила в крехката си душа! Благодаря ти Чайче, за силния постинг!

Хубава вечер ти желая :)

За този аспект не се бях сетила - Бог да прости на нея, защото се е товарила със страдание. Има резон, защото някои твари не заслужават ничия жертва, а случаят е точно такъв.
Поздрави!

П.П. Изгнанието ти свърши ли?

Поклон пред един голям талант!!!

Поклон!!!

...
получих книгата й за подарък когато бях на 14 години..., бях омагьосана и до сега се питам: защо..., макар вече да имам (някои) отговори...

много хубав постинг! и песента...

поздрави, 4айотглухар4е!