България ще стане европейска държава, когато ние я направим такава. sites.google.com/site/gerihelps/


     Нещо ме мързи днес. Отдавам го на времето и на задавщия се понеделник - гадно, студено, вали и от сега си представям как ще трябва да преплувам локвите на разкопания град.
      И както винаги, спасението е в музиката. Отдавна си мисля да пусна един постинг за неконвенционалното изкуство, но все нещо друго изскача. Обаче днес под рекламно-оправдателния слоуган "мързелът дава живот на велики идеи" :))), дойде ред на един човек със странен талант.
     Името му е Tormod Borgen Rogne, а аз дори не знам как се произнася. Това обаче не ми попречи да зяпна, когато го чух за първи път. Този мъж през миналата година спечели световния шампионат по свирене с уста. Ако някой смята начинанието за несериозно, значи изобщо не знае за какво става въпрос. Това е изкуство, висш пилотаж! Всеки път, когато го гледам и слушам, оставам поразена от точността, с която интерпретира мелодията. Ето, вижте и чуйте сами:



 
     За сравнение слагам и изпълнението на Джош Гробан, който направи You raise me up световен хит:


 
     А това е популярната неаполитанска песен Torna a Surriento. Обърнете внимание на акустиката, записът е правен в храм. Норвежците имат навика да правят концерти в катедралите си. И не само те! Много пъти съм се питала кога и в България ще се случи такова събитие.

 
     И за сравнение Torna a Surriento с гласа на Алфредо Арнолдо Кокоца, останал в историята като Марио Ланца. Не е по темата, но не мога да не кажа, че преди около година на семинар, посветен на неаполитанската песен, експертите единодушно са стигнали до извода, че това изпълнение е ненадминато, въпреки че приживе Ланца е бил тотално отричан от европейската критика.


    
       Но да се върнем на световния шампион по свиркане. Следващото изпълнение ми е любимо, защото много обичам песента, защото харесвам изпълнителя, който я поднесе на света (остана много неразбран, но аз смятам, че пред това момче има голямо бъдеще) и защото е много трудна.


       А ето го и оригиналът: My Heart Is Yours и Дидрик Сули-Танген, момчето със сребърни звънчета в гласа, от което се очаква да стане наследник на Юси Бьорлинг:
 


Приятна нова седмица на всички! Пожелавам ви усещане за пролет :)))

Моят избор - Марио Ланца!:))))
Пролетно внушение!

Знаеш, че нямам регистрация в блогбг, обаче такива постинги много ме изкушават. Ей, опасно куче си (имам в предвид упоритост, а не че си кучка ;)) Като рече да правиш промоция на това момче, та не се спря. Да зема ли да му пиша да те вземе за PR? Ама готин е пича, спор няма. И чичото, дето си свирка е талантлив :)
Давай, чета те! Подкрепям тезата ти, че никой не е измислил нещо велико, докато копа :))))))))))))))))))

И аз харесвам Марио Ланца! Той ми е сред любимите тенори и хич не ме е еня какво казала критиката :) И чакам пролетта :)))

Ти що щеш в блог.бг-то в неработно време? А?
Ми хайде направи си една регистрация, де! Това не е работа, няма да се сецнеш :)))
Ти за Дидрик ли ме подкачаш? Той е талант и няма нужда от PR, ама щом си рекъл, пробвай!

Много хубав постинг!

"мързелът дава живот на велики идеи" -разби ме,Чайче;))))
За постинга- браво,много интересен! Тантливи хора,ей!:)))
Поздрави!

Винаги съм мислила , че мързеливите хора са по-способни от другите, защото мързелът кара човека да мисли! :)
Иначе и аз съм за Марио Ланца! Хубави мигове и на теб!:))))))))

Е сега, не е ли така? Има стотици примери - от памперса до автоматичната пералня. Моята теория, че никоя велика идея не се е родила с копане, е аксиома :)))
Поздрави и на теб!

Вярно е, стига да е с мярка. По принцип няма лошо в това да се опитваш да замениш физическия труд с умствен. Но подчертавам, мисленето също е труд. Даже е по-уморително.
Марио Ланца обира точките :)

Това беше странно /:– |

:)

Странно,но ми хареса де

Хубава вечер прекарах с твоя постинг, Чайче! Благодаря ти за всичко, което сподели!

Звучи сякаш си свирка за забавление. Но ми обясниха, че в същност това било нещо средно между свирене на инструмент и пеене. Имало чалъм с дишането и искало много тренировки. Аз не разбирам, но и на мен ми изглежда леко и отпускащо.

Точно така е, свиренето с уста, може да замести понякога упражненията по пеене, то си иска специфично дишане и е като тренировка. А иначе е приятно.
;) но пък отпуска слушателя... Шапка на тояга!

изпълненията му с уста. Аз го чувам за 1-ви път май :).

Наистина, създават някакъв уют. И аз скоро го открих. Рових се в блога на Дидрик да търся едно изпълнение на Nessun dorma и видях, че го е качил.